РЕШЕНИЕ
№ 5132
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110128391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от [ФИРМА] против С.Ц. К. и Д. АНДР. К. с искане да
бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците му дължат сумите по
издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
14065/2021г. на СРС.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК не са депозирали писмен отговор на исковата
молба. В подадените възражения срещу заповедта за изпълнение развиват съображения за
недължимост на претендираните вземания за цената на доставена топлинна енергия с
твърдението, че в имота няма отоплителни тела.
Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач[ФИРМА] поддържа
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по
разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния
1
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответниците при доказване на посочените
обстоятелства е да докажат погасяването на дълга.
По допустимостта
От приложеното ч.гр.д. № 14065/2021 г. на СРС, 1113 състав се установява, че на
10.03.2021г. ищецът [ФИРМА] е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответниците за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло
заявлението като е издал заповед за изпълнение от 22.03.2021г. Длъжниците са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение, при което в срока за това са предявени
процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът
достига до извод за процесуалната допустимост на производството по делото.
По основателността
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата в
режим на етажна собственост, в която същият се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Това се установява и от съвкупния анализ на ангажираните по
делото писмени доказателства, включително тези, представени от третото лице-помагач,
както и от приетото заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не
само на изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия
топломер в сградата.
По делото е безспорно и от представените писмени доказателства (договор за замяна
на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани от 22.12.1993г. и
удостоверение за идентичност на адрес се установява, че ответниците Д. АНДР. К. и С.Ц. К.
са съсобственици на процесния имот, а от тук - потребители на топлинна енергия за битови
нужди. Ето защо съдът намира, че между страните съществува твърдяното договорно
правоотношение със съдържание задължение от една страна на [ФИРМА] да доставя в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [АДРЕС] топлинна енергия, срещу задължението
от друга страна на ответниците да заплащат нейната цена в качеството им на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 ДР на ЗЕ.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Облигационното отношение между страните се урежда въз основа на
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално
споразумение. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на
облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на
някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
/фактическо изпълнение на задължението от доставчика/ и приемане на престацията без
2
възражения от страна на потребителя. Поради изложеното, съдът приема, че между
ответниците и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и Общите условия, за периода м.5.2017 г. до м.4.2020 г.
Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда
- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на [ФИРМА].
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. За процесния период с
изключение на м. май 2018г.фирмата за дялово разпределение е попълнила констативни
протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало
отоплителни тела и не е начисляване топлинна енергия за отопление. В имота се ползва
топла вода и има два водомера, по които се отчита разходът. За периода от 01.05.2017г. до
30.10.2017г. разходът за топла вода се изчислява при 3 броя потребители при норма 140
литра на потребител за едно денонощие. За периода от 05.2017г. до 04.2020г. поради лиспата
на отчети на водомерите за топла вода разходът за топла вода се изчислява на 2 броя
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие на основание чл. 69, ал.
2 от Наредбата за топлоснабдяването. Относно топлинната енергия отдадената от сградна
инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 334 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия
отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата за Топлоснабдяването. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните
сметки, изготвени от [ФИРМА], са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334,
според заключението на вещото лице. ТЕ за общи части и за такса мощност не се начислява.
За периода м.5.2017 г. до м.4.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61,
т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се установи, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират окончателна стойност в общи фактури, издадени за
всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за
отопление, която включва топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за загряване на топла вода, както и топлинна енергия за отопление на имота
/отдадена от отоплителните тела/. При определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
3
количество енергия, след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално
доставеното количество топлинна енергия през исковия период, според която размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия, възлиза на 4730,94 лв.
Ето защо и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса съдът намира, че
искът с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да се уважи за сумата
4195,59 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2021 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до погасяването, представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от м.05.2017 г. – м.04.2020 г.
Към посочената по-горе сума, представляваща стойността на потребената топлинна
енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение в размер на 44,39 лв., , които съобразно разпоредбите на чл.22, ал.2 и
чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от
Общите условия на договорите между [ФИРМА]Д и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
За основателност на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на
срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите
условия. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Съгласно общите условия на [ФИРМА], в сила от в сила от 11.06.2016г г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
периода, за който се отнасят. Следователно, срокът за изпълнение на задължението за
заплащане на доставената топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между
страните, че срокът за плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че
вземането на ищеца е изискуемо. Ето защо предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 26.02.2021г. за сумата от 504,10 лв. е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от
него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на
144,79 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и в размер на 693,92 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответниците не са направили разноски по делото, поради което такива не им се
следват.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от [ФИРМА]Д, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [ФИРМА], срещу
С.Ц. К. с ЕГН ********** и Д. АНДР. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: [АДРЕС], с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.Ц. К. с ЕГН
********** и Д. АНДР. К. с ЕГН ********** дължат на [ФИРМА]Д при условията на
РАЗДЕЛНОСТ по ½ част от сумите от 4195,59лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м.04.2020 г. за имот, намиращ се в [АДРЕС] с
аб.№ 33980, ведно със законната лихва от 10.03.2021г. до окончателното й плащане, сумата
от 504,10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на доставена топлинна енергия, изичислено за периода от 15.09.2018г.
до 26.02.2021г., и сумата от 44,39 лв., представляваща цена за услугата по извършено
дялово разпределение за периода 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
10.03.2021г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. №14065/2021г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 7,56 лв.за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г.
до 26.02.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Ц. К. с ЕГН ********** и Д. АНДР. К. с
ЕГН **********, двамата с адрес: [АДРЕС] да заплатят на [ФИРМА]Д, ЕИК [ЕИК],
[АДРЕС], сумата 693,92 лв., представляваща сторени разноски в исковото производството, и
сумата 144,79 лв. за сторените разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на [FIRMA], като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на [ФИРМА]Д, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN [ДАННИ].
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5