№ 12879
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110161573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Г. Б. срещу „МБПЛР-С“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 23.03.2021г. П. Б. П. е хоспитализиран в ответната
болница с предварителна диагноза Ковид-19, като при приема бил придружен от
ищеца. Ответникът преценил, че П. П. следвало да бъде приет при условията на
свободен прием с интензивни грижи с престой от 14 дни срещу сумата от 1400лв.
Договорът бил подписан от ищеца, като същият бил посочен в него като „поръчител“.
Сумата от 1400лв. била заплатена веднага в брой. На 26.03.2021г. пациентът се влошил,
като лекар от ответната болница уведомил ищеца, че същият следва да бъде преведен в
друго лечебно заведение, което може да осигури интензивни грижи и лечение на
Ковид-19, тъй като ответникът не разполагал с такова интензивно отделение. С
информирано съгласие ответникът уведомил ищеца, че болницата не притежава
разрешение за лечение на Ковид-19, не притежава оборудване и квалифициран
персонал, но на основание Заповед № РД-01-619/23.10.2020г. на МС, разкрил такава
зона. Близките на пациента сами организирали приема на П. П. в друго лечебно
заведение, като същият бил изписан от ответната болница на 26.03.2021г. в 14:16ч. За
времето на престоя на П. П. в ответната болница, ищецът заплатил сумата от 91,28лв.
за памперси, медицински чаршафи и мокри кърпи.
На 28.04.2021г. ответникът превел по сметка на ищеца сумата от 740лв. с
основание „възстановена сума“. Ищецът твърди, че ответникът е предоставил на
пациента медицински грижи за 3 от предплатените 14 дни, като същите следвало да
бъдат на стойност 300лв., а непредоставените на стойност 1100лв. и следователно
имало сума за възстановяване от още 360лв. Счита, че част от клаузите на сключения
договор противоречат на императивни правни норми и се явяват неравноправни.
Счита, че чл. 2.2. от договора в частта „при направено изрично писмено искане от
пациента/поръчителя…. Цената се преизчислява на база еднодневен престой на
стойност от 229лв.“, се явява в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 13 от ЗЗП, а освен
това ответникът включвал в тази клауза риска пациента да не получи изцяло
предварително плануваните и предплатени суми, което било недопустимо по
отношение на предоставяне на медицински услуги. Счита, че клаузата на чл. 2.9 със
следното съдържание „В случай че по време на престоя си в болницата здравословното
състояние на пациента се влоши, което налага преместването му в активно лечебно
заведение, последният и поръчителят се задължават да организират транспортирането
на пациента до съответното лечебно заведение, както ида организират приемането му в
1
активното лечебно заведение. Във всички случай, болницата не носи отговорност за
произтичащите усложнения в здравословното състояние на пациента.“ също се явява
нищожна, тъй като ответникът представлява лечебно заведение и има законово
задължение за привеждане, транспортиране и придружаване на пациенти в други ЛЗ.
Същата била и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 3.1., предл. 2, изр. 1 от договора „в случай на
забава на плащането на дължимите суми от страна на пациента и/или поръчителя с
повече от 7 дни, болницата има право да прекрати договора без предизвестие и да
изпише пациента“ също била нищожна, тъй като лечебно заведение за болнична
помощ не може да прекрати лечението на пациент и да го изпише преди да е положил
необходимите медицински грижи. С такова право разполагал единствено пациента.
Също така, клаузата била и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП.
Ищецът посочва, че и клаузата на чл. 2.8. от договора, гласяща „Когато за
обслужването на пациента се налага използването на консумативи (памперси, пелени,
мокри кърпи и т. н.) и медикаменти, които не са включени в пакета и не се заплащат от
НЗОК, трябва да бъде направен избор дали да бъдат предоставени от поръчителя или
от близките на пациента или от болницата, като в този случай ще бъдат фактурирани
допълнително“, също била неравноправна и нищожна, доколкото в представения
ценоразпис към пакета не било ясно включени ли са тези разходи или не. Оспорва да
са му връчвани ОУ към договора. Не било ясно и дали ответникът не е получил
финансиране от НЗОК за престоя на пациента, съответно и за такива консумативи.
Ищецът счита, че се явява единствена страна по сключения писмен договор с
ответника, а лицето П. П. се явява ползвател на услугите по него. Поддържа, че със
заплатените от нейна страна суми от 360лв. и 91,28лв. за консумативи, ответникът се е
обогатил неоснователно, тъй като ги е получил без да е налице годно основание за
това.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
прогласени за нищожни следните клаузи от договора - чл. 2.2. в посочената по-горе
част, чл. 2.9., чл. 3.1, предл. 2, изр. 1 и чл. 2. 8, както и ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 360лв., представляваща разликата между първоначално
определената и неоснователно задържана сума по договора, и сумата от 91,28лв.,
представляваща заплатени допълнителни консумативи, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
От ответника са подадени в законоустановения срок два отговора на исковата
молба, с които се оспорват предявените искове. Излагат се съображения за
недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес за ищеца от
завеждането им, тъй като не е страна по сделката. Евентуално се поддържа
неоснователност на претенциите. Признава, че лицето П. П. е било хоспитализирано в
болницата на 23.03.2021г. и е изписан на 26.03.2021г., придружаван от ищеца, който е
подписал необходимите документи. Оспорва клаузите или част от тях да имат
неравноправен характер и като такива да се явяват нищожни, като счита, че договорът
съответства на всички нормативни изисквания. Поддържа, че в случая нормите на чл.
143, ал. 2, т. 6, т. 13 и т. 19 ЗЗП са неприложими. Изтъква, че от страна на болницата са
предприети необходимите действия за превеждане на пациента П. в друго лечебно
заведение, а от страна на ищеца е извършено неправилно тълкуване на договорните
клаузи.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството в
недопустимата част, евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като се запозна с твърденията, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
2
Предявените искове са допустими. За ищеца е налице правен интерес от
воденето на установителните искове, тъй като същият твърди, че е страна по договора
в качеството му на уговарящ, а самият договор е сключен в полза на третото лице –
пациента П.. Дали действително ищецът има това качество е въпрос, на който следва
да бъде даден отговор след анализ и тълкуване на доказателствата по делото, което се
извършва с акта по същество. Непосочването на банкова сметка е недостатък, който
обаче не може да доведе до връщане на исковата молба – арг. от чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК.
На ищеца единствено следва да бъде указано да посочи банкова сметка или друг начин
за плащане. Доводите във връзка с правната квалификация са неоснователни, тъй като
същата е задължение на съда, а не на страните.
Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3
ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между него и ответника е сключен договор, по силата на който ищецът има качеството
на уговарящ, ответникът на обещател, а П. П. на трето ползващо се лице (бенефициер);
че оспорените клаузи от договора противоречат на цитираните материалноправни
норми на ЗЗП и ЗЛЗ, имащи императивен характер, както и на добрите нрави; че е
заплатил в полза на ответника сочените суми.
Ответникът следва да докаже наличието на годно правно основание за
получаване на платените от ищеца суми; валидно обвързващи страните договорни
клаузи, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от
болницата или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и
да влияе върху съдържанието им/; както и всички обстоятелства, от които произтичат
възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че на 23.03.2021г. е сключен договор за предоставяне на медицински услуги на лицето
П. П. с описаното в исковата молба съдържание, който е приет в болницата на
23.03.2021г. и е изписан на 26.03.2021г.
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на РЗОК – София –
град да предостави посочената информация.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства следва да бъде уважено
искането на страните за събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели - по един на всяка от страните.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в
исковата молба документи се явява неоснователно, тъй като няма необходимост от
тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до съдебното
3
заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022г.
от 15:15ч., за която дата и час да се призоват страните, като ответникът се призове на
съдебния адрес, посочен в по-късно постъпилия отговор, а именно този на л. 89 от
делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от Регионална здравноосигурителна каса – София град, с
адрес: ., информация дали „МБПЛР-С“ . ЕИК: ., е получавала финансиране за лечение
в открита на основание Заповед № РД-01-619/23.10.2020г. на министъра на
здравеопазването Covid-19 зона на пациенти, хоспитализирани в периода 23.03.2021г.-
06.04.2021г. с диагноза Covid-19 и в частност за лечение на пациента П. Б. П., ЕГН:
**********. Ако отговорът е положителен – да предостави информация какви услуги,
консумативи и др. са включени във финансирането във връзка с осъществяването на
дейностите по диагностика, лечение и наблюдение на пациентите с Covid-19 за същия
период. Информацията следва да бъде предоставена в 1-седмичен срок от
уведомяването, като при неизпълнение на виновното длъжностно лице ще бъде
наложена глоба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане – по един на всяка от страните.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че същите не бъдат доведени, без да са налице обективни и
уважителни причини за това, установени с надлежни доказателства, съдът ще
отмени определението, с което ги е допуснал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчат и преписи от двата отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4