Р Е Ш Е
Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
15.11.2019 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет
и девети състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №9671 по описа
за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по делото е
образувано по предявени от „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****чрез
процесуалния му представител – юрк. Мария Г.
Йорданова, против М.Г.Ж. ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът М.Г.Ж., в качеството й
на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 326442 от 16.01.2018г., дължи
на ищеца следните суми, съгласно издадените по ч.гр.д.№ 998/2019г. по описа на
PC-Варна Заповед за изпълнение и Разпореждане № 9265/01.03.2019г., а именно:
вземане за изискуема главница в размер на 1,363.06 лева; вземане за изискуема
договорна лихва в размер на 550.57 лева, начислена за периода от 16.01.2018г.
до 16.01.2019г.; вземане за изискуема лихва за забава в размер на 64.77 лева,
начислена за периода от 22.01.2018г. до 22.01.2019г. вкл.; вземане за разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2019г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „****”
ЕАД излага, че на 16.01.2018г. между «****» ЕАД от една страна като Кредитор и М.Г.Ж.
от друга страна, като Кредитополучател, е подписан Договор за стоков кредит №
326442, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1,363.06 лева, от които 559 лева за покупка на пералня ВЕКО
WTV, 549 лева за покупка на хладилник/фризер ВЕКО
RCSA, 169 лева за покупка на мобилен телефон MOTOROLA С DS, всички от
ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД и 86.06 лева за заплащане на еднократна застрахователна
премия по пакет „Стандарт +" във връзка със застраховка, сключена между
кредитополучателя и „Групама Животозастраховане"
ЕАД. Неразделна част от Договора за кредит са Общите условия на "****"
ЕАД по договори за стокови кредити, които Кредитополучателят е получил,
подписал и приел при сключване на договора, както и приложимата Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които **** прилага по извършвани услуги на
клиенти, с която Кредитополучателят е изрично запознат. В съответствие с
изискванията на ЗПК (чл.11, ал.2) Договорът за стоков кредит и Общите условия
към него са подписани на всяка страница от кредитополучателя, с което последният
по собствена воля е обвързан от техните клаузи. Съгласно чл.2 от Договора за
кредит, срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, което се извършва еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца относно сумата, предоставена за закупуване на стоките и по сметка на
застрахователя относно сумата, предоставена за финансиране на застраховката.
Кредитът се погасява чрез посочената в Договора за кредит разплащателна сметка
на кредитополучателя, с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение
към Договора за кредит. За ползване на заетите средства страните са договорили
тяхното олихвяване с фиксиран лихвен процент в размер на 39.73 % годишно. По
силата на чл.12. от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата. Съгласно чл.12.1. от Общите условия, при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Твърди, че за сключения с
кредитополучателя договор за кредит «****» ЕАД е уведомила търговеца
«Технополис България» ЕАД с Уведомително писмо от 16.01.2018г., в което е обективирана и декларация от М.Г.Ж., че същата е получила
стоките, чието закупуване е кредитирано и дубликат на издадената за целта
фактура. На същата дата съгласно условията на подписания договор, Банката е
наредила съответните суми по сметка на Търговеца, както и застрахователната
премия по сметка на Застрахователя, като едновременно с това със същите суми е
заверена кредитна сметка № 11/25023106. С извършване на плащанията
Банката-кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна
по него.
Ищецът твърди, че след усвояване
на кредита Кредитополучателят не е заплатил нито една месечна погасителна
вноска съгласно подписания Погасителен план, като на 16.01.2019г. е изтекъл
крайния срок за погасяване на задълженията по Договора за кредит и считано от
17.01.2019г. е настъпила изискуемост на цялото вземане. Твърди, че поради липса
на плащания за окончателно погасяване на задължението, на 22.01.2019г. Банката
е предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране
на вземанията си, като е подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№
998/2019г. по описа на Районен съд - Варна са ни издадени Заповед от
23.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, Разпореждане № 9265/01.03.2019г. за поправка на ОФГ в Заповедта
относно вземанията за възнаградителна лихва и
Изпълнителен лист от 01.03.2019г. срещу М.Г.Ж., въз основа на които сме
образували ИД № 20197110400554 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711
в КЧСИ.
Твърди, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
23.01.2019г., Разпореждане № 9265/01.03.2019г. и Изпълнителен лист от
01.03.2019г., издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д.№ 998/2019г. ответникът
М.Г.Ж. е осъден да заплати на "****" ЕАД главница, лихви и разходи по
Договор за стоков кредит от 16.01.2018г., в общ размер на 2,098.40 лева, ведно
със законната лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от 22.01.2019г.(
както и разноски по производството в общ размер на 91.97 лева. В образуваното
въз основа на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист изпълнително
производство (ИД № 20197110400554 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№
711 в КЧСИ), заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обуславя правния ни интерес в законоустановения
срок и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предявим настоящия иск за
установяване на вземанията ни от ответника, в качеството му на кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 326442 от 16.01.2018г. Съобщение с изрични
указания за последното сме получили на 06.06.2019г.
Ответникът лично е получила
исковата молба и приложенията към нея. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в съда не
е подал отговор, не е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в
определения му от закона едномесечен срок.
В проведено открито съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който отправя
изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника,
като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не се явява и
представлява в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено надлежно,
чрез работодателя на ответника.
Предвид изхода от спора и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените
доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати
312,55 лева, от които 162,55 лева за доплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид уважаването на
предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ
размер на 91,97 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М.Г.Ж. ЕГН **********, адрес: ***, в качеството й на
кредитополучател по Договор за стоков кредит № 326442 от 16.01.2018г, ДЪЛЖИ НА
ищеца „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****следните суми: вземане
за изискуема главница в размер на 1363.06 лева; вземане за изискуема договорна
лихва в размер на 550.57 лева, начислена за периода от 16.01.2018г. до
16.01.2019г.; вземане за изискуема лихва за забава в размер на 64.77 лева,
начислена за периода от 22.01.2018г. до 22.01.2019г. вкл.; вземане за разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2019г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, които суми са
предмет на заповед № 442/23.01.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 998/2019г. по
описа на ВРС и поправена с Разпореждане №9265/01.03.2019г., на основание чл.
422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Ж. ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****СУМАТА
от 312,55 лева, от които 162,55 лева за доплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за сторените по настоящото
исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 91,97
лева, представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК
по ч. гр. д. № 998/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от
Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: