РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир С. Нинов
като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело №
20203110110319 по описа за 2020 година
Ищецът Й.Й. излага, че на осн.чл.417 от ГПК срещу него е издаден от
Районен съд Горна Оряховица по ч.гр.д.№2053/2013г. изпълнителен лист, тъй
като е осъден да заплати на „Ю.Б." АД, гр.София сумите: 12 174,73лв.-
главница по Договор за потребителски кредит №**/04.09.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.11.2013г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1835,40лв., представляваща договорна
лихва за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; съдебни и деловодни
разноски в размер на 280,20лв. платена държавна такса и сумата от 636,24лв.
адвокатско възнаграждание. На 22.01.2014 година, по молба на „Ю.Б." АД, е
образувано изпълнително дело №20147250400056 по описа на ЧСИ В.Г. №**
срещу Й.Й., който към момента на образуване на изп.дело №56/2014г., е имал
постоянен и настоящ адрес в гр.Горна Оряховица, **. Съдебният изпълнител
е удостоверил, че е връчил ПДИ на длъжника Й. на 29.07.2014г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК (действащ към тази дата), а по изп.д. са извършвани
следните изпълнителни действия: Изпратено е запорно съобщение за налагане
на запор върху трудово възнаграждание с изх.№8844/05.06.2014г., изпратено
е запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждание с
изх. №21389/27.11.2014г. По изп.д. е постъпила молба от 15.03.2016г. от „Е*
М." ЕООД с молба за конституирането му като взискател на мястото на „Ю.
Б." АД на основание договор за цесия от 18.01.2016г., с последваща молба
„Е* М." ЕООД е поискало от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.2 във връзка с т.8 от ГПК и ЧСИ с Постановление от
22.10.2019г. е прекратил изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК. На
03.07.2020г. ищецът получил съобщение за образувано изпълнително дело
1
№20197250400981, изх. №12292/1.07.2020г. от ЧСИ В. Г. ** в регистъра на
КЧСИ, с район на действие Великотърновски окръжен съд. Изпълнителното
дело е образувано по молба с вх.№17253 от 01.10.2019 година на „Е* М."
ЕООД, гр.София като „цедент" на мястото на „Ю.Б." АД, гр.София като
„цесионер" по договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. Със
съобщението по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е връчил на
ищеца уведомление за извършената цесия с изх.№МА00057371/20.09.2019г.
По новото изпълнително дело №981/2019г., е наложен запор върху банковите
сметки на ищеца в „П.и. б." АД, „Е." АД и „Ю.Б." АД, С молба вх.
№09794/07.07.2020г. по изп.д.№981/2019г. е поискано ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, поради нарушена местна подсъдност, т.к. длъжникът
Й.Й. от 26.01.2016г. има постоянен и настоящ адрес в гр.Игнатиево,
общ.Аксаково, обл.Варна на **, в молбата до ЧСИ са наведени твърдения за
нарушение на чл.427, ал.1, т.5 от ГПК. С Постановление за прекратяване от
09.07.2020г., ЧСИ прекратил принудителното изпълнение по изп.д.
№981/2019г., поради нарушена местна подсъдност. Едновременно с
прекратяването са вдигнати обезпеченията. Ищецът твърди, че не дължи
сумите по изпълнителния лист от 07.11.2013г. и заповед №2628 от
07.11.2013г. по чл.417 ГПК. издадено по ч.гр.д.№2053/2013г. по описа на РС-
Горна Оряховица на новия кредитор „Е* М." ЕООД, гр.София поради
новонастъпили обрсоятелства, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност, т.к. за него е изтекъл общият петгодишен
давностен срок по чл.110, във вр. чл.116, буква „в" и чл.117, ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че за него е налице правен интерес от установявяне материална
недължимост на сумите, които са били предмет на изпълнителното дело, като
навежда твърдения, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастьпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност. По силата на чл.116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Сочи, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД е
налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Твърди, че валидни изпълнителни действия са предприемани само
по първото изпълнително дело №56/2014г., когато са наложени два запора:
първият от 05.06.2014г. и вторият от 27.11.2014г. (и по двата суми по изп.дело
не са постъпвали). Твърди, че валидни изпълнителни действия по второто
изп.д.№981/2020г. не са извършвани, т.к. самото изпълнително дело е
обрзувано в нарушение на местната подсъдност по чл.427, ал. 1, т.5 от ГПК,
следователно и наложените по второто изп.д.№981/2019г. по описа на ЧСИ
В.Г. изпълнителни запори са невалидно извършени. Счита, че общата
петгодишна давност в настоящия случай следва да се счита за прекъсната от
датата на втория запор по изп.дело №56/2014г. по описа на ЧСИ В.Г. -
27.11.2014г., от когато започва за тече нова петгодишна давност за погасяване
на вземането по изп.лист и тази давност е изтекла на 27.11.2019г. Твърди, че
2
тази давност е изтекла и не е прекъсната с валидни изпълнителни действия от
страна на взискателя, т.к. трите запора от 24.10.2019г. наложени по изп.дело
№981/2019г. по описа на ЧСИ В.Г. не могат да прекъснат течащата давност,
т.к. само валидни процесуални действия могат да прекъснат давността.
Процесуални действия по изначално недопустимо образувано изпълнително
производство са невалидни и не могат да прекъснат течението на давността.
Моли, съд да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът
не дължи на „Е* М." ЕООД, гр.София сумите:
12 174,73лв. - главница по Договор за потребителски кредит №****г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.11.2013г. до окончателното
изплащане на вземането; 1835,40лв., представляваща договорна лихва за
периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; съдебни и деловодни разноски в
размер на 280,20лв. платена държавна такса и 636,24лв. адвокатско
възнаграждание, за които има издаден изпълнителен лист от 07.11.2013г. и
заповед №2628/07.11.2013г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №2053/2013г. по описа
на Районен съд Горна Оряховица и моли да му се присъдят направените по
делото разноски.
Ответника „Е* М.“ ЕООД по реда на чл.131 от ГПК е подал възражение
в което сочи, че не оспорва подробно изложеното от ищеца първоначално
движение на съдебните книжа, представляващо хронология на
взаимоотношенията между страните с начален момент - начало на
заповедното производство, приключило с издаване на ЗИ и ИЛ, впоследствие
основание за образуване на изп.д.№00056/2014г. Оспорва настъпването на
погасителната давност към датата на подаване на настоящия иск. Сочи, че на
15.03.2016г. е поискал конституиране по делото като нов взискател
/правоприемник/ и със същата молба е поискал и предприемането на
принудителни изпълнителни действия - извършване на справки и
пристъпване към опис на движими вещи. Молбата е била редовно заведена с
посочените от ищеца номер и дата и представлява годно изпълнително
действие, прекъсващо погасителната давност. Поради липса на изпълнителни
действия за период по-дълъг от две години ответникът е поискал
прекратяване на делото и впоследствие е образувал въз основа на същия
изпълнителен лист и преди изтичане на предвидената в закона давност ново
изпълнително дело при същия съдебен изпълнител на 01.10.2019г. След
образуването ЧСИ е извършил валидно изпълнително действие за
обезпечаване вземането на кредитора от категорията на спешни
обезпечителни мерки, каквото представлява запорът на банковата сметка.
ЧСИ е приел да образува новото изпълнително дело, макар същото да не му е
било подсъдно. В този смисъл за страните е настъпило прекъсване на
давностния срок доколкото молбата за образуване, съдържаща искане за
изпълнителен способ е била отправена до действащ ЧСИ по подсъдност,
която е била известна на кредитора. По аналогия следва се има предвид, че
срокът се счита спазен при подаване на съдебни книжа, макар същите да не са
отправени до правилния съд. За дата на постъпване се приема датата на
3
пощенско клеймо или на подаване в канцеларията на съда, въпреки че делото
не му е подсъдно. При това положение не следва взискателят /ответник/ да
търпи неблагоприятни последици от приемането и образуването на
изпълнителното дело от ЧСИ. Още повече, че при приемане на молбата за
образуване ЧСИ не би могъл да знае дали делото му е подсъдно или не. ЧСИ е
наложил само спешни мерки за обезпечаване вземането на кредитора, след
което е следвало да уведоми взискателя за необходимостта делото да бъде
прехвърлено при ЧСИ, съобразно местната подсъдност. След подаване на
молба от страна на длъжника /ищец в процеса/ ЧСИ е прекратил
производството, но това обстоятелство не означава автоматично, че за
периода на висящност на изп.д.№981/2019г. давността не е била прекъсната
от валидното изпълнително действие -молба за образуване на изп.д., с
посочен изпълнителен способ - насрочване на дата за оценка и опис на
движими вещи на адреса на длъжника С подаването на молба за образуване
на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18
ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
многократно в изпълнителния процес. Редовната молба на взискателя за
образуване на изпълнително дело прекъсва давността. В случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. С
оглед на гореизложеното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо
притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се
изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията,
включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. Ищецът дължи
процесното вземане. Без да има връзка с наведените от ищеца твърдения
сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. При твърдения за
погасяването по давност на вземането иска се явява допустим, но
неоснователен - вземането продължава да съществува, но се погасява
възможността да бъде събрано по съдебен ред. Сочи, че в исковата молба
ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, нито
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притегателно право на
принудително изпълнение. С оглед на гореизложеното, счита за
неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по
давност, тъй като няма поискани и извършвани изпълнителни действия,
поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията
на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид
обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за
4
прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на
делото и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да
присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар,
при условие, че ищецът докаже заплащането им, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Предявения иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по установяващите се и от доказателствата факти, а
именно, че ответното дружество по силата на договор за цесия от 18.01.2016г.
настоящия ответник е придобил от „Ю.Б.“ АД съдебно признато в рамките на
ч.гр.д.№2053/2013г. на РС Г.Оряховица по реда ан чл.417 от ГПК вземане
срещу ищеца за сумите посочени и в исковата молба-12 174,73лв. - главница
по Договор за потребителски кредит №**/04.09.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата от 06.11.2013г. до окончателното изплащане на
вземането; 1835,40лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.10.2009г. до 28.10.2009г.; съдебни и деловодни разноски в размер на
280,20лв. платена държавна такса и 636,24лв. адвокатско възнаграждение,
като доказателствата за това са приложени по приложеното по делото изп.д.
№20147250400056 на ЧСИ с район на действие ОС В.Търново. Липсва спор и
относно това, че настоящия ответник на 19.05.2016г. е конституиран в
заповедното производство, а с постановление от 22.10.2019т. делото е
прекратено. Видно от съдържанието на делото последните изпълнителни
действия по него са проведени на 2.12.2014г., когато е изпратено запорно
съобщение до ТД което е отговорило, че длъжника вече не е негов служител.
Второто изп.д.№20197250400981 е образувано по заявление подадено от
ответника на 1.10.2019г. още преди да е било прекратено първото пред същия
ЧСИ с район на действие ОС В.Търново. По новото дело ЧСИ без да изисква
установяване адреса на длъжника е предприел действия по установяване
имущество на Й. и на 31.10.2019г. е получено писмо от „Е.“ съгласно което
върху банкови сметки на ищеца е наложен запор при условията на
недостатъчна наличност по тях, като такова писмо е получено и от „П.И.Б.“
АД на уведомени за наложения запор на 28.10.2019.
За даване отговор на единствения спорен между страните въпрос, а
именно има ли изтекла погасителна давност за процесните вземания съдът
намира следното:
От преписката по приложеното изп.д.№2014725040056 се установява, че
последното действие на принудително изпълнение прекъсващо давността е
извършено от ЧСИ на 4.12.2014г., когато е получено запорно съобщение в „Г.
5
С.“ ЕООД, за което дружество са били събрани сведения, че е работодател на
Й.. Видно от отговора по запорното съобщение ищецът към момента на
получаването му вече не е бил работник или служител на ТД поради което не
е могло да се извършат исканите запорни действия. От посочения момент до
посочената по-горе дата 28.10.2019г. При това положение законово
определената пет годишна давност върната назад във времето започва да тече
от 28.10.2014г. От съдържанието на първото образувано изп.д. се установява ,
че както преди така и след посочената дата 28.10.2014г. липсват извършени
успешно изпълнителни действия срещу ищеца поради което съставът приема,
че вземането е погасено по давност поради изтекъл петгодишен срок по
смисъла на чл.110 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен, като се
приеме, че процесните суми не се дължат на ответника.
Предвид извода за основателност на претенцията следва в полза на
ищеца да се присъдят и сторените от него разноски, но при съобразяване на
направеното възражение от ответника за тяхната прекомерност. Ищецът е
заявил разноски в размер на 1697.06лв. от който 1 100лв. адвокатско
възнаграждение при цена на иска в размер на 14 926.57лв. и проведено едно
заседание по делото без да се събират други доказателства освен изисканите
копия от изп.д. При това положение съставът намира, че разгледаният спор не
е от значителна фактическа или правна сложност и поради това се дължи
възнаграждение за процесуалния представител в рамките на минимално
предвиденото по тарифа, а то е 977.80лв. и към тази сума следва да се
прибавят 597.06лв. заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Й. Е. Й.
ЕГН********** от гр.Игнатиево, Обл.Варна, у** и ответника „Е* М.“ ЕООД,
ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, **, че ищеца не дължи
на ответното дружество сумите от:
12 174,73лв.-главница по Договор за потребителски кредит
№**/04.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.11.2013г.
до окончателното изплащане на вземането; 1835,40лв., представляваща
договорна лихва за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; съдебни и
6
деловодни разноски в размер на 280,20лв. платена държавна такса и 636,24лв.
адвокатско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от
07.11.2013г. и заповед №2628/07.11.2013г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№2053/2013г. по описа на Районен съд Горна Оряховица поради изтекла
погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е* М.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
гр.София, ** да заплати в полза на Й. Е. Й. ЕГН********** от гр.Игнатиево,
Обл.Варна, ** сумите от 977.80лв. за процесуално представителство и
597.06лв. заплатена държавна такса на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7