Р Е Ш Е Н И Е
№2944
08.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 243 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова
молба от Г.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.К., БАК, против ОД на МВР - Бургас, с адрес: град Бургас, ул. «Христо Ботев» №
46, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 1 427,71 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 2237,852 часа за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019 година,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019 година е работил на
длъжност „старши полицай“ в Група ООР
във Второ Районно управление – Бургас към ОД МВР - Бургас. За този период е
положил общо 1664 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза
на 1901,952 часа дневен труд. Излага, че
преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 237,952 часа, който
следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен
довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно
легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на
1 427, 71 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор
на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният
представител на ответника заявява, че го
оспорва по основание и по размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата
на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което
цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на
Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на
работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е
още, че през исковия период от 01.01.2016г. до
31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е
обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на
чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период".
В писмения отговор
процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване
липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата
молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е
в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда
друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните
служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не
повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за
законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от
държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в
исковата молба коефициент 1,143 се
получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което
е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни
правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия
случай.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за
всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в
исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането
на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се
обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от
6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд
незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени
в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване”
при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и
заплатен.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Кралева,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 916, 76 лева за 242, 52 часа.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността „старши полицай“ в Група ООР във Второ Районно
управление – Бургас.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019
година ищецът е положил 1 696 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 1938, 528 часа
за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен
труд възлиза на 242,528 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 1 916, 76 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015
година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на
обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 20.06.2016 година до
20.06.2019 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Следва да бъде
посочено, че датата 20.06.2019 година съвпада с датата на подаване на исковата
молба, поради което не е част от предмета на спора.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 01.07.2019 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 330 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 76,67 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 300 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 376,67 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Г.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата 1 916,76 лева /хиляда деветстотин и шестнадесет лева,
седемдесет и шест стотинки/, представляща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 242,52
часа, получени след
преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019
година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.07.2019
година до окончателното й плащане,, както и сумата 330 лева /триста и тридесет
лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 376,67
лева /триста седемдесет и шест лева, шестдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.