Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 04.11.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ски районен съд, в
публично заседание на 04.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 4191 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид :
Производство по реда
на чл.28, във вр. чл.25, ал. 1, т.3 от Закона за закрила на детето.
Постъпила е молба от
Дирекция “Социално подпомагане” гр.П., за прекратяване настаняването на детето Ф.Ф.Б.
с ЕГН ********** в специализирана институция ДМСГД – П. и за настаняването му в
утвърденото професионално приемно семейство на С.И.Ц. с ЕГН ********** и Д.Б.И.
с ЕГН ********** *** година. Направено е искане съдът да постанови и условия по
чл.20 от Наредбата за приемните семейства, при които детето да ползва социална
услуга „Заместваща приемна грижа“.
Направено е искане на основание чл.33 от ЗЗДетето да се определи режим
на лични контакти между детето и неговия баща Ф.Ш.Б..
Заинтересованата – А.С.Р.,
майка на детето, не взема становище по делото.
Заинтересованата
страна – Ф.Ш.Б. – баща на детето, желае детето да бъде настанено при него, а не
при приемното семейство. Счита, че е осигурил всички условия, за да може да
гледа детето Ф.. Назначеният му процесуален представител адв. Е.Р. счита, че
бащата е представил всички необходими доказателства, които водят до извод, че
детето следва да бъде предоставено на него. Също така счита, че той е
консултиран за подобряването на родителски си капацитет и че с общите усилия на
подкрепящата среда, на социалните служби и на него самия, той би могъл да се
справи с грижите за детето. Моли ако евентуално искането на бащата за
реинтеграция на детето Ф. не бъде уважена, то режима на лични контакти между
тях да бъде доста по-разширен.
Заинтересованата
страна С.И.Ц., като представител на приемното семейство, заявява, че ако детето
бъде реинтегрирано при бащата, тя счита, че следва да има повече време за срещи
с него, за да свикнат един с друг, тъй като детето е много неспокойно и плаче
от всички непознати хора, като не взема категорично становище по молбата.
Процесуалния
представител на детето адв. И.Ц. счита,че бащата на детето Ф. – Ф.Б., се е
постарал и е създал достатъчно подходяща за детето обстановка, че има
емоционална връзка с детето, и че ще се грижи за него така, както всеки родител
за собственото си дете. Счита, че бащата доказа, че е отговорен човек, живее в
подходящо жилище, работи, и за момента следва да се даде шанс на детето да не
бъде едно от многото деца, откъснати от семейството си. Твърди, че становището
на бащата за реинтеграция на детето при него е изцяло в интерес на детето, и че
ако той не се справя службите за закрила на детето ще реагират, но за момента
бащата би могъл да се грижи за детето.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Видно от
приложеното удостоверение за раждане по акт №57 от ***г***, детето Ф.Ф.Б., ЕГН **********
е родено на ***г. от
майка – А.С.Р. и баща - Ф.Ш.Б.. С решение № 742 от 20.05.2015 г. по
гр.д.№ 2083/2015 г. на ПлРС, детето Ф., след изоставяне от майката още в
родилното отделение, е било настанено за срок от 1 година в ДМСГД-П., считано
от 02.04.2015г. Въпреки, че 1-годишния срок е бил изтекъл, на 09.05.2016 г. със
Заповед на ДСП – П., настаняването на детето Ф. е било прекратено, като детето
е било настанено в приемното семейство
на С.И Д.И.. Междувременно обаче бащата на Ф. – Ф.Б., с молба от 27.01.2016
г., е поискал детето му да бъде реинтегрирано в неговото семейство. Приложил е
писмени доказателства, които са били обсъдени в Заповед № ЗД-04-117 от
09.05.2016 г. на ДСП – П., но е било счетено, че реинтеграция не е възможна,
тъй като бащата не е във възможност да подсигури добри битови условия и да се
справи с осигуряване на ежедневните нужди на сина си. Поради горното, именно с
тази заповед детето е било настанено в професионално приемно семейство. По
делото е приложено свидетелство за съдимост на бащата Ф.Б., от което е видно,
че той е осъждан. Приложени са справки за посещението на бащата при детето, от
които е видно, че той е посещавал сина си в ДМСГД-П. на 27.01., 24.02.,
16.03.2016 г. Представено е удостоверение от НОИ, от което е видно, че той
получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 133.82 лв.,
ЕР на ТЕЛК, от което е видно, че той е с 60% ТНР, и на базата на тези
доказателства е било изготвено становище, че бащата не е в състояние да
отглежда детето. По делото обаче се събраха и други доказателства по искане на бащата
на детето: Представи се нотариален акт за собственост на недвижим имот № 126,
том І от 21.02.1996 г., с който на П.В.Д. е призната собствеността върху дворно
място в гр.Л. от 145 кв.м. заедно с І-ви етаж от застроената в него двуетажна
масивна жилищна сграда и построената в източната част на дворното място лятна
кухня, както и договор за стопанисване на недвижимия имот от 01.01.2016 г., с
която П.В.Д. е предоставил безвъзмездно за стопанисване от Ф.Ш.Б. същия този
имот, като Б. се е задължил в рамките на 5 години да стопанисва имота, да го
поддържа, да извършва всички необходими ремонти и действия, за да се запази
имота в най-добро състояние. Представен е и трудов договор от 07.09.2016 г.
между „ЮЛИ ГРУП 999“ ЕООД – Л. и Ф.Ш.Б., съгласно който бащата работи на длъжността „Работник
строителство“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 500 лв. Договорът е безсрочен и бащата е постъпил на
работа на 09.09.2016г. По делото беше
разпитана като свидетел и водената от заинтересованата страна Ф.Б. – С.С.С.,
която заяви, че съжителства с Б. от август месец, живеят в жилище, което е
хубаво, има чешма и баня в къщата и тоалетна в двора. Посочи, че с Б. имат общо
дете, което гледат. Заяви, че детето Ф. го е виждала на снимка, знае как се
гледа дете и твърдо е решила да живее като семейство заедно с Ф.. Заяви, че за
детето Ф. си има легло, както и че е имала проблеми с предишния си мъж за
общото дете Таня, и е викала полиция, но детето ѝ е върнато и вече няма
проблеми с този човек. В хода на делото беше изготвен актуален социален доклад
за соцално-битовите условия и родителския капацитет на бащата Ф.Ш.Б. ***.
Установено е, че сочената като негов помощник при отглеждането на детето Ф.,
майка – С.Ф.Б., не живее при Б. и се е преместила в друго жилище, тъй като от
30.08.2016 г. Б. съжителства на семейни начала със свидетелката С.С.С.. Двамата
отглеждат нейното дете Т.С., която Ф.Б. счита за свое биологично дете. Посочено
е, че Б. е женен, но не живее със съпругата си, здравно осигурен е, има личен
лекар. При посещение в жилището е установено, че в него има основните
необходими мебели, детска количка, печка на твърдо гориво, бойлер, душ, перална
машина, външна тоалетна. Посочено е, че и пред социалните работници на ДСП-Л.
бащата е демонстрирал желание за сътрудничество, а съжителстващата С.С.
запозната с предприетите действия на бащата и изразява подкрепа. Крайният извод
е, че Б. е информиран и консултиран за възможността да ползва социални услуги
във връзка с полагане на подходящи грижи за детето, осигурил е детско легло и
хигиенно-битови условия за отглеждане на детето, и реинтеграцията на детето Ф.
при бащата би била възможна, като се осигури наблюдение, консултиране е
подкрепа от специалисти от ЦОП, както и с подкрепата на съжителстващата С.С.С..
При така събраните
доказателства по делото, съдът намира, че независимо от изтеклия срок за
настаняване на детето в ДМСГД, с оглед направеното искане от ДСП-П. и
законовите положения в чл.30 от ЗЗДетето, следва да се прекрати настаняването
на детето Ф. ***. Искането на ДСП-П. за настаняване на детето в утвърденото
професионално приемно семейство на С.Ц. и Д.И. обаче следва да бъде оставено
без уважение. Независимо от събраните по делото доказателства за
обстоятелството, че приемното семейство се грижи добре за детето Ф., то по
делото се събраха и доказателства, че неговия родител - Ф.Б. има възможност,
желание и подкрепа да отглежда сам своето дете. При това положение, съдът
счита, че не са налице условията на чл.25, ал.1, т.3 в вр. с чл.26 от ЗЗДетето,
а именно - не е налице родител, който се намира в трайна невъзможност да
отглежда детето, поради което същото да следва да бъде настанено извън
семейството. Всички събрани доказателства по отношение на социално-битовите
условия, желанието и подкрепата на Ф.Б. да отглежда детето Ф. сочат, че детето
следва да бъде реинтегрирано при него, а не да бъде настанявано в приемно
семейство.
Поради горното, съдът
намира, че следва да отхвърли молбата в тази ѝ част, и с оглед на това
отхвърляне, не следва да се произнася по исканията по чл.20 от Наредба за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца при тях, както и по чл.33 от ЗЗДетето.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 30 от
Закона за закрила на детето, ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Ф.Ф.Б. с ЕГН **********
в специализирана институция ДМСГД – П., постановено с решение № 742 от
20.05.2015 г. по гр.д.№ 2083/2015 г. на ПлРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ДСП-ОЗД-гр.П. за настаняване на детето Ф.Ф.Б. с ЕГН **********
в утвърденото професионално
приемно семейство на С.И.Ц. с ЕГН ********** и Д.Б.И. с ЕГН ********** ***,
като неоснователно, поради възможност детето да бъде реинтегрирано в
семейството на неговия баща Ф.Ш.Б. ЕГН ********** ***.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в 7 дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен
препис от него да се изпрати на ДСП-ОЗД гр. П., както и за сведение - на
ДСП-ОЗД-гр.Л..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: