Решение по дело №399/2020 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 1687
Дата: 20 ноември 2020 г.
Съдия: Иван Йорданов Филчев
Дело: 20201250200399
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
Номер 168720.11.2020 г.Град Сандански
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СанданскиIII Наказателен състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
Секретар:Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20201250200399 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. К. Н. с ЕГН **********, законен представител на
„***********“ ЕООД с ЕИК ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя, за нарушение на чл.139, ал.5, и ал.7, в. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП наложено административно наказание „
имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш.
Претендира се неясно описание на самото нарушение, на мястото на извършване на същото
и на ППС, с което нарушението е извършено. На последно място се твърди липса на
субективния елемент от състава на нарушението, предвид наличието на договор за
електронно събиране на такси, посредством сертифицирано устройство за спътниково
позициониране.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата по посочените в нея
основания. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Същото становище е
1
представено и при даване ход на делото по същество.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо, в което
подробно оборва доводите на жалбоподателя и иска потвърждаване на електронния фиш. В
съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. В хода на делото по същество оспорва жалбата и иска потвърждаване на
обжалвания акт. Представя писмено становище в подкрепа на доводите за правилност и
законосъобразност на електронния фиш. Оспорва за прекомерност претендираните разноски
от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.07.2020 година, в 08.53 часа, устройство №10152, част от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км.151+392 заснело
движещо се ППС – влекач МАН ТГС 18 440, с регистрационен № **********, с обща
техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, категория ППС:ЕВРО4, в
община **********, по път А-3, км.151+392, с посока Намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като било установено, че за заснетото ППС не е
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ДП според категорията на пътното превозно
средство.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при
която е установен неговият собственик - „**********“ ЕООД с ЕИК ********** със законен
представител Н. К. Н., ЕГН **********е издаден електронен фиш за нарушение,
установено с с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който “, с който на Н. К. Н.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.139, ал.5, и ал.7, в. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП наложено административно
наказание „ имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189ж,
ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по
2
изложените в същата съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на електронния фиш е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт.
Съдът констатира допуснати съществени нарушения, изразяващи се в противоречието
между описаните факти и тяхната правна квалификация. В обжалвания ел. фиш не е
отразено нито като факти, нито като квалификация качеството на санкционираното лице –
собственик на управлявания автомобил или трето лице, което управлява автомобила, което
предполага и различна правна уредба – чл.187а, ал.1 или ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш
са посочени и двете разпоредби едновременно, а не във връзка една с друга… Отделно,
като собственик на автомобила е посочен Н. К. Н., законен представител на “**********“
ЕООД, ЕИК **********, а не като физическо лице. Същевременно липсва справка както за
регистрация на автомобила, така и за собствеността и представителството на търговското
дружество, въпреки изложеното в двете писмени становища от страна на представителя на
АНО, че е изготвен доклад съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Така описаното
нарушение и най-вече неговия нарушител, във връзка с вида на наложената санкция
възпрепятстват съда – и вероятно самия жалбоподател – да разбере кое е виновното,
съответно – отговорно лице и дори кое е санкционирано…
За яснота – като собственик в атакуваният акт е посочен Н. К. Н., ЕГН **********, законен
представител на „**********“ ЕООД, ЕИК **********. Именно и на него е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1800 лева. Освен че от
самия акт не става ясно кой е собственика на пътното превозно средство – Н. Н. или
„**********“ЕООД, неясно остава – от събраните доказателства – как е установено това
обстоятелство. В хода на административно наказателното производство именно наказващия
орган е този, който дължи доказване на обстоятелствата, изпълващи състав на нарушение,
неговия извършител и вината – в случай че е физическо лице. В атакуваният акт липсва
ясно посочване на извършителя на нарушението, съответно на отговорното лице.
Посочената неясното изключва възможността да се прецени в какво качество се налага
санкция на Н. – водач на автомобила, собственик на автомобила, като физическо лице,
законен представител на собственика на автомобила – юридическо лице. В последния
случай, следва да се предположи, че собственик на автомобила е юридическо лице –
„**********“ ЕООД и именно това лице да бъде санкционирано с имуществена санкция.
Това обаче е само предположение, както предвид липсата на конкретно и ясно описание в
атакуваният акт, така и предвид липсата на конкретни доказателства за такова
предположение – справка за регистрация на ППС, справка от ТР за формата и начина на
управление на дружеството, наличието на представителна власт за Н. Н..
Относно искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно в хода на
3
съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно отмяна на обжалвания акт по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 62), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят е заплатил
в брой на адвокат Ч.. Същевременно своевременно от страна на представителя на АНО в
съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. При така
установеното претенцията на защитника за заплащане на разноски в размер на 500 лева
съдът намира за неоснователна, като недоказана, като размерът на същото следва да се
определи съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.

Чл.18., ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. предвижда за производство по обжалване на
санционен акт с определен интерес на представителя на жалбоподателя да се заплати
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от същата Наредба. Съгласно посочената разпоредба,
при производства с интерес от 1000 до 5000 лева – какъвто е настоящия случай с наложена
имуществена санкция в размер на 1800 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева +7% от сумата над 1000 лева, т.е – 300 +7% от 800 лева, което е равно на
30 +56 лева, общо 356 лева. Това е и размерът, който според съда – и съгласно
представените доказателства, направеното възражение за прекомерност и чл.63, ал.3 от
ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доказан и
основателен.
При това положение Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално
развитие и благоустройството - органът издал електронния фиш, следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените съдебни разноски в размер на
356 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд Сандански,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който
на Н. К. Н., за нарушение на чл.139, ал.5, и ал.7, в. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.
179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП наложено административно наказание „
имуществена санкция“ в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, като
4
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално развитие
и благоустройството да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********, разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 356.00 (триста петдесет и шест) лева.

Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5