РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Благоевград, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102842 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. Я. С. ***, действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес:
гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 против „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****,
представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и З. Н. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Л. бул. П. В. ***.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че С. Г. М. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД следните суми:
3197,94 лв. - главница по изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д. №3251/2012г.
на Софийски градски съд, заедно със законната лихва от 21.10.2011г. до 15.11.2021г. /датата
на подаване на настоящата исковата молба/, в размер на 3276,25 лв., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на сумата; 331,88 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 90 лв. - разноски по арбитражното
производство, 50 лв. - държавна таса, 150 лв - юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в изпълнителното производство по изп.д. №20217960400402 по описа на ЧСИ
рег. №796 в КЧСИ, както и да се постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 46,17 лева, представляваща събраните след настъпване
на погасителната давност по изпълнителния лист суми, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на настоящата искова молба до датата на плащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д.
№3251/2012г. на Софийски градски съд ищцата е осъдена да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 3197,94 лв., заедно със законната лихва от
21.10.2011г. до окончателното плащане на сумата, 331,88 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 90 лв. — разноски по арбитражното производство, 50 лв. - държавна таса.
Същият е издаден на основание Решение №1075/21.10.2011г. по вътрешно арбитражно дело
№1075/2011г.
Поддържа се, че съгласно покана за доброволно изпълнение по изп.д. №402/2021г. към
дължимите разноски е добавена и сумата от 150 лв — юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в изпълнителното производство.
Твърди се, че първоначално въз основа на издадения изпълнителен лист на 12.07.2012г.
1
по молба на „Профи кредит България“ ЕООД е образувано изп.д. №6543/2012г. по описа на
ЧСИ М. Б. с pen №838 с район на действие - Софийски градски съд. По това изпълнително
дело като изпълнително действие е извършено налагане на запор на банкова сметка в ОББ
на 30.07.2012г. Поддържа се, че след посоченото действие в продължение на много повече
от две години не са извършвани изпълнителни действия по посоченото дело, поради което е
настъпила перемпция и същото е прекратено ех lege на 30.07.2014г., независимо че ЧСИ не
е постановил изрично постановление, с което да констатира настъпилата перемпция. След
изтичане на повече от две години от прекратяване на изп.дело /30.07.2014г./, на 28.10.2016г.
е изпратено запорно съобщение до „Стоми 79“ ЕООД за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищцата, отразено в известие за доставяне, че е предадено на 01.11.2016г.
на лице, което не е законния представител и не е видно дали е служител в дружеството.
Твърди се, че посоченото изпълнително действие не е правно валидно действие, предвид че
от една страна не е надлежно връчено запорното съобщение, а от друга страна е наложено
при прекратено изпълнително дело, поради което е без правно значение относно прекъсване
на давността.
Сочи се още в исковата молба, че на 25.09.2018г. е получена молба от „Кредит инкасо
инвестмънтс“ ЕАД за конституиране като взискател по делото, поради извършена цесия на
вземането по изпълнителното дело. На 20.01.2021г. по изричното искане на ищцата е
постановено прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ, към който момент е налице и
изтекла погасителна давност.
Поддържа се, че до момента на прекратяване на изпълнителното дело единственото
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е наложения запор на банкови
сметки в ОББ — на 30.07.2012г. От този момент започва да тече нова давност, която е
изтекла на 30.07.2017г., което определя и недължимостта на претендираните по
изпълнителния лист суми.
Твърди се още, че съгласно т. 10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 30.07.2012 г., когато е
извършено последното релевантно изпълнително действие- налагането на запор на вземане
от банковите сметки. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право, както кратката тригодишна-за вземанията извън главницата, така и
петгодишната, е изтекла на 30.07.2017 г.
В исковата молба ищцата сочи, че следва да се отбележи, че налагането на запор на
трудовото й правоотношение през 2016г. е предприето след като изпълнителното
производство вече е било прекратено в хипотезата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК по право, което е
станало на 30.07.2014г., поради и което това изпълнително действие не е валидно
извършено. Наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не
представлява действие, прекъсващо давността, доколкото същото е предприето в условията
на прекратено изпълнително производство. Извършените след датата на прекратяване по
право на изпълнителното дело действия, са правно невалидни и са ирелевантни по
отношение на давността действия.
Твърди се, че по изложените съображения с нарочна молба, изпратена по пощата,
получена от ответника на 02.07.2021г. ищцата е направила възражение за изтекла
погасителна давност относно претендираните суми.
Въпреки изтеклата погасителна давност, на 26.07.2021г. по молба на ответника „Кредит
инкасо инвестмънтс“ ЕАД при ЧСИ М. Б. с pen №. №838 с район на действие - Софийски
градски съд е образувано ново изпълнително дело с №****, което е прехвърлено на ЧСИ Ш.
Д. с per. №796 в КЧСИ с район на действие - ОС - Благоевград, като на 25.08.2021г. е
образувано под нов номер, именно №20217960400402 по описа на ЧСИ pen №796 в КЧСИ.
По същото е наложен запор на трудово възнаграждение на 21.10.2021 г., въз основа на който
до настоящия момент е събрана сума в размер на 46,17 лв. - от трудовото възнаграждение на
ищцата за месец октомври 2021 г.
В исковата молба се поддържа още, че съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е
2
получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. подлежи на връщане
даденото с основание, което обаче е отпаднало с обратна сила. В случая по изложените по-
горе съображения - че след датата на настъпилата перемпция на изп.д. №6543/2012г. по
описа на ЧСИ М. Б. с рег.№838 с район на действие - Софийски градски съд и след
погасяване на вземането по давност, изтекла на 30.07.2017 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата, от който са постъпвали суми по изпълнителното дело, които са
разпределяни в полза на взискателя-ответник в настоящото производство, както и за
погасяване на такси към ЧСИ и за комисионни за банкови преводи, са събрани на отпаднало
основание и подлежат на връщане.
С разпореждане № 1386/30.11.2021 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 14.12.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника на
14.01.2022г. със запазено клеймо от куриер на 13.01.2022г.
С подадения писмен отговор се оспорват предявените искове, като се поддържа
становище за неоснователност и се иска отхвърлянето им. Сторено е искане за присъждане
на разноски, както и искане да се задължи ищеца да представи банкова сметка.
Сочи се, че е сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между
„ПРОФИ Кредит България" ЕООД (наричано по-долу за краткост „Проби Кредит") и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (наричано по-долу за краткост „Кредит Инкасо", по
силата на който „Профи Кредит България" ЕООД (цедент) цедира вземането си спрямо С. Г.
М., произтичащо от Договор за кредит № **********, заедно с всички принадлежности към
него, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (цесионер).
Твърди се в писмения отговор, че вземането по изпълнителния лист ответникът е
придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
08.08.2018 г. между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо". Съгласно чл. 99 от ЗЗД,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването е неформален акт и като такъв
може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е
установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг.
дело № 2352/2013г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). Сочи се, че
след като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от
цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента - такова лице може да бъде и цесионерът.
Поддържа се, че въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от
нотариус В. И., per. № 271 при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено
да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това
упълномощаване „Кредит Инкасо" е изпратило на предоставен от длъжника адрес, а именно:
гр. Б. ж.к. С. Ц.*****, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, което се е
върнало с отметка „непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като
копие от същата е приложена към настоящия отговор.
Иска се в случай, че Съдът приеме, че С. Г. М. не е надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземания, да приеме с настоящия отговор на искова молба и приложеното
към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента
я уведомява за сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „Профи Кредит" и „Кредит
3
Инкасо", по силата на който „Профи Кредит", в качеството си на цедент, продава на
цесионера „Кредит Инкасо" изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Вземането по Договор за револвиращ заем № ********** е описано
в Приложение 1А, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание,
считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо".
Оспорва се като неоснователно твърдението в исковата молба, че сумите по изпълнително
дело № 402/2021 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., pen Ns 796, с район на действие ОС -
Благоевград, образувано въз основа на процесния Изпълнителен лист от 21.05.2012 г., не се
дьлжат, поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност относно вземането.
Поддържа се в отговора, че изпълнителния лист е издаден на 21.05.2012 г. Въз основа на
него на 13.07.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 6543/2012 г. по описа на ЧСИ
М. Б.. С молбата си за образуване предишният взискател Профи Кредит изрично е поискал
да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД. С молбата
взискателят е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което също е основание за
прекъсване на погасителната давност. На 23.07.2012 г. са изпратени запорни съобщения до
множество банки. На 28.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
"СТОМИ 79" ЕООД. На 25.09.2018 г. е последвало депозирането на молба за конституиране
на нов взискател от Кредит Инкасо, с която е поискано и да бъде насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника, което отново е действие, прекъсващо течащия погасителен срок.
Със същата молба на ЧСИ М. Б. са възложени правомощията по чл.18 отЗЧСИ. На
07.01.2020 г. новият взискател е депозирал молба с искане за извършване на справки в ел.
регистър на БНБ за разкрити банкови сметки и за налични трудови договори в системата на
НАП.
Твърди се, че след като изп. Дело № 6543/2012 г. е било прекратено, взискателят е
изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изп. Дело №
8954/2021 г., отново по описа на ЧСИ М. Б. на 26.07.2021 г. С молбата си за образуване,
взискателят Кредит Инкасо е поискал извършването на справки за имущественото състояние
на С. Г. М., налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника, което отново прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото
демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите
му. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
Било е установено, че длъжникът е с адрес в Област Благоевград, което е наложило
прехвърляне на делото, като е било образувано изп. Дело № 402/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.
Д.. Последвало е изпращането на запорно съобщение до "УниКредит Булбанк" АД и до
"Юробанк България" АД на 01.11.2021 г., както и до работодателя "МЕТРО КЕШ ЕНД
КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на 01.10.2021 г.
На основание гореизложеното счита, че погасителната давност относно процесните
вземания не е изтекла и същите са дължими от ищцата.
Твърди се в писмения отговор, че всички гореизброени изпълнителни действия са
прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Изразява становище, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни
действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод
следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТН на ВНС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително
дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Не
е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
4
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени"
или друга подобна формулировка.
Твърди се, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател „Профи Кредит България" ЕООД, настоящия взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЧСИ М. Б. и ЧСИ Ш. Д. не са бездействали, а напротив, са
предприемали необходимите действия в хода на образуваното изп. дело № 6543/2012 г. и
изп. дело № 402/2021 г., което доказва активно поведение за удовлетворяване интересите на
взискателя.
В писмения отговор е изразено становище, че следва да се направи и категорично
разграничение между перемпционния и давностния срок. Позовава се на Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по го. д. № 1747/2020 г. . IV г. о.. ГК. докладчик председателят Б. Б.
Поддържа се, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е
имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението;си с него." В настоящия случай, именно
част от спора е дали е настъпила перемпция по делото през 2017 г., което е след отмяната на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Сочи се, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител
представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната
давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са
въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика
ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в
настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно
дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на
тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се
приложи съдебната практика като източник на правото.
Позовава се на многобройно посочена и цитирана съдебна практика, като поддържа се
становище, че едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
Позовава се и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, rnp. 1 Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.
Твърди се, че може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от
образуване на изпълнително дело № 6543/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. на 13.07.2012 г. до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент от
който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасило по давност би била
26.06.2020г. Поддържа се, че в настоящия случай, обаче и в периода след 26.06.2015 г., във
връзка изп. Дело № 6543/2012 г. има извършени изпълнителни действия, които прекъсват
погасителния давностен срок, както и във връзка с образуваното изп. Дело № 402/2021 г. по
описа на ЧСИ Ш. Д.. С оглед изложеното се поддържа, че по процесното вземане срещу С.
Г. М. не е изтекла погасителната давност.
Във връзка с гореизложеното, счита и че депозираният на осн. чл.55 ЗЗД иск се явява
5
неоснователен, тъй като поради липса на изтекла погасителна давност вземанията по
Изпълнителен лист от 21.05.2012 г. са дължими, съответно постъпилите към взискателя
суми не следва да се възстановяват на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител адвокат Т., поддържат се предявените искове, по
същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират
сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в
писмени бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител,
в писмена молба е изразил становище за неоснователност на предявения иск, като е поискал
отхвърлянето му, претендират се сторените по делото разноски, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са и копия на Изпълнително
дело №402/2021 година на ЧСИ Ш. Д., Изпълнително дело № 89/2021 година на ЧСИ М. Б. и
Изпълнително дело № 6543/2012 година на ЧСИ М. Б..
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Изп.дело № 6543/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. e образувано по молба с вх.№ 34576 от
13.07.2012г. от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* , въз основа на издаден
изп. лист от дата 21.05.2012 г., издаден от СГС по т.д. № 3251/2012г. въз основа на влязло в
сила Решение №1075/21.10.2011г. по вътрешно арбитражно дело №1075/2011г. по описа на
арбитър Б. Г..
Видно от изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д. №3251/2012г. на Софийски
градски съд с Решение №1075/21.10.2011г. по вътрешно арбитражно дело №1075/2011г.
ищцата е осъдена да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* следните
суми: 3197,94 лв., заедно със законната лихва от 21.10.2011г. –датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 331,88 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, сумата от 90, 00 лв. — разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50, 00 лв. - държавна таса в производството по издаване на
изпълнителен лист.
Няма спор по делото, че изпълнителния лист е издаден във връзка с представения и приет
договор за револвиращ заем № ********* от 18.11.2009г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* от една страна като кредитор, и С. Г. М., ЕГН
********** от друга страна, съответно като клиент с предмет-заемна сума в размер на 3000
лв.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал осъществяване на
изпълнителни действия, като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено всички действия. Установява се от материалите по
изпълнителното дело, че на 21.07.2012 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 23.07.2012г. ЧСИ е наложил запори по вземанията на длъжника в 30 банки в страната,
по които са се върнали отговори от ОББ АД, че признава вземането, от „Юробанк И Еф Джи
България“ от 03.08.2012г., че е наложен запора, но няма налични авоари, от „Райфайзен
банк“ ЕАД, че е запорът е наложен, но в сметката няма авоари от 27.07.2012г.
По делото са изискани справки от ТД на НАП и сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Благоевград.
На 10.09.2016г. по изп.д. № 6543/2012г. е подадено уведомление от взискателя, с което е
уведомен ЧСИ, че с решение на ръководството на Компанията, считано от 29.08.2016г. са
актуализирани дългове на длъжници, като е приложено и таблица с актуални задължения.
Видно от същата в нея е посочен общ размер на дълга на ищцата 5041, 60 лв.
На 28.10.2016г. ЧСИ Бъзински е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
6
ищцата в „СТОМИ 79“ ЕООД, като видно от известие за доставяне същото е получено на
адреса на управление на посоченото дружество-работодател на 01.11.2016г. от лице
посочено с фамилия К..
На 25.09.2018г., ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран
като взискател, в качеството му на цесионер на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, въз основа на сключен на 08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания. С
молбата за конституиране ответникът е посочил, че към датата на прехвърлянето вземането е
в размер на 5612, 40 лв., от които главница 2716, 17 лв., съдебни такси в размер на 266, 00
лв., законна лихва върху главницата в размер на 2132, 41 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 497, 82 лв. Поискано е с молбата постъпилите и постъпващите
суми да му бъдели превеждани по посочена банкова сметка. С молбата си новият взискател е
поискал да се извърши опис на движими вещи, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
възложил на ЧСИ свсички необходими действия.
На 07.01.2020г. от ответното дружество е подадена молба до ЧСИ за извършване на
справки и да бъдат предприети действия с цел обезпечаване на вземането, като са внесени и
такси по изп.д.
На 13.01.2021г. е постъпила молба от длъжника-ищца в настоящото производство, с която
е поискала изп.д. да бъде прекратено на основание чл. 443, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
настъпила перемпция.
С Постановление от 20.01.2021г. ЧСИ М. Б. е прекратил изп. производство по изп.д. №
6543/2012г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с взискател ответното дружество и
длъжник ищцата, като са вдигнати и всички наложени запори. Същото е връчено на
взискателя, като на 16.07.2021г. взискателя е поискал да му бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист.
Видно от представения договор за цесия „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* е прехвърлило вземането си срещу ищцата в полза на настоящия ответник с
договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. /представеният договор, ведно с
приложенията към него/. Видно от приложението към него прехвърленото вземане е с
остатъчно задължение 5612, 40 лв., от които 2 716, 17 лв.-главница по изп.лист, 2 132, 41 лв.
–законна лихва от постановяване на арбитражното решение, 763, 82 лв.-дължими разноски
/съдебни и арбитражни такси и юрисконсулт. Цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършената цесия, като до ищцата е изпратено уведомление в тази
насока с известие за доставяне, което е върнато непотърсено.
На 26.07.2021 г. "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подало молба до ЧСИ М. Б. за
образуване на ново изпълнително дело против ищцата въз основа на издадения
изпълнителен лист и договора за прехвърляне на вземания с "Профи Кредит България"
ЕООД. Изрично е посочен и дълга съобразно прехвърленото вземане, а именно 5612, 40 лв.,
от които 2 716, 17 лв.-главница по изп.лист, 2 132, 41 лв. –законна лихва 2630, 23 лв.-
дължими разноски.
В молбата е направено искане ЧСИ да насрочи и извърши опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника. На основание чл. 18 от ЗЧСИ са възложени на ЧСИ
извършването на всички необходими действия.
По молбата е образувано изп. дело № 8954/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б..
Преди да се извършват каквито и да било изпълнителни действия на 09.08.2021г.
взискателят е поискал изп.дело да бъде изпратено за продължаване на изп. действия на ЧСИ
Ш. Д..
С Протокол от 09.08.2021г. съдебният изпълнител е разпоредил по молбата на взискателя
изпълнително дело № 8954/2021г. да бъде изпратено за продължаването му на ЧСИ Ш. Д..
Изпълнителното дело е постъпило в кантората на ЧСИ Ш. Д. на 25.08.2021г., като е
продължено от него под № 402/2021 г. /разпореждане от 25.08.2021г. Видно от
разпореждането ЧСИ Д. образувал изп. дело за всички суми по изпълнителния лист, без да
7
се съобразява с молбата на взискателя и с данните за размера на придобитото вземане по
цесията.
На длъжника и ищец в настоящото производство е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено предприето действие по принудително изпълнение-опис на
движими вещи на 27.10.2021г. С поканата е изпратено и уведомление за извършената цесия.
Същите са връчени на длъжника на 31.08.2021г. лично.
На 01.10.2021г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжницата до работодателя й „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД,
връчено на 20.10.2021. С писмо вх. № 21301/21.10.2021г. работодателя е отговорил, че
признава вземането и е наложен запор.
На 01.11.2021г. ЧСИ на основание чл. 507 ГПК е изпратил запорно съощение за наложен
запор на банковата сметка на длъжника до „УниКредит Булбанк“ АД, получено на
18.11.2021г., както и до „Юробанк България“ АД, получено от него на 18.11.2021г.
Длъжникът С.М. на 27.10.2021г. е поискала описът на движими вещи да бъде отложен,
поради заболяване, като видно от протокол на ЧСИ Ш. Д. от 27.10.2021г. описът е отложен,
поради невнасяне на авансови такси.
От находящите се в изп.д. вносни бележки е видно, че в изпълнение на наложения запор
на трудовото възнаграждение на ищцата от работодателя са преведени по сметка на ЧСИ на
28.10.2021г. сумата от 46, 17 лв., на 29.11.2021г. сумата от 166, 48 лв. и на 22.12.2021г.
сумата от 218, 41 лв. С платежно нареждане от 06.01.2022г. сумата от 331, 06 лв. е преведена
от ЧСИ Д. на взискателя-ответник в настоящото производство. Същото се установява и от
приетото по делото Удостоверение изх. № 24/05.05.2022г., издадено от „Метро Кеш Енд
Кери България“ ЕООД.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с
член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност на
длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но
същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Именно, за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо”
спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти,
настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат
различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от
страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в
негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на
втората хипотеза- погасяване на дълга по давност.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че искът в частта за сумата от 150, 00
лв.- юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство по
изп.д. №20217960400402 по описа на ЧСИ рег. №796 в КЧСИ е недопустим. Същата сума
не е обективирана в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението се оспорват с жалба
по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в
този смисъл Определение № 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК).
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не
дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази
искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като
въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело
съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. Отговорността за разноски в изпълнителния процес,
както и в исковото производство е последица от изхода по главния спор.
Предвид изложеното, претенцията за установяване на недължимост на сумата от 150. 00
лева – юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство по
изп.д. №20217960400402 по описа на ЧСИ рег. №796 в КЧСИ , е недопустима, поради което
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
8
В останалата част обективно съединените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК са допустими.
Ищцата твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен
срок след влизане в сила на акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист.
Давността на установено със съдебно решение вземане е пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).
Тъй като арбитражното решение е приравнено на съдебното решение /и то се ползва със
сила на пресъдено нещо и има изпълнителна сила/, то и за него важи правилото на чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи,
ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на решението, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално допустим - страните са съответно длъжник и респ.взискател по висящо
изпълнително производство. Последния е цесионер, като няма спор между страните, че
същият е придобил вземането чрез цесия, за което длъжника е уведомен. В тази връзка обаче
настоящият съдебен състав намира, че искът срещу настоящия ответник е неоснователен в
частта за сумата над 2716, 17 лв.-главница до 3197, 94 лв., поради факта, че ответникът не е
носител на вземането в тази му част, поради следното:
Следва да се направи разлика между процесуалната и материалната легитимация на
страната. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното
задължение. Процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни
факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, се изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който се изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (в този смисъл е и
постановеното Определение № 2427/19.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 1837/2018 г. по описа на
ОС Бургас). Предпоставка за основателност на иска е да се установи, че ответникът е
титуляр на правоотношението.
В случая видно от представения договор за цесия, ведно с приложение към него, както и
от самите молби на ответника до ЧСИ-ли същият е придобил вземане в размер на 5612, 40
лв., от които 2 716, 17 лв.-главница по изп.лист, 2 132, 41 лв. –законна лихва от
постановяване на арбитражното решение, 763, 82 лв.-дължими разноски /съдебни и
арбитражни такси и юрисконсулт. Следователно ответникът не е титуляр на вземането над
сумата от 2 716, 17 лв. до посочената главница в изпълнителния лист от 3197, 94 лв., поради
което искът в тази му част само на това основание е неоснователен.
На следващо място и в останалата му част предявеният отрицателен установителен иск се
основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне, като се установи, че ответникът е
придобил същите въз основа на цесия. С този иск се търси съдебна защита – установяване
недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на
давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Съображенията за това са, че липсва основание да се приеме,
че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния
изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Направен е
9
тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не следва, че погасителната
давност тече при висящност на изпълнителния процес, поради което не е необходимо да се
предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната
давност, защото такава давност всъщност не тече.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело
№ 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на
тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна
практика. По този въпрос предстои постановяване на тълкувателно решение, но вече е
имало подобен прецедент, което е наложило произнасяне на Европейския съд по правата на
човека по две жалби от България. В Решение от 19.02.2013 г. по жалба вх. № 2834/2006 г.
Европейският съд по правата на човека, съдът подчертава, че достъпността, яснотата и
предвидимостта на законовите разпоредби и съдебната практика, по -специално по
отношение на правилата за формата, сроковете и давността, гарантират ефективността на
правото на достъп до съд (Легран срещу Франция (Legrand v. France), № 23228/2008 г., § 37,
26 май 2011 г.; съответно Хоаре срещу Обединеното кралство (Hoare v. the United Kingdom)
(реш.), № 16261/2008 г., §§ 54-55, 12 април 2011 г., и Лупаш и други, цитирано по-горе,
параграфи 67-69). Докато развитието на съдебната практика само по себе си не е в
противоречие с доброто правораздаване (виж Легран, цитирано по горе, параграф 37), в
10
предишните дела, при които промени във вътрешната съдебна практика са се отразили на
висящи граждански производства, Съдът се е уверил, че начинът, по който се е развило
правото е бил добре известен на страните, или най-малкото е бил разумно предвидим, и че
не е съществувала несигурност по отношение на тяхното правно положение (виж Юнеди
срещу Франция (Unйdic v. France), № 20153/2004 г., § 75, 18 декември 2008 г.; Шен и други
срещу Турция (Єen and Others v. Turkey) (реш.), № 24537/2010 г., 14 февруари 2012 г.; Хоаре
(реш.), параграф 55, и Легран, параграф 40, и двете цитирани по-горе). В Легран Съдът е
подчертал, че новият правен принцип, въведен от Касационния съд, чийто ефект е бил
осуетяването на висящото гражданско действие на жалбоподателя, е предизвикан от
необходимостта от справяне с несъответствията в съдебната практика, с които
жалбоподателят е бил наясно към момента на започване на производството (параграф 42). В
Ц. Р. срещу Обединеното кралство (C.R. v. the United Kingdom) (22 ноември 1995 г., § 41,
серия А, №335-С) Съдът е постановил, че принципът на законността не е нарушен, когато
развитието на закона в дадена област е достигнало до етап, когато съдебното му признаване
е разумно предвидимо.
В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице
промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла,
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. С оглед на
това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което
и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото
решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан
въпросът относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е
обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на
тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са
съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.
С оглед разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Доколкото изпълнителният лист е издаден на 21.05.2012г. , т.е. към този момент решението
е влязло в сила със сигурност, то релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на
правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност са настъпилите след
21.05.2012г. (чл. 439, ал. 2 ГПК).
От 21.05.2012 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията,
установени по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. Същата е прекъсната с
11
с образуването на изпълнително дело № 6543/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. на 13.07.2012г.,
като молбата съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ и е спряно течението на давността
съобразно ППВС № 3/18.11.1980 г. По посоченото изпълнително дело са наложени запори от
23.07.2012г. на банковите сметки на длъжника в 30 банки. Действително от отговорите по
наложените запори на банкови сметки на част от банките се установява, че лицето не е
клиент или няма авоари. Съгласно разясненията дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до
банка дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие
по налагане на запор. Това е и последното изпълнително действие по посоченото
изпълнително дело. За периода от 23.07.2012г. в рамките на две години не са искани и не са
извършвани изпълнителни действия.
Т. е. от 23.07.2012 г. до 23.07.2014 г. е изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по право. Бездействието
на взискателя в двугодишния срок има за последица прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което е без
значение, кога съдебният изпълнител е издал нарочен акт. Ефектът на прекратяването е
настъпил от момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба двугодишен срок
от последното поискано изпълнително действие, т. е. на 23.07.2014 г. Тъй като обаче това
прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК по отношение на
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС
№ 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла докато е траел този
изпълнителен процес (т. е. до 23.07.2014 г.) и че новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – от
24.07.2014 г., а не от последното изпълнително действие (каквото е разрешението с новото
ТР 2/2015). Това е така, тъй като както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към
дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок,
като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Установи се, че в случая след перемиране на изпълнителното дело на 28.10.2016г. ЧСИ е
наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя „СТОМИ 79“
ЕООД, като същото е връчено на работодателя на 01.11.2016г. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ищцата, че съобщението не е връчено на работодателя, тъй
като получилия го не е управителя на дружеството. Видно е, че е изпратено и получено на
седалището и адреса на управление на дружеството, поради което същото е редовно
връчено. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че със същото не е
прекъсната погасителната давност поради това, че действието е извършено без възлагане и
без искане от взискателя, а не поради това, че е след перемпцията.
Налице е нова практиката на ВКС, а именно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ІV г.о., според която когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
12
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото,
че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик,
съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението
на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Следва изрично да се отбележи, че
перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както се отбележи и по-
горе запора върху трудовото възнаграждение не е поискан от взискателя, поради което по
изложените съображения съдът намира, че не е прекъснал погасителната давонст.
Независимо от това обаче на 25.09.2018г. ответникът е подал молба за конституирането му
като взискател, поради придобиване на вземането въз основа на договор за цесия, в която е
посочен и изпълнителен способ –опис на движими вещи и са възложени действия на
основание чл. 18 от ЗЧСИ. Съдът намира по изложените по-горе съображения и цитираното
в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., I V г. о., че така подадената
молба е прекъснала започналата да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство – от 24.07.2014 г. погасителна давност, която към този момент не е изтекла и
от тази датата започва да тече нова давност. Действително няма изрично постановление на
ЧСИ за конституиране на ответното дружество като взискател по делото, но доклоктото
същият е приел внесени такси от него, а в последствие е и прекратил делото именно
посочвайки същия като взискател, то следва да се приеме, че фактически конституирането е
настъпило с подаване на молбата по чл. 429 от ГПК.
От 25.09.2018г. е започнала да тече нова пет годишна давност, като дори и да се спре до
тук с действията на взискателя е видно, че същата не е изтеклъ къб датата на предявяване на
исковата молба-15.11.2021г., нито пък към датата на приключване на устните състезания.
Срокът е прекъснат след тази дата и с подадената от ответника на 26.07.2021г. молба за
образуване на ново изпълнително дело-8954/2021г. по описа на ЧСИ М. Б., като в същата
изрично взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на движими вещи и е възложил
действия по чл. 18 от ЗЧСИ. След тази дата са налице и други действия, които са прекъснали
погасителната давност, извършени по преобразуваното изп.д. № 402/2021г., а именно на
01.10.2021г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата „Метро Кеш Енд
Кери Бългапия“ ЕООД, по който и до приключване на устните състезания е видно, че
постъпват суми, както и е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, като настъпилата
перемпция по първото изпълнително дело е без правно значение за прекъсването на
давността.
13
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че 5 годишната погасителна
давност не е изтекла и искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С оглед неоснователността на иска по чл. 439 от ГПК, неоснователен се явява и иска да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 46, 17 лв.,
представляваща събрана сума, като получена на отпаднало основание.
Макар да се установи по делото, че действително по изп.д. № 402/2021г. по описа на ЧСИ
Ш. Д. е събрана посочената сума въз основа на наложения от ЧСИ запор върху трудовото и
възнаграждение, и преведена от ЧСИ на ответника, искът е неоснователен, доколкото,
получаването й от последния не е такова при отпаднало основание, както твърди ищцата, а
има годно правно основание, събрани са без да е изтекла погасителната давност- при
наличие на годно основание за тяхното получаване от ответника, в качеството му на
кредитор по подложеното на принудително събиране вземане и взискател на образуваното
изпълнително дело.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответната страна, на
основание чл. 78, ал.8 ГПК. В производството ответникът е представляван от юрисконсулт,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като взе
предвид извършените от юрисконсулта действия-подаване само на отговор и писмена молба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. Я. С.
***, действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес: гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 против
„Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и З. Н. Д.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Л. бул. П. В. *** в частта, с която се
иска да се признае за установено, че С. Г. М. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“
ЕАД сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в изпълнителното производство по изп.д. №20217960400402 по описа на ЧСИ
рег. №796 в КЧСИ, поради недопустимост на иска в тази му част и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2842/2021г. в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. Я. С. ***,
действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес: гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 против „Кредит
инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и З. Н. Д., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Л. бул. П. В. *** отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в частта, с която се иска да се
признае за установено, че С. Г. М. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД следните
суми: сумата от 3197,94 лв. /три хиляди сто деветдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/- главница по изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д. №3251/2012г. на
Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 21.10.2011г. до 15.11.2021г. /датата на
подаване на настоящата исковата молба/, в размер на 3276,25 лв., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата; сумата от 331,88 лв./триста тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 90, 00 лв. /деветдесет лева/ - разноски по
арбитражното производство, сумата от 50, 00 лв. /петдесет лева/- държавна таса, като всички
гореописани суми са предмет по изп. д. № 402/2021 г. на ЧСИ Ш. Д., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. Я. С. ***,
действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес: гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 против „Кредит
инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и З. Н. Д., със
14
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Л. бул. П. В. *** осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума
в размер на 46,17 лв. /четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
събраните след настъпване на погасителната давност по изпълнителния лист суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до датата на
плащане на сумата, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул.
Я. С. ***, действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес: гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 да
заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и
З. Н. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Л. бул. П. В. *** сумата от
100,00 лв. /сто лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка, по която може да бъдат
внесени присъдинети на ответника разноски- IBAN BG********- „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд- гр. Б., в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15