№ 160
гр. Перник, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720100555 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД
срещу Агенция „Пътна инфраструктута“ за осъждане на ответника да му заплати сума
в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, заведена
при ищеца под **********, както и обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в
периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на ********** е настъпило ПТП по вина на ответника, като
застраховано при ищеца МПС – „*************** ***************, собственост на
И. А. М., което е било застраховано с полица „Каско на МПС“ ***************.
Конкретно сочи, че ПТП е настъпило в резултат внезапно изскочило на пътното
платно животно в участък на АМ „Струма“ км. 30+600, като на МПС са нанесени
материални щети. Те били отстранени в сервиз „Амарант - 2003“ ООД, за което била
представена фактура в размер на 1790,89 лева. Сумата била за платена от ищеца на
13.04.2021 г. Били реализирани и обичайни разноски в размер на 15,00 лева.
Твърди, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва и поддържа от
ответника съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, а в пар. 1, т. 13 14 от ДП на същия закон била да
дена съответната дефиниция за „ремонт“ и „поддържане“. Твърди, че ответникът не
спазил задълженията си по чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП да изгради предпазни съоръжения, които
да препятстват появата на животни на пътното платно, поради което е налице
бездействие от негова страна.
С допълнителна молба, по указания на съда, конкретизира, че вредите се
изразяват в: увредена предна броня, решетка предна броня (средна), кора под предна
броня, пешеходна греда, воден радиатор, радиатор на климатик, рамка на радиатор,
интеркулер и датчик за външна температура – подменени, спойлер на предна броня –
матиране, обезвъздушеване и подмяна на фреон на климатик. Твърди се, че
животното, причина за ПТП е дива котка.
1
Пояснява, че обичайните разноски в размер на 15,00 лева са тези по чл. 410, ал.
1 КЗ и се изразяват в заснемане на щетите, огледи на място, изготвяне на описи,
експертизи и др.
С оглед твърдяното виновно поведение на ответника и заплащането на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, намира че са налице предпоставките
да встъпи в правата му, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сума в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, заведена при ищеца под **********, както и
обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023
г.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че участъкът, в който е
настъпило ПТП се стопанисва от него и конкретно Областно пътно управление –
Перник, поради което и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Перник.
По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не е доказано
застрахованото лице да е заплатило изцяло застрахователната, което според него
рефлектира върху договора и не са налице предпоставки за заплащане на вредите и
встъпване в правата на застрахования.
Оспорва описаните в исковата молба щети да са резултат от посоченото ПТП,
както и че размерът е завишен.
Приема, че не носи отговорност за появата на дивото животно на платното, като
такава следва да се ангажира от собственика или лицето под чийто надзор се намира.
Поддържа, че е налице „случайно деяние“, поради което не носи отговорност,
тъй като животното се е появило внезапно в тъмната част на деня.
Твърди, че участъкът където е настъпило ПТП не е магистрала, а скоростен път
с ограничение на скоростта от 120 км./ч. и на него не е задължително поставяне на
предпазна мрежа, но въпреки това, такава е налична. Твърди, че мястото на ПТП е
пътен възел и връзка с второстепенни пътища, като е възможно животното да е
навлязло именно от там.
Твърди, че водачът на МПС е нарушил правилата на чл. 20 и 21 ЗДвП, поради
което е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Твърди, че в качеството си на възложител е сключил договор с
„Автомагистрали“ ЕАД, което носи имуществена отговорност в случай на
неизпълнение, поради което моли съда да го привлече като трето лице помагач.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Депозиран е обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД. Твърди, че между АПИ
и „Автомагистрали“ ЕАД е сключен договор за обществена поръчка ************* по
силата на който именно това дружество отговаря за поддръжката на пътния участък, в
който се сочи, че е настъпило ПТП. Конкретно се позовава на чл. 1, чл. 12 и чл. 28 от
договора, съгласно които „Автомагистрали“ ЕАД носи пълна имуществена
отговорност за причинени вреди в резултат на неподдържани съоръжения.
С оглед на изложеното АПИ моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по обратния иск да му заплати сума в размер на 2226,84 лева.
С допълнителна молба, по указания на съда, конкретизира, че претенцията е за
главница в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от депозиране на иска –
2
23.11.2023 г. на основание сключения договор между страните и и обезщетение за
забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор от „Автомагистрали“ ЕАД, с които изцяло се
оспорва главната претенция, и евентуалната, насочена пряко срещу него. Конкретно
оспорва настъпването на твърдяното ПТП по описания механизъм, място и време.
Твърди, че водачът на МПС е допринесъл за ПТП с поведението си. Не била
ясна и скоростта на МПС.
Оспорва наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД, необходими за
реализиране отговорността на ответника АПИ. Оспорва да са налице реквизитите
противоправност или бездействие, като поддържа, че ПТП е в резултат на случайно
събитие – внезапно появило се животно.
Твърди, че участъка, където е реализирано ПТП е с възстановена оградна мрежа,
поради което е възможно животното да е преминало през участък, за който няма
нормативно изискване да е обезопасен.
Оспорва привличането на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач и
ответник по обратния иск и предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Признава, че между страните по обратния иск е сключен договор за възлагане
на обществена поръчка *************, но видно от съдържанието му било, че
дейностите по поддържане, които „Автомагистрали“ ЕАД било длъжно да изпълнява,
не са предварително определени в самия договор, а се възлагали отделно на база,
месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора). Твърди, че
извънредните задания са приложими при настъпване на „непредвидени обстоятелства“
и съгласно чл. 5, „б“ от договора възложителят или упълномощено от него лице имат
право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с
проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на движението, в която
хипотеза изпълнителят е длъжен да започне веднага работа по разпоредените
дейности. Изразява становище, че задължението за поддържане на автомагистралата е
изцяло в правомощията на ответника, който има законово задължение да поддържа
пътя в изправно състояние и със сключването на договор за възлагане на обществена
поръчка между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД, възложителят не прехвърлял изцяло
задължението за поддръжка на автомагистралата.
Сочи, че съгласно договора дейностите по поддържане се възлагали на база
месечни, допълнителни и извънредни задания, а извънредните задания били
необходими, когато се налагало осигуряване безопасността на пътя, при възникнали
непредвидени обстоятелства- каквото е наличието на препятствие на пътя. Но нямало
клауза в договора, която да ангажира ,Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпването
на непредвидимо обстоятелство, включително и такива, които биха могли да доведат
до ПТП.
В този смисъл твърди, че задължение на „Автомагистрали“ ЕАД като
изпълнител е да отстрани препятствията, включително последиците от ПТП, но само
по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ. В конкретния случай, по
отношение на „Автомагистрали“ ЕАД нямало възложени извънредни задания, нямало
протоколи, в които е описано, че има отстраняване на препятствия от магистралния
участък съгласно възложени извънредни работи.
Твърди, че в случая възложителят АПИ е следвало да уведоми
„Автомагистрали“ ЕАД за настъпили обстоятелства извън месечното задание, т.е.
касае се за извънредно задание, но сочи, не се доказва възложено извънредно задание
3
и неизпълнена работа от страна на „Автомагистрали“ ЕАД.
Сочи, че в случай на уведомление от страна на АПИ, независимо дали устно или
писмено, „Автомагистрали“ ЕАД е било задължено да изпълни работата
своевременно, но към датата и мястото на осъщественото ПТП няма данни за такова
възлагане.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с регресен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, кумулативно обективно съединен с
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предявен е и обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 258 от ЗЗД, кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така в тежест на ищеца е да установи наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и него; 2. настъпване на
застрахователно събитие и неговия размер; 3. заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 4. предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
причинени от ответника/лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се предполага –
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
установи изпадането на ответника в забава, както и размера му.
Ответникът – АПИ следва да установи погасяване на вземанията, в случай че
ищецът докаже горното. В негова тежест е също да проведе обратно доказване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и пълно и главно да установи възражението за
съпричиняване.
По предявеният обратен иск в негова тежест е да установи пълно и главно 1.
наличие на облигационно правоотношение, породено от договор за изработка, по
силата на който е възложил на ответника по обратния иск поддръжка и ремонт на
процесния участък от пътната мрежа; 2. неизпълнение на задълженията на ответника
по договора; 3. настъпването на вреди за ищеца, изразяващи се в ангажиране на
отговорността му по чл. 49 от ЗЗД, а именно да възстанови щетите по процесното
МПС, настъпили в следствие на описаното ПТП; 4. причинна връзка между
неизпълнението на договорните задължения на ответника и настъпването на вредите за
ищеца; 5. размера на вредите. По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да установи изпадането на ответника в забава, както и размера му
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че участъкът,
в който се твърди че е настъпило ПТП се стопанисва от ответника АПИ, която като
признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени
виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената
им от агенцията работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
4
измежду тях е причинил тези вреди.
Управлението на пътищата включва редица дейности, включително
организиране и осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради (арг. чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП,
вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП). Поддържането на републиканските пътища, което също е сред
правомощията на ответника, представлява дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР
на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
При систематичното тълкуване на посочените норми се налага извод, че именно
ответникът следва да осигури поддръжката на републиканския път. Ето защо
ответната страна АПИ като правен субект, който по силата на закона следва да
поддържа в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа, носи отговорност
за бездействията на съответни физически лица, на които е възложено
непосредственото осъществяване на тази дейност.
По делото са спорни елементите от фактическия състав на предявения иск. От
представените и приети доказателства съдът приема, че между ищеца и собственика
на МПС, участвало в ПТП е налице валидна застраховка по полица „Каско на МПС“
*************** със срок на покритие от 29.08.2020 г. до 28.08.2021 г. Възражението
на ответника, че не е доказано застрахованото лице да е заплатило изцяло
застрахователната премия е ирелевантно и не влияе върху валидността на
застрахователния договор, който е консенсуален, а не реален. Ако такава хипотеза е
била налице договорът подлежи на разваляне/прекратяване, но данни, а и твърдения в
тази насока липсват по делото.
Представени са редица доказателства, от които се установява, че след
настъпване на ПТП застрахователят е направил опис на щетите, възложил е
извършването на ремонт, за който е издадена фактура и приемо-предавателен
протокол, след което на 13.04.2021 г. е заплатил в полза на дружеството, отстранило
повредите, сума в размер на 1790,89 лева, което от своя страна представлява и
извънсъдебно признание, че договорът за застраховка „Каско“ е не е прекратен. Във
връзка с това конкретно възражение ,ищецът е представил и разписки, приложени към
молбата му от 20.06.2024 г., от които се установява, че застрахователната премия е
изцяло заплатена.
На 12.07.2021 г. ищецът е изпратил регресна покана до ответника, който с
отговор от 20.07.2021 г. е отказал да изплати сумата, като е изложил мотивите си за
това, които мотиви са релевирани и като възражения в настоящото производство.
По повод конкретните оспорвания по делото са събрани доказателства чрез
разпит на свидетел, а също така е допусната и приета САТЕ, която съдът кредитира
изцяло като обективна и пълна, отговаряща на поставените задачи.
Свидетелят И. М. – управлявал МПС при реализиране на процесното ПТП е
заявил, че е шофирал с около 80 км/ч през тъмната част от денонощието на къси
светлини. При предприета маневра изпреварване на ТИРа по средата на първия чул
удар като първоначално не разбрал какво е това, но впоследствие разбрал, че е дива
котка. Твърди, че не я е възприел преди удара, поради което не е опитвал да я избегне.
Отбил е на безопасно място и след като е установил, че температурният му датчик
отчита прегряване на автомобила. Сигнализирал е МВР за ПТП, които е изчакал, тъй
като те първо посетили мястото на удара. Показанията му са логични и последователни
5
и пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това,
при съобразяване изискванията на чл.172 ГПК, съдът възприема същите. Ответникът
не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят
дадените от свидетеля показания относно спорните по делото факти.
От САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е идентичен с описаното в
исковата молба, като единствения въпрос е дали животното било неподвижно в лявото
платно или се е движело, доколкото свидетелят не е възприел движение, а в протокола
от ПТП било посочено, че то се е движело. Вещото лице е отговорило, че описаните
щети са в резултат на ПТП и отговарят на описания механизъм. Извършеният ремонт е
бил необходим за да бъде приведено МПС в движение като е дадена оценка на този
ремонт - 1795,11 лева.
Съгласно данните по делото, вещото лице е изчислило, че водачът на МПС е
предприел изпреварване с минимално по – висока скорост (10 км/ч.) от тази на
изпреварваните тирове, които са се движили с 70 км/ч., а скоростта на автомобила е 80
км/ч. Вещото лице е изчислило, че с оглед шофирането на „къси светлини“ водачът е
могъл да възприеме обект на пътното платно на не повече от 55 м. от дясната си
страна и на не повече от 58 м. от ляво, а предвид скоростта му на движение опасната
зона за спиране е 78,13 м., поради което той не би могъл да спре пред неосветен обект,
разположен на платното при тази скорост.
От съвкупната преценка на събраните по делото и приложимо право, съдът
намира, че безспорно се установява както механизма на настъпването на ПТП, така и
наличието на причинно-следствената връзка между причинените вреди и настъпилото
ПТП. Ответникът в качеството си на субект, нормативно натоварен с поддържането на
републиканските пътища, носи отговорност по предявения иск. Установиха се и
кумулативните предпоставки за реализиране на неговата отговорност, поради което
съдът приема, че предявеният главен иск е основателен. Относно размера съдът
приема неоспорената САТЕ, а именно - 1795,11 лева, поради което искът е доказан и
по размер, доколкото претенцията е за 1790,89 лева. Тази сума е изплатена от
застрахователя – ищец на търговско дружество извършило ремонт на застрахованото
МПС, а ремонтът е в пряка връзка с щетите от ПТП, което ПТП е настъпило с
механизъм, описан в исковата молба съгласно САТЕ.
Конкретните възражения на ответника и третото лице помагач по отношение на
главния иск съдът намира за неоснователни. Този извод е верен, тъй като съгласно вече
посочените разпоредби - чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 167 от ЗДвП е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя следва да го поддържат в изправно
състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него,
както и своевременното им отстраняване. От събраните по делото доказателства съдът
намира, че безспорно се установява факта на неизпълнение на възложената по закон
работа на ответника, а именно поддържане на републиканската пътна мрежа по начин,
който да осигури необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение, и
съответно да бъде ограничен достъпът на животни в обхвата на пътя.
Не се споделя и възражението на ответника за наличието на "случайно деяние",
доколкото в случая е налице неизпълнение на възложеното по закон задължение на
ответника за поддържане на републиканската пътна мрежа в резултат на което е
настъпило навлизането на диви животни на пътното платно.
От къде и как животното се е озовало на пътя е правно ирелевантно. Само за
пълнота съдът следва да посочи, че приема за установено, че дивото животно е било
на пътното платно като не се е движило - вероятно умъртвено от друго МПС. В тази
насока са показанията на свидетеля пряк очевидец. Данните от протокола за ПТП в
тази част не обвързват съда, тъй като съставителите не са възприели лично това
6
обстоятелство, а са го удостоверили вероятно в резултат на анализ на обстановката,
като в тази част протоколът не се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1
ГПК. До този извод съдът достигна и на база САТЕ като вещото лице е посочило, че е
малко вероятно това животно да е преминало пред камиона и да се е озовало пред
автомобила. Ответникът не установи, че обектът се появил на магистралата
непосредствено преди да настъпи ПТП. Не е установил, че животното се е явило
внезапно и по начин да не може да се реагира своевременно за неговото премахване.
Съдът не споделя и възражението за съпричиняване. Не се установи водачът да
е нарушил задълженията си по ЗДвП. Няма конкретно изискване с какви светлини да
се движи водачът. В конкретният случай съдът приема дори, че той правилно е
предприел маневрата с включени „къси“ светлини. Ползването на „дълги“ би
заслепило водачите на изпреварваните автомобили и създало предпоставка за
реализиране на ПТП между тях.
Член 20, ал. 2 ЗДвП изисква водачите на пътни превозни средства да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Тялото на дива котка, разположено в лявата
лента на скоростен път, не е предвидимо препятствие по смисъла на закона.
При извода за основателност на главната претенция такава е и акцесорната за
присъждане на обезщетение за забава. Претенцията е за периода от 23.08.2021 г. до
12.10.2023 г. като по делото се установи, че ответникът е отказал изплащане по
регресна поканата 20.07.2021 г. В поканата до ответника е определен 7 – дневен срок за
доброволно изпълнение. Липсват данни да връчването , но предвид вече посочения
отказ, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава именно от деня на отказа.
Размерът не е оспорван, поради което и съдът не дължи произнасяне по него, след
като искът е доказан в своето основание. Ето защо този иск следва също да бъде
уважен изцяло.
При този правен извод е налице вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на обратния иск.
Няма спор по делото, че между ответника и третото лице помагач съществува
валидно облигационно правоотношение – сключен е договор за възлагане на
обществена поръчка с действие към момента на настъпване на ПТП.
При преценка основателността на обратния иск, следва да се съобразят
установените в нормата на чл. 20 ЗЗД критерии при тълкуването на договорите -
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Следва да се съобразят постигнатите между страните уговорки в раздел V
„Възлагане на дейностите по договора“. В чл. 5 страните са се съгласили, че
дейностите по поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни,
допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на
договора. Подробно описаните в раздел VІІІ „Права и задължения на изпълнителя“,
следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на дейностите по договора“.
Ето защо при тълкуване на договора се налага изводът, че изпълнението на
задълженията на изпълнителя се предпоставя от наличието на нарочно възлагане от
страна на възложителя посредством уговорените месечни, допълнителни или
извънредни задания. Такова задание е необходимо и когато се налага осигуряване на
безопасността на пътя, при възникнали непредвидени обстоятелства, водещи до
7
опасност за движението по пътя и риск от настъпване на ПТП. Доколкото никъде в
договора не е предвидено изпълнителят да следва да осигури екип, който да следи за
възникване на непредвидени обстоятелства /предвидено е осигуряване на екип за
реакция при вече възникнали непредвидени обстоятелства, съгласно чл.12, ал. 8 от
договора, който следва да е в готовност/, то и не може да се приеме, че по силата на
договора на ответника „Автомагистрали“ ЕАД е възложено от Агенция „Пътна
инфраструктура“ незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени
обстоятелства. В договора не е посочено задължение на „Автомагистрали“ ЕАД да
следи за настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и такива, които
могат да доведат до ПТП, то и следва да се приеме, че задължението му, като лицето,
осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците на ПТП, но само по
изрично възлагане от страна на възложителя АПИ, включително чрез устно възлагане,
с оглед извънредния характер на обстоятелството, възникването му през нощта, и
опасността, която е създало за участниците в движението. С оглед на това
задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните принадлежности
към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение, предполагат наличие на
изрично задание от страна на възложителя.
Неотносимо към спора е представеното споразумение по ЗЗБУТ.
Не води до противния извод и приложеното от ищеца задание за месеците от
септември 2020 г. до януари 2021 г., тъй като те не се отнася до допълнителни или
извънредни задания, каквото представлява премахването трупа на дивото животно.
Също така тези задания са изпълнени и приети без забележка, доколкото не е твърдяно
конкретно неизпълнение.
Задание за м. **** 2021 г. и отчет за извършената дейност представя
„Автомагистрали“ ЕАД. От тук цитирания отчет не се установява оспорване от страна
на АПИ за възложена, но неизвършена дейност. Отчета е подписан от
представляващия АПИ като работата е приета, вкл. по т. 4047 – ремонт и
възстановяване на предпазна мрежа, макар и от документите да не се установява къде
точно е тази мрежа.
За пълнота следва да се посочи, че и договорната отговорност на ответника се
обосновава от наличие на причинно – следствена връзка на настъпилото ПТП или
щета с неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и
на нормативните технически изисквания. Последното възлага в тежест на ищеца
/възложител по договора/, при условията на пълно и главно доказване, да установи не
само наличието на договорно правоотношение между страните, но и възлагане на
дейност по поддържане по отношение на процесния участък /независимо дали същото
е годишно, месечно, допълнително или извънредно/, респективно неизпълнение на
възложената работа или нейното некачествено изпълнение, удостоверено по
надлежния ред. Такова доказване по делото не е направено, а както бе посочено -
възложените за процесния участък и в процесния период работи са били изпълнени и
надлежно приети от възложителя. Липсват и данни за възложени работи имащи връзка
с дейност по предотвратяване на произшествия, като конкретното на този пътен
участък, последващи възражения спрямо изпълнителя, за да се приеме наличие на
основание за прилагане на договорната отговорност.
Поради изложеното обратния иск се явява изцяло неоснователен и следва да
бъда отхвърлен. При този извод, неоснователен е и акцесорния иск.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани в размер на 422,24 лева за
държавна такса и депозит за ВЛ. Претендирано юрисконсултско възнаграждение в
8
размер на 200,00 лева, който размер е среден и следва също да бъде присъден предвид
процесуалната активност на ищеца. Сумата от 50,00 лева депозит за свидетел не
следва да се присъжда, тъй като тя не е изплащана и подлежи на възстановяване.
При този изход от спора ответникът АПИ няма право на разноски.
Такива следва да се присъдят на „Автомагистрали“ ЕАД в качеството на
ответник по обратния иск. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение, като
съдът определя такова е среден размер от 200,00 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на АПИ.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 1805,89
лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2023
г. до окончателно изплащане на задължението, представляваща сбор от изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи по
щета, заведена при ищеца под **********, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023
г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 258 от ЗЗД, кумулативно обективно съединен с
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК ********* за
осъждане на „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* да му заплати 2226,84 лева,
формирана от сбора - главница в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от
депозиране на иска – 23.11.2023 г. на основание сключения договор между страните и
обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД сумата от 622,24 лева – разноски пред Районен съд Перник в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД сумата от
200,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лица-помагач
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, бул. „Цар Борис III №215, ет.4 на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9