Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / 26.11.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 30.10.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА И., сложи за разглеждане гр. дело № 4337 по описа за 2020г., докладвано
от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от ищецът И.Х.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. С.М.И., с адрес ***, срещу
ответника „Б.Ч.“ООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:
1018,00лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
1018,00лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
145,49лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за дните 01.04.2020г., за
02.04.2020г. и за 03.04.2020г., на основание
чл.128, т.2 КТ;
1163,52лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни, на основание чл.224, ал.1 КТ;
1018,00лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание
чл.220, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ
1018,00лв., представляваща обезщетение дължимо при прекратяван на
трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1,
т.3 КТ,
ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба – 07.05.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че страните били в
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1, сключен на 17.11.2016 г. за заемане на длъжността „управител" с място на работа обл.
Варна, община Долни Чифлик, ЗПЗ, цех за дърво преработване и производство на
въглища, при 8 часов работен ден и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ, 900лв.,
както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,6 %, дължимо до 25 -
то число на следващия месец и за неопределен срок. Сочи се, че ответното дружество не заплатило
на ищеца дължимото месечно трудово възнаграждение за месеците февруари, март и
април 2020г. На 06.04.2020г., на ищцата е била връчена заповед №73/01.04.2020г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ,
поради което за нея е възникнало право на получаване на обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни, както и обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, и обезщетение при прекратяване на
правоотношението, поради намаляване обема на работа, всички дължими към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищцата моли за уважаване на
предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно
заседание редовно призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК и не взема становище
по спора.
Съдът,
като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1,
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените
искове бъдат уважени в предявените размери.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на общо 300.00лв.,
представляващи адв.възнаграждение, определено на основание
чл.38 от ЗАдв. Във вр. с чл.7 от Наредба №1 /2004г. за МРАВ.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати разноски за дължима по делото д.такса за предявените искове в размер от
по 50лв. за всеки от тях, на основание чл.1 от ТДТССГПК, т.е. в общ размер на
300.00лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответникът „Б.Ч.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца И.Х.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „*** " № 70, ет.3, следните
суми:
1018,00лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
1018,00лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
145,49лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за дните 01.04.2020г., за
02.04.2020г. и за 03.04.2020г., на
основание чл.128, т.2 КТ;
1163,52лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни, на основание чл.224, ал.1 КТ;
1018,00лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание
чл.220, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ
1018,00лв., представляваща обезщетение дължимо при прекратяван на
трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1,
т.3 КТ,
ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба
– 07.05.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
„Б.Ч.“ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
от 300,00лв., представляваща разноски
за дължима по делото д.такса за предявените искове в размер от по 50лв. за
всеки от тях, на основание чл.1 от ТДТССГПК
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът „Б.Ч.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.С.М.И., с личен №*** при ШАК, с адрес на кантората: гр.Варна, бул. „***" № 92/вход
Курортно строителство/, ет.3, офис 32, сумата от 300,00лв., представляваща
дължимо адв.възнаграждение, определено на
основание чл.38 от ЗАдв. Във вр. с чл.7 от Наредба №1 /2004г. за МРАВ.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК, а само на
отмяна при наличие предпоставките на чл.240 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: