№ 40
гр. Пазарджик, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500737 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивният жалбоподател Н. Н. А. – редовно призован, се явява
лично. Явява се и назначеният особен представител адв. Н. А. К..
Не се явява представител за ответника по въззивната жалба ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" към Министерство на
правосъдието - гр. С. - редовно призована. От последната са постъпили
писмени бележки и молба да се даде ход на делото в отсъствие на неин
представител. Взема се становище по подадената въззивна жалба.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. А.: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото, предвид изявлението на
жалбоподателя.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 199 от 27.02.2023 г.
постановено по гр.д. № 20225220101356 по описа на съда за 2022 г. E
ОТХВЪРЛEН като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца Н. Н.
А., ЕГН ********** от Затвора в гр. Пазарджик срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес гр.
С., бул. "Г.Н.С." №**, представлявана от Директора Й.Й. иск с правно
1
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с който се иска от съда да бъде
осъден ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, да заплати на ищеца Н. Н. А., ЕГН
**********, сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са били претърпени в
резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, състоящо се в неизплащане на
присъдено със съдебни решения, постановени по административно дело №
2329/2014 г. по описа на Административен съд- гр. Пловдив и
административно дело № 2038/2016 г. по описа на ВАС, парично
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /30.06.2021 г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми.
С определение № 1370 от 28.05.2023 г. постановено по гр.д. №
20225220101356 по описа на съда за 2022 г. в производство по чл. 248 от ГПК
е оставена без уважение молбата на ищеца Н. Н. А. за изменение на решение
№ 199 от 27.02.2023 г. постановено по гр.д. № 1356/2022 г. на РС-Пазарджик
в частта за разноските.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх. № 618916.03.2023 г.
подадена от ищеца в производството Н. Н. А., ЕГН-********** от Затвора
Пазарджик, като се поддържа довод за несъгласие на жалбоподателя с
мотивите на съда с които е отхвърлена заявената искова претенция за
обезщетение за неимуществени вреди. Коментира се нормата на чл. 127, ал. 4
от ГПК предвиждаща посочване от ищеца на банкова сметка или на друг
начин по който да му бъде преведена сумата по уважен осъдителен паричен
иск и че в тази връзка взискателят А. е изпълнил задължението си, на
длъжника ГДИНМП е била изпратена покана от Н. А. с вх. № 19-274 от
29.03.2021 г.,приложена към изпълнителния лист от 17.10.2017 г. по адм.д. №
2329/2014 г. на Административен съд - Пловдив за да изпрати присъдената
цяла сума като я депозира по банковата сметка в „Юробанк България“ IBAN -
***************** BIC BPB BGSF, на лицето Г.М.А. от с. С., обл. К..
Твърди се още, че взискателят има задължение да определя банковата сметка
по която да се превеждат плащанията от длъжника и че последният няма
задължение да определя къде да се внесе сумата, която дължи съгласно чл.
127, ал. 4 от ГПК. Цитира се нормата на чл. 446а от ГПК за запазване на
несеквестируемостта на доходите по чл. 446, ал. 1 от ГПК, включително и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, постъпили по банкова
сметка, но не по-рано от 1месец преди налагането на запора, както и ал.2 за
случаите при които запорното съобщение не поражда действие по отношение
на помощите и обезщетенията по ал.1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка.
В тази връзка жалбоподателят посочва, че съгласно извлечението от сметка,
процесната сума от 865.38 лв. е постъпила по личната партида на
жалбоподателя Н. А., по описа на затвора Пазарджик, като на 27.05.2021 г.
сумата е внесена в набирателната му сметка/личната партида/ в затвора
Пазарджик и на същия ден е удържана сумата поради запорно съобщение от
2
ДСИ при РС, като е активирано запорното съобщение на ДСИ от 27.06.2021
г., след едномесечен срок по силата на чл. 446а, ал. 2 от ГПК. Счита, че по
този начин началникът на затвора Пазарджик е нарушил реда за активиране
на съобщението от запора на ДСИ, макар и взискателят да не е искал
постъпването на сумата в набирателната си сметка и да е посочил сумата да
се внесе по банкова сметка на трето лице Г.А. Поддържа жалбоподателят, че
от незаконосъобразните действия и бездействие на ответника ГДИНМП, е
претърпял неимуществени вреди доказани със свидетеля Д.Г.. Изложени са
доводи по отношение частта на решението касаеща отговорността на
страните по разноските и присъдените такива в полза на ответника
ГДИНМП, като счита, че в случая няма основание да бъде ангажирана
отговорността на ищеца за разноски. В тази част на жалбата
първоинстанционният съд е постановил определение № 1370 от 28.05.2023 г.
постановено по гр.д. № 20225220101356 по описа на съда за 2022 г. в
производство по чл. 248 от ГПК, което е влязло в законна сила. Твърди се, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 3 от ЗСВ и чл. 117,
ал. 2 от КРБ, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да постанови
обжалвания съдебен акт на основание на всички събрани относими
доказателства по предмета на спора и периода на претенцията и при спазване
на закона и в този смисъл обжалваното решение било незаконосъобразно.
Моли да се отмени и се постанови ново, с което да се уважи претенцията за
обезщетение на ищеца и въззивен жалбоподател Н. А. в размер на 5000лв
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника ГДИНМП.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна ГДИНМП с вх. № 7094 от 24.03.2023 г., в която
въззивната жалба се квалифицира като недопустима и неоснователна. Излага
се установената по делото фактическа обстановка - извършен на 26.05.2022 г.
от ГДИНМП превод по сметката на личната партида на ищеца на сумата от
865.58 лв. от които 500 лв. главница и 365.38 лв. начислена лихва, като
главницата е сбор от присъдени в полза на лицето суми – 300 лв. по
изпълнителен лист /ИЛ/ от 17.10.2017 г. по адм.д. № 2038/2016 г. на ВАС
/произлизащо от Адм.д. № 2329/2014 г. на Адм.С-Пловдив/ и още 200 лв. по
ИЛ от 17.10.2022 г. по Адм.д. № 5776/2015 г. на ВАС, произтичащи от Адм.д.
№ 503/2014 г. на Адм.С-Пловдив; че след пристигането на цялата сума в
Затвора - Пазарджик, на 27.05.2022 г. в 15.58 ч., след удържането на сумата в
разход - 240.74 лв. по запор по ИД № 20195110400039; удържане на сума в
разход от 128.75 лв. по запор по ИД № 2019511040040 и удържане на сума в
разход от 495.89 лв. по запор по ИД № 20195110400041. Коментира се
качеството на ответника, което придобива при получаване на запорно
съобщение в ГДИН - Затвора-Пазарджик - на трето задължено лице по
смисъла на чл. 507, ал. 1 от ГПК, и че от деня на получаването на запорното
съобщение на това трето задължено лице е забранено да предава дължимите
от него суми или вещи на длъжника под страх от наказателна отговорност, а
съгласно чл. 508, ал. 3 от ГПК, ако третото лице не оспорва своето
3
задължение, същото внася дължимата от него сума по сметката на съдебния
изпълнител или му предава запорираните вещи, тъй като то е обвързано от
посочения в запорното съобщение изпълнителен способ. Коментирани са
подробно правомощията на третото задължено лице, като и липса на правна
възможност да извършва преценка за основателността и законосъобразността
на наложения запор, и че правомощията му се изразяват само до
възможността да заяви, дали признава вземането, и ако го признава, да внесе
сумата по сметка на съдебния изпълнител. Акцентира се, че извършването на
удръжки от вземанията на лишените от свобода се подчинява на правилата за
несеквестируемостта, регламентирана в чл. 446 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от
ЗИНЗС, но че забраната за удръжки се отнася единствено до вземанията за
трудово възнаграждение или други възнаграждения за труд и за пенсия.
Посочва се, че в случая вземането, срещу което е насочено принудителното
изпълнение, не е нито трудово възнаграждение, нито пенсия, поради което е
изцяло секвестируемо и може да се удържа в пълен размер. Коментира се
писмо от КЧСИ даващо разяснения, че доходите на дадено лице от пощенски
записи, банкови преводи от близки и дарения от църкви и неправителствени
организации не попадат в обхвата на чл. 446 от ГПК, явяват се секвестируемо
имущество и върху тях може да се насочи принудително изпълнение чрез
налагане на запор. Акцентира се, че в случая процесните суми не са удръжки
от доходи за полагащо се възнаграждение за труд, поради което същите са
секвестируеми и могат да се удържат от администрацията на Затвора -
Пазарджик като трето задължено лице в пълен размер. Отчетено е, че до
момента лишеният от свобода Н. А. не е получавал възнаграждение за
положен труд в Затвора - Пазарджик. Като последен аргумент се изтъква, че
затворниците в РБ са на пълна държавна издръжка, като им се осигурява
храна, отопление, осветление, кабелна телевизия, завивки, работни дрехи и
обувки, и им се правят дарения от църкви и неправителствени организации за
лишените от свобода в неравностойно положение. Моли да се остави без
уважение жалбата на ищец и се потвърди обжалваното решение.
Няма направени от страните доказателствени искания по реда на чл.
266 от ГПК пред въззивната инстанция.
АДВ. К.: Поддържаме жалбата така, както е подадена. Нямаме
доказателствени искания. Да се приключи съдебното дирене.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. А.: Поддържам изцяло жалбата, както е
предявена. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да уважите така подадена
въззивна жалба по съображения, изложени в самата въззивна жалба, както и в
писмена защита, която представям днес на съда, като ще Ви моля съответно
да прогласите решението за нищожно, съответно да го отмените и уважите,
или съответно да отмените и да върнете делото на първа инстанция, в
зависимост от това, което решите Вие.
4
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. А.: Уважаеми въззивни съдии, в кориците на
делото нямаме налични доказателства – от мен писмени такива да са
депозирани – декларация или молба съгласно чл. 114а – „когато лишеният от
свобода не получава възнаграждение от трудова дейност, обезщетението се
удържа от личната му сметка при изразено писмено съгласие от него“. В този
смисъл от мен ответникът не представи никакво писмено доказателство -
декларация или молби, за да се удържа от моята сметка (говоря от личната ми
партида). Нещо повече – незаконосъобразно бездейства ГДИН – София да се
превежда именно в конкретната банка, където сметката определям лично аз,
защото от първичните актове, които са от ГПК изрично законодателят е
ограничил обезщетения или помощи, което е несеквестируем доход по силата
на чл. 436а, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК. Те са първични актове, от първичното
право на Република България и са задължителни за всички съдилища и
учреждения. В този смисъл е направено изрично ограничение - помощи,
обезщетения са несеквестируем доход. Самите текстове са сравнени с другите
текстове, които са за възнаграждение (говоря за трудово възнаграждение) и
по какъв начин би трябвало да бъде, след като подлежи на запориране или
изземване от ДСИ или ЧСИ.
В този смисъл считам аз, изрично много добре ясно е конкретизирал
законодателят кога е секвестируем и кога е несеквестируем. В този смисъл аз
считам, че изцяло е признато от законодателя, че и Началникът на затвора, и
Главният директор на ГДИН - София бездействат и незаконосъобразно
действат съгласно от мен исканата като покана или молбата, която съм
депозирал, да се внесе в конкретната банкова сметка. В този смисъл се явява
изцяло незаконосъобразно решението на първата инстанция. Не го е
приложил материалния закон, защото винаги се прави разграничение, кога е
първичен акт, кога е вторичен акт.
Прави се изрично ограничение, първичните актове са задължителни за
всички съдилища и учреждения, и вторичните актове, които развиват именно
първичните актове, които са в този смисъл.
Аз считам, че законодателят много ясно е конкретизирал самите
текстове. Това е много важно при самото прилагане. Така са изискванията и
на правото от Европейския съюз (ЕС) от държавите членки на ЕС при
прилагането и спазването на националното право по отношение правото на
ЕС. Това е искането.
Моля изцяло да се уважи жалбата като основателна.
Съдът счита делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 24.02.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6