№ 44347
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110112993 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците Р. Г. С., В. Г. М. и
И. В. С. са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за
топлоснабден имот в София град, общ. Подуяне, ж.к. „Суха река“, бл. 10, вх. Е, ет. 7,
ап. 20.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу Р. Г. С., В. Г. М. и И. В. С. – разделно
отговорни длъжници при следните квоти – Р. Г. С. (1/4), В. Г. М. (1/4) и И. В. С. (2/4),
да заплатят на заявителя разделно суми в общ размер: сумата от 1176,01 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от
м.05.2020. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 283,15 лева за периода от
15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 18,90
лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,72 лева
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане, постановено по гр.д. № 62781/2023 г. по описа на СРС, 38
състав е издадена Заповед за изпълнение срещу горепосочените длъжници.
Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че Р. Г. С., В. Г. М. и И. В. С. –
разделно отговорни длъжници при следните квоти – Р. Г. С. (1/4), В. Г. М. (1/4) и И. В.
С. (2/4), дължат на заявителя разделно суми в общ размер: сумата от 1176,01 лева,
1
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от
м.05.2020. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 283,15 лева за периода от
15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 18,90
лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,72 лева
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., при следните квоти:
Р. Г. С. при квота (1/4), а именно за сумата от 294,00 лева, представляваща цена
на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 70,79 лева за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 4,72 лева, представляваща главница за
периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и
1,18 лева – лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В. Г. М. (1/4), а именно за сумата от 294,00 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 70,79 лева за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 4,72 лева, представляваща главница за
периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и
1,18 лева – лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
И. В. С. (2/4), а именно за сумата от 588,01 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 141,57 лева за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 9,46 лева, представляваща главница за
периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и
2,36 лева – лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците – В. Г. М. и Р. Г.
С., в който отговор заявяват, че не оспорват приложеното от ищцовото дружество
извлечение от сметки в частта относо начислените суми за топлинна енергия и тяхното
месечно начисляване. Оспорва, че задължени за вземането са ответниците – В. М. и Р.
С.. Признават, че ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК на 07.11.2023 г. за парични престации, считано от м.05.2020 г.
2
до 04.2021 г., като в тази връзка релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Сочат, че задълженията за плащане на топлинна енергия, които са повтарящи се през
определен период от време еднородни задъжения, като съгласно задължителната
съдебна практика, за приложението на специалната погасителна давност по чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, а различният размер
на всяко месечно плащане, обусловен от измереното потребление, е ирелевантен за
приложението на нормата. Намират главното задължение за погасено с кратката три
годишна давност.
Считат претенцията на ищцовото дружество за изцяло неоснователна. Твърдят,
че не са живели на процесния адрес от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., нито
след смъртта на техния баща – Георги, като ползването на имота се е осъществявало
единствено и само от И. В. С. до продажбата му на лицето – Александър
Лимбизийски. Поддържат, че ответниците – В. и Р. не са ползватели на съответния и
мето и съответно потребители на топлинна енергия.
Изтъкват, че видно от приложеното Заявление – декларация в исковата молба от
ответника И. В. С. е видно, че същия е искал открИ.ето на партида при ищцовото
дружество за топлоснабдяването на процесния имот, каквато е открита на името на
последния. Заявяват, че при наличието на сключен писмен договор сключен писмен
договор между ищеца и другия ответник – И. В. С. е без значение дали ответниците –
В. и Р. притежават вещни права, с оглед на което считат, че задължено лице за
претендираните от ищцовото дружество суми следва да бъде единствено тогавашния
ползвател – И. В. С..
Твърдят, че също така нямат качеството на потребител и по смисъла на § 13 от
допълнителните разпоредби към ЗЗП. Сочат, че не са потребители по смисъла на
параграф 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби към ЗЕ.
Отделно от това, заявяват, че по смисъла на чл. 139в от ЗЕ не са налице
облигационни отношения, тъй като няма доказателства за такива. Твърдят, че от
приложените документи е видно, че са от подписаните през 2001 г. и 2002 г. договори
между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС за извършване на услугата дялово разпределение
е изтекъл много преди исковия период, като няма данни след това да има сключен нов
такъв.
Молят за отхвърляне на така предявената претенция. Претендират и разноски по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И. В. С..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА трето лице на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Да се уведоми.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище
по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.02.2025г., от 9:20, за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4