Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
гр. Русе, 22 декември 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 06 декември 2023 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 221…… по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по повод постъпила жалба от А.П.А. и Д.Д.Д., действащи чрез адв. В. Ф.,***.
Жалбата е насочена срещу Заповед №4 от 03.04.2023г., издадена от кмета на
община Иваново, с която е наредено на А.А. и Д.Д. да премахнат незаконен строеж
„Двуетажна жилищна сграда“ - незавършен строеж, изграден на общински терен в ПИ
501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с. Щръклево. Определен
бил и тримесечен срок за доброволно изпълнете на заповедта от собствениците.
Указано им е, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, премахването
ще се извърши принудително от Община Иваново самостоятелно или чрез възлагане
за сметка на извършителите на строежа.
Недоволни от
така постановения акт са останали двамата адресати на заповедта и я обжалват в
законоустановения срок, като искат отмяната й.
Считат, че
заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с
целта на закона.
Твърдението за
тези пороци на административния акт адвокатът на оспорващите уповава на тезата
си, че Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г., свързано с процесния строеж е
нищожен административен акт. Съответно, тази нищожност според оспорващите произлиза
поради следните обстоятелства : към имота - общински терен в ПИ 501.283, за
който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с. Щръклево (по АДС № 170,
представляващ парцел VІ-817 в кв. 93 по плана на с. Щръклево), в който се
намира и определения от администрацията на община Иваново незаконен строеж, е
било предадено дворно място 40 кв.м., собственост на наследниците на Т.Й.Т.,
представляващо имот №816 в кв. 93 по плана на с. Щръклево. За този имот регулацията
не била приложена и следователно предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 11 от ЗТСУ
(отм.), действала по това време, строителното разрешение също е следвало да се
издаде след изпълнението на условие за заемане на имота. Именно според разпоредбата
на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) по мнение на адвоката на жалбоподателите, за да
се разреши строителство в един имот, трябва да са уредени сметните отношения. А
те не били уредени. На практика нито с жалбата, нито в съдебна зала или
писмената защита се оспорва обстоятелството, че А.П.А. и Д.Д.Д. са строили, но
недовършили в процесния общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II
в кв. 93 по плана на с. Щръклево Двуетажна жилищна сграда“ - незавършен строеж.
Налице са сочените
основания за оспорване, разписани от законодателя в чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Развиват
се подробни съображения в подкрепа на оплакванията, както в самата жалба , така
и в съдебна зала в пледоарията по съществото на спора и в допълнителни писмени
бележки.
Иска се отмяна
на атакуваната заповед. Претендират се разноски по представен списък(л.180).
Ответникът по жалбата –кметът на община Иваново, чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата, като излага подробни доводи в подкрепа на становището си за
законосъобразност на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и за внесения депозит за вещо лице, като също представя списък.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Какви са установените от съда факти:
На 06.12.2022г., работна група от дирекция „СА“ в община Иваново извършила
проверка на строеж, озаглавен „Двуетажна жилищна сграда“ - незавършен строеж,
изграден на общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по
плана на с. Щръклево. За проверката бил съставен Констативен акт №4 от същата дата (л.5 и сл. от ад. преписка). В
КА е отбелязано още, че строежът е V-та категория, започнат
бил 1994г., а за строител и възложител е записан жалбоподателят А.П.А.. В
раздел „Строителни книжа“ е посочено Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г.-изтекло.
По отношение на строежа е записано още, че не е завършен до степен, годен за
експлоатация. В констативния акт е
записано в графа „Установени нарушения“, че липсват одобрени инвестиционни проекти
и разрешение за строеж.
Приложени са и съответните снимки на обекта.
Констативен акт №4/06.12.2022г. бил връчен с обратна разписка (л.12 от адм.
преписка гръб) на А.П.А. и чрез залепване на съобщение на таблото в общината
спрямо Д.Д.Д.. Указано е в него, че възражения могат да бъдат депозирани в
7-дневен срок от получаване на акта.
В законоустановения срок възражение срещу констатациите в акта не постъпили
в община Иваново.
На 03.04.2023г., кметът на община Иваново издал и оспорената в настоящото
производство Заповед №4 от 03.04.2023г., с която е наредено на адресатите й да премахнат
строеж V (пета) категория: „Двуетажна жилищна сграда" - незавършен
строеж, изграден на общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в
кв. 93 по плана на с. Щръклево от извършителя - А.П.А. с ЕГН **********;
Определен бил 3-месечен срок за доброволно изпълнение на заповедта от
собствениците А.П.А. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********.
Указано им било още, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение
премахването ще се извърши принудително от Община Иваново самостоятелно или
чрез възлагане, за сметка на извършителите на строежа.
Като фактически основания за издаване на обжалвания акт са записани в
заповедта, че съгласно договор за отстъпено право на строеж в срок от 5 години
строежа не е завършен. Строителното разрешение от 1994г., съгласно чл. 153, ал.
2, т.2 от ЗУТ било изгубило своето правно действие, тъй като обекта не е
завършен в груб строеж в законовия пет годишен срок от откриване на
строителната площадка. Същото не било презаверявано. Състоянието на
конструкцията в момента не позволявало строежът да бъде завършен. Записано е
още, че съгласно данните от констативния акт и останалите събрани доказателства
строежът е незаконен, тъй като издаденото Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г.
било изтекло, а обекта не е завършен в груб строеж.
Правните основания за издаване на заповедта са разписаните от законодателя в
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – „Строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва-без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“
и правомощията на кмета по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
По делото за
изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и
които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена
съдебно-техническа експертиза, но със задачи, различни от поисканите от
жалбоподателите. Причината за съда да отхвърли множеството искания по събиране
на доказателства и така поставените още с жалбата от адвоката на оспорващите
задачи бе, че с тях на практика се измества доказването и се излиза извън
предмета на делото, за което бе прочетено и нарочно протоколно определение от 01.11.2023
г.(л.126).
В експертизата,
заключението (л.171 и сл.) на вещото лице бе прието независимо от направените
от адв. Ф. възражения в проведеното на 06.12.2023г. съдебно заседание. Съдът
отново изложи мотиви в протоколното си определение защо не уважава аргументите
на оспорващите, изложени чрез техния процесуален представител. Именно поради
повторен опит за изместване на предмета на делото.
При
гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:
Заповед №4 от
03.04.2023г. е издадена от компетентен орган. Оспореният акт е в кръга на
правомощията на кмета на съответната община съгласно чл. 225а, ал.1 и сл. от ЗУТ. Заповедта е в предписаната от закона форма и фактическите основания за
издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1 във
вр. с ал. 2, т.2 от ЗУТ. Като такова основание
е посочен и издаденият по реда на чл.223, ал.2 Констативен акт №4/06.12.2022г.
Не се спори по
въпроса относно търпимостта на строежа, тъй като той както виждаме от
заключението на вещото лице и записаното в Констативен акт №4/06.12.2022г. и
оспорената Заповед №4 от 03.04.2023г., строежът не е завършен до степен, годен за издаване на акт №14, т.е.
до груб строеж.
Същият не попада
под хипотезата на § 127, ал. 1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като според
ал.2 на същата норма „Строежи по § 184 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в
сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика,
ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон“. Няма данни и
не се твърди да е отправяно такова заявление по § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ с искане за узаконяване.
Спорът в
настоящото производство е очертан основно в следната насока: Изгубило ли е
действието си Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г. съгласно нормата на
чл.153, ал.2, т.2 от ЗУТ, предвид на факта, че същото е издадено при действието
на ЗТСУ(отм.) и ПП на закона?
Вярно е, както
твърди и адв. Ф., че в ЗТСУ(отм.) и ПП на закона няма норма, която да определя
какво се случва, ако едно разрешение за строеж не бъде реализирано. В Раздел V
на ЗТСУ(отм.), чл.56-58 законодателят определил правилата за издаване на
разрешение за строеж, но никъде, нито в закона, нито в правилника за
прилагането му е разписано правило, подобно на това в чл.153, ал.2, т.2 от ЗУТ, според което „Разрешението
за строеж губи правно действие, когато – т.2 в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен
грубият строеж, включително покривът на сградите “. Тук няма спор на какъв етап е процесния строеж и страните не спорят по това, което е
констатирано (състоянието на строежа) и
от в.л. инж. М..
Да се приеме
обаче, че след като едно разрешение за строеж (РС) е издадено при действието на
ЗТСУ(отм.) и ПП на закона и за него няма краен срок за реализация, поради
липсата на такава правна норма в закона и правилника е правно неиздържано.
Така биха се поставили в по-неблагоприятно положение всички онези адресати на РС,
издадени при действието на ЗУТ, спрямо тези, които имат РС, издадено по реда на
чл.56 и сл. от ЗТСУ(отм.). Затова и с приемането на ЗУТ в началото на 2001г. и
отмяната с него на ЗТСУ(отм.) и ПП на закона, законодателят е въвел чрез
разпоредбата на чл.153, ал.2 от ЗУТ в тогавашна редакция срок за реализация на
едно РС, която макар и с последващи изменения на ЗУТ, е останало като срок и
досега. Вярно е още, че според правните принципи, една материално-правна норма
действа занапред. Но след като липсва в ЗТСУ(отм.) и ПП на закона(отм.) такова
правило досежно времето за реализация на издадено по него ред РС, то към днешна
дата следва по аналогия да се приложи нормата от ЗУТ.
Липсата на
реализация на Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г. на практика прави така
описания строеж „Двуетажна жилищна сграда" - незавършен строеж, изграден
на общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на
с. Щръклево, изграден без строителни книжа. А след като един строеж е изграден
при липса на строителни книжа, той по силата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ се
явява незаконен и съответно подлежи на премахване по законоустановения ред.
Затова и кметът на община Иваново е издал и Заповед №4 от 03.04.2023г., с която
е наредил премахване на този незаконен строеж.
Ирелевантни за
спора са всички повдигнати от адв. В. Ф. въпроси, свързани с твърдението и
въртящи се около основния аргумент на жалбоподателите, че след като за този
имот - общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана
на с. Щръклево (по АДС № 170, представляващ парцел VІ-817 в кв. 93 по плана на
с. Щръклево), в който се намира и определения от администрацията на община
Иваново незаконен строеж, регулацията не била приложена, то строителното
разрешение също е следвало да се издаде след изпълнението на условие за заемане
на имота. Именно заради това и съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ
(отм.) адвоката на жалбоподателите твърди, че за да се разреши строителство в
един имот, трябва да са уредени сметните отношения. А те не били уредени.
Тези доводи,
ведно с твърдението за нищожност на Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г.,
която съдът в това производство няма как да установи, поради забраната за
инцидентен контрол в съдебно производство, в което се проверява законосъобразността
на един административен акт - Заповед №4 от 03.04.2023г., издадена от кмета на
община Иваново, да се извърши контрол на друг административен акт, какъвто се
явява Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г., не ползват жалбоподателите, а
само потвърждават извода за наличието на незаконен строеж, построен без
необходимите строителни книжа.
Дори да се
приеме, че поради изложените от адв. Ф. доводи това РС е нищожно, то тогава на
още по-голямо основание се доказва по безспорен и категоричен начин, че
процесният строеж „Двуетажна жилищна сграда“ - незавършен строеж, изграден на
общински терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с.
Щръклево до нивото, до което е извършен, е строен без съответните
строителни книжа и попада под хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При наличието на
хипотеза на нищожност на Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г. поради
причините, сочени от адв. Ф., неговите адресати въобще не е следвало да
започват разрешеният им строеж.
А че този строеж
е на ниво, на което не може да бъде и завършен, казва и вещото лице по
поставената му задача. Този факт на състоянието на строежа не се оспорва. Както
посочихме вече нееднократно, защитната теза на жалбоподателите е свързана с
неправилно издаденото Разрешение за строеж № 113/24.08.1994г., поради липсата приложена
регулацията досежно ПИ, в който е построена и незавършена „Двуетажна жилищна сграда“.
Съдът цени
приетата съдебно техническа експертиза досежно направените установявания за
извършеното на място и досежно отговорите на зададените въпроси.
Законът е категоричен, че незаконен е този
строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа,
инвестиционен проект и разрешение за строеж, като задължителен документ за
започването на строеж е издаването на разрешение за строеж. Това е изискване,
залегнало както в ЗТСУ(отм.) и ПП на
закона(отм.) В конкретния случай се касае за изграждане на строеж, за
извършването на който е необходимо разрешение за строеж. Не се спори, че в
случая е издадено разрешение за строеж - № 113/24.08.1994г., но то не е
реализирано.
От събраните по
делото доказателства и съгласно заключението на вещото лице безспорно се
установява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ –
процесният обект е изграден без строителни книжа.
Ето защо,
правилно кмета на община Иваново е издал оспорената по настоящото дело Заповед
№4 от 03.04.2023г., с която е наредил на А.П.А. и Д.Д.Д. да премахнат незаконен
строеж „Двуетажна жилищна сграда“ - незавършен строеж, изграден на общински
терен в ПИ 501.283, за който е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с. Щръклево.
Жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. Не са налице основанията за незаконосъобразност на
административния акт, посочени в нея.
С оглед изхода на делото,
настоящият съдебен състав намира искането от процесуалния представителя на
кмета на община Иваново за присъждане направените разноски за основателно. Поискани
са в размер на 740 лева, от които 240 лева за юрисконсултско възнаграждение и 500
лева по внесен от общината депозит за вещо лице. Юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А. и Д.Д.Д., действащи чрез адв. В. Ф.,***. Жалбата е насочена
срещу Заповед №4 от 03.04.2023г., издадена от кмета на община Иваново, с която
е наредено на А.А. и Д.Д. да премахнат незаконен строеж „Двуетажна жилищна
сграда“ - незавършен строеж, изграден на общински терен в ПИ 501.283, за който
е отреден УПИ II в кв. 93 по плана на с. Щръклево.
Осъжда А.П.А. ***, ЕГН ********** и Д.Д.Д. ***, ЕГН ********** *** направените
по делото от кмета на общината съдебно-деловодни разноски в общ размер на 740 (Седемстотин
и четиридесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: