№ 87621
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110121697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „ЕОС матрикс“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. В. Ф. за следните
суми: 1262 лева – задължение по спогодба от 03.05.2023 г., сключена между
страните за уреждане на задълженията на длъжника по Договор за
потребителски паричен кредит № 30997/30.09.2021 г., сключен между
длъжника и „Юте кредит“ ЕООД, вземането по който било прехвърлено на
заявителя, както и законната лихва за забава за плащане на посочената сума в
периода от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да съобрази съгласно чл. 366 ЗЗД, че става въпрос за
спогодба по задължения, възникнали по силата на друг договор – такъв за
кредит, като съдът е длъжен поради това да направи проверка на клаузите на
последния относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че
следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на
ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина,
която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на
Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по
дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
1
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В т. 5.1. от първоначалния договор за кредит, описан по-горе (на лист 9
от делото) е посочено, че длъжникът дължи такса 252 лева за разглеждане на
искането му. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПКр е забранено да се начисляват такси
по договор за потребителски кредит за отпускането и усвояването на кредита.
Доколкото оценката на кредитоспособността е задължително условие за
отпускане на потребителски кредит (какъвто е представеният по делото)
съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПКр, то тази такса е за процедура, която е част от
усвояването на кредита. Следователно тази такса е недължима.
В същото време тя е включена в ГПР по кредита, който далеч
надвишава лихвения процент от 12,27 % годишно, и е посочен като 49,89 %.
Следователно, доколкото няма ограничения, които да уреждат как се
олихвяват такси по потребителски кредит, и е спазено ограничението за
максимален ГПР по чл. 19 ЗПКр, следва да се издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
2
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 412 ГПК Заповед за изпълнение по
заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 118556/10.04.2024 г.,
подадено от „ЕОС матрикс“ ЕООД.
Разпореждането не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3