№ 713
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.ева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100604632 по описа за 2023 година
Производство по реда на глава XXI НПК.
С определение от 24.07.2023 година‚ постановено по НЧД № 7030/2023
г. по описа на СРС‚ НК‚ 96 състав, съдът е групирал наказанията, наложени на
осъдената А. Н. М..
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на осъденото лице, с която се иска неговото изменение в частта, с
която е увеличено определеното общо най-тежко наказание на основание чл.
24 НК.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на
осъдената – адв. П., поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност
на приложението на чл. 24 НК, като набляга на тежестта на престъпленията и
размера на наказанията, които са били групирани. В заключение моли за
намаляване на размера на наложеното общо най-тежко наказание чрез
неприлагане на чл. 24 НК.
Представителят на СГП намира обжалвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен, а увеличението на така определеното най-тежко наказание –
съобразено с множеството наказания, наложени на осъдената. Моли
първоинстанционното определение да бъде потвърдено, а жалбата да бъде
1
оставена без уважение.
Осъдената А. Н. М. моли да се уважи депозираната от защитника й
жалба, като се намали увеличеното наказание поне на един месец.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на
атакувания акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено
следното:
А. Н. М. е родена на **** година в гр. София, българка, българска
гражданка, осъждана, с висше образование, безработна, неомъжена, ЕГН
**********.
По отношение на А. Н. М. са налице множество осъждания, като
настоящото производство е било образувано по предложение от СРП за
групиране на наказанията по следните дела:
1.НОХД № 7811/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-ти състав, в сила от
30.05.2017г., с което за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено в
периода от 21-22.11.2016 г., й е наложено наказание „пробация“ за срок от
една година.
2.НОХД № 20611/2018 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, в сила от
07.12.2018г., с което за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на
17.09.2018г., й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок
от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 7 месеца.
3.НОХД № 3749/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, в сила от
16.03.2021г., с което за престъпления по чл. 345, ал. 1 и чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
НК, извършени на 04.06.2020 г, й е наложено общо най-тежко наказание
„глоба“ размер на 500 лева.
4.НОХД № 7941/2022 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, в сила от
24.06.2022г., с което за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на
21.06.2022 г., й е наложено наказание „пробация“ за срок от 2 години.
5.НОХД № 16636/2022 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, в сила от
20.02.2023г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК,
извършено на 06.09.2021 г., й е наложено наказание от 5 месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим.
6. НОХД № 1115/2023 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, в сила от
10.03.2023г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК,
извършено на 03.05.2022 г., й е наложено наказание от 8 месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим.
7.НОХД № 6412/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в сила от
16.05.2023г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, извършено в периода 14-18.02.2021 г., й е наложено наказание от
10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.
2
С протоколно определение от 27.04.2023 г. по НЧД № 3085/2023 г. по
описа на СРС, НО, 135-ти състав, влязло в сила на 29.06.2023 г., на осъдената
М. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 /осем/ месеца
„лишаване от свобода“ измежду осъжданията под номер от 4 до 6,
включително, от възприетата от съда по-горе фактическа обстановка при
първоначален общ режим, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в
изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
наложено на осъдената по НОХД № 20611/2018 г. по описа на СРС, НО, 3-ти
състав при първоначален общ режим.
При преглед на датите на извършване на деянията по дела от №4 до №7,
настоящият съдебен състав намира, че и четирите са били извършени, преди
по което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда, поради което
правилно за тези осъждания е било определено едно общо най-тежко
наказание.
Доколкото наказанието по НОХД № 6412/2023 г. на СРС, НО, 96 с-в е
най-тежко измежду наложените, то за общо наказание законосъобразно е
било определено именно наказанието десет месеца "лишаване от свобода".
Въззивният съд, подобно на първата инстанция, намира, че в случая са
налице условията на чл. 24 от НК и наказанието на осъдената М. следва да
бъде увеличено. Това се налага поради множеството извършени до този
момент престъпни деяния, преобладаващо против собствеността, за които са
налице 4 осъждания, характеризиращи осъдения като лице с трайно
установена престъпна активност. Голяма част от деянията са извършени от
осъдената М. в условията на повторност по отношение на предходни деяния,
за които на същата са налагани съответни наказания „лишаване от свобода“,
голяма част от които при ефективно изтърпяване. Очевидно е, че досега
налаганите й наказания не са изиграли своя предупредителен и
превъзпитателен ефект, което налага по-сериозно въздействие върху
престъпните й навици чрез използването на по-сериозна санкция от страна
държавата.
По отношение на конкретната група от наказания съдът намира, че
същата касае извършени тежки умишлени престъпления през
непродължителен период от време, за което са наложени три еднородни
наказания лишаване от свобода в размер на 5 месеца, 8 месеца и 10 месеца.
Всяко от тези наказания е за престъпление, извършено при условията на
повторност. От друга страна към този момент М. многократно е изтърпявала
и ефективно наказание лишаване от свобода, но това очевидно по никакъв
начин не е могло да спомогне за нейното поправяне и превъзпитание, както и
за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече целта,
касаеща индивидуалната превенция. Всичко това налага извод за завишена
степен на обществена опасност на дееца и законосъобразност на поисканото
увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.
Правилно първоинстанционният съд не е присъединил наказанието
глоба в размер на 500 лева, наложено й по НОХД № 3749/2021г. по описа на
СРС, доколкото същото действително попада извън определената група,
3
поради и което не подлежи на присъединяване съгласно разпоредбата на
чл.23 ал.3 НК, а следва да бъде изпълнено отделно и самостоятелно.
Отделно и самостоятелно следва да бъде изпълнено и приведеното на
основание чл.68 ал.1 НК наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца, наложено по НОХД № 20611/2018г. на СРС, за което обаче има
постановен и влязъл в сила съдебен акт по НЧД № 3085/2023г. на СРС.
Наказанието по НОХД № 7811/2017г. на СРС, изразяващо се в пробация
в размер на една година, също така не подлежи на групиране с останалите
наказания, тъй като отделните деяния, касаещи тези осъждани, не са
извършени в условията на съвкупност, същото освен това е изтърпяно изцяло
и не се отразява на извършеното групиране.
По отношение на възраженията на защитата следва да се отбележи, че
същите са неоснователни. Престъпленията, които са били извършени в
съвкупността, нито са леки, нито пък маловажни, напротив става дума за
тежки умишлени престъпления, еднородни по своя характер, извършени през
кратък период от време и то при условията на повторност, като по три от тях
са наложени именно наказания лишаване от свобода.
Правилен и законосъобразен се явява и определения режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и извършеното
приспадане на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд е
извършил правилно и законосъобразно групиране на всички наложени и
известни на съда наказания, като в хода на процеса не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения и еднопосочността на крайните изводите на
двете съдебни инстанции обуславят потвърждаване на първоинстанционното
определение и оставяне без уважение на въззивната жалбата.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК служебна проверка на обжалваното определение, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания за негово изменение или
отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 24.07.2023
година‚ постановено по НЧД № 7030/2023 г. по описа на СРС‚ НК‚ 96 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5