Решение по дело №174/2017 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 83
Дата: 10 ноември 2017 г. (в сила от 13 февруари 2018 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20173320200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

      83

 

гр. Кубрат, 10.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети октомври,  две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД  № 174 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Б.И.М., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление /НП/ № 11-01-131/ 27.06.2016 год. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция(АДФИ), с което в качеството му на кмет на Община – гр. Кубрат му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за извършено нарушение по чл. 11, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., в която сочи, че то е незаконосъобразно и необосновано; в хода на провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – нарушената разпоредба не е посочена точно; НП е издадено в противоречие с материалния закон. Оспорва правните изводи на наказващия орган по същество, като счита, че не е налице нарушение по чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба,  поради несъставомерност от обективна и субективна страна, тъй като според жалбоподателя административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка кои служители в общинската администрация, в съответствие с техните отговорности и дейност, е следвало да изпълнят изискванията на чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба. Евентуално, ако съда приеме, че е осъществен състава на нарушението, за което е наказан жалбоподателя, моли да бъде взето предвид, че то е извършено за първи път и са налице предпоставките за преценка на конкретния случай като маловажен по см. на чл. 28 ЗАНН, поради което не следва да му се налага наказание.

Въззиваемата страна – АДФИ, представлявана от директора, чрез  Р. М. – главен юрисконсулт , редовно упълномощен с Пълномощно изх. № 93-00-173/ 08.11.2016 г.,  счита НП за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

РП – Кубрат, уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата и атакувания административен акт.

Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че при извършването на планирана проверка за съставена и представена на министъра на транспорта, инф.технологии и съобщенията, справка по образец – приложение № 2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., която в последващото изложение ще се сочи като Наредбата, за периода 1.01.-30.09.2016 г. – на хартиен носител и по електронен път, от 07.04.2017 г. в присъствието на А.К. – гл. експерт „Търговски дейности” и на Б.М. – бивш кмет на общината, св. Л.А., в качеството си на главен финансов инспектор в АДФИ,  установила, че от Община – Кубрат не е изготвена и не е представена на хартиен носител и по електронен път на министъра на транспорта справка по образец – приложение № 2 от Наредбата за периода 01.01.-30.09.2016 г., видно от съставения Констативен протокол от същата дата, носещ подписите на посочените участващи в проверката лица, приет като доказателства по настоящото като част от административнонаказателната преписка, относно чиято автентичност и вярност не се спори. В цитираното длъжностно качество св. А., приела, че като не е представил в срок до 20.10.2016 г. Б. М. в качеството си на кмет и задължено лице по смисъла на чл. 65 от Наредбата, на хартиен носител и по електронен път на министъра на транспорта справка по образец – приложение № 2 от Наредбата за периода 01.01.-30.09.2016 г.,  е нарушил разпоредбата на съставила Акт № 11-01-131/ 07.04.2017 г. за установяване на административно нарушение, против Б. М.,*** към датата на извършване на нарушението – 20.10.2016 г., с който повдигнала обвинение за извършено административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредбата,           описвайки установеното при проверката, квалифицирано от нея, като нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено, подробно в същия, изразяващо се в бездействие при задължение за действие в определен срок. Между страните не се спори, че съставения акт, подписан от съставителя и посочените в него свидетели, е връчен същия ден на Б. М., който го подписал и вписал възраженията си – не е бил уведомен от съответния служител за сроковете по тази наредба.

 АУАН, ведно с цялата преписка, актосъставителят изпратил на директора на АДФИ за произнасяне, заедно с депозираното възражение и приложения, в резултат на което сезиране последния е издал атакуваното в настоящото производство НП. Видно от НП, наказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, както и че е налице нарушение по чл. 11, ал.1 от цитираната наредба                                                   - при задължение за действие, представляващия общината кмет и задължено лице по наредбата, е бездействал; че деянието е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.1 ЗДФИ, тъй като съставлява нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, без да излага преценка за наличие или липса на основание за прилагането на чл. 28 и 29 ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, П наложил на жалбоподателя, изпълняващ длъжността Кмета на Община – гр. Кубрат към датата на извършването на нарушението 20.10.2016 г., административно наказание "глоба" в размер на предвидения минимум - 200.00 лева.  Видно от приложеното Известие за доставяне на 30.06.2017 г. жалбоподателят получил НП, ведно с покана за доброволно изпълнение. На 07.07.2017 г. с вх. № 11-01-131  е заведена в деловодството на въззиваемото учреждение настоящата жалба, изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо на 04.07.2017 г..

Събраните по инициатива на жалбоподателя писмени доказателства – длъжностна характеристика на св.А.К., в качеството му на гл.екперт „Търговия и транспорт” в общината, не установяват нещо различно от твърдяното от АНО и от актосъставителя, относно субекта на задължението за действие, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от наредбата, Ежегодно в срок до 20 октомври, кметовете на общините предоставят на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – приложение № 2, а кое длъжностно лице ще изготвя справката и ще я представя за подпис на кмета на общината и на главния счетоводител и дали то ще се свърши работата, не освобождава кмета на общината от задълженията му по отношение на отчитане, чрез представена справка по образец № 2, на средствата за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за периода 1 януари – 30 септември. 

По делото с оглед установяване на изложените по – горе факти са приложени всички документи, цитирани по – горе, събрани са гласни доказателства – показанията на актосъставителката и участвалия при съставянето на АУАН свидетел, които потвърждават извършването на проверката, установяването на нарушението, повдигането на обвинението срещу нарушителя и  връчването на АУАН .

Въз основа на така възприетата и изложена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, изпратена е по пощата преди изтичане на срока   за обжалване.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт, жалбата е допустима.

Съдът, като провери изцяло атакуваното НП, намира жалбата за неоснователна.

В изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, относно неговата законосъобразност, съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процедурни правила.

Установи се по несъмнен начин извършването на деянието от обективна страна, изразяващо се в неизпълнение на задължение за действие – предоставяне ежегодно в срок до 20 октомври от кметовете на общините на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за периода 1 януари – 30 септември, на хартиен и електронен носител, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., несъмнено съставляваща нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, за нарушение на който, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – както е в случая, се налага наказание – т.е. обявено е за наказуемо, глоба от 200 до 2000 лв.  на виновното длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.

Неоснователни са възраженията и доводите на жалбоподателя, че не той, в качеството си на кмет на общината, е задължено лице, с оглед цитираната разпоредба на наредбата. Вътрешната организация на работата на общината, точното и качествено изпълнение на задълженията на служителите, в случая на експерта в отдел „Търговия и транспорт”, контрола върху същото и пр., не променят субекта на задължението за действие, посочен изрично като „кметовете на общините”, в посочената точно като нарушена разпоредба тази на чл. 11, ал. 1 от наредбата. Обвинението в наказателното постановление е доказано. Нарушението е извършено по непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл. 7, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 ЗАНН - "маловажен случай". Съставът на чл. 11, ал.1 от цитираната наредба е                             .е такъв на формално административно нарушение, т.е. интензитетът на засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасен резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия вид по начин, който според критериите на чл. 93, т.9 НК да редуцира обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана по чл. 53, ал.1, пр.2 ЗАНН. Тежестта на нарушението е неотносима към преценката за осъществяване на института на маловажния случай, а е критерий за индивидуализиране на наказанието по чл. 27, ал.2 ЗАНН. В случая АНО е отчел тежестта на нарушението и индивидуализирал наложеното наказание в размер на предвидения от закона минимум от 200.00 лева.

Предвид изложеното, бездействие на жалбоподателя, при задължение за действие, описано в АУАН и възпроизведено в атакуваното НП, съставлява административно нарушение – деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, съгласно чл. 6 ЗАНН.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №11-01-131/ 27.06.2016 год. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция(АДФИ), с което на Б.И.М., ЕГН ********** ***,  в качеството му на кмет на Община – гр. Кубрат към 21.10.2016 г., е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за извършено към 21.10.2016 г. нарушение по чл. 11, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             Районен съдия: