Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Галина Стоянова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1717 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителни претенции
с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, вр. с
чл.124 ГПК и във вр. с чл.266 и чл.86 ЗЗД, съединени
кумулативно с осъдителни претенции с правно основание чл.266 във вр. с чл.258 и с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86 от същия закон.
В исковата си молба ищецът „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
твърди следното:
На 14.09.2017 година ищецът „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******
и ответникът „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, са сключили договор за покупка и поддръжка
на софтуер, съгласно който поддръжката се осъществява от ищеца, а ответникът е
поел задължение да заплаща възнаграждение на тримесечие, като за всяко
тримесечие ответникът дължи сума от 22 272,91лв с ДДС.
Ищецът твърди, че за периода от 01.04.2018г. до
30.06.2018 година е издал фактура № **********/12.04.2018г. за дължимото от „Г.“
ЕООД задължение. Фактурата следва да
бъде заплатена в срок от 30 дни от издаването и. До момента на подаване на тази
искова молба плащане не е извършено. Поради това ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 22 272,91лв,
въз основа на което е образувано дело №20036/2019г. и по него е издадена
исканата заповед за изпълнение. Поради подадено възражение ищецът предявява
настоящия установителен иск, за което е издадена
заповед за изпълнение. Твърди, че има вземане, представляващо обезщетение за
забавено плащане за периода от изискуемостта на задължението – 13.05.2019
година до датата на подаване на заявлението, в размер на 2 048,03лв. Моли
съда, след като установи основателността на изложеното, да постанови решение, с
което уважи предявения положителен установителен иск,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В исковата си молба ищецът твърди, че съгласно
договора възнаграждението за поддръжка се плаща авансово в срок от един месец
от издаване на фактурата. Има вземане за това възнаграждение за периода от 01.07.2018г.
до 30.09.2018г. в размер на 22 0272,91лв и обезщетение за забавено плащане за
периода от 16.08.2018г. до подаване на исковата молба в размер на
2 109,91лв; вземане за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018 година в
размер на 22 272,91лв и обезщетение за забавеното му плащане за периода на
забава от 10.11.2018г. до подаване на исковата молба в размер на
1 577,79лв.За тези вземания твърди, че е издал фактура
№**********/16.07.2918г. и фактура №**********/10.10.2018г.
Моли съда след като съобрази основателността на изложеното, да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има
вземане спрямо него в размер на 22 272,91лева, главница, дължимо за
поддръжка на софтуера за периода от 01.04.2018г. до 30.06.2018г. по фактура №
**********/12.04.2018г., както и сумата от 2 048,03лв, представляваща
законна лихва за забава за периода от 13.05.2018г. до подаване на заявлението в
съда –на 08.04.2019г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
заплащане на сумата и да осъди ответника да му заплати сумата от
22 272,91лв, главница, представляваща дължимо възнаграждение за поддръжка
на софтуера за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018г., за което е издал
фактура №**********/16.07.2018г., както и обезщетение за забава в размер на
2 109,91лева за периода на забава от 16.08.2018г. до 22.07.2019г., както и
законната лихва от тази дата до окончателното заплащане на сумата; да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 22 272,91лева, главница,
представляваща възнаграждение за поддръжка на софтуера за периода от
01.10.2018г. до 31.12.2018г., за което е издал фактура №**********/10.10.2018г. и обезщетение за забавено плащане в размер на
1 577,79лева за периода на забава от 10.11.2018г. до 22.07.2019г., ведно
със законната лихва до окончателното заплащане на сумата.
Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът ответникът
„Г.“ ООД, ЕИК ****** оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че не е в неизпълнение на договорно
задължение и това е така, тъй като ищецът не е изпълнил своето задължение по
поддръжка на софтуера, защото не е извършил никакви действия по тази поддръжка.
Не спори, че на 14.09.2017 година е сключил с
ищеца договор за покупка и поддръжка на софтуер. Заплатил е договорената
покупна цена, за която е издадена фактура №**********/19.09.2017г., както и е
извършил плащания за вземания на ищеца по издадени фактури
№№**********/04.10.2017г. и **********/04.01.2018г.
Твърди, че предоставеният от ищеца софтуерен
продукт е спрял да функционира - не е работил и ищецът не е извършил никакви
действия по поддръжката- той е в неизпълнение на задълженията си, възникнали от
договора, за което е налице разменена имейл кореспонденция.
Преди образуване на това дело процесните
фактури са били неизвестни за ответника, те не са му били връчени, а претендираните с тях възражения са недължими. Твърди, че
ответникът не е приемал никаква работа по поддръжка на програмния продукт, не
са подписвани и оформяни никакви документи за приемане на изпълнена работа.
Такава не е извършвана и продуктът не е функционирал и е било невъзможно същият
да бъде използван. Не са спазени клаузите на ОУ на стандартната софтуерна
лицензия и поддръжка, включително по т.7 и т.10 и поради това договорът е
прекратен от ответника. Ето защо заплащане не се дължи, тъй като липсва
насрещна престация осъществена от ищеца.
Поради недължимост на
възнаграждение за посочения в исковата молба период не се дължи и обезщетение
за забавено плащане, като освен това, не е налице забава, тъй като фактурите не
са връчвани на ответника.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
твърдението на ответника, че софтуерът е спрял да функционира; оспорва
верността на твърдението на ответника, че не е извършвал поддръжка на софтуера,
както и твърдението, че не е връчвал на ответника издадените фактури.
В допълнителния отговор ответникът поддържа вече
заявената теза.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно е между страните и се
установява от представено по делото споразумение за лиценз и поддръжка на
стандартен софтуер № ********** от 14.09.2017 г., че страните са сключили
договор, по силата на който ответникът закупува от ищеца лиценз за използване
на софтуер с начало 29.09.2017 г., като лицензионната такса е в размер на
172 544,84 евро. Лицензополучателят заплаща на
ищеца годишна такса за поддръжка, чиито размер e 22 % от базата за поддръжка в
Таблица 1 – 37 959,86 евро. Таксите подлежат на заплащане до 30 дни от
датата на фактуриране.Уговорената поддръжка е „Еnterprise support“.
Това, според допълнение на ОУ
(листове 35-41 от делото) означава, че при поискване от лицензополучателя
САП се задължава да предостави такива услуги като цяло, които включват:
продължително подобрение и иновации; помощни пакети; за определени и посочени в
ОУ версии на софтуера – засилена функционалност или иновации; технологични
обновявания за поддръжка на операционните системи и бази данни на трети страни;
процеси и инструменти за управление на промените в софтуера; дистанционно
обслужване; достъп до насоки за самообслужване; насоки за конфигурация и
съдържание и др.; разширена поддръжка за актуализиращи пакети и други софтуерни
актуализации на САП; основа на глобална поддръжка; критична за мисията поддръжка;
други компоненти, методики, съдържание и участие в общността; глобално
управление на съобщенията и договор за ниво на услуги, чрез което САП, при
доклад за неизправности от страна на лицензополучателя,
му предоставя информация как да се коригират, избягват и заобикалят грешките;
САП център за поддръжка и съвети и САП – постоянен контрол на качеството.
Съобразно
т.3 от тези допълнителни условия, лицензополучатилят е
поел задължение да назначи англоговорящо лице за
контакти със САП клиентски център; да плаща редовно всички такси за услуги по
САП „Еnterprise support“ в съответствие с
договора и това допълнение; да осигурява и поддържа дистанционен достъп
посредством технически стандартни процедури, както са дефинирани от САП и да
дава всички необходими права за достъп и анализ на проблемите и др.у задължения;
лицензополучатилят поема задължение да създаде
клиентски център за опит, с посочените по т.4.2 основни функции.
Съгласно
т.5 от тези допълнителни условия таксите на САП Еnterprise support се заплащат авансово
на тримесечие и следва да бъдат указани в
приложения и документи за поръчка към договора. След първоначалния срок (определен
в съответните приложения или документи за поръчка) всички ограничения по
отношение на увеличение на таксите за САП Еnterprise support зависят от спазването
от страна на лицензополучателя на описаните
изисквания към клиентския център за опит.
Съгласно
т.6. от допълнителните условия услугите САП Еnterprise support могат да бъдат
прекратени от всяка от двете страни с 3-месечно писмено предизвестие преди края
на първоначалния срок; впоследствие преди началото на следващия период за
подновяване. Всяко прекратяване в съответствие с горното влиза в сила в края на
съответния период на САП Еnterprise support, през който предизвестието
за прекратяване е получено от съответната страна. Независимо от горепосоченото
САП може да прекрати това споразумение на основание неизпълнение на
задълженията за плащане на таксите от страна на лицензополучателя.
Съобразно
т.6.2 от допълнителните условия, независимо от правата на лицензополучателя
по т.6.1 и при условие, че лицензополучателя няма
неизпълнение задължения по споразумението, той може да избере САП standart support с 3-месечно
предизвестие до САП по отношение на всички поръчки за поддръжка, чието
подновяване е само на база календарна година, преди началото на периода на
подновяване, следващ първоначалния срок, започнал от първата поръчка на лицензополучателя на САП Еnterprise support; или преди началото на
всяко подновяване по отношение на всички поръчки за поддръжка, чието
подновяване не е само на базата на календарна година, преди началото на първия
период на подновяване, през която и да е календарна година, следваща
първоначалния срок, започнал от първата поръчка на лицензополучатеиля
на САП Еnterprise support. Този избор се заявява
от лицензополучатиля в предизвестието и прекратява
САП Еnterprise support, считано от започване
на САП standart support.
Съобразно
представените ОУ на ищеца, за които по делото не се спори, че са действащите
към момента на сключване на договора поддръжка означава договорената поддръжка,
предоставяна от САП на САП софтуера, а споразумение за софтуер означава договор
за лицензия и/или поддръжка, сключен между САП и лицензополучателя,
които реферират към тази ОУ – раздел „Определения“ т.1.11 и т.1.12.
Съгласно т.4.1.1 от ОУ лицензополучателят трябва да плаща на САП възнаграждение за
софтуера и такси за САП поддръжка, според условията в споразумението за
софтуер. Съгласно т.4.1.5 плащанията са дължими в тридесет календарни дни, считано
от датата на издаване на фактурата и върху всички дължими такси са начисляват
лихви, съгласно приложимия законово лихвен процент, като по договори за
закупуване на софтуерна лицензия, фактурата са изпраща след доставката на
софтуера, а по договори за САП поддръжка задължението за плащане възниква от
датата на влизане в сила на договора за САП поддръжка, като таксата се
фактурира авансово на тримесечие.
Съгласно т. 10.7 от които всяка страна може да прекрати споразумението като
отправи до другата 3-месечно предизвестие, което влиза в сила в края на
календарната година.
Ищецът е представил издадена от него фактура в полза на ответника на
29.09.2017 г. със стойност за плащане 207 053,80 евро с ДДС за извършена
доставка на лиценз за програмни продукти. Приложено е извлечение от банковата
сметка на дружеството-ищец, от което се установява, че еквивалента на сумата в
лева (404 962,03 лв.) е заплатен на 16.11.2017 г.
Представена е издадена от ищеца фактура в полза на ответника от
04.10.2017 г. със стойност за плащане 11 387,96 евро с ДДС за поддръжка на
лиценз за програмни продукти за периода 01.10.2017г. – 31.12.2017 г. Приложено
е извлечение от банковата сметка на дружеството-ищец, от което се установява,
че еквивалента на сумата в лева (22 272,91 лв.) е заплатен на 10.11.2017
г.
Представена е и издадена от ищеца фактура в полза на ответника от
04.01.2018 г. със стойност за плащане 11 387,96 евро с ДДС за поддръжка на
лиценз за програмни продукти за периода 01.01.2018г.
– 31.03.2018 г. Приложено е извлечение от банковата сметка на дружеството-ищец,
от което се установява, че еквивалента на сумата в лева (22 272,91 лв.) е
заплатен на 22.02.2018 г.
Следващите три фактури, издадени от ищеца в полза на ответника са от
12.04.2018 г. със стойност за плащане 11 387,96 евро с ДДС за поддръжка на
лиценз за програмни продукти за периода 01.04.2018г. – 30.06.2018 г., от
16.07.2018 г. със стойност за плащане 11 387,96 евро с ДДС за поддръжка на
лиценз за програмни продукти за периода 01.07 – 30.09.2018 г. и от 10.10.2018 г. със стойност за плащане 11 387,96 евро с
ДДС за поддръжка на лиценз за програмни продукти за периода 01.10 – 31.12.2018
г.
Ответникът е представил по делото предизвестие от 22.05.2018 г.,
адресирано до ищеца, в което изразява желание да прекрати поддръжката на
софтуера, предмет на процесното споразумение от
14.09.2017 г.
С отговор от 27.09.2018 г. ищецът уведомява ответника, че услугата по
поддръжка на програмния продукт ще бъде прекратена считано от 31.12.2018 г.,
като се позовава на ОУ – т.10.7
По делото е приложена електронна кореспонденция между страните в
настоящия процес за периода 22.02.2018 г. – 09.12.2019 г., съгласно която
същите са се уговорили да си изпращат по електронен път фактурите. Неколкократно служители на ищеца в посочения времеви период
са изпращали покани за плащане на ответника с електронни писма. От
дружеството-ответник са потвърдили получаването на фактури от 12.04, 16.07. и
10.10.2018 г., а от дружеството-ищец са получили
предизвестието за прекратяване. Страните са подписали и споразумение за участие
в електронно изпращане на фактури.
По делото е проведен разпит в о.с.з. на 16.06.2020 г. на свидетеля Н.А.Д.,
заемала позицията счетоводител в
дружеството-ответник от 2015 г. с прекъсване за месеците юни-септември през
2017 г. Излага, че намерение на работодателя ѝ е било да имплементира
системата „САП“ в счетоводството му, но същата не е функционирала изобщо и не е
била въвеждана. Твърди, че е получавала на нейната електронна поща фактури.
Първоначално заплащали фактурите. При получаване на фактура, тя я изпращала на
финансовия отдел, за да я преценят дали е за плащане. Тъй като така и не
започнали използването на програмния продукт, от работодателя ѝ написали
известие за прекратяване на договора през месец май 2018 г., пуснато по имейл
на ищеца, което не е било уважено. Потвърждава, че е написала електронно писмо
от 22.02.2018 г.
На 08.04.2019 г. в СРС ищецът е подал заявление с вх.№3025673 за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 22 272,91
лв., представляващо незаплатено възнаграждение за периода 01.04-30.06.2018 г.
по фактура от 12.04.2018 г., за законната лихва за забава за периода 13.05.2018
г.-08.04.2019 г. в размер на 2 048,03 лв., както и за периода от 08.04.2019 г.
до окончателното заплащане на вземането, а също така и за държавна такса в
размер на 486,42 лв. В т.12 от заявлението страната е пояснила, че на
14.09.2017г. е сключила с „Г.“ ЕООД, ЕИК ****** договор за продажба и поддръжка
на софтуер, съгласно който поддръжката се осъществява от „С.Б.“ ЕООД срещу
възнаграждение, което се плаща на тримесечие, като за всяко тримесечие „Г.“
ЕООД дължи сума от 22 272,91лев с ДДС., за процесния
период е издадена фактура № **********, която следва да бъде заплатена в срок
от 30 дни от нейното издаване. Твърди, че длъжникът е в забава от 13.05.2018г.
до датата на подаване на заявлението, за който период дължи обезщетение в
размер на сумата от 2 048,03лева. Въз основа на заявлението е образувано
ч.гр.д. № 20036 по описа на СРС, 140 с-в, за 2019 г.
На 15.04.2019 г. заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Г.“ ЕООД, като е уважил изцяло искането,
направено в заявлението.
Съобщение за издадената заповед за изпълнение е връчено чрез залепване
на уведомление по чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, считано на 22.05.2019 г. На 28.05.2019година е извършено връчване на
съдебните книжа на Т.Т., пълномощник на
длъжника.
На 11.06.2019 г. ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение. Възражението е подадено в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, в редакцията на закона, действала към момента на развитие на
процедурата по заповедното производство.
На 14.06.2019 г. заповедният съд е издал разпореждане, с което приема,
че подаденото възражение по чл. 414 ГПК е в срок и указва на заявителя, че може
да предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и
дължимата държавна такса, като му указва последиците при непредявяване на иска
в срок.
Заявителят е уведомен за разпореждането със съобщение на 20.06.2019 г. и
на 25.07.2019 г. е представил пред заповедния съд доказателства, изпратен по
пощата на 22.07.2019г., за предявен на 22.07.2019 г. иск с правно основание чл.
422 ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителните претенции с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 , чл.124 ГПК и чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предмет на настоящите
положителни установителни искове е установяване на вземането по
заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника,
като изрично е предвидено, че искът по чл.
422, ал. 1 ГПК се счита за предявен
от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Последователна
е практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен
иск по чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза
на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника
с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва
вземането, поражда правен интерес за кредитора да
предяви положителен установителен иск за установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за
изрично предвиден в закона установителен иск, поради което
ищецът не дължи изрично обосноваване
на правен интерес. Формалните предпоставки със
съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие на интерес от
предявяване на положителните искове касателно
съществуване на вземането на ищеца са налице, поради което настоящият състав на
съда намира, че е сезиран с процесуално допустими претенции.
По основателността на предявените претенции.
Съгласно постигнатото между страните споразумение
ищецът е предоставели на ответника софтуер, заплатен от ответника, като ищецът
е поел задължение да извършва поддръжка на същия за периода на договор, сключен
до края на 2017 година, с възможност за автоматично подновяване на срока.
Таксата на поддръжка на софтуера страните са уговорили да е в размер на
22 272,91лева с ДДС, за тримесечие, платима авансово в срок от 30
календарни дни, след издаване на фактурата за тази сума.
По делото няма спор относно наличието на
споразумение, както и по размер на дължимите суми, както не е налице и спор, че
за първото тримесечие ответникът е заплатил таксата за поддръжка на програмния
продукт, а през май 2018 година е отправил предизвестие за прекратяване на
договора, на което ищецът не се противопоставил, но е заявил, че договорът ще
се счита прекратено към 31.12.2018 година.
Спорът е съсредоточен относно това дали е налице
изпълнение на договор от страна на ищеца.
Тезата на ищеца е, че таксата има абонаментен
характер и тя се дължи независимо от това дали ответникът се е ползвал от
заявената от ищеца поддръжка на софтуера.
Тезата на ответника е, че софтуерът е бил
неработещ и не е налице твърдяната от ищеца поддръжка на програмния продукт.
Тази теза на ответната страната е останала
недоказана в процеса.
От разпитания по делото свидетел се установява, че
издаваните от ищеца фактури са били получавани от ответната страна, а
представеното от нея предизвестие установява, че ответникът е упражнил свое
право да прекрати договорната връзка, съгласно ОУ на ищеца – с едностранно
тримесечно предизвестие.
Събраните по делото доказателства не установяват,
че ответникът е упражнил свое потестативно право да
развали договора, поради неизпълнение, с оглед твърдението му, че софтуерът е
бил неработещ, неиплементиран в неговото счетоводство
и поради липса на поддръжка на софтуера, съгласно условията на договора.
Така, както са уговорени условията на сделката,
която е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ(всяка от страните,
опирайки се на своята професионална квалификация и опит, приема или не
условията на договора), е предвидено договорната връзка да преустанови своето
действие, чрез нейното прекратяване, което има действие след отправяне на 3-месечно
предизвестие от едната страна (лицензополучателят)
като прекратяването е в края на съответния период.
Няма законова забрана, при виновно съществено неизпълнение
от едната страна, изправната страна да развали договора, чрез надлежно
отправено волеизявление, достигнало до другата страна, както разпорежда нормата
на чл.87 ЗЗД. В този случай страната е следвало да се придържа към
предписанията на закона, за да развали надлежно договора и развалянето е щяло
да настъпи не в края на съответната календарна година, а преди това – след
изтичане на срока за доброволно изпълнение.
След като не се установява наличие на възникнало и
упражнено надлежно право за разваляне на договор, то облигационната връзка е
обвързвала страните до края на 2018 година. Това означава, че ответникът е
обвързан от условията на договора и дължи на ищеца претендираната
такса за поддръжка на софтуера, независимо от това дали такава поддръжка, съобразно
допълнителните условия на сделката е извършвана или не, тъй като таксата е
уговорена като безусловно задължение.
Следва изрично да бъде отбелязан и фактът, че за
2017 година година и първото тримесечие на 2018
година от страна на ответника е осъществено доброволно изпълнение на поетото
задължение за заплащане на такса поддръжка, което не кореспондира с твърдението
на ответника, че софтуерът е бил неработещ и ищецът не е осъществявал поддръжка
на същия, съгласно споразумението за поддръжка.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни и осъдителни претенции за дължимост
на тримесечна такса от 22 272,91лева с ДДС се явяват основателно предявени и
следва да бъдат уважени.
По исковете за обезщетение за забава.
Съгласно т.4.1.5 от ОУ на ищеца, които са част от
приетия от страните регламент на възникналата облигационна връзка, плащанията са дължими в тридесет календарни
дни, считано от датата на издаване на фактурата и върху всички дължими такси са
начисляват лихви, съгласно приложимия законово лихвен процент.
Така, както е уговорено обезщетението същото
представлява мораторна неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД.
Ищецът претендира законната лихва за забава,
поради което съдът е дал квалификация на акцесорните
претенции по чл.86 ЗЗД, но принципна разлика между двата института няма, тъй
като страните са се съгласили дължимото обезщетение за е в размер на законната
лихва.
Съобразно уговореното в ОУ вземането на ищеца
става изискуемо в 30-двене срок (календарни дни), считано от датата на издаване
на фактурата.
Фактура № **********/12.04.2018г. следва да бъде
заплатена на 12.05.2018 година и от следващия ден ответникът е изпаднал в
забава. Ищецът дири обезщетение за периода от 13.05.2018година до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.04.2019 година. Съдът служебно
изчислява размера на обезщетение на сумата 2 041,68лева.
Фактура №**********/16.07.2018г., следва да бъде
заплатена на 16.08.2018 година и от следващия ден ответникът е изпаднал в
забава. Ищецът дири обезщетение за периода от 16.08.2018година до датата на
подаване на исковата молба – 22.07.2019 година. Съдът служебно изчислява
размера на обезщетение на сумата 2 097,37лева.
Фактура №**********/10.10.2018г. следва да бъде заплатена на 10.11.2018 година
и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава. Ищецът дири обезщетение за
периода на забава от 10.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба –
21.07.2019година. Съдът служебно изчислява размера на обезщетение на сумата
от 1 565,29лева.
В тези размери съдът приема акцесорните
претенции по чл.86 ЗЗД за доказани и следователно основателно предявени.
По разноските.
Ищецът претендира разноските в заповедното и това
производство.
Представя списък по чл.80 ГПК по исковото
производство, който включва адвокатско възнаграждение в размер на
3 520,50лева, за което не е представен документ ( разписка или банков
документ, че сумата е платена, представената фактура не установява плащане, тъй
като е разходен документ); заплатена държавна такса от 2 902,18 лева и
депозит за вещо лице в размер на 500лева, които не са усвоени, тъй като
експертизата е заличена.
Следователно, доказаният разход на страната е
заплатената държавна такса от 1 451,08лева в исковото производство.
Присъдените разноски в заповедното производство са
486,82лева, заплатена държавна такса.
Общият размер на заплатената държавна такса е
сумата от 1 937,90лева.
Дължимите от ответника на ищеца разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 1 937,06лева.
При изложеното съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 266 и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането
на “С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.Ч., спрямо ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 5-6, чрез адв.П.К., представляваща възнаграждение в размер на
22 272,91 лева (двадесет и две хиляди двеста и седемдесет и два лева и 91
ст.) за поддръжка за софтуера за периода от 01.04.2018г. до 30.06.2018г., за която сума ищецът е издал фактура
№**********/12.04.2018г.ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.04.2019година до окончателното заплащане на
сумата и обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода от 13.05.2018г.
до 07.04.2019година в размер на 2 041,68лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
над предявения период и над уважения до предявения размер от 2 048,03лева, поради неоснователността
му, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20036/2019г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.266 вр.
с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на “С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 22 272,91 лева (двадесет и две хиляди двеста
и седемдесет и два лева и 91 ст.) за поддръжка за софтуера за периода от
01.07.2018г. до 30.09.2018година, за която ищецът е издал фактура
№**********/16.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.07.2019година до окончателното изплащане на
сумата и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на тази сума за
периода от 17.08.2018г. до 21.07.2019година, в размер на 2 097,37лева, като отхвърля претенцията по чл.86 ЗЗД в
частта за предявения период и над уважения до предявения размер на 2 109,91лева,
поради неоснователността и.
ОСЪЖДА, на основание чл.266 вр.
с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на “С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 22 272,91 лева (двадесет и две хиляди двеста
и седемдесет и два лева и 91 ст.) за поддръжка за софтуера за периода от
01.10.2018г. до 31.12.2018година, за която ищецът е издал фактура
№**********/10.10.2018г, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 22.07.2019година до
окончателното изплащане на сумата и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за
забавено плащане на тази сума за периода от 11.11.2018г.
до 21.07.2019година, в размер на от 1 565,29лева , като отхвърля претенцията по чл.86 ЗЗД в
частта за предявения период и над уважения до предявения размер на 1577,79лева,
поради неоснователността и.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Г.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 1 937,06лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: