Решение по дело №580/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   № 260110

 

гр. ПЛОВДИВ 07. 12. 2020 г.               

                                                                           

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 27.11.2020 г. в състав :

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                              

                                                                                    РАДКА ЧОЛАКОВА

 

с участието на секретаря КАТА МИТЕВА, като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ  т. дело  № 580  по описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от „Д-р Г. А. А. - А.П.М.П. - и.п.“ ЕООД, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 69/ 2019 г. по описа на См ОС решение, с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК по иск на „Ф.И.А.“ ЕООД, *** е прекратено „Д-р Г. А. А. - А.П.М.П. - и.п.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, открито е производство по ликвидация на същото поради прекратяването му на основание чл. 517, ал. 4 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** направени по делото разноски от 130 лв.

 В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 31.07.2019 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от „Ф.И.А.“ ЕООД, *** искова молба насочена против „Д-р Г. А. А. - А.П.М.П. - и.п.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. М..

В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че в полза на „Ц.К.Б.“ АД на 08.11.2010 г. по ч. гр. дело № 437/2010 г. на См РС бил издаден изпълнителен лист, по който Г. А. и Й. А. били осъдени да заплатят на банката 196 530,70 лв. главница, 30 091, 73 лв. лихва за периода 05. 10. 2009 г. - 04.11 2010 г., законна лихва за забава от 05.10. 2009г. до окончателното изплащане на дълга, както и разноски в размер на 4 532,45лв.

Изпълнителният лист станал причина за образуване на изп. дело № 422/2010 г. по описа на ДСИ при См РС. По това дело възоснова на договор за цесия „Ф.И.А.“ ЕООД бил конституиран като взискател.

Споменава за връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника и цза извършването и на други обезпечителни и изпълнителни действия. Погасяване на дълга не последвало.

          По искане на „Ф.И.А.“ ЕООД бил наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в „Д-р Г. А. А. - А.П.М.П. - и.п.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. М.. С молба по изпълнителното дело било поискано и овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

Към 29.07. 2019г. дългът по изп. дело №422/2010 г. бил в общ размер на 274 125,08 лв., което наложило и предявяване на настоящия иск.

В него е отправено искане да се постанови решение за прекратяване на ответното дружество.

То е подало отговор, в който се говори за недопустимост, респ. неоснователност на иска. Твърденията за недопустимост се извеждат от твърдението за липса на активна процесуална легитимация, защото липсвали доказателства за извършена цесия на вземането на „***“АД в полза на настоящият ищец.

По същество на спора се излагат доводи за липса на доказателства за твърдените с исковата молба факти и обстоятелства по причина, че с нея било представено единствено Постановлението за овластяване. Споменава се също, че вземането по отношение на ЕСК на ответното дружество в твърдения размер от 196 530,70лв. главница и 30 091,73лв. лихви било несъществуващо. Това твърдение се извежда от обстоятелство, че тази сума се дължала солидарно от Г. А. и Й. А.а, а според чл. 127 ЗЗД, доколкото не следвало друго по отношение на солидарните длъжници платеното на кредитора трябвало да се понесе от тях по равно. Така се прави заключение, че присъдената сума по ИЛ не следвало да бъде претендирана в цялост от Г. А.. Това съотнесно с факта, че на същия не била посочена реално дължимата от него сума, нито пък за нея му била отправяна покана за доброволно изпълнение му затруднявала защита и правела иска неоснователен.

По делото е постъпила ДИМ, в която се излагат доводи за неоснователност на защитните възражения на ответника и с която се представя договора за цесия.

Има и отговор на ДИМ, който преповтаря първоначалните защитни възражения на ответното дружество.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него е направен извод за наличие на предпоставките на чл. 517, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска, т.е. за наличие на активна легитимация и допустимост на същия.

Прието е също, че са неоснователни възраженията за несъществуване на посоченото вземане и за неправилно определяне на размера му. Казано е, че в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК не се разглежда спора за съществуването на вземането, а се проверява дали то е погасено.Това и липсата на данни за погасяване са довели до извод за основателност на исковата претенция.

Недоволен от решенето е останал ответникът.

В жалбата му в общи линии се преповтарят направените пред См ОС възражения и се говори за липса на интерес от водене на иск с оглед на факта, че балансът на ответното дружество бил с отрицателна величина, което сочело, че ЕСК в производството по ликвидация нямало как да получи ликвидационен дял, от който кредиторът му да се удовлетвори.

По повод на тази жалба от страна на ПАС е нужно да се спомене, че възможностите за предявяване и уважаване на иск за прекратяване на дружество от взискател по изпълнително дело са уредени в разпоредбите на чл. 517, ал. 3 и 4 от ГПК.

В първата е казано, че когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, а след изтичане на три месеца овластява взискателят да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Правомощията на съда по същество във връзка с този иск са очертани в следващите две изречения на ал. 3. В едното от тях е казано, че искът се отхвърля, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ  или че вземането на взискателя е удовлетворено. В другото е споменато, че при преценка за основателност съдът прекратява дружеството.

В ал. 4 на чл. 517 ГПК са определени възможностите за прекратяване, когато изпълнението е насочено срещу всички дялове на дружеството. Разликата от описаните в чл. 517, ал. 3 ГПК изисквания идва от липсата на нужда да се изпраща изявление за прекратяване и да се изчаква да минат три месеца от връчването му, за да се издаде постановление за овластяване и да се предяви иска. От друга страна основателността на искането за прекратяване е обусловена от представяне на доказателства за УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА КРЕДИТОРА  до първото по делото заседание.

По конкретното дело е безспорно, че предмет на запор по изпълнителното дело са всички дялове в дружеството.

Безспорно е с оглед приетите по делото доказателства, че те изцяло притежание на един от солидарните длъжници по изп. дело.

 Казаното изключва нуждата от изпращане на изявление за прекратяване до ответното дружество. Това и фактът, че имаме издадено постановление за възлагане прави исковата претенция допустима. Тя е такава и с оглед на факта, че по приложеното изпълнително дело има достатъчно доказателства, че първоначално посочения в ИМ кредитор на ЕСК на ответното дружество е цедирал  вземането си на „И.А.“ ЕООД, което дружество към настоящия момент има фирмено наименование „Ф.И.А.“ ЕООД. За цесията е уведомен и длъжника по изпълнението.

От друга страна нито по делото на См ОС, нито пред ПАС са ангажирани доказателства, които до водят до извод, че вземането на ищеца към едноличния собственик на капитала е удовлетворено ИЗЦЯЛО преди проведеното на 12. 12. 2019 г. първо по делото заседание. В случая съдът с оглед солидарната отговорност на двамата длъжници по изпълнителното дело и текста на чл. 122 от ЗЗД счита за ненужно да коментира направеното пред См ОС, а и в жалбата  оспорване на размера на дълга на ЕСК и позоваването в тази връзка на разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД. Все пак съдът за яснота на пълномощника на ответното дружество намира за нужно да посочи, че тази правна норма касае отношенията между солидарните длъжници, а не тези на същите с кредитора им.

Неоснователен е и изложеният във въззивната жалба довод, че в производството по чл. 517 от ГПК следва да се преценява съотношението между активите и пасивите на база счетоводните записвания и възможността в ликвидационното производство да се образува положителна величина, от която да се удовлетвори кредитора.

В тази връзка е нужно да се спомене, че елементите на ФС на иска по чл. 517 от ГПК са изрично очертани от законодателя и такова изискване от негова страна не е предвидено.

На тази база следва и логичният извод, че съгласно чл. 517, ал.4, изр. последно от ГПК дружеството следва да бъде прекратено.

В този смисъл е и първоинстанционното решение, което налага неговото потвърждаване.

Водим от това съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 69/ 2019 г. по описа на См ОС решение, с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК по иск на „Ф.И.А.“ ЕООД, *** е прекратено „Д-р Г. А. А. - А.П.М.П. - и.п.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, открито е производство по ликвидация на същото поради прекратяването му на основание чл. 517, ал. 4 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** направени по делото разноски от 130 лв.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

Председател:

 

       Членове: 1.                                             2.