№ 20
гр. Габрово , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600069 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна
прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево, срещу присъда № 1 от 26.02.2021 г. по НОХД
№ 372/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал
подсъдимия С. М. И. от с. Д., общ. Севлиево за невинен в това за времето от 11,00 часа
до 12,30 часа на 16.04.2020 г., в с. Д., общ. Севлиево, да е нарушил мерки, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД-
01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба №
21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като в
качеството на лице по т. II.1 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ДМ-II-312 от 06.04.2020 г. на РЗИ - Видин, не
изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е посочил, че ще пребивава – с.
Д., общ. Севлиево, ул. „***“ ** за посочения в предписанието 14-дневен срок, считано
от 06.04.2020 г. до 19.04.2020 г. включително, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено на основание чл. 84, т.
12 от Конституцията на Република България с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г.
1
до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. и Решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г., с което се удължава срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г. във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19 и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2, предл.трето във вр. с ал.1 от НК.
В законния срок присъдата е протестирана с искане да бъде отменена и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по
повдигнато му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 предл.
3, във вр. с ал. 1 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок. В
допълнението към протеста се развиват подробни съображения в подкрепа на
виждането на прокурора за осъществени от подсъдимото лице признаци от обективния
и от субективния състав на престъплението, за което е предадено на съд. Изразява се
несъгласие с извода на районния съд, че липсата на легална дефиниция на понятието
„карантина“ препятства ангажирането на наказателната отговорност на дееца.
Обвинението счита, че направеното от съда тълкуване и съпоставка между отделните
редакции на чл. 61, ал. 1 и 2 от ЗЗ излизат извън компетентността му за решаване на
наказателното дело, защото по същество представляват оспорване на издадените от
министъра на здравеопазването заповеди като общ административен акт, което е в
компетентността на друг орган. Изразява се несъгласие и с крайния извод на съда, че
подсъдимият не е действал съзнавайки обществената опасност и наказуемост на
деянието, поради липса на представа в какво точно се изразява действието на така
наложената му „карантина“.
Против протеста са депозирани писмени възражения от адв. Б. – договорен
защитник на подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав прокурорът заявява, че не
поддържа протеста. По съществото на делото заявява, че не споделя мотивите от
присъдата за липса на елементите от субективната страна на престъплението, като
приема, че подсъдимият е знаел, че карантината включва и ненапускане на адреса, на
който е обявил пред здравните власти, че ще пребивава. Счита обаче, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правото на
подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен и това произтича от обстоятелството,
че той не съзнава точно коя заповед на министъра на здравеопазването е нарушил, тъй
като в обвинителния акт е посочена заповед № 183 от 06.04.2000 г., докато самото
предписание е издадено на основание заповед № 158 от 26.03.2000 г. Прокурорът от
ОП – Габрово счита, че присъдата следва да се отмени и делото да се върне на първата
инстанция, за да се отстранят процесуалните нарушени.
2
Подсъдимият С.И. се явява в проведеното пред тази съдебна инстанция
заседание. Лично и чрез договорния си защитник оспорва протеста. По съществото на
делото адв. Б. излага съображения за правилност на присъдата, като счита, че същата
следва да се потвърди. При упражняване на правото си последна дума подсъдимият
прави искане за потвърждаване на присъдата.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.
Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз
основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност и мотивирано е
направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по
делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата
обстановка, която е следната:
С Решение на Народното събрание на Република България, обнародвано в ДВ,
бр. 22 от 13.03.2000 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. било въведено извънредно
положение на територията на страната във връзка с разрастващата се епидемия от
COVID-19 и смъртни случаи в следствие на същата. Със следващо Решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г. срокът на обявеното извънредно положение на
територията на страната бил удължен до 13.05.2020 г.
Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19
на територията на страната, било наредено въвеждането на противоепидемични мерки.
Съгласно т. 1 от заповедта всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република
България и членовете на техните семейства, пристигащи от изрично посочени в
заповедта държави, сред които и Франция, се поставят под карантина за срок от 14 дни
в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава,
с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени в
т. 1.1 и т. 1.2. от същата. Съгласно т. 6 от същата заповед, всички лица по т. 1 и 5,
поставени под карантина, били длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
3
срок. Със следваща Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването бил изменен текста на т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.,
чието съдържание придобило следният вид: „Всички български граждани и граждани
на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от
държава с регистрирани случаи на COVID-19, се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията,
посочени в т. 1.1 и т.1.2.“.
Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.
73 от АПК и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, посочените по-горе Заповеди № РД-01-130/17.03.2020 г. и
Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. били отменени. Със същата заповед било наредено
въвеждането на противоепидемични мерки, като съгласно т. II.1 от нея бил въведен ред
за поставяне под карантина, според който всички лица, които влизат на територията на
Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по
образец (Приложение № 1) на органите на граничния здравен контрол. Съгласно т. II.8
от същата заповед всички лица, поставени под карантина били длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок, с изключение на определена категория лица,
посочени в т. III, 3.
Подсъдимият С. М. И. работел като строител в Република Франция. В
началото на месец април 2020 г. взел решение да се прибере в родината си. На
06.04.2020 г. пристигнал от Република Франция, като влязъл в България през ГКПП
Видин – Дунав мост. На същата дата от д-р Д.Н.К. – главен експерт в Дирекция
„Медицински дейности“, било издадено Предписание за поставяне под карантина изх.
№ 312/06.04.2020 г. (л. 11 от ДП). Съгласно съдържанието на цитираното предписания,
същото било издадено на основание Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, във вр. с чл. 63 от ЗЗ и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. С него било
предписано поставянето под карантина за срок от 14 дни на подсъдимия С.И.,
пристигащ от Франция, на адрес: Община Севлиево, обл. Габрово, с. Д., ул. „***“ **. С
посоченото по-горе предписание лицето било задължено да спазва дистанция от
минимум 1 м. спрямо хората, с които съжителства, вкл. престой/спане в отделни
помещения, при възможност, редовно проветряване, ядене по различно време, редовно
почистване на дръжки и общи повърхности, използване на отделни кърпи в банята,
миене на ръце преди ядене, след използване на тоалетната и др.; задължено било при
4
появя на симптоми на COVID-19 да се свърже незабавно с общопрактикуващия си
лекар и/или РЗИ – на телефон. В същото предписание е отразено, че при
неизпълнението му лицето подлежи на наказателна отговорност съгласно чл. 355 от
НК, като били посочени и наказанията, които въпросният текст предвижда за такова
деяние. Предписанието било връчено срещу подпис на подсъдимия И. на 06.04.2020 г.
в 12.15 часа, като му бил определен срок за придвижване до мястото на карантиниране
от 7 часа.
След връчване на предписанието подсъдимият И. се придвижил до с. Д., общ.
Севлиево и се установил в жилище на ул. „***“ ** в същото село. Информацията за
поставяне под карантина на подсъдимия била изпратена до РЗИ – Габрово, а в
последствие и до РУ МВР – Севлиево. На 08.04.2020 г. било изготвено Разпореждане
на полицейски орган, съгласно което на И. било разпоредено да не нарушава
наложените му с Предписание № 312/06.04.2020 г. за провеждане задължителни
хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ Габрово за спазване на 14-дневна
домашна карантина, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. В самото разпореждане е
отразено, че е издадено от свидетеля Д.С.К. – полицейски инспектор в РУ МВР –
Севлиево, но подпис на полицейският орган липсва. В същото разпореждане е
отразено, че е връчено на подсъдимия И., но дата на връчването не е посочена и не се
установява и от показанията на свидетеля К..
На 16.04.2020 г., около 11.00 часа, подсъдимият И. и неговият родственик
М.К., с автомобил, управляван от последния, се придвижили от с. Д. до гр. Севлиево.
Около половин час след като двамата потеглили за гр. Севлиево, в изпълнение на
задължението им по контрол за спазване на карантината от лица, поставени под такава,
на адреса в с. Д., на който следвало да изпълнява карантината подсъдимия,
пристигнали свидетелите П.М.Г. и Х.С.Г. - двамата служители на РУ на МВР -
Севлиево. При извършената от тях проверка било установено, че И. е напуснал адреса,
на който следвало да бъде изпълнявана наложената му карантина. Свидетелката Ц.
обяснила на полицейските служители, че подсъдимият имал здравословен проблем с
крака и поради тази причина отишъл до аптека в гр. Севлиево, за да си закупи
лекарства. Същевременно същата свидетелка се обадила на М.К., за да му предаде, че
полицейски служители извършват проверка. След телефонното обаждане И. се
придвижили обратно до жилището на ул. „***“ ** в с. Д.. Пред полиците подсъдимият
обяснил причината, наложила отиването му до аптека в гр. Севлиево, като им показал
синина на крака си, както и медикаментите, които е закупил, за да се лекува.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност -
5
показанията на свидетелите П.Г., Д. К., Х.Г. и М. Ц., както и писмените доказателства
– предписание за поставяне под карантина на л. 11 от ДП и заверен препис от
разпореждане на полицейски орган на л. 17 от ДП. Фактите не се оспорва от страните
по делото, включително от подсъдимия, както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд.
Така установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Подсъдимият С.И. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 355,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Несъмнено е, че нормата на престъпния състав е бланкетна
и следва да бъде изпълнена със съдържание, посредством препращане към нормативни
актове или към изисквания на общ административен акт, които имат за предмет
уреждане на обществените отношения във връзка с ограничаване разрастването на
случаите на заразяване на хора с COVID-19 на територията на цялата страна или на
определен район. В случая в обвинителния акт са изведени като нарушени изисквания
на общ административен акт - Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, т. ІІ.1., а конкретно дължимото от дееца поведение във връзка със
спазването на изискванията по посочения общ административен акт е отнесено към
вмененото му с индивидуален административен акт - Предписание за поставяне под
карантина с изх. № ДМ-ІІ-312 от 06.04.2020 г. на РЗИ – Видин. По делото е
установено, че въпросното Предписание за поставяне под карантина е издадено на
основание Заповед № РД-01-158 от 26.03.2000 г. на Министъра на здравеопазването.
При това положение посочената от обвинението Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г.
на Министър на здравеопазването се явява неотносима към издаването на
предписанието, с което на дееца е предписано определено поведение, но съобразено с
друг общ административен акт. Настоящият състав не споделя виждането на
представителя на ОП – Габрово, че несъответствието в посочването на съответните
заповеди в обвинителния акт съставлява съществено и отстранимо процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правата на подсъдимия, което е основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Преди всичко, видно е,
че никъде в обвинителния акт не се споменава общия административен акт, въз основа
на който е издадено обсъжданото предписание. Следователно в случая не се касае до
противоречие в обвинителния акт, което би могло при определени обстоятелства да се
отнесе към кръга на процесуалните нарушения, а става въпрос за необоснованост на
прокурорския акт, последицата от което по настоящия казус е недоказаност на
обвинението от обективна страна. Вярно е, че Заповед № РД- 01-183 от 06.04.2020 г.
отменя всички предходни заповеди на министъра на здравеопазването, уреждащи
същата материя, както и че същата е действаща към датата на деянието. Наред с това
обаче посоченото обстоятелство не дерогира необходимостта от установяване и
доказване на поведението на подсъдимия И. и на плоскостта на общия
6
административен акт, въз основа на който е издадено предписанието. Тук е мястото да
се посочи, че във връченото на подсъдимия предписание са посочени задължения за
спазване на дистанция, спазване на санитарни и хигиенни мерки и са предписани
действия при симптоми на заболяване, но никъде не е изведена забрана за напускане на
мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава. Такава забрана не е
изводима и от съдържанието на Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020 г., послужила като
основание за издаване на предписанието на РЗИ – Видин. Следователно не е доказан
по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин и субективния състав на
престъплението, защото не се установи подсъдимото лице да е било запознато както с
общия административен акт, въз основа на който е издадено предписанието, така и с т.
II.1 и т. II.8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение в съответствие с направеното в протеста искане.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 26.02.2021 г. по НОХД № 372/2020 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7