РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500267 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез
пълномощника юк Т., против решение № 188/22.12.2022 г. по гр.д. № 411/2022 г. по описа
на Районен съд– Радомир. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
I. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния
закон и утвърдената съдебна практика. Съдебният състав не е обсъдил всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив- избирателно е формирал
убеждението си само върху част от тях. Налице е несъответствие между приетите по делото
доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази причина
първоинстанционния съдебен състав неоснователно е уважил исковата претенция в завишен
размер.
1. На първо място, решението е неправилно, тъй като съдът е уважил исковите
претенции на ищците за имуществени вреди - 25 лв. за В. К. и 20 лв. за Р. К.. Още към
отговора на исковата молба са представени два броя платежни нареждания, удостоверяващи
извършени плащания към ищците, като в отговора подробно е описано, че изплатените суми
1
включват:
775 лв., представляваща 750 лв. неимуществени вреди и 25лв. имуществени вреди,
която сума е изплатена извънсъдебно на В. К. на 29.04.2022.
770 лв., представляваща 750 лв. неимуществени вреди и 20лв. имуществени вреди,
която сума е изплатена извънсъдебно на Р. К. на 29.04.2022.
Сумите са заплатени на ищците преди депозиране на исковата молба пред
Районен съд - Радомир - вх.№ 1843/12.05.2022г. - и в тази връзка предявените искове за
имуществени вреди се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
2. Считам, че решението е неправилно, тъй като съдебния състав не е направил
преценка на конкретните събрани доказателства за конкретното ПТП, а е решил спора,
определяйки справедлив размер на застрахователно обезщетение единствено на базата на
твърденията на ищците.
От приетата и неоспорена от страните КСМАТЕ се установява, че ищците са се
възстановили напълно от претърпените вреди настъпили в резултат на процесното ПТП. За
пълно възстановяване на ищеца В. К. са били необходими 3 седмици, а за ищцата Р. К. 2
седмици, като интензивните болки са отминали за значително по-кратък период. И двамата
ищци не са били лекувани в болнично заведение. Ищците не са губили съзнание, както и не
са налице данни за настъпили неблагоприятни последици и усложнения при ищците.
II. Решението е неправилно и поради обстоятелството, че същият е уважил
исковете в прекомерно завишен размер, което явно не съответства на претърпените от
ищеца болки и страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи.
1. Съдът неправилно с приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно критериите
за определяне на обезщетенията по справедливост. Не е спазено изискването на чл. 52 ЗЗД
за начина на определяне на размера на неимуществените вреди. Съгласно съдебната
практика понятието „справедливост”, не е абстрактно понятие, а с свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи факт и, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на
обогатяване на пострадалите. Постановление № 4/25.05.1968 г. на Пленума на ВС, въвежда
задължително изискване обезщетение за претърпени неимуществени вреди да се присъжда
само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.
Определен е и критерият, от който съдът следва да се ръководи, при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, като при причиняването па смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка
да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени
вреди.
На последно място, присъдените размери на застрахователно обезщетение е
прекомерно завишен и не отговарят на икономическата обстановка в страната и на
2
присъждания размер на обезщетения за сходни случаи, настъпили към момента на
процесното ПТП - през 2021 г.
В Решението съда коментира извънсъдебно изплатените суми на ищците в
размер на от по 750 лв., но не приспада същите и осъжда дружеството да заплати на ищците
в цялост определения от съда справедлив размер на обезщетенията.
На страница 7 от първоинстанционното Решение, съдът е посочил, че исковете
следва да бъдат уважени за сумата от 2 025 лв. за ищеца В. К. и 1 020 лв. за Р. К. без да
изложи съответни мотиви и в същото време диспозитива се различава от горното.
В съответствие с така изложеното жалбоподателя моли предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло и алтернативно съдът да намали определените с атакуваното
решение суми до справедлив размер- обезщетение за неимуществени вреди.
Претендират се съответни разноски.
От въззиваемите е постъпил отговор на въззивната жалба и е изразено писмено
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Сочи, че първия съд в цялост е обсъдил всички събрани и
приети по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни и
правилни изводи относно дължимото застрахователно обезщетение.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това.
Няма спор, а това се установява и от констативен протокол за ПТП, АУАН и НП
№ ***, че на *** ищеца В. К. се движел с л.а. Форд Фокус с ДКН *** по път 603 км 7-ми на
територията на Община ***. В автомобила на мястото до шофьора седяла ищцата Р. К..
Между така описания автомобил и Фолксваген Пасат ДКН *** управляван от К.Д., по вина
на последната, настъпил удар. Следствие на това ищците получили следните наранявания:
К.- разкъсно-контузна рана в областта на лява колянна става и охлузно
нараняване в лявата теменна област на главата. К. - кръвонасядания в областта на лявата
млечна жлеза, по гръдния кош отпред вляво, в коремната област вдясно и в областта на лява
3
тазобедрена става.
Двамата ищци не са лекувани в болнично заведение. Осъществени са
консултативни и контролни прегледи в амбулаторни условия от лекар-хирург, като същите
са отразени в етапните епикризи приложени към делото. Раната в областта на ляво коляно е
била обработена хирургически, чрез поставяне на хирургични шевове, приложени са
антисептични средства при лечението на тази рана, същата е била обработена чрез промивка
на раневата повърхност и е поставен дренаж. По отношение на охлузното нараняване в
теменната област на главата не е провеждано медикаментозно и хирургично лечение. За
мекотъканните травми-хематоми на Р. К. е предписано локално лечение на травмираните
области с Репарил-гел, Хепароид-унгвент и Мипрофен.
По делото е изслушана комплексна експертиза видно от която ищците не са
губили съзнание след инцидента. Също така средностатистическият период на
възстановяване при травма с нарушаване на целостта на кожата, каквато е налична при В. К.
е от порядъка на около 3 седмици. Охлузното нараняване в теменната област на главата е
отзвучало за период от около една седмица. По повод на другия ищец- Р. К.
средностатистическият период на възстановяване, при травма с нарушаване на целостта на
кожата, е около 2 седмици.
Със заключението по същата експертиза се установява, че към момента на пътния
инцидент ищците са били с правилно поставени обезопасителни колани.
От писмените доказателства по делото се установява, че в ответното дружество
по повод на инцидента е била образувана щета № ***. На 29.04.22 г. с бордеро ***/събрано
по делото/ по сметка на К. са преведени 775 лв. от които „ОЗК Застраховане“ АД е оценило
претърпените от този ищец неимуществени вреди на 750 лв., а имуществените на 25 лв. На
същата дата с бордеро № ***, прието като доказателство, на К. са преведени 770 лв. от които
750 лв. за претърпените неимуществени вреди и 20 лв. за имуществените такива.
Така изложените факти, както е приел и районния съд са несъмнени.
Неоснователен е упрека на жалбоподателите в частта с която твърдят, че
районния съд е допуснал разминаване между събраните доказателства и приетите за
установи факти. От приетите писмени доказателства и заключението на в.л. по КСАТМЕ
категорично се установява, че виновния за транспортното произшествие водач- К.Д. има
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество. Въз
основа на това от последното е образувана щета по която е възникнал спор единствено по
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Към приетите за установени факти и
доказателствен разбор въззивния съд, на основание чл.272 ГПК, препраща изцяло към
мотивите на обжалваното решение.
Правилно и в точно приложение на материалния закон в обжалваното решение е
мотивирано, че при така установените факти предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД е основателен.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.432, ал.1
4
от КЗ, исковата претенция, която в настоящото производство е процесуално допустима
поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.496
от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахования виновно да е
увредил ищеца, причинените вреди да се в пряко причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Всичко това
несъмнено е установено.
Основателна обаче е въззивната жалба в частта й с която се възразява по
присъждане на причинените имуществени вреди, по размера на присъденото обезщетение и
по липсата на прихващане на платените вече в полза на ищците суми.
Видно от представените фактури № *** и *** с приложени касови бележки
ищците са заплатили съответно 25 и 20 лв. за медицинско освидетелствуване в което се
изразяват и претендираните имуществени вреди.
Видно от цитираните по- горе бордера с дата 29.04.22 г. по сметка на К. са
преведени 775 лв. от които „ОЗК Застраховане“ АД е оценило претърпените от този ищец
неимуществени вреди на 750 лв., а имуществените на 25 лв., на К. са преведени 770 лв. от
които 750 лв. за претърпените неимуществени вреди и 20 лв. за имуществените такива. Или
с така направеното плащане претърпените от ищците имуществени вреди са били
възстановени изцяло още преди предявяване на исковете за това.
По тези съображения обжалваното решение в частта му с която сумите
претендирани за имуществени вреди са присъдени в тежест на ответното дружество следва
да се отмени изцяло.
Макар и да е посочил, че се е ръководил съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл.52 ЗЗД за справедливост и задължителните в тази връзка указания
дадени с ППВС № 4/1968 г. за изясняване на това понятие районния съд е надценил
претърпените от ищците болки и страдания.
Потърпевшите не са били хоспитализирани. Получените наранявания не са
тежки, многобройни или значителни и двамата съпрузи са се възстановили напълно в
рамките на две до три седмици без усложнения. Като взе предвид характера на получените
наранявания, действително търпените болки и неудобство, срока за възстановяване, начина
на получаване на увредите и възрастта на двамата съпрузи съдът намери, че сумата 2500 лв.
за ищеца К. и сумата 2000 лв. за ищцата К. напълно компенсират претърпените от тях
неимуществени вреди. Свидетелите И. И. и М. А. се намират в родство с пострадалите и
затова техните показания полежат на внимателен анализ. В същност свидетеля А. не изнася
данни за непосредствени впечатления от периода на възстановяване, такива има само И.- син
на страните.
От така определените обезщетения следва да се приспаднат платените от
ответното дружество суми, а именно от по 750 лв. и за двамата ищци. Или ответното
дружество остава да дължи на В. К. сумата 1750 лв., а на Р. К.- 1250 лв.
5
С оглед изхода на делото ответника дължи разноски сторени пред районния съд
за държавна такса и хонорар на в.л. съразмерно на уважената част на исковете, а именно: за
В. К.- 140 лв., а на Р. К.- 100 лв.
По изложените съображения обжалваното решение, вкл. и в частта на разноските
следва да се коригира в горния смисъл.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 188/22.12.2022 г. по гр.д. № 411/2022 г. по
описа на Районен съд– Радомир в частта му с която се ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, в резултат на настъпило на *** ПТП, ведно със законната лихва, смятано от
17.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата и в частта с която се ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1301, ж.к. Възраждане, ул.“Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 20 лв.
/двадесет лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, в резултат на настъпило на *** ПТП, ведно със законната
лихва, смятано от 17.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ИЗМЕНЯВА решение № 188/22.12.2022 г. по гр.д. № 411/2022 г. по описа на
Районен съд– Радомир в частта с която се ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания в резултат на
настъпило на *** ПТП, КАТО ГО отменя за сумата 2250 лв., представляваща разликата
между действителната сума за обезщетяване на този ищец- 1750 лв. и присъдените от
районния съд 4000 лв. и
ИЗМЕНЯВА СЪЩОТО РЕШЕНИЕ в частта с която се ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1301, ж.к. Възраждане, ул.“Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. К. К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 3 000 лв.
6
/три хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания в
резултат на настъпило на *** ПТП, КАТО ГО отменя за сумата 1750 лв., представляваща
разликата между действителната сума за обезщетяване на този ищец- 1250 лв. и
присъдените от районния съд 3000 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от В. И. К. и Р. К. К. против ЗАД "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД описани по- горе за сумите съответно 2250 лв. и 1750 лв., като
неоснователни и недоказани.
ИЗМЕНЯВА решение № 188/22.12.2022 г. по гр.д. № 411/2022 г. по описа на
Районен съд– Радомир В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като намалява сумата от 550 лв.
присъдени в полза на В. И. К. на 140 лв. и намалява сумата от 250 лв. присъдена в полза на
Р. К. К. на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7