№ 1273
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500941 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Р. Ч. срещу
решение № 260056/23.01.2024г. на СГС, ГО, 27 състав, постановено по гр.д. №
5432/21г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Съдът е нарушил материалния закон и
процесуалните правила. Отхвърлил е иска, независимо, че е бил признат от
ответника, вместо да го признае и да се произнесе единствено по разноските,
след като спорът се свежда до тяхната дължимост. Въззивникът не е съгласен
с изводът, че давността не е изтекла, защото делото е било прекратено от ЧСИ
на 29.05.2019г. Практиката не противоречиво приема, че давността започва да
тече от последното изпълнително действие.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът Кооперация „Панда“ не е депозирала писмен отговор по
жалбата, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител я
1
оспорва. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира
разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на
главница и договорна лихва. В исковата молба ищецът Р. Ч. твърди, че на
12.05.2010г. срещу нея е издаден изпълнителен лист в полза на Кооперация
„Панда“. Това е станало по гр.д. № 15451/10г. на СРС, 79 състав. Въз основа
на него е образувано изпълнително дело№ 2418/10г. пред ЧСИ. По
последното не са извършвани изпълнителни действия за период повече от
десет години. Същото е прекратено по силата на закона още на 22.06.2012г.
Извършените след тази дата изпълнителни действия са незаконосъобразни.
Поради това вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Последното изпълнително действие, което е било извършено по искане на
взискателя е образуване на изпълнителното дело и впоследствие е изтекла
погасителната давност за главница и лихва. Поддържа, че давността е
започнала да тече на 22.06.2010г. и е изтекла на 22.06.2015г. Затова ищецът
моли съда да признае за установено по отношение на ответника Кооперация
„Панде“, че не му дължи 30 028, 36 лв. – главница и 1500, 91 лв.
договорна лихва като погасени по давност. Претендира разноски.
Депозираният писмен отговор от Кооперация „Панда“ е извън в срока
по чл.131 от ГПК, поради което същият не следва да се приема като такъв.
Същият може да се възприеме само като становище по исковете, към което са
приложени писмени доказателства. В него ответникът е признал исковете,
както и че вземанията му срещу ищеца са погасени по давност. Излага, че се е
дезинтересирал от вземанията по изпълнителния лист. Претендира разноски
по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.
Не се спори, че по гр.д. № 15451/10г. на СРС, 79 в полза на Кооперация
„Панда “ е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 12.05.2010г. С нея Р. Ч. е осъдена солидарно с „Ауто Транс Груп Р“
ООД да заплати на Кооперация „Панда“ посочените в исковата молба суми.
Безспорно е, че взискателят с молба от 15.06.2010г. се е присъединил по
изпълнително дело № 2418/10г. за вземането си по този изпълнителен лист,
2
което е образувано по изпълнителен лист от 13.04.2010г., издаден от СРС
срещу Т. Ч. и „ Ауто Транс Груп Р“ ООД. С постановление от 26.06.2020г. това
изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
По делото като доказателство е приложено изп.д. № 2418/10г. на ЧСИ
М. Б..
СГС е приел, че искът по чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен и го е
отхвърлил.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.439, ал.1 от ГПК за
сумата от 31 529, 27лв.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Това е специален установителен иск, с който разполага длъжникът,
когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването
му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането,
респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу
него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след
приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.
Жалбоподателят извежда своето право от насочено срещу него
принудително изпълнение и качеството му на длъжник в него. Това му дава
активна материална легитимиция да търси защита срещу изпълнението въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не е спорно,
че изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение. Новият
факт, сочен от Т. Ч., настъпил след приключването на заповедното
3
производство, е юридическият факт на изтекла в нейна полза погасителната
давност. Това обосновава и процесуалната й легитимация като надлежна
страна в процеса и правният интерес от водена на иска по чл.439, ал.1 от ГПК.
Пасивната материална легитимация на ответника, произтича от
качеството му на кредитор на вземането, което е предявено за събиране в
индивидуалното принудително изпълнение и което се оспорва. С оглед
твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се
обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на
надлежна страна.
Пред въззивния съд е поставен за разглеждане въпросът за това какво
решение трябва да се постанови при признание на иска от страна на ответника
и дали първоинстанционният съд трябва да разгледа спора като преценява
събраните по делото доказателства.
Със становището си по исковете, процесуалният представител на
кооперацията е признал, исковете, както и че вземанията му, предмет на
исковата молба са погасени по давност. Същият е разполагал с
представителна власт за извършване на това процесуално действие.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК регламентира кога и при какви условия се
постановява решение при признание на иска. В този случай ответникът прави
изявление , с което не само се признава неговата основателност, но и
едновременно с това е отказ от защита и се разпорежда със своето право на
иск. В случая признанието на иска от страна на ответника не попада в
изключенията на чл.237, ал.3 от ГПК, поради което е било процесуално
възможно да се постанови решение при признание на иска. Но съгласно чл.
237, ал.1 от ГПК, ако ответникът признае иска трябва по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Изявлението на ищеца е това, което води до процесуалните
действия на съда да прекрати съдебното дирене и да постанови съдебен акт
по съществото на спора като съобрази признанието на иска. Такова искане от
страна на ищеца, който е инициирал процеса, следва да бъде направено
преди даване на ход на устните състезания./ Р № 13/21.02.2018г. по т.д. №
2541/17г, ВКС, I т.о., Р № 141/14.07.2016г. по гр.д. № 7446/14г., ВКС, IV г.о./.
В единственото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционният съд,
ищецът Т. Ч. не е направила искане за постановяване на решение при
4
признание на иска, поради което съдът е бил длъжен да постанови такова при
условията на чл.235 от ГПК като разгледа твърденията в исковата молба и
съобразно представените доказателства да прецени основателността на
предаваните искове.
Другият въпрос, поставен за разглеждане във въззивното производство е
свързан с приложението на института на погасителната давност по
отношение на правото на принудително изпълнение и валидността на
действията, извършени от съдебния изпълнител по изпълнителното дело.
Институтът на погасителната давност е част от материалното
гражданско право. Той е уреден в чл.110 –чл.120 от ЗЗД и може да се
разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт
погасителната давност е период от време, през който носителят на правото
бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез
волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение.
Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със
задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на
иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на
длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на
принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното
субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да
бъде въведена чрез правопогасяващо възражение като процесуално средство
на защита. То трябва да бъде направено своевременно, за да се разгледа от
съда и това е най- късно с отговора на исковата молба. Но погасителната
давност може да бъде въведена в гражданския процес и като основание на иск,
както в случая.
Не е спорно, че въззивникът е осъден да заплати претендираната сума
като главница на Кооперация „Панда“, както и че въз основа на
стабилизирана заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
12.05.2010г. Въз основа на молба от 13.06.2010г. ответникът се е
присъединил към вече образувано изпълнително производство под номер
2418/2010г. между него като взискател и ищецът като длъжник. Към този
момент е действало ППВС № 3/18.11.1980г., до обявяването му за загубило
сила с ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Според решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/17г., IV г.о. отмяната на постановлението от
5
1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение
от 2015г. и дадените с него разрешения се прилагат по отношение само на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
приключилите. Същото е приетото и в ТР № 3/28.03.2023г. на ОСГТК на
ВКС, както и че, ако преди постановяване на тълкувателното решение са се
осъществели факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то те трябва да
бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, действал към момента на
настъпването на последиците. Към момента на образуване на изпълнителното
дело на 11.05.2010г. и присъединяване на процесното вземане на същия
взискател на 13.06.2010г. е било приложимо ПП № 3/80г. на ВС. Според него
погасителна давност спира да тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането на основание чл.115, ал.1, б. „ж“
от ЗЗД. Погасителна давност е спряла да тече до 26.06.2015г. В хода на изп.д.
№ 2418/10г. е влязло в сила ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и то следва
да намери приложение относно въпроса за погасителната давност след тази
дата. Видно от изпълнителното дело е, че на 28.07.2015г. от взискателя е
постъпила молба, с която е поискал да се извършат действия по проучване на
имуществото на длъжниците, както и налагане на запор или възбрана върху
него. С оглед т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. От прекъсването на давността започва да
тече нова петгодишна погасителна давност. Според това тълкувателно
решение и т.3 на ТР№ 2/04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС молбата, в която е
посочен начинът на изпълнение- запор или възбрана, включително и когато
първоначалната й нередовност е била поправена по чл.426, ал.3 във вр. с
чл.129 от ГПК, прекъсва давността. Когато обаче, е подадена такава молба,
но поради бездействието на съдебния изпълнител тя е останала нередовна
или въпреки, че е била редовна, той не е предприел поисканите с нея
изпълнителни действия преди изтичането на давностния срок, тя също
прекъсва давността. Процесуалното му бездействие не може да се вмени във
вина на взискателя и да има негативни правни последици за него. Във всички
случаи на нередовност се изискват надлежни указания на органа и
предоставяне на възможност на взискателя да я отстрани. Липсата на такива
поради бездействието на съдебния изпълнител да приложи чл.129 от ГПК, не
6
може да се тълкува в тежест на взискателя. / Р № 127/12.07.2022г. по гр.д. №
2884/21г., ВКС, III г.о./ Поради изложеното молбата от 28.07.2015г. е
прекъснала давността. Насроченият опис за 17.12.2016г., не е извършен, а в
т.10 от ТР № 2/26.06.2015г на ОСГТК на ВКС е посочено, че извършването
на опис и оценка, прекъсва погасителната давност. По изложените по- горе
мотиви давността е прекъсната и с молбата, подадена от взискателя на
14.02.2017г., в която се съдържа както искане за проучване на имуществото на
длъжниците, така и са посочени изпълнителни действия, които да бъдат
извършени- опис и оценка на движими вещи. По нея също няма произнасяне
на съдебния изпълнител и нито са предприети поисканите изпълнителни
действия. Независимо, че след 14.02.2017г. не са предприемани изпълнителни
действия и на 14.02.2019г. е настъпила перемпция, то нова давност е
започнала да тече от 14.02.2017г. Поради което към датата на предявяване
на иска-15.12.2020г., петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД не е изтекла и
правото на принудително изпълнение не е погасено по давност.
Искът по чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен.
Поради изложените правни изводи, макари различни от тези на СГС,
първоинстанционното решение трябва бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски поради изхода на спора пред
настоящата инстанция. Не се дължи и заплащане на адвокатско
възнаграждение на адв. К. на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивната
инстанция.
Ответникът по жалбата Кооперация „Панда“ е направил искане за
разноски и му се дължат такива в размер на 3806, 40лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056/23.01.2024г. на СГС, ГО, 27
състав, постановено по гр.д. № 5432/21г.
ОСЪЖДА Т. Р. Ч., ЕГН **********, гр. София и със съдебен адрес : гр.
7
София, ул. „Три уши“ № 1, ет.1, офис 2 чрез адв. Н. К. да заплати на
Кооперация „Панда“, ЕИК *********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
139 чрез адв. М. А. сумата от 3806, 40лв. / три хиляди осемстотин и шест лева
и четиридесет стотинки/ разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8