№ 3541
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110137349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът е предявил осъдителни искове против М. ЛЮБ. С., ИЛ. М. С. и ЛЮБЛ. М. С.
, при твърдения, че са съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес- ..., ул.
„....” № 2Б, ет.1, ап.4, като са ползвали доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2019 г на стойност 2247,39 лв., неплатена в 45- дневен срок от
издаване на обща фактура за отоплителния сезон, поради което и дължат и мораторна лихва
в размер на 361,45 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 14.5.2021 г., а по силата на ОУ – и
сумата от 39,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.5.2018 г. до м.4.2019 г. и мораторна лихва в размер на 9,42 лв. за периода от
1.7.2018 г. до 14.5.2021 г.,. В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за
клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон,
ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури,
незаплатени от ответниците, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от
издаването на фактурата, и ответниите са в забава в плащането на вземането за целия
отоплителен сезон. Предявява осъдителни искове за сочените суми, като претендира, както
сочи с уточнителна молба от 13.7.2021г., от И.С. и Л.С.– по 1/4 от сумите, а от М.С. – 4/6
от сумата.
Ответниците, получили препис от исковата молба, са подали отговори с
идентичносъдържание, в които правят възражение за погасителна давност, оспорват
1
твърдението на ищеца, че са негови клиенти, тъй като не са нито собственици, нито
титуляри на вещно право на ползване за имота, поради което не са обвързани от ОУ;
оспорват дължимостта на такса за дялово разпределение на същото основание, както и
защото би следвало тя да се дължи на ФДР, не на ищеца, за когото не са представени
доказателства за суброгация в правата на ФДР и поради давност; неоснователно е
претендираното вземане за забава – липсва покана; и неоснователност – ответниците се
твърди да са в забава преди изтичане срока за плащане на общата фактура; както и защото
не е налице валидно правоотношение с ФДР.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно
по делото, че по делото между страните, че с договор за учредяване на договорна ипотека от
5.12.2001г. М.С. и съпругата му ..... С. са учредили в полза на трето на делото лице
договорна ипотека върху топлоснабдения имот, като в н.а. е вписана констатацията на
нотариуса, че апартамент 4 е придобит от тях по време на брака им, в СИО, както и че по
силата на договор, обективиран в н.а. от 1994г., М.С. е придобил правото на собственост
върху топлоснабдения имот. Като безспорен е отделен и размерът на консумираната ТЕ,
начислената лихва за забава, главницата и лихва за дялово разпределение, както и че
прогнозните фактури за отоплителен сезон м.5.2018.-м.4.2019г. възлизат на 1341,95 лева,
която сума не е платена, като с обща фактура от 31.7.2019г. ищецът е сторнирал прогнозните
фактури и е издал кредитни известия за тази сума, като е изготвил една обща фактура за
целия отоплителен сезон, на стойност 2247,39лева;; както и че дяловото разпределение,
неплатено по клиентския номер, по фактури от м.5.2018г. до 31.7.2019г. е по 3,17 лева на
месец..
С определението по чл.140 ГПК, съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за
твърдението си, че ответникът ИЛ. М. С. и ЛЮБЛ. М. С. е собственик на топлоснабдения
имот. В тази връзка, в първото и единствено проведено по делото о.с.з., в което делото се
докладва, не са направени доказателствени искания от ищеца, поради което и твърдението
на ищеца е недоказано по делото.
По делото, извън представените нотариални актове - от 1994г., с който М.С.
придобива право на собственост върху имота, договор за учредяване на договорна ипотека
от 5.12.2001г. М.С. и съпругата му ..... С., са представени – известие от ЧСИ от 2013г., с
което на имота по задължение на М.С. и ..... С., топлоснабден имот, е наложена възбрана.
Представено е заявление от 2005г., подадено до ищеца от М.С., за откриване на партида на
негово име, при декларирани 4 живущи.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. Относно М.С., от посочените официални документи, се установява
придобиване в СИО със съпругата му ..... С., на топлоснабдения имот, както и заявление за
откриване на партида на негово име.
По делото, въпреки нарочните указания на съда с определението по чл.140 ГПК, , че
ищецът не сочи доказателства за твърдението си, че И.С. и Л.С. са собственици на имота,
ищецът не ангажира доказателства затова. По делото няма индиция затова обстоятелство, а
единствено, че имотът е придобит от М.С. и съпругата му. Няма представено заявление от
някой от посочените двама ответници за откриване на партида на тяхно име. С оглед
изложеното, ищецът не доказа твърдението си за наличие на облигационно отношение с
ответниците И.С. и Л.С., и исковете против тях следва да се отхвърлят, само на това
основание.
По иска против М.С.. Съгласно цитираните по – горе разпоредби, ответникът е
презумирана страна по правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди и дължи
заплащането на ползваната ТЕ за имота, като собственик на имота. Размерът на
претенцията е безспорен по делото, поради което исковете за главница, в размера, предявен
против С. – 4/6 ид.ч., са основателни, доколкото, като собственик на имота, в режим на
СИО, на основание чл.32 СК, заедно със съпругата си, ответникът дължи солидарно
заплащане на цялата ТЕ, поради което и няма пречка да заплати и по – малък размер.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
3
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общата
фактура от 7.2019г. е основателен.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
4
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ –тези от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на
една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за
период от м.05.2018г. до м.04.2019г., започва да тече за всяка отделна фактура, от
изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът –
ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата
на предявяване на иска в съда - 28.6.2021г. в погасителна давност са всички вземания с
настъпил към 28.6.2018г. падеж. Това означава, че не са налице вземания в погасителна
давност, тъй като най – ранното вземане е по прогнозна фактура от м.5.2018г. поради което
5
и с предявяване на иска, давността за вземането е била прекъсната и възражението е
неоснователно.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, е за
период от 2019г., поради което и не е в погасителна давност, по горните мотиви.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от 31.5.2018г. до 30.4.2019г. включително . Съгласно чл.36
ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
28.6.2021г.., когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането по фактура от
31.5.2018г., в размер 3,17 лева, както и начисленото върху него обезщетение за забава от
0,91 лева, за което искът следва да се отхвърли, в дела на М.С. от 4/6, или за сумата 2,11 лева
главница и 0,61 лева лихва.
При този изход на спора, право на разноски имат всички страни.
Ищецът доказва разноски за държавна такса 239,90лв, и в исковата молба е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
6
определи на 100 лева. Тези разноски от общо 339,90 лева следва да се разделят съобразно
квотите на ответниците – ищецът претендира от М.С. 4/6 от разноските /226,60 лева/, а от
другите двама ответници – по 1/6.
Ответниците И.С. и Любляна Сатахчиева, не дължат разноски на ищеца, защото
исковете против тях са неоснователни.
От сторените разноски, които ищецът претендира от М.С. разноски, съобразно на
основателната част на исковете против него, той дължи на ищеца сумата от 226,19 лева.
На ответниците И.С. и Любляна Сатахчиева се следват всички сторени разноски -
сумата от по 300 лева платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът М.С. е заплатил сумата 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
от което, съразмерно с неоснователната част на иска, му се следва сумата от 0,73 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ЛЮБ. С. ЕГН ********** за заплати на ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... сумата
1498,28 лева неплатена главница за топлинна енергия за период от м.5.2018г. до м.4.2019г. за
топлоснабден имот с адрес ..., ул. „....” № 2Б, ет.1, ап.4, заедно със законната лихва от
предявяване на иска – 28.6.2021г. до плащането, мораторна лихва в размер на 240,80 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 14.5.2021 г., сумата от 24,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.6.2018 г. до м.4.2019 г. , заедно
със законната лихва от предявяване на иска – 28.6.2021г. до плащането и мораторна лихва в
размер на 5,67 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 14.5.2021 г., както и сторените по делото
разноски от 226,19 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените против ЛЮБЛ. М. С. ЕГН ********** от ..... ЕАД, ЕИК .......,
с адрес ..... искове за осъждането й да му заплати сумата: 374,56 лева неплатена главница за
топлинна енергия за период от м.5.2018г. до м.4.2019г. за топлоснабден имот с адрес ..., ул.
„....” № 2Б, ет.1, ап.4, заедно със законната лихва от предявяване на иска – 28.6.2021г. до
плащането, мораторна лихва в размер на 60,20 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 14.5.2021 г.,
сумата от 6,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.6.2018 г. до м.4.2019 г. , заедно със законната лихва от предявяване на иска –
28.6.2021г. до плащането и мораторна лихва в размер на 1,57 лв. за периода от 1.7.2018 г. до
14.5.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените против ИЛ. М. С. ЕГН ********** искове за осъждането му да
заплати на ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... сумата: 374,56 лева неплатена главница за
топлинна енергия за период от м.5.2018г. до м.4.2019г. за топлоснабден имот с адрес ..., ул.
„....” № 2Б, ет.1, ап.4, заедно със законната лихва от предявяване на иска – 28.6.2021г. до
плащането, мораторна лихва в размер на 60,20 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 14.5.2021 г.,
сумата от 6,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
7
периода от м.6.2018 г. до м.4.2019 г. , заедно със законната лихва от предявяване на иска –
28.6.2021г. до плащането и мораторна лихва в размер на 1,57 лв. за периода от 1.7.2018 г. до
14.5.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените против М. ЛЮБ. С. ЕГН ********** искове за осъждането
му да заплати на ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... сумата 2,11 лева главница по фактура от
5.2018г. за дялово разпределение и сумата от 0,61 лева обезщетение за забава върху нея за
период 1.7.2018г.- 14.5.2021г.
ОСЪЖДА ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... да заплати на М. ЛЮБ. С. ЕГН **********
сторените по делото разноски от 0,73 лева.
ОСЪЖДА ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... да заплати на ЛЮБЛ. М. С. ЕГН
********** сторените по делото разноски от 300 лева.
ОСЪЖДА ..... ЕАД, ЕИК ......., с адрес ..... да заплати на ИЛ. М. С. ЕГН **********
сторените по делото разноски от 300 лева
СУМАТА е платима от М. ЛЮБ. С. по банкова сметка на ищеца
BG48SOMB91301011253302.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ....
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8