ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260000 10.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският районен съд І граждански състав
На седми август две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
административно дело № 5 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по жалба
на Р. А. С. с ЕГН ********** ***. Претендира прогласяване нищожността на решение
№ 2805/ 01.03.1993г. на Поземлена комисия – Созопол /сега Общинска служба „Земеделие“
– Созопол/, постановено по заявление за възстановяване право на собственост върху
земи на наследниците на М.С.Р.. Като основания за претендираната нищожност
жалбоподателката сочи несъответствие на състава на комисията с изискванията на
чл.60 ал.5 от ППЗСПЗЗ и липса на надлежна индивидуализация на имота, който се
възстановява в стари реални граници.
Административният орган –
Общинска служба „Земеделие“ гр.Созопол не изразява становище по жалбата.
Представя преписката по атакуваното решение.
Заинтересованите страни М.Я. Р.с
ЕГН **********, С.Р.Р. с ЕГН *********** и Д.Р.Д. с ЕГН **********,***,
изразяват становище за недопустимост на жалбата поради липса на активна
процесуална легитимация на жалбоподателката, която не е страна в
административното производство пред Поземлената комисия. Евентуално изразяват
становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице сочените пороци
на решението.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Жалбата е с правно
основание чл.149 ал.5 от АПК във връзка с чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Атакуваното решение
№ 2805/ 01.03.1993г. на Поземлена комисия – Созопол е постановено по заявление
на Р.С.Р. за възстановяване право на собственост върху земи на наследодателката
му М.С.Р. ***.
От представената
административна преписка и удостоверения за наследници се установява, че
посочената наследодателка М.С.Р. е починала през 1945г., като за свои
наследници е оставила съпруга си С.Р.Д. и сина си Р.С.Р.. При смъртта си през
1977г. съпругът й С.Р.Д. е оставил за свои наследници по закон сина си Р.С.Р. и
последващата си съпруга А.К.Д.. Последната е починала през 1985г. и за свой
наследник по закон е оставила сина си от предходен брак Н.С.Н., починал през
2012г., чийто единствен наследник по закон е жалбоподателката Р.А.С. – негова
съпруга. Заинтересованите страни М.Я. Р. с, С.Р.Р. и Д.Р.Д. са наследници по
закон на заявителя по преписката Р.С.Р., починал през 2011г. – съответно
съпруга и деца.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК правото на съдебно оспорване на административните актове принадлежи на
онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, т.е. наличието
на интерес от обжалването е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на
административен акт пред съда. Интересът трябва да е правен - обжалването
следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно
към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати.
Настоящата жалба е подадена от
лице без активна процесуална легитимация, поради което е процесуално
недопустима. Това е така, защото страни в административното правоотношение са
лицата заявители по смисъла на чл.10, ал.1 във връзка с чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ,
респективно техните правоприемници, и административният орган. В случая това са
конституираните заинтересовани страни като наследници на заявителя Р.С.Р. от
една страна, а от друга - Общинска служба „Земеделие“ - Бургас. Жалбоподателката
не е участвала в административното производство, като по отношение на
възстановения имот между нея и заинтересованите страни е налице спор относно
качеството й на наследник на М.Р.. Този спор не може да бъде разрешен в
администравното производство относно действителността на обжалвания
административен акт, а следва да се предяви пред гражданския съд по общия исков
ред. Същото се отнася и до защитата на евентуални права на жалбоподателката
върху имота, за който е постановен отказ да се възстанови собствеността –
жалбоподателката следва да търси искова защита за тези права срещу посоченото в
решението трето лице собственик – Министерство на отбраната. По тези
съображения съдът приема, че за жалбоподателката липсва правен интерес да
атакува решенията на ОбСЗ, защото за нея съществува по-стабилният ред на защита
на претендираните права – исковият. Този извод се основава и на тълкувателно решение
№ 3/ 16.04.2013г. по т. д. № 1/ 2012г. на ВАС, в което се приема, че правен
интерес за оспорващия от обявяването на нищожността на административен акт е
налице, ако без това оспорване същия не би могъл да защити своите права и
законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно
необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед
избягване на неблагоприятни правни последици. В случая с прогласяването на
нищожност на посоченото решение не би се променило нищо в правната сфера на
жалбоподателката, тъй като тя не е страна по атакуваното решение.
Съдът при всяко положение на делото
следи за наличието на активна процесуално правна легитимация на оспорващия и
липсата на такава има за последица недопустимост на производството. По
изложените съображения настоящият състав приема, че жалбоподателката не е
активно легитимирана да оспорва процесното решение на ОбСЗ - Созопол, поради
което подадената жалба за обявяване на нищожността на това решение е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
С оглед изхода на делото и
съгласно разпоредбата чл.143, ал.3 от АПК, уреждаща правото на страната, за
която административният акт е благоприятен, да търси възстановяване на
направените по делото разноски, жалбоподателката следва да заплати на
заинтересованите страни направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение
– на всяка от тях по 300 лв. съгласно представените договори за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.А.С. с ЕГН **********
*** срещу решение № 2805/ 01.03.1993г. на Поземлена комисия – Созопол.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 5 по
описа на РС – Бургас за 2020 година.
ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат А.Ж., да заплати на М.Я. Р.с ЕГН **********,
С.Р.Р. с ЕГН ***********, двете с адрес ***,
и Д.Р.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, всички със съдебен адрес *** –
адвокат М.Т., по 300 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Административен
съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД