Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
18.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 18.09.2020г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 480 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ***, против Е.В.Г., ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че
дължи на ищеца сумата от общо 864.77 лева, по фактури от ***ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д***на ***. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Сключени 5 договора между страните за мобилни услуги и лизинг, незаплатена
далекосъобщителна услуга в това число абонаментни такси, услуги, лизингови
вноски, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и неустойки. Сочи се,
че е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и че по
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, обуславящо воденето на
исковото производство. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения му процесуален представител е представил писмен отговор, в който сочи, че
счита исковата молба за нередовна,
т.к. в петитума не са посочени
отделните суми по отделните фактури,
че е налице аритметична грешка във фактурите и не е ясно как
са формирани сумите по тях.
Оспорва се исковата молба
по основание и размер, твърди се, че договорите
са нищожни на осн. чл. 26 ал. 1 пр.
1 от ЗЗД във
вр. с чл. 228 ал.
1 т.4 от ЗЕС, твърди
се, че ответникът
не се е съгласил
с ОУ към договорите, оспорва се предоставянето
на мобилната услуга, твърди се, че липсват
доказателства за дължимостта на сумите, включително и тези за лизингови
вноски. Оспорват се подписите, положени под договорите
за лизинг, като се твърди,
че те не
са на ответника.
Твърди се, че не се
доказва по делото фактът на
предсрочно прекратяване на договор за
лизинг от 09.11.2017г., т.к. липсва връчване на съобщение за
едностранното му прекратяване. Оспорва се и полагането на подпис на
ответника под договор за лизинг
от 06.12.2017г., както и неговото прекратяване и дължимостта на всички лизингови
вноски. Оспорва се дължимостта
на адвокатското възнаграждение на представителя ищеца. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед ***по ч.гр.д. ***на ***, съдът е разпоредил
Е.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***сумата от общо 864.77 лева, представляваща
неизпълнени парични задължения по договор за мобилни услуги и договори за
лизинг, предмет на настоящето производство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 25лв. - деловодни разноски и сумата от 360лв. - адвокатско
възнаграждение с ДДС. Заповедта е връчена на длъжника и в срок той е подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Съдът е указал на заявителя – ***да
подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта
сума, като съобщението е получено на 27.11.2019г., и в едномесечен срок – на
23.12.2019г. такъв е подаден пред ***, впоследствие делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на ПлРС. Спазването на процесуалните срокове от
длъжника и заявителя сочат допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
По указания на съда, исковата претенция е уточнена от
ищеца и същата е за следните вземания:
- 367.18 лв. - дължима незаплатена сума по
Договор за мобилни услуги ***изменен с Допълнително споразумение ***към договор
за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***от
която сума: 84.49 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и
ползвани услуги за периода 05/12/2017-04/02/2018 г. (начислени
по фактура ***и по фактура ***и 282,69 лв. - съставляващи неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, чрез които е ползван
номера (начислена по фактура ***
- 24.69
лв. - дължима
незаплатена сума по Договор за мобилни услуги ***изменен с Допълнително
споразумение ***към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя
мобилен номер ***от която сума: 24,69 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 05/12/2017-04/01/2018
г. (начислени по фактура ***
- 252.02
лв. - дължима
незаплатена сума по Договор за мобилни услуги ***с който се предоставя мобилен
номер *** от която сума: 27.96 лв.- съставляващи
незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 05/12/201704/02/2018
г. (начислени по фактура ***и по фактура ***и 224,06 лв. -
съставляващи неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, чрез които е ползван номера (начислена по фактура ***
- 12.04 лв. - дължима
незаплатена сума по Договор за мобилни услуги ***с който се предоставя
мобилен номер ***от която сума: 12.04 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 05/12/201704/01/2018
г. (начислени по фактура ***
- 96.37 лв. - дължима сума по ***с който е предоставено
ползването на мобилно устройство ***от които: 8.38 лв. с вкл. ДДС -
съставляващи дължими незаплатени лизингови вноски (две вноски, всяка в размер
на 4,19 лв.) за периода 05/12/2017-04/02/2018 г. (начислени
по фактура ***и по фактура ***и 87,99 лв. с вкл. ДДС -
съставляващи двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски за общия
период 05/03/2018-06/11/2019 г. (начислена по фактура ***
- 112,47 лв. - дължима сума по ***с който е
предоставено ползването на мобилно устройство ***, от които: 112,47 лв. с вкл.
ДДС - съставляващи двадесет и три предсрочно изискуеми лизингови вноски за
общия период 05/12/2017- 09/10/2019 г. (начислена по
фактура ***;
По
делото са представени доказателства за договорните отношения между страните,
както следва: Договор за мобилни услуги, ***изменен с Допълнително споразумение
***към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
***Въпреки оспорването на подписите
в тези два договора, от изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че и двата документа – договори допълнително споразумение, са
подписани от ответника. И в двата случая е предвидена неустойка при
прекратяването на ползване на услугата по вина или инициатива на потребителя, в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до
края на срока. С допълнителното споразумение е предоставено и устройство - ***като
в споразумението е уговорено, че при прекратяване на догоора по отношение на
която и да е СИМ карта, потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент и заплатената от него цена в брой или обща лизингова
цена. Отделно от допълнителното споразумение, между страните е сключен ***на
предоставеното за ползване на мобилно устройство ***за обща лизингова цена от
123.87лв., за срок от 23 месеца – от 06.01.2018 до 06.11.2019г. и уговорка за
право на придобиване на собствеността при изтичане срока на лизинга. Този
договор също е подписан от ответника, независимо от оспорването на подписа му,
и твърденията, че на датите 01.08.2017г. и 06.12.2017 г. не е бил на
територията на РБ, които останаха недоказани по делото.
Представени
са Договор за мобилни услуги ***изменен с Допълнително споразумение ***към
договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***И в двата случая е предвидена
неустойка при прекратяването на ползване на услугата по вина или инициатива на
потребителя, в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
абонаменти до края на срока. В допълнителното споразумение от е посочено, че се предоставя устройство - ***от
06.12.2018г. Авторството на подписите на ответника като потребител се
потвърждава от приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза, изготвена във връзка с оспорването им. Потвърждава се и подписът му
под декларация-съгласие от 06.12.2017г. за получаване на ОУ на ищеца, съгласие
с тях и задължаване да ги спазва за всички СИМкарти, ползвани от него.
Приложена е и подписана от потребителя ценова листа за абонаментни планове към
тази дата.
Представен
е Договор за мобилни услуги ***с който се предоставя мобилен номер *** на ответника, като в случая производство
по оспорване истинността на документа не е откривано. Договорът е за абонамент
от 15.99лв./мес. за срок от 02.09.2017г. до 02.09.2019г., уговорена е неустойка
при прекратяването на ползване на услугата по вина или инициатива на
потребителя, в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
абонаменти до края на срока. Както в договора, така и в отделна декларация от
същата дата, ответникът е декларирал получаване на ОУ на ищеца и съгласието си
с тях.
Представен
е Договор за мобилни услуги ***с който се предоставя мобилен номер *** и мобилен апарат ***. Уговорките в този договор за
дължимост на неустойка и цената на предоставеното устройство са същите като в
предходните договори, подписът на абоната е потвърден като подпис на ответника
от приетата по делото експертиза. В случая номерът е пренесен от мрежата на ***при
ищеца, а за устройството е сключен ***с който е предоставено ползването на
мобилно устройство ***, при обща лизингова цена от 144.97лв., възможност за
придобиване и срок на договора от 23 месеца. Налице е декларация-съгласие за
получаване на ОУ, която според приетата експертиза не е положен от ответника,
като в експертизата е посочено, че не може да се изключи вероятността за
умишлено изменяне на признаците на подписния почерк, с цел евентуален последващ
отказ от авторство.
С
оглед така установените сключени договори, и при кредитиране на заключението на
изготвената по делото съдебно почеркова експертиза, съдът намира, че страните
са се намирали в договорни отношения за предоставянето на мобилни услуги за номера:
***, ***, *** и ***, както и по договори за лизинг на устройства ***и ***/последното е по договора от 09.11.2017г./
Ищецът доказа прекратяването на договорите за номера *** и ***, чрез
представената последна покана за доброволно плащане на предоставени услуги и
лизингови вноски, връчена от ***съгл. представеното удостоверение на л. 73 от
делото. В съдържанието на тази покана е посочено, че при неплащане на сумите,
договорът ще бъде прекратен, като е даден срок за доброволно плащане от 10 дни.
Прекратяването на договорите за моб.номера
*** и *** е било по инициатива на ответника, съобразно заявлението му за
преносимост на тези номера към *** от 29.12.2017г., и упълномощаването на ***в
това заявление от страна на ответника да прекрати от негово име и за негова сметка
договорите за посочените номера. За изясняване
на незаплатените суми по сключените договори, по делото е изготвена съдебно
икономическа експертиза, която, въз основа на представените по делото фактури и
проверка в счетоводството на ищеца сочи, че представените по делото фактури ***са
осчетоводени, като общата сума по тях е в размер на 2326.08лв. Посочен е
изчерпателно начинът по който са формирани сумите за незаплатени мобилни услуги
за четирите номера – в общ размер от 157.56лв., за двата договора за лизинг – в
общ размер от 200.46лв., както и за неустойки – общо в размер на 506.75лв. от
общата претенция от 864.77лв. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-икономическата
експертиза като компетентно отговорило на поставените му задачи. От
представените по ***на РС Х.с исковата молба фактури, обхващащи отчетен период
на фактуриране от 05.12.2017г. до 04.04.2018г., е видно, че всяка следваща
фактура отразява липсата на плащане по предходната, а във фактура ***са
отразени и предоставените и използвани услуги, предоставени от ищеца. Не е
спорно по делото, че сумите по фактурите не са платени, спорен е въпросът –
дължат ли се те от ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: Въпреки, че представените по делото договори между страните бяха
оспорени от ответника, по делото се доказа категорично авторството на подписите
на ответника под всеки един от договорите. Въведените по делото възражения
за нищожност на договорите на осн. чл. 26 ал. 1
пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 228 ал. 1 т.4 от ЗЕС са неоснователни при преглед на
съдържанието им, не касаят по никакъв начин основните по делото въпроси –
налице ли са договори между страните, налице ли е изпълнение от ищеца за
предоставяне на мобилни услуги и предоставяне на устройства на лизинг, налице
ли е плащане от страна на ответника на предоставените услуги по договорените
начини и цени. Налице са данни по делото, че при всяко следващо подписване на
договор, на ответника са предоставяни Общите условия на ищеца, той е подписвал
декларации – съгласие за това, като дори и да можеше да се приеме, че по един
от договорите за лизинг – този от 09.11.2017г. подписът не е положен от него,
което е подложено на съмнение и от самото вещо лице, то последното категорично
доказано получаване на ОУ на следваща дата – 06.12.2017г. сочи, че на
ответникът потребител са му връчени ОУ на ищеца, изяснено му е, че те са
приложими за ВСИЧКИ СИМкарти/номера, ОУ за лизинга се намират на втората
страница на всеки от договорите за лизинг, вкл. и последният – от 06.12.2017г.
Последното сочи, че не е налице нарушението, на чл. 147 а ал. 1 от ЗЗП,
твърдяно от ответника. Налице са и категорични доказателства за прекратяването
на договорите за мобилни услуги – за два от процесните номера – чрез
пренасянето им в мрежата на друг оператор по инициатива на абоната и чрез
упълномощаване на ***за прекратяване на договорите с ищеца, а за другите два и
за лизинговите договори – по инициатива отново на ищеца, но поради неизпълнение
на задълженията на ответника, и при даден срок за доброволно заплащане на
дължимите суми. Поради горното, съдът
намира, че претенциите на ищеца за заплащане на мобилни услуги в общ размер на
157.56лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени мобилни
услуги за номера: ***, ***, *** и *** по Договори за мобилни услуги ***- 84.49
лв., ***- 24,69 лв., ***- 27.96 лв. и ***- 12.04 лв., се явява доказана и
следва да се уважи. Поради прекратяването на договорите за мобилни услуги, и
незаплащането на лизинговите вноски от страна на ответника, дължими се явяват и
последните, който за двете устройства - ***и ***, е в общ размер от 200.46 лв. При
това положение исковете се явават основателни до общ размер от
По
отношение на претендираната неустойка в общ размер на 506.75лв. по Договор за
мобилни услуги ***и по Договор за мобилни услуги ***съдът намира следното: В
договорите е предвидена такава неустойка при неизпълнение на задълженията на
абоната, каквото неизпълнение се явява незаплащането на дължими суми, доказано
чрез приложените фактури. В последната фактурите от 05.04.2018г. е отразена
неустойка без каквато и да било конкретизация за основание и начин на
начисляване - за кои и какви месечни такси. Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо
да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение. За нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно, но
в случая е сезиран и с възражение от ответника в тази насока. В настоящия
случай, в договорите е предвидено, че при виновно неизпълнение или по искане на
абоната, той дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. Съдът намира, че предвидените по този начин в
договорите, а и в допълнителните споразумения към тях клаузи за неустойка
противоречат на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от своя страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване на
договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни
абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително, няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но основната
цел на така уговорените в случая неустоечни клаузи е да дoведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
заявителят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора, дори при прекратяването му. Съдът намира клаузата за изначално
нищожна – към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер,
дори и трикратния такъв на стандартни такси, каквото искане е направено от
ищеца. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията за неустойка
се явява недоказана от ищеца и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 565.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 360.00лв.
– адвокатско възнаграждение /минимален размер с ДДС, поради което възражението
за прекомерност на ответника е неосонвателно/ и 180.00лв. – възнаграждение за
изготвяне на експертиза, които следва да бъдат присъдени съобразно уважената
част от исковете – 233.91лв. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
съобразно уважената част от исковете, които се
изчисляват в размер на 159.39лв., като и в тази част възражението за редуциране
на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователно, доколкото това е
минималният размер по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба на ВАдв.С № 1/2004г.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Е.В.Г., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора ******, ***, със седалище и адрес на управление ***, , сумата
от общо 385.02лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени
далекосъобщителни услуги за номера: ***, ***, *** и *** по Договори за мобилни
услуги ***- 84.49 лв., ***- 24,69 лв., ***- 27.96 лв. и ***- 12.04 лв., и
дължими лизингови вноски за устройства - ***и ***по договори за лизинг от ***в
общ размер от 200.46 лв., за която сума е издадена Заповед ***по ч.гр.д. ***на ***.
ОТХВЪРЛЯ,
като НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, от ******, ***, със седалище и адрес на
управление ***, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Е.В.Г., ЕГН **********,***,
дължи на ***неустойка в размер на в общ размер на 506.75лв. по Договор за
мобилни услуги ***и по Договор за мобилни услуги ***за която сума е издадена Заповед
***по ч.гр.д. ***на ***.
ОСЪЖДА
Е.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ******, ***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по исковото производство в размер на 233.91лв. и
разноски по 2746/2019г. на ***, в размер на 159.39лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: