Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр. В.04.07.2022 г.
ВОС, гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на трeти юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.
при секретаря
А.А. , като изслуша докладваното от съдия
В.М. гр.д. № 141 по описа на ВОС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по повод искова молба от М.С.
М., ЕГН :********** от гр.Б. и С.С.М. , ЕГН **********, двамата от гр.Б. , чрез адв. Дружество „Д. и Х. „ против
Accredited Insurance Limitedq регистрационен номер С*, М., с цена на иска 160 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди за
всеки от ищците, предявени като частични от 200 000 и 8 993 лв. , обезщетение за имуществени вреди за
първата ищца,
Поддържа се в исковата молба, че на 12.03.2019 г., около 16:30 часа, в Ш., на път
А90, в посока от Л. към С., при движение
на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. №*, управлявано от М.Р.Р., приближавайки до
кръстовището с пътя към гр. Д., МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. № * е блъснато, в задната си част от идващия от
северната страна автобус марка „В.Х.“, с per. №*, управляван от М.М.. Вследствие на сблъсъка,
задното колело и част от окачването на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. № * се отделят и автомобилът се завърта по посока
на часовниковата стрелка и се удря в два метални знака и стълб. Вследствие на
пътния инцидент е починал С.М. С., който е бил пасажер на задна лява седалка в
МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. №*.
Посочва се, че
виновен за реализиране на произшествието е водачът на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“,
с per. №*, който отнема предимството на водача на автобус
марка „В.Х.“, с per. №*. Посочва се, че ищците - М.С. М. и С.С.М., са съответно дъщеря и син
на починалия. Те са живеели в едно домакинство, отношенията помежду им са били
много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич,
подкрепа и уважение. Починалият и ищците са живели заедно в къща в Б. М. М. е полагала грижи за баща си и братята
си, тъй като е била най-голяма. Семейството им е било задружно и сплотено, като
дори и след раздялата на родителите, децата продължават да живеят с баща си – С.С.
Приживе, починалият е бил опора на цялото семейство, като ги е издържал и
подпомагал финансово, а ищцата е помагала в домакинството. Пострадалият се е
занимавал основно със земеделска дейност, с оглед на което е издържал
семейството си, като е работил по няколко месеца в чужбина. Ищците и С.С. са поддържали непрестанна
връзка по телефона, а на всички празници, починалият се е прибирал и ги е
прекарвал със семейството си. Поради близките взаимоотношения между него и М. М.,
последната решила да се премести при него във В., където е започнали да работят
заедно.
Твърди се, че
ищците преживяват изключително тежко загубата на своя баща – С. М. С., който е
бил опора на семейството и е полагал грижи тях. Новина за смъртта му е била
внезапна. М. и С. М. са били изключително шокирани и разстроени, не са вярвали,
че никога повече няма да видят баща си. Ищците са изпаднали в тежка депресия,
продължила месеци наред.
Във връзка с
необходимостта за транспортиране на тялото на С. М. С. от Ш. до РБ и
извършването на погребение, ищцата М. М.
е претърпяла и имуществени разходи в общ размер на 8 953 лв. (осем хиляди
деветстотин петдесет и три лева), за които разполага със следните счетоводни
документи:
Фактура № */29.03.2019
г., издадена от „ХП“ ЕООД, на стойност от 8316 лв., за репатриране на починал
от гр. А., Ш. до гр. Б., РБ, изготвяне на писмена документация и закупуване на
ковчег;
Фактура № */03.04.2019
г., издадена от „К.А.И. С.“ ООД, на стойност 48 лв.;
Фактура № */03.04.2019
г., издадена от „Г.“ ЕООД, на стойност 457 лв., за закупени строителни материали
за изграждането на гроб;
Фактура № */03.04.2019
г., издадена от „Е. *“ ЕООД, на стойност от 132 лв., за извършени погребални
услуги.
Поддържа се , че от
съставения по повод пътния инцидент Доклад до застрахователя за ПТП, изготвен
от Полицията на Ш., виновният за настъпване на произшествието водач на МПС
марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. № *към датата на ПТП е имал валидна застраховка „ГО“, сключена с
чуждестранния застраховател „Accredited Insurance (Europe) Limited, c полица №*.
Ha 14.06.2019 г. от името
на ищците е подадена Молба с вх. № */14.06.2019 г. до
„ЗАД БВИГ“ АД („ЗАД Б. ВИГ“ АД), с която е претендираш изплащане на обезщетение
за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП. С Уведомление с изх. № */12.09.2019 г., „ЗАД Б. ВИГ“ АД ги
уведомява, че прекратява образуваните по случая ликвидационни преписки № 54383801-102/19-4
и № 54383801-102/19-5, тъй като не е получено потвърждение за валидността на
застрахователния договор от чуждестранния застраховател, чийто кореспондент е.
С Уведомление с изх. № 01011/03.02.2020 г., „ЗАД Б. ВИГ“ АД уведомяват ищците, че чуждестранният застраховател е
отказал отговорност за застрахователното събитие, както и твърдят наличие на
значителен принос от страна на пострадалите.
С Уведомление с
изх. № 3364/11.05.2020 г., по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД, от ищците е изискана допълнителна информация във
връзка с отношенията между тях и починалия. С Молба с вх. № 1910/28.05.2020 г.,
по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД са представени всички изискани документи, както и
доказателства за воденото разследване на процесното ПТП в чужбина.
Твърди се , че към
настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение.
Предвид
гореизложеното, заявяват, че за М.С. М.
и С.С.М. е налице правен интерес да претендират изплащане на застрахователно
обезщетение по доброволен ред за претърпените от тях имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от чуждестранния
застраховател на виновния водач, а именно „Accredited Insurance
(Europe) Limited.
С оглед горното, молят съда да осъди „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер:*, да заплати на М.С. М.
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат смъртта на нейния баща С. М. С., настъпила при ПТП, осъществило се на
12.03.2019 г. в Ш., в размер на сумата от 160 000 лв. (сто и шестдесет хиляди лева), предявен като
частичен иска от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на дължимата сума, сумата от 8 953 лв. (осем хиляди
деветстотин петдесет и три лева), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на сумата, както и да заплати на С.С.М.
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат смъртта на неговия баща С. М. С., настъпила при ПТП, осъществило се на
12.03.2019 г. в Ш., в размер на сумата 100 000 лв. (сто и шестдесет хиляди
лева), предявен като частичен иска от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума.
Посочена е следната
банкова сметка - ***: ***, открита при „ОБ” АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.“.
Към исковата молба
са представени следните доказателства :Препис извлечение от акт за смърт,
издадено въз основа на Акт за смърт № *04.04.2019 г., издаден от Община Б. -
заверено копие;Удостоверение за наследници с изх. № */09.04.2019 г., по описа
на Община Б. - заверено копие;Заверен препис на вписване в регистъра на
починалите с № */2019 г., съставен в окръг А., Ш., ведно с превод на български
език - заверени копия; Доклад до застрахователя за ПТП, изготвен от Полицейска
служба на Ш., ведно с превод на български език - заверени копия;Доклад от
аутопсия от 01.07.2019 г. - заверено копие;Доклад за разследване на пътно
произшествие, издаден от Полицията на Ш. - заверено копие;Фактура № */29.03.2019
г., издадена от „ХП“ ЕООД, придружена с Вносна бележка от 02.04.2019 г. —
заверени копия;Фактура № */03.04.2019 г., издадена от „К.А.И. С.“ ООД, ведно с
фискален бон - заверени копия;Фактура№ */03.04.2019 г., издадена от „Г.“ ЕООД,
ведно с фискален бон - заверени копия;Фактура № *03.04.2019 г., издадена от „Е.
*“ ЕООД, ведно с фискален бон - заверени копия;Молба с вх. № */14.06.2019 г.,
по описа на „ЗАД Б. ВИТ“ АД – заверено копие;Уведомление с изх. № */12.09.2019 г., по
описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД - заверено копие;
Уведомление с изх. № */03.02.2020 г., по описа на
„ЗАД Б. ВИГ“ АД . заверено копие; Уведомление с изх. № 3364/11.05.2020 г., по описа
на „ЗАД Б. ВИГ“ АД;Молба с вх. № */28.05.2020 г., по описа на „ЗАД Б. ВИГ“
АД;Декларация от М.С. М. от 20.05.2020 г. - заверено копие;Декларация от С.С.М.
от 20.05.2020 г. - заверено копие;
Актуално състояние на „Accredited Insurance
(Europe) Limited, регистрационен
номер: С59505 - заверено копие.
Постъпил е писмен
отговор от„Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер:*, М., чрез адв.Д.М. –САК, в
който оспорва редовността на исковата молба и основателността на предявеният
иск.
Поддържа се, че
исковата молба е нередовна тъй като не
се съдържат конкретни твърдения относно механизма на настъпване на
произшествието и поведението на участниците в него - водачът на л.а. марка „Р.“,
модел „М. С.“ М. Р. Р. и М. М. като водач на автобус марка „В. Х.“. Нямало
твърдения и относно мястото, на което е пътувал починалият С. М. С.
Посочват, че липсата на фактически твърдения, на които ищците
основават иска си, ограничава правото на защита на ответното дружество ,с оглед липсата на ясно заявено спорно право,
индивидуализирано чрез неговите правопораждащи факти.
По основанието на иска: Оспорват
исковете изцяло по основание и размер,
наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното
дружество.
Оспорват твърденията за виновно и противоправно поведение на
водача М.Р.Р. при управление на л.а. марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. №*, наличието на причинна връзка между поведението
на водача Марин Рачев и настъпването на произшествието, респективно наличието
на причинна връзка между поведението на водача и смъртта на С. М. С.
При условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване
на вредите от страна на загиналия С. М. С., като твърдят, че към момента на ПТП
С. М. С. е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на законовите
изисквания и че това негово поведение е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат.
Оспорват, че между ищците и починалия техен наследодател са били
установени твърдените отношения на близост, описани в исковата молба.
Оспорват претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по размер. Посочват, че същите са
прекомерно завишени и не съответстват на приложимия съгласно чл. 52 ЗЗД
критерий за справедливост.
ВОС, като
взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна
и съобразявайки данните по делото, исканията на страните, прие за установено
следното :
Исковата претенция е предявена по
искова молба от М.С. М., ЕГН ***********
от гр.Б. и С.С.М. , ЕГН **********, двамата от гр.Б. , чрез адв. Д. „Д. и Х. „ против Accredited
Insurance Limitedq регистрационен номер *,
Маlta, с цена на иска 160 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, предявени като частични
от 200 000, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 12.03.2019, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.03.2021г. с правно основание чл.432 КЗ , във вр с чл.45 ЗЗД.
Претендира
се и сумата 8 993 лв. , обезщетение
за имуществени вреди за първата ищца.
Правната квалификация на претендираните от ищците
права е по чл.432 КЗ , във вр с чл.45 ЗЗД.
Не се оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между страните.
Съдът
намира за неоснователно ВЪЗРАЖЕНИЕто на ищците за неспазване срокът за отговор
на исковата молба ПО ЧЛ.131 ГПК
С оглед правната квалификация на предявени иск като такъв за
вреди, наличието на международна компетентност за българските съдилища,
произтича от чл. 5, пар. 3 от (ЕС) Регламент 44/2001г. на Съвета от
22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решение по граждански и търговски дела („Брюксел І“).
Приложението на Регламент (ЕС) Регламент № 44/2001г.
при определяне на международната компетентност произтича от чл. 66, пар. 1 от
същия регламент и чл. 66, пар. 1 и пар. 2 от Регламента Регламент (ЕС) №
1215/2012г.
ВРЪЧВАНЕТО НА Препис от исковата
молба, с приложенията към същата, както и разпореждането на ВОС съд по чл.
131 ГПк,
е следвало да се извърши пряко
чрез пощенски услуги, посредством препоръчано писмо с обратна разписка на
адреса по исковата молба, по правилата на чл.14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г.
Съдебните книжа не са били редовно
връчени на ответната страна, поради
което с определение от 05.10.2021г е указано да
се извърши повторно връчване на
съдебните документи по грд № 141 от 2021 на ответното дружество Accredited Insurance Limitedq регистрационен
номер *, Маlta, на посочения в исковата
молба адрес, в съответствие с чл.14 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ */2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември
2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела, именно - връчване чрез пощенски
услуги или чрез куриерска служба.
Междувременно с молба вх.№ */10.12.21г , „БП
„ЕАД представи на ОС-В. данни за започнало рекламационно производство, във
връзка с изпълнение на доставката на пратката до Accredited Insurance Limitedq
регистрационен номер *, Маlta, на
посочения в исковата молба адрес и причината за несвоевременно изпълнение.
За
нуждите на гр.д № 141/2021г е изискана и получена информация за електронната поща на дружеството ответник и е
изпратено известие, за което липсват данни да е получено.
На дата 02.02.2022г , в канцеларията на ВОС
е получена молба от адв.Д.М.-САК, процесуален представител на Accredited Insurance Limitedq, с приложени
пълномощни.
Съдът
приема, като дата, от която тече срокът за подаване на писмен
отговор-02.02.2022г, на която дата Съдът е официално известен за
обстоятелството, че дружеството ответник е получило исковата молба, с приложените към същата
доказателства и започва да тече едномесечния срок за депозиране на отговор по
чл.131 ГПК.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. И. съдът приема , че процесното ПТП е настъпило
при следния механизъм:
На 12.03.2019 г„
около 17:00 часа, в Ш., се движи МПС марка „Р.“, модел „М. С.“, с per. №*, управлявано от МРР.
При приближаване до кръстовището с път А90 - от гр. Д. до гр. А. не намалява и
не спира, за да пропусне движещите се по път А90 - път с предимство. В същото
време по път А90 се движи автобус марка „В. Х.“, с per. №*, управляван от ММ. Настъпва сблъсък между двете
МПС-та. За автобуса ударът е челен, а за лекия автомобил ударът настъпва в
задна дясна част. Вследствие на сблъсъка, задното колело и част от окачването
на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. №*, се отделят и автомобилът се завърта по посока на
часовниковата стрелка и се удря в два метални знака и стълб.
Вследствие на
пътния инцидент е починал С. М. С., който е бил пасажер на задна седалка в МПС
марка „Р.“, модел „М.С.“, с per. №*. Според вещото лице ударът е бил предотвратим за
водача на лекия автомобил (ако беше пропуснал движещите се по главния път МПС-та),
като същевременно не е бил предотвратим за водача на автобуса (не е имал
достатъчно време за реакция). Вещото лице прави заключение, че ПТП-то е
настъпило поради действията на водача на лекия автомобил, който е отнел
предимството на автобуса.
По делото беше
приета СМЕ, в заключението по която вещото лице д-р А. приема, че при
процесното ПТП, пострадалият Стефанов е получил множество травматични
увреждания - открито счупване на черепната кутия, съпроводена с разкъсване и
изпадане на мозъчното вещество; контузия на сърцето; разкъсване на бял дроб;
разкъсване на черен дроб; разкъсване на десен бъбрек; счупване на първи шиен
прешлен; счупване на 12-ти гръден прешлен; счупване на поясни и кръстцови
прешлени. Смъртта на С. била в пряка причинно-следствена връзка с получените
увреждания. Получените увреждания добре отговаряли да са получени по време на
процесното ПТП. Според вещото лице, към момента на ПТП Стефанов е бил пасажер
на задната седалка в лекия автомобил, като е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Вещото лице не може да даде категоричен отговор на въпроса какви биха
били уврежданията на Стефанов, ако е бил с поставен колан. Тъй като ударът в
случая е страничен и с голяма скорост - около 100 км/час, „коланът
не би бил особено ефективен“.
По делото е
приета СПЕ, в заключението по която вещото лице - психолог Д. приема, че ищцата
М. М. е преминала през отрицания на случващото се,последвано от посттравматичен
стрес, изразен в проблеми със съня, депресивен етап, затваряне в себе си,
отчуждение от близките, агресивно поведение (вербално и физически), спрямо
децата и близките си, нетърпимост и проблеми с кръвното налягане. Ищецът С.М. е
преминал през гняв, последван от посттравматичен стрес, изразен в тежка
депресия, свързана с изолация, кошмари, проблеми със съня, агресия, (чупене и
блъскане на вещи), отчуждение от съпругата си, засилена и честа употреба на
алкохол, липса на желание за живот и суицидни намерения, без реална подбуда за
реализация. Това състояние е било интензивно за около 24 дни. Към такъв тип
травма човек се адаптирал, а не се възстановявал напълно. Ищцата М. все още
била тревожна и агресивна, все още не приема случилото се и го отрича в себе
си. Ищецът М. все още е депресиран и тревожен, опитва се да потиска и прикрие
това си състояние, чрез изграден защитен механизъм - изразява привидно ведро
настроение. И двамата ищци са в процес на адаптация от първоначалния шок, все
още са депресивни и тревожни, тези оплаквания могат да отшумят, но могат и да
се засилят. Изпитват силно притеснение при пътуване с превозно средство и
страх, че може да загинат и да оставят децата си в тяхното сегашно положение.
По делото е
разпитан св. ВМВ - съсед на ищците. Свидетелят познавал семейството от дълги
години, живеел през 3 къщи от тях в град Б. След смъртта на баща им, видял
ищците на погребението, не им било никак леко. М. много плачела и на няколко
пъти припаднала, докато траело погребението. С. също плакал много. Погребението
протекло по християнския канон. С. все още тъжал за баща си, преди няколко дни
свидетелят и ищеца били заедно, изпили по няколко бири и щом пуснали песен,
която баща му харесвал ищеца се разплакал. Ищците почитали паметта на баща си -
посещавали гроба му, спазвайки християнските традиции. Вкъщи имали негови
снимки. Починалия бил работлив човек - „работел
като вол“, за да издържа семейството си. Докато децата били малки, майка им и
баща им се развели, децата останали да живеят с баща си, а майка им ги
напуснала. Починалият отгледал децата си сам, те живеели само с него. Като
пораснали М. се омъжила и се изнесла в жилището на съпруга си (през няколко
къщи в същия квартал). С. също се оженил, но продължил да живее с баща си, в
неговата къща. До последно бащата продължавал да помага на децата си. Работел в
чужбина, изпращал им пари, като се върнел им помагал и с грижи за внуците (М.
имала две деца). Последният път заминал за чужбина, за да подсигури материално
раждането на детето на С.. Детето се родило няколко дни след смъртта му,
кръстили го на него - С. Ищците още не били превъзмогнали загубата на баща си.
По делото е
разпитан П. О. П. - съпруг на ищцата М. М. Според свидетеля отношенията в
семейството били много добри. Починалият С. много обичал децата си и до
последно се грижел за тях, всячески. Помагал им и с пари и със съвети и грижи.
Починалият бил тих човек, не пиел, не бил груб. Бил работлив и честен човек.
След като се омъжила М. заживяла, през 6 къщи от бащината си. Виждали се с баща
си ежедневно, били в прекрасни отношения, той много й помагал за отглеждането
на децата й. С. винаги бил живял е баща си, първото му дете се родило 40 дни
след смъртта на баща му, кръстил го на него - С. Често ищците посещавали гроба
на баща си, били му поръчали надгробен паметник, който скоро щял да бъде
монтиран.
С писмо с вх. № */25.05.2022
г., Министерство на правосъдието е уведомило съда, че при Централното бюро по
съдимост към Министерство на правосъдието има данни за осъждане на М. Р. Р. с
Присъда № */9921/28450У/03.02.2020 г., на съда в А., Кралство В., за
причиняване на смърт по непредпазливост, при управление на МПС.
С исковата молба
са представени и приети следните доказателства: Препис извлечение от акт за
смърт, издадено въз основа на Акт за смърт № */04.04.2019 г., издаден от Община
Б.; Удостоверение за наследници с изх. № */09.04.2019 г., по описа на Община Б.;
Заверен препис на вписване в регистъра на починалите с № */2019 г., съставен в
окръг А., Ш., ведно с превод на български език; Документи от воденото по случая
наказателно производство - Доклад до застрахователя за ПТП, изготвен от
Полицейска служба на Ш., ведно с превод на български език; Доклад от аутопсия
от 01.07.2019 г.; Доклад за разследване на пътно произшествие, издаден от
Полицията на Ш.; Фактура № */29.03.2019 г., издадена от „Х.П.“ ЕООД, придружена
с Вносна бележка от 02.04.2019 г.; Фактура № */03.04.2019 г., издадена от
„К.А.И. С.“ ООД, ведно с фискален бон; Фактура № */03.04.2019 г., издадена от
„Г.“ ЕООД, ведно с фискален бон; Фактура № */03.04.2019 г., издадена от „Е. *“
ЕООД, ведно с фискален бон; Молба с вх. № */14.06.2019 г., по описа на „ЗАД Б.ВИГ“
АД ; Уведомление с изх. № */12.09.2019 г., по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД;
Уведомление с изх. № */03.02.2020 г„ по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД ; Уведомление
с изх. № */11.05.2020 г„ по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД; Молба с вх. № */28.05.2020
г„ по описа на „ЗАД Б. ВИГ“ АД; Декларация от М.С. М. от 20.05.2020 г.;
Декларация от С.С.М. от 20.05.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, ВОС, намира от правна страна следното : Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във
връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – данни за предявена писмена
претенция на ищците и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация
на ответника.
По същество на
предявените искове:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение
на виновния водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно
транспортно произшествие. На 12.03.2019 г„ около 17:00 часа, в Ш.
е настъпило ПТП между МПС марка „Р.“, модел „МС“, с per. №*, управлявано от МРР
и автобус марка „ВХ“, с per. №*, управляван от ММ. Беше доказано, че виновен за
процесното ПТП е М.Р.Р.
От писмените доказателства и от приетата СМЕ, се установи, че в следствие на пътния инцидент е починал
С. М. С., който е бил пасажер на задна седалка в МПС марка „Р.“, модел
„МС“, с per. №*.
Ищците са
съответно сина и дъщеря на починалия.
От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че виновният за настъпване на
произшествието водач на МПС марка „Р.“, модел „МС“, с per. №
*, към датата на ПТП е имал валидна застраховка ,,ГО“,
сключена с чуждестранния застраховател „Accredited Insurance (Europe) Limited, c полица №*.
От представената
c исковата молба разменена кореспонденция между ищците
и ответника се установи, че ищците са предявили извънсъдебно претенцията
си пред застрахователното дружество, а то им е отказало плащане.
От представените
с исковата молба фактури и фискални бонове се установи, че ищцата М. М. е
сторила разходи в общ размер на 8 953 лв. (осем хиляди
деветстотин петдесет и три лева) за транспортиране на тялото на С. М. С. от Ш.
до РБ и извършването на погребение.
От показанията
на изслушаните свидетели и от приетата СПЕ се установи, че ищците са претърпели
мъка и страдания, поради смъртта на своя близък. Установи се, че
починалият отгледал децата си сам, тъй като съпругата му ги напуснала. Като
пораснали, дъщеря му се омъжила и се изнесла в жилището на съпруга си (през
няколко къщи в същия квартал). Синът му също се задомил, но продължил да живее
с баща си, в родната си къща. Починалият бил тих и работлив човек, не пиел, не
бил груб със семейството си. Бащата продължавал да помага на децата си, работел
в чужбина, изпращал им пари, като се върнел им помагал и с грижи за внуците
(дъщеря му имала две деца). Последният път заминал за чужбина, за да подсигури
материално раждането на детето на сина си. Детето се родило 40 дни след смъртта
му, кръстили го на него - Сиян. Ищците още не били превъзмогнали загубата на
баща си. Често посещавали гроба му и почитали паметта му според християнските
обреди. Ищците преминали през отрицание на случващото се, посттравматичен
стрес, проблеми със съня, депресия, затваряне в себе си, отчуждение от
близките, агресивно поведение, нетърпимост, гняв, кошмари, засилена и честа
употреба на алкохол, липса на желание за живот и суицидни намерения. И двамата
ищци все още са в процес на адаптация от първоначалния шок, все още са
депресивни и тревожни.
Изпитват силно
притеснение при пътуване с превозно средство и страх, че може да загинат и да
оставят децата си в тяхното сегашно положение.
С оглед на
изложеното, причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.
Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от вреди на ищците от безвъзвратната загуба на техния
баща. Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да
бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да
присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на
инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това
становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение №
749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
С оглед на
изложеното страданията на ищците
вследствие на безвъзвратната загуба на техния баща, следва да бъдат
компенсирани в размер 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева /, като в останалата част до предявения размер
160 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв., следва да се
отхвърли. Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените страдания на ищците.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение ВОС отчита страданията на ищците,
вследствие на безвъзвратната загуба на
техния баща, като следва да бъдат
компенсирани , възрастта на починалия -
мъж на 43 години, в работоспособна възраст и глава на семейство, възрастта на децата му - млади хора на 25 и 21
години, живеещи с баща си, факта, че
цялото семейството било много сплотено, всички живеели заедно, че починалия
отгледал сам децата си, след като се развел със съпругата си.
По възражението за
съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, съдът намира същото за неоснователно и недоказано.
Ответникът не можа при пълно и главно
доказване да докаже, че пострадалия е извършил нарушения, които са в пряка
причинно-следствена връзка и са довели до настъпване на вредоносния резултат.
Относно
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен
предпазен колан, категорично се доказа от събраните по делото доказателства, от заключенията на
АТЕ, че общата сумарна скорост на двата автомобила към момента на удара е
била над
100 км/ч, а ноторно известно от практиката е, че действието на предпазния колан при такъв удар
е неефективно и няма превантивно действие; в конкретния случай колана е
неефективен и без значение, тъй като има деформации на купето от страната
на пътника, при което удара е бил неизбежен и колана няма никаква роля.
В
тази връзка са решение .
№63/08.12.2021г. по гр.д.№548/2020г. на ВОС на настоящият съдебен състав;
решение № 4401/2018г. по
гр.д.№9624/2015г. на ГО 1-21 с-в на СГС, потвърдено с решение №449/2019г. на
САС, ГО 14 с-в; решение № 617 от 10.03.2020 г. по в.г.д. № 4873/2019 г. на
Софийски апелативен съд, ГО.
За да е налице принос на увреденият е
необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните
правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Самият факт на непоставянето на
предпазен колан не е съпричиняващ фактор.
В този смисъл
са и представените по делото експертизи-САТЕ И СМЕ. В.л инж.Р.И. посочва, че „При завъртане на автомобила, колана няма възпиращо
действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово
ускорение и главата и тялото се удря във вътрешните части на купето.
В случай на страничен удар или
деформиране на купето колана няма предпазно действие.
Ударът е бил концентриран в
задната дясна част на лекия автомобил и предната челна част на пътническия
автобус, който поради големия интензитет на удара довежда до откъсване на задно
дясно колело от лекия автомобил, завъртането на автомобила по посока на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната му ос и изпадането на СС от него,
пада върху асфалта, преминава плъзгайки се през разделителната затревена ивица,
навлиза в насрещното платно, където е прегазен от преминаващия лек автомобил F. В-М. №*.
В.л съдебен лекар-д-р Р.Н. поддържа в
заключението си : „Обстоятелството, че С. е изпаднал от
автомобила, както и от други данни в делото означават, че към момента на станалия
инцидент С. е бил пътник-задно ляво седящ и е бил без поставен предпазен колан.
Не може с достатъчна категоричност да се каже какви биха били уврежданията
при поставен предпазен колан, тъй като същия действа и предпазва в достатъчна
степен пътуващите при челен удар, при скорост в повечето случаи до 60 км/ч,
както и при преобръщане на автомобила. В конкретния случай МПС-то „с което е
нанесен ударът“ се е движело със скорост около 100км/ч, масата на двуетажния
автобус е сравнително голяма, което допринася за значителна сила на самия
сблъсък. Лекият автомобил, в който е
пътувал С. е ударен странично. Тези обстоятелства значително намаляват
възможностите за предпазване от страна на обезопасителния колан, тъй като
тялото може да се измества в ляво или в дясно и тогава при удари във вътрешните
части на автомобила също могат да се получат увреждания, а до какво биха довели
от медицинска гледна точка не може да се каже ясно и категорично. „
ВОС приема също,
че за да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от
пострадалият действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са
в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие. В тази връзка РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 27.10.2016 Г. ПО Т. Д. №
1599/2015 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС: при преценка за съпричиняване на
настъпилите в резултат на ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършено
от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и
дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, разрешение,
което възпроизвежда въведеното с ППВС №
17/1963 г. правило, за приемане съпричиняване, само с оглед безспорно установен обективен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали
поведението му съставлява или не нарушение на закона за движение по пътищата.
Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване
от страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения, които да са в
пряка причинно- следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Предвид частичната
основателност на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата
на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретният
случай не е спорно между страните, че ищецът е предявил застрахователната
претенция пред ответното дружество и такава му е
отказана.
Настоящата инстанция приема, че в конкретният
случай, в цитираното писмо ответното дружество е обективирало отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху
присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за
неимуществени следва да бъде уважен, считано от 29.03.2021 г./така , както се
претендира с исковата молба /до окончателното изплащане.
Основателна е и
исковата претенция на ищцата М. М., за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. От представените с исковата молба фактури и фискални бонове се установи,
че ищцата М. М. е сторила разходи в общ размер на 8 953 лв. (осем
хиляди деветстотин петдесет и три лева) за транспортиране на тялото на С. М. С.
от Ш. до Р. Б. и извършването на погребение. Исковата претенция в тази част
като основателна и доказана следва да бъде уважена
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани.
Съдът
констатира, че Определение от 29.04.2021г. по настоящото дело /л.15/ ,
ищците са освободени от внасяне на такси и разноски по
делото, Процесуалният представител на ищецът посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв.
С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,/ 3530+2% за горницата над 100 000 лв./ съобразно уважената част от иска , дължимото възнаграждение е в размер на 4 530лв. По делото са представени договори за правна
защита и съдействие , сключени с адв. Дружество „Д. и Х. „, от двамата ищци,
като този размер на адв. Възнагреждение следва да бъде присъдено за
представителството и на двамата ищци. Върху дължимото възнаграждение се дължи
ДДС или размерът на същото е 5 436 лв. Адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС с идентификационен №*, поради което и на основание §2а от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. върху така определеното възнаграждение следва да се
начисли данък добавена стойност възлизащ на 906 лв.
Предвид гореизложеното на адв. Дружество „ Д. и Х. „
,Булстат*, чрез управителя адв. Г.Б.Х.-САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 436
лв. с включено
ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Основанията, при
които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист.
В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат
/чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки
и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът
е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера
на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния случай ВОС е
определи възнаграждението, съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв. Г.Б.Х.-САК процесуални
действия . При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на
разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна
по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално
заплатен адвокатски хонорар от представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1
от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с
нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на
адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид
отВдОкр. съд.
На
адв. Г.Б.Х.-САК,
управител на адв. Дружество „ Д. и Х. „ ,Булстат*, процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 436 лв, с включен ДДС, съразмерно на уважената част от исковете, за
всеки от ищците.
При
този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса в размер на 6 358лв. по предявените от
М.С. М. искове и 6000 лв. по
предявения от С. М. С. иск.
М.С. М. и С.
М. С. следва да заплатят на„Застрахователна Компания „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: * сумата в размер на 474,94 / четиристотин седемдесет
и четири лв и деветдесет и четири ст. /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Accredited Insurance (Europe)
Limited, регистрационен номер:*, да
заплати на М.С. М. ЕГН :********** *** и С.С.М. , ЕГН ********** ***, застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат смъртта на нейния баща С. М. С., настъпила при ПТП,
осъществило се на 12.03.2019 г. в Ш., в размер на сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), предявен като
частичен иска от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-29.03.2021 до окончателното плащане на дължимата сума, като в
останалата част до пълния предявен размер -160 000 лв.-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Accredited
Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер:*, да заплати на М.С. М. ЕГН :********** *** застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат смъртта на
нейния баща С. М. С., настъпила при ПТП, осъществило се на 12.03.2019 г. в Ш.,
в размер на сумата 8 953 лв. (осем
хиляди деветстотин петдесет и три лева), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-29.03.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Accredited
Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер:*, да заплати на С.С.М. , ЕГН ********** ***, застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат смъртта на неговия баща С. М. С., настъпила при ПТП, осъществило
се на 12.03.2019 г. в Ш., в размер на сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), предявен като частичен
иска от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-29.03.2021 до
окончателното плащане на дължимата сума, като в останалата част до пълния
предявен размер -160 000 лв.-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Accredited Insurance (Europe)
Limited, регистрационен номер:*, да заплати на адв.
Дружество „ Д. и Х. „ ,Булстат*, чрез
управителя адв. Г.Б.Х.-САК, -
процесуален представител на ищеца М.С. М. ЕГН :********** *** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата в размер на 5 436 лева/ пет хиляди четиристотин тридесет и шест
лева /, представляваща адвокатско
възнаграждение, с включено ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковата претенция
ОСЪЖДА „Accredited Insurance (Europe)
Limited, регистрационен номер:*, да заплати на адв. Дружество „ Д. и Х. „ ,Булстат*, чрез управителя адв. Г.Б.Х.-САК,
- процесуален представител на ищеца С.С.М. , ЕГН ********** ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с
чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на 5 436 лева/ пет хиляди четиристотин тридесет и шест
лева /, с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно
уважената част на исковата претенция .
ОСЪЖДА М.С. М. ЕГН :********** *** и С.С.М. , ЕГН ********** ***, да заплатят на
„Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: *сумата в размер 474,94 / четиристотин седемдесет и
четири лв и деветдесет и четири ст. /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА„Accredited
Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: *да заплати по сметка
на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 853/шест хиляди осемстотин
петдесет и три лева/ лв. – държавна
такса, дължима по уважените спрямо
ищцата М.С. М. ЕГН :********** *** искове.
ОСЪЖДА„Accredited Insurance
(Europe) Limited, регистрационен номер: *да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6
000/шест хиляди лв.,/ лв. – държавна
такса, дължима по уваженият спрямо ищеца С.С.М. , ЕГН ********** *** иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :