№ 449
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201099 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ж. П. Л. с ЕГН: **********, чрез
адв. Б. Д. - БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
003719/27.01.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което
за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно. Посочва се, че
жалбоподателят действително е отказал проба с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, но това е било продиктувано, както от това, че е употребявал
лекарствени продукти, така и от недоверието му към използваното средство. Твърди се, че е
налице неяснота и разминаване в текста на НП, доколкото в него са изписани двете
хипотези, регламентирани в чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е неправилно и е довело до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. Б. Д. – БАК. Жалбоподателят подробни разяснения за развилата се
ситуация, като потвърждава, че е управлявал процесния автомобил, както и че категорично е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и
да даде кръвна проба за анализ. Обяснява това си поведение с неспазване от страна на
медицинските лица на процедурата за взимане на кръв. На свой ред изтъква редица
1
пропуски и незаконосъобразни действия, извършени от полицейските служители и поради
това моли за отмяна на НП.
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. Д. – БАК, завява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва, че актът е бил съставен на място и поради това
актосъставителят обективно не е могъл да знае дали жалбоподателят няма да даде проба за
анализ.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Ж.ва, която
счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. В писмено
становище застъпва позиция за правилност и законосъобразност на издадения санкционен
акт, поради което и се пледира за неговото цялостно потвърждаване. Моли за присъждане на
разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб – НП е връчено на
жалбоподателя на 15.02.2023 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на клеймото –
01.03.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 28.10.2022 г. полицейските служители св. И. Б., П* И.ов и * (починал)
изпълнявали служебните си задължения на КПП „Пода“, като спирали за проверка МПС
движещи се в посока към гр. Бургас. Около 18.00 часа те спрели за проверка лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката
служителите се усъмнили, че водачът Л. може да е употребил алкохол или
упойващи/наркотични вещества, поради което и поискали съдействие от колегите си от
Сектор „ПП“ – Бургас. На място пристигнал св. Н* П. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“,
който тествал Л. за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело 0,00 промила в
издишания въздух. Св. П. поканил жалбоподателя да бъде тестван и за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, на което той отказал категорично. При това
положение П. издал на водача талон за медицинско изследване № 136866, в който изрично
посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона,
ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и
получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери (един от стикерите
бил залепен за самия талон), като изрично било отбелязано, че избира да бъде изследван,
чрез медицинско и химическо изследване.
За горните обстоятелства св. П. съставил на водача АУАН с бл. № 467497, в който
било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 136866 за
2
явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци –
полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на водача за
запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не
били депозирани, но Л. оспорвал пред АдмС-Бургас наложената му ЗППАМ (с Решение №
200/24.02.2023 г. по адм. д № 2162/2022 г. на АдмС-Бургас жалбата била оставена без
уважение).
Понеже полицейските служители решили да задържат Л. по реда на ЗМВР във връзка
с намерени в автомобила му наркотични вещества, те го транспортирали и до МБАЛ-Бургас,
за да може ако желае да даде кръвна проба. В 19.10 часа Л. отказал да даде кръвна проба за
анализ, който отказ вписал собственоръчно в протокола за медицинско изследване (л. 8).
Изрично в този протокол при снемане на анамнезата отрекъл да страна от някакви
заболявания, както и да е употребил лекарства в последните 24 часа (т. 14 и т. 15 от
протокола).
Въз основа на АУАН на 27.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и
на основание същата норма, наложил на Л. административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и показанията на всички разпитани свидетели. Съдът няма причина да се
усъмни в добросъвестността им, поради което цени изложеното от тях. Тук е мястото да се
посочи, че като цяло жалбоподателят не отрича съставомерните факти, касателно вмененото
му нарушение (че е управлявал автомобила и че е отказал да бъде тестван за наркотични
вещества, както с техническо средство, така и посредством даване на кръвна проба), но
изтъква причини защо не следва да понася отговорност за извършеното.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
3
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 27.01.2023 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/ наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/ наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение, а не както се възприема в
жалбата. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на
МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/ наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той
4
е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния
случай от кредитираните показанията на полицейските служители, от приложения по делото
талон за изследване и протокол за медицинско изследване, както и от обясненията на самия
жалбоподател - се установява, че въпреки че е бил поканен - той е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че
му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не е дал проба. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено
„обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво
се защитава, като поведението му обективно и субективно покрива признаците на
вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е
ангажирана правилно.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възраженията на адв. Д., че в АУАН
е посочено, че жалбоподателят е отказал кръвна проба. Такава констатация липсва в
документа, поради което и съдът не съзира пропуски в тази насока.
Съдът не възприема и позицията на жалбоподателя, че е отказал проба, защото
медиците са били без маски и ръкавици. Такива факти се изтъкват едва в съдебното
заседание, но от една страна не са подкрепени от никакви доказателства, а от друга – са
ирелевантни. Съдът няма никаква причина да се усъмни в професионализма на
медицинските специалисти и техните умения да взимат правилно и безопасно кръвни проби.
Не случайно Наредбата изисква пробата да се вземе единствено и само от медицинско лице,
доколкото притежаването на медицинско образование е достатъчна гаранция, че
специалистът разполага с онзи набор от специални знания и умения, които му позволяват да
вземе пробата безопасно с оглед конкретната обстановка. На съда не е известно
жалбоподателят да притежава медицинско образование, поради което и няма как да се
довери на твърдението му, че начинът, по който евентуално е щяла да му бъде взета пробата,
би могъл да застраши здравето му, при положение, че пробата е щяла да бъде взета не от кой
да е, а от медицинско лице. Още повече, че твърденията му, че е взимал лекарства и че
страда от заболявания, категорично се оборват от заявеното от самия него пред
медицинските лица и отразено в протокола за медицинско изследване, където Л. изрично е
заявил, че не е приемал медикаменти последните 24 часа и не страда от заболявания.
За отговорността на Л. е ирелевантно и дали полицейските служители са го спрели
със „стоп палка“ или с ръка; дали са действали законосъобразно при проведения му обиск;
дали са го снимали въпреки нежеланието му; дали са се държали грубо и т.н. Това са все
обстоятелства, които нямат никакво отношение към конкретното производство, поради
което и излизат извън предмета на доказване по него. Тези възражения биха могли да бъдат
наведени в съответните производства (примерно - в производството във връзка със
задържането му или в това във връзка с намереното наркотично вещество) или да бъдат
основание за ангажиране на евентуална дисциплинарна отговорност на служители и/или
обезщетяване на евентуални вреди на жалбоподателя, но няма как да послужат за отпадане
на неговата лична административнонаказателна отговорност в настоящето производство.
5
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от справката за водач (л. 20-22) - това далеч
не е първото му нарушение на правилата по ЗДвП. До момента Л. е многократно
санкциониран както с НП, така и с ЕФ за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата и са му били налагани ЗППАМ – т.е. неговата лична обществена опасност също е
висока и категорично изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003719/27.01.2023 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Ж. П. Л. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Ж. П. Л. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7