Присъда по дело №5163/2018 на Софийски градски съд

    П Р И С Ъ Д А

 

         ............................

   Гр.София, 26.01.2021г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Х.

                                                                                                     2. М.Ц.

 

при участието на съдебния секретар Красимира Динева и прокурора Ил.Банков като разгледа докладваното от Председателя Н.О.Х.Д.№5163 по описа за 2018 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства

  П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Н.Т. - роден на ***г. в с.Ружинци, българин, български гражданин, с пост. адрес:***, със средно образование, женен, работи в „Електротранспорт“ АД като шофьор, с ЕГН:**********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 30.01.2017г. около 14,20 часа в гр.София при управление на моторно превозно следство - специален автомобил - марка “Магерус”, с per. №******, по обособено трамвайно платно по бул.“Скоблев” с посока на движение от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“, в района на №39, в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП извършил неправилна маневра потегляне /“чл.25 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“/, вследствие на което реализирал ПТП с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В.В.Б.и по непредпазливост причинил смъртта й - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА като на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.76 от ППЗДвП.

 

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ЛИШАВА на осн. чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия И.Н.Т. /със снета самоличност/ от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Н.Т. /със снета самоличност/ да заплати в полза на бюджета на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 2292,78лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 5574,20лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

 

Веществените доказателства:

1.Оптични носители - компактдискове от охранителни камери - да останат по делото;

2. Биологичните следи, представляващи обект №1 по биологична експертиза по Протокол №36-Б/2017г. от 13.02.2017г. - марлен тампон с кафеникава материя, поставен в парче хартия, находящи се на л.186 от досъдебното производство - да се унищожат.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от датата на постановяването й пред Софийски апелативен съд по реда на гл.21 от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1……………............

 

                                                                               2………….........…....

Мотиви по Н.О.Х.Д.№5163/2018г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11033/2017г. по описа на РТП-ДП-СДВР (пр.пр.№749/2017г. по описа на СГП) срещу И.Н.Т. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.

Срещу подсъдимия И.Н.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 30.01.2017г. около 14,20 часа в гр.София при управление на моторно превозно следство - специален автомобил - марка “Магерус”, с peг. №******, по обособено трамвайно платно по бул.“Скоблев” с посока на движение от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“, в района на №39, в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.76 от ППЗДвП извършил неправилна маневра потегляне /“чл.25 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и чл.76 от ППЗДвП - „Маневра е изменение на положението на пътното превозно средство, спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента и други подобни”/, вследствие на което реализирал ПТП с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобил  пешеходка Виолета В.Б., ЕГН:********** и по непредпазливост причинил смъртта й.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Приема, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните в досъдебното и съдебно производство доказателства като акцентира на огледа на местопроизшествие, свидетелските показания, изготвените съдебно-медицинска експертиза на труп, авто-техническа експертиза и комплексните медико авто-технически експертизи, както и от допуснатите и приети в хода на съдебното следствие две допълнителни такива. На база на изготвените експертни заключения, СГП намира за категорично установено, че основната причина за настъпване на ПТП е поведението на подсъдимия, който не е възприел появата и движението на пострадалата пред т.а., въпреки че, макар и за кратко, е имал възможност и е бил длъжен да стори това, като не предприема маневрата „потегляне“. При наличие на пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите обществено-опасни последици и при виновно извършено по непредпазливост деяние, обвинителят моли за осъждане на Т.. Съоразявайки чистото му съдебно минало, изтеклия период от извършване на деянието, както и съпричиняването за настъпването на ПТП от страна на пострадалата, СГП предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. Пледира за липса на необходимост от налагане на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.

Повереникът на част. обвинител - адв.С. също споделя позиция за несъмнена доказаност на обвинението, въпреки че според него деянието е реализирано на пешеходна пътека, което предопределя по-тежка правна квалификация. Настоява се траекторията на движение на пострадалата да е безспорно приета, въпреки несъотносимостта й с показанията на св.И.Г.. Като противоречиви се определят заключенията на назначените по делото експертизи, които не са установили по категоричен начин точното място, на което пострадалата е навлязла на трамвайното трасе. Повереникът се позовава на хипотезата, изведена от едно от в.л., че е възможноБ.да е пресякла правомерно на друго място, при което е била видима за подсъдимия, доколкото се е намирала в очертанията на пешеходната пътека, където се настоява да е настъпил удара. На база на показанията на св.Б. и св.Г. се изключва възможността за влачене на починалата. Приема се, че водачът на специалния автомобил е спрял в позиция, която не му е позволявала безпроблемно да наблюдава лунния светофар, поради което иБ.не е могла да прекоси трамвайното трасе безпроблемно. Още повече, че възрастната жена през целия си живот е минавала по аналогичен маршрут до дома си. Акцентира се на допуснатите нарушения при изготвянето на пътния лист от водача, тъй като липсва отбелязване т.а. да е спирал на бул.„Скобелев“, ул.“Цар Асен I“. Справедливи според частното обвинение за подсъдимия се приемат наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ в максималните им предвидения размери при липса на други смекчаващи вината обстоятелства освен чистото му съдебно минало.

Конституираният в съдебното производство частен обвинител – М.М. поддържа тезата на процесуалния си представител.

Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Според защитата пострадалата сама се е поставила в рискова ситуация, при която Т. е бил в обективна невъзможност да реагира, не само като не се е съобразила със забранителния сигнал на светофара за пешеходци, но с превозното средство, изчакващо разрешителен сигнал на светофара. Акцентира се на изключително краткото време, през което водачът на т.а. е могъл да възприеме пешеходката, при условие и че вниманието му обективно е било насочено към сигнала на лунния светофар. Като се позовава на показанията на св.Г. и св.Д. за изключително близко преминаване на пострадалата пред автомобила, този защитник обръща внимание на заявеното от експертите, че на такова разстояние /20-30см/,Б.не е била видима и Т. не е имало как да я забележи и да предотврати удара с нея. В подкрепа на доводите се позовава и на незадължителна практика на ВКС. Ето защо, случаят според адв.Д. обосновава случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което налага оправдаване на Т..

Вторият защитник на Т. - адв.Н. се солидаризира с доводите на адв.Д. за липса на виновно допуснати нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и поради това също пледира за приложение на чл.15 от НК. Обръща внимание, чеБ.е представлявала опасност още с движението си в непосредствена близост до кабината на специализирания автомобил, особено при забранителен сигнал на светофара. Аргументи в насока липса на непредпазливо извършено деяние от подзащитния си, адв.Н. извежда и от факта, че както той, така и пътуващите в товарния автомобил изобщо не са разбрали за ПТП. В заключение, намира, че причина за настъпване на произшествието е изключително и само рисковото поведение на пострадалата.

Възползвайки се от правото си на реплика по повод доводите на защитата, адв.С. отново обръща внимание на част от събрания доказателствен материл. Подчертава, че според показанията на св.Б., пострадалата е пресичала перпендикулярно спрямо специализирания т.а., че св.Г. не е имал видимост до лунния светофар, въпреки обратните му твърдения, че св.Д. е могла да видиБ.единствено, ако се е намирала в предната част на товарния автомобил, където не е била, още повече при съпоставяне на ръста й с този на пострадалата и на превозното средство. На база на това се изключва хипотезата за случайно събитие при категорично установеното според повереника настъпване на удара на пешеходната пътека и обстоятелството, че пешеходния светофар е бил в неработен режим.

Подсъдимият И.Н.Т. се възползва от правото си по  чл.115, ал.4, вр. чл.55 от НПК и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В правото си на лична защита, Т. поддържа изложеното от защитниците си. Изразява дълбоко съжаление за случилото се. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за оправдателна присъда.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Н.Т. е роден на ***г. в с.Ружинци, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.”*********със средно образование, женен, работи в „Електротранспорт“ АД като шофьор, с ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият И.Т. бил правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР, като към 30.01.2017г. притежавал издадено свидетелство за управление на МПС №*********/22.06.2011г., категории В, С и Д, валидно до 22.06.2021г.

Въз основа на трудов договор №4/16.02.2015г. подсъдимият Т. бил назначен на длъжността „Шофьор на специален тежкотоварен автомобил“ към „Столичен електротранспорт“ ЕАД. На 02.06.2016г., удостоверено с подпис бил запознат с длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“.

Към 30.01.2017г. спрямо Т. били издавани наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП, вкл. с НП от 2005г., 2008г., 2009г. /2бр./, 2011г. и 2012г. за нарушения по чл.179, ал.1, т.5, чл.179, ал.2, чл.183, ал.3, т.7, чл.182, ал.2, т.3, чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП. Същият бил санкциониран и фишове за допуснати нарушения по чл.15, ал.6, чл.70, ал.1 и чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП от 2010г, 2011г. и 2013г.

На 30.01.2017г. подсъдимият бил на работа за времето от 07,00 до 15,30часа като управлявал специален автомобил марка „Магерус“, модел „125 Д10А“, с peг. №******. Автомобилът извършвал обслужване на съоръженията по трамвайния релсов път с цел почистване и недопускане заледяване на специалните устройства - осоляване, разместване, гресиране като в съответствие с нормативните изисквания на Наредбата за организация на движението на територията на СО /приета с Решение №332 по Протокол №48 от 19.05.2005г. на СОС, изм./ имал право да ползва трамвайните трасета, а при преминаването през кръстовища следвало да се съобразява и спазва сигналите на светофарната уредба, регулираща движението на релсовите пътни превозни средства.

Специалният автомобил бил с дължина от 6,30м и ширина от 2,20 м. Височината на кабината на т.а. „Магерус“, модел „125 Д10А“, измерена от пътното платно била 2,42 м, височината на предната зона на торпедото от пътното платно - 1,75 м. Ширината на торпедото в предната му зона била 1,20 м. Измерено по-късно от в.л. разстоянието от очите на водача до предната част на торпедото била 2,04 м. Очите на водача с оглед местоположнието на седалката /крайно задно положение/ били на 2,18 м над терена, а торпедото на 1,75 м над терена.

Около 14,20 часа Т. *** като се движел по обособеното трамвайно платно по бул.“Ген.М.Д. Скобелев“ с посока от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“. Широчината на обособеното трамвайно платно на бул.“Скобелев“ било 5,6м, предназначено за движение на мотриси в двете посоки. Встрани от релсовия път се намирали тротоари, съответно с ширина 4 м в ляво и 2,6 м в дясно, считано в посоката на огледа /от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“/. Двусекционният пешеходен светофар, който се намирал на разстояние от около 1,80м в ляво от левия край на трамвайното трасе, на стоманен стълб като бил в работещ режим. Т.нар.“лунен светофар“ се намирал на разстояние от около 11,2м от линията на ориентира, приет под ъгъл от 53⁰ /според изготвената допълнителна комплексна медико авто и видео-техническа експертиза от съдебното следствие/.

В отделна кабина на т.а., седнали на пейка, пътували св.Н.Р., св.Е.А., св.Г.И. и св.К.А.. Те извършвали обезопасяване и почистване на релсовото трасе като „обходчици“. Четирите жени се смеели и си говорили на висок глас, тъй като не се чували една друга от силния шум и друсане на автомобила. Св.Р. и св.И. били седнали с гръб към шофьора, а св.К.А. и св.Е.А. - срещу движението. В кабината имало пластмасов силно замърсен прозорец към водача, разделен на две - с отваряема и неотваряема част, както и малки прозорци вдясно и вляво на вратите, през които жените слизали, за да осъществяват трудовите си задължения. При спиране на специалния автомобил на „Петте кьошета“, останалите обяснили на най-новата си колежка - св.Г.И. къде се намират, поради което и последната видяла, че камионът е спрял именно там.

Времето било ясно, с добра видимост. Релсовото трасе било покрито с циментова настилка, заснежена и заледена, без дупки и наклони.

Достигайки с автомобила до №39 на бул.„Скобелев“, подсъдимият Т. спрял в дясната част на релсовия път малко след светофара, регулиращ движението на трамвайните мотриси на разстояние от 0,6м, изчаквайки разрешителен сигнал за потегляне като имал видимост към него и гледал надясно. През това време пострадалатаБ.се намирала на тротоара на бул.“Скобелев“ като се движела бавно със скорост между 0,29м/сек и 0,32м/сек. В отделни участъци от пътя възрастната жена поспирала, заобикаляла препятствия, за кратко влязла в магазин, след което продължила движението си по тротоара. Пострадалата била облечена с тъмно червено на цвят палто, с шапка на главата, обута с боти, държала бастун в лявата си ръка, дамска чанта от изкуствена кожа и полиетиленов или хартиен плик в дясната ръка. В рамките на тротоара пешеходците били направили няколко пътеки в снега за осигуряване на по-лесен достъп до травмайното трасе. На разстояние от 3,35м непосредствено след входа на находящия се на бул.“Скобелев“ клон на „Пощенска банка“ имало такава. През описаната по-горе пътечка, находяща се в близост до кошче за боклук, пострадалата предприела пресичане на релсовото платно за движение на бул.“Скобелев“ отляво надясно, считано по посоката на движение на управлявания от подсъдимия специален автомобил.

Като стигнала до задната част на управлявания от Т. автомобил,Б.тръгнала успоредно на камиона, като се движела в непосредствена близост до лявата му страна на разстояние от около 50см от центалната ос на тялото й и на около 30см от дясната странична част на тялото й в посока напред към кабината. Достигайки края на предната лява част на автомобила, пострадалата предприела пресичане от ляво на дясно на не по-малко от 30см пред него с опорен ляв крак и изнесен напред десен крак. За да сигнализира за това си намерение, възрастната жена повдигнала леко бастуна си, който държала в ръка над главата.

Непосредствено след това, за водача Т., който бил престоял около 60сек, бил подаден разрешителен сигнал за движение в неговата посока от релсовата светофарна уредба, аБ.предприела пресичане. При потеглянето на т.а. и на пострадалата настъпил удар между предната лява зона в областта на предната регистрационна табела на т.а. и тялото на пешеходката, при което последната паднала по очи напред спрямо посоката на движението на автомобила. Вследствие движението на моторното превозно средство с около 5 км/ч, тялото на пострадалата било закачено от стърчащите части отпред и отдолу на специалния автомобил, провлачено напред, след което катоБ.била притисната и прегазена последователно от предно ляво и задните леви колела на управлявания от подсъдимия камион.

Ударът настъпил по широчина на трамвайното трасе - на 3,5м до 3,8 м  вдясно от левия бордюр на обособено трамвайно трасе на бул.„Скобелев“, считано в посоката на огледа (посоката на движение на автомобила) и по дължина на трамвайното трасе - от 12,7 м до 13,0 м  преди линията на ориентира, считано в същата  посока. В следствие на удара,Б.паднала по очи на пътното платно като тялото й се установило в рамките на пешеходната пътека на разстояние от 2м от горния край на пешеходната пътека и на 8,2м от ориентира при огледа. Трупът бил обърнат по гръб от притекли се на помощ граждани, както бил заварен от разследващите при извършване на огледа на местопроизшествие.

След ПТП, тъй като не разбрал за случилото се, Т. продължил движението си, без да спира като се прибрал заедно с пътуващите с него жени в депото на „Столичен Електротранспорт“, находящо се на бул.“*********. Малко по-късно там дошли служители на отдел „ПП“ към СДВР.

По време на произшествието св.Б. *** и бул.“Скобелев“, чакайки сигнала на пешеходния светофар, за да пресече бул.“Скобелев“ и бул.“Васил Левски“ в посока трамвайната спирка. Същата възприела настъпилия удар с възрастната жена и потеглянето на транспортното средство в посока бул.“Христо Ботев“. Свидетелката се приближила към възрастната жена и видяла, че е с изкуствена става, тъй като кракът й бил премазан.

От своя страна св.М.Д. била на трамвайната спирка в посока пл.“Македония“. От силната миризма на нафта от спрелия, за да изчака разрешен сигнал на лунния светофар специален автомобил пред нея, същата се принудила да се придвижи към предната му дясна част като видяла в непосредствена близост до предната лява част под кабината на камиона пострадалатаБ., която с леко повдигане на бастуна в ръката си над главата се опитала да даде знак на водача, че има намерение да пресече.

Пряк свидетел от работното си място - охранител в банков клон на „Пощенска банка“, находящ се на бул.“*********станал и св.И.Г., който по това време наближил стъклената врата на банковия клон и възприел пътя на пострадалата до навлизането й на пътното платно, както и самия удар, като реагирал на случилото се с хващане за главата, онагледено от съдържанието на видео-файловете, възпроизведени пред съда и в няколкото комплексни експертизи.

На мястото на произшествието пристигнал служители от отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Бил съставил констативен протокол №К-55/30.01.2017г. за настъпилото ПТП. По-късно подсъдимият Т. бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества като пробите били отрицателни.

За времето от 15,00 часа до 16,00 часа бил извършен оглед местопроизшествието и трупа от разследващ полицай със скица и фотоалбум със снимки. За времето от 16,30 часа до 16,50 часа на 30.01.2017г. в двора на „Столичен електротранспорт“ в гр.София, бул.“********* бил извършен и оглед на т.а, онагледен в протокол със снимки.

Около 20.00 часа северно американско време, част. обвинител, който бил поставил камери в дома на майка си В.Б.на ул.“********, констатирал, че същата все още не се е прибрала, поради което започнал да й звъни по телефона, а също и на своя братовчедка, която установила, чеБ.е починала в ПТП.

Според съдържанието на съдебно-медицинската експертиза на труп №103/2017 от 20.02.2017г., вледствие на удара на пострадалата В.Б.е причинена черепно-мозъчна и лицева травма /деформация (хлътване) на лицето и главата в ляво, с множествени и многофрагментни фрактури на костите на лицевия и мозъчния череп; разкъсване на меката черепна покривка от костни фрагменти; размачкване на мозъка/, закрита гръдна травма /раздробяващо счупване на гръдния кош; счупване на лявата ключица; кръвонасядане на средостението; разкъсване на перикарда; размачкване на сърцето; контузия и разкъсване на белите дробове; разкъсване на левия диафрагмален купол; разкъсване на хранопровода; изливане на кръв и стомашно съдържимо в гръдните половини/, закрита коремна травма /разкъсване на черния дроб, панкреаса, левия бъбрек и слезката; кръвонасядане на стомаха и дебелото черво; изливане на кръв в перитонеалната кухина/, травма на опорно-двигателния апарат /гръбначна травма (разкъсване на междупрешленни дискове на прехода между шийната и гръдната част и в долната гръдна част на гръбначния стълб); тазова травма (разкъсване на симфизата и на лявата сакроилиачна става); хемартроза на лявата лакътна става и вътреставно счупване на лъчевата и лакътната кости/, мекотъканни увреждания /разкъсно контузни рани и травматичен деколман в областта на лявата ръка, лявата предмишница, лявата подбедрица и лявото бедро; травматичен мекотъканен джоб в лявата поясна област; кръвонасядане със специфичен негативен характер, в областта на лявата подбедрица и коляното/ и обезкървяване на трупа и вътрешните органи, резултат от горните увреди, довели до смъртта й.

Предвид направените съдебно-химически изследвания, удостоверени в съдебно-химически експертизи №А-90/17г. от 31.01.2017г. и №80/2017г. от 20.02.2017г. в иззетите проби от кръв и урина на трупа не било установено наличие на етилов алкохол, наркотични вещества или лекарствени препарати. Съобразно биологичната експертиза по Протокол №36-Б/2017 от 13.02.2017г., иззетата с протокола за оглед на т.а. кафеникава материя от външния край на задна лява вътрешна гума представлява човешка кръв.

Заключението по единичната авто-техническата експертиза на в.л. инж. П.П., базирано на извършения от него оглед на специалния автомобил „Магерус 125Д10А“ с  рег. №****** на 31.01.2017г., не констатирало данни за технически неизправности /в спирачна система, кормилна и/или осветителната му уредба/, евентуално причина за произшествието. В приложения към експертизата фотоалбум била направена и снимка на седалката на водача, която била с възможност за регулиране само напред и назад.

Видно от онагледеното във видео-техническата експертиза по Протокол №74-Ф/2017 от 13.02.2017г. на в.л П.В. и в.л. Е.Л. на 30.01.2017г. в 14:31:17часа е заснето движещо се МПС тъмно-червено на цвят, като при визуално съпоставяне на външната форма на т.а. „Магирус“ е направено категорично заключение, че се касае именно за такъв т.а., модел „F Mercur 125 125А“, потвърдено и от друг файл по Протокол  №271-Ф/2017 от 10.07.2017г. на в.л. Е.Л. от същата дата в 2:23:36 часа.

Според заключението по видео-техническата експертиза по Протокол №273-Ф/2017 от 11.07.2017г. отново на в.л. Е.Л., от файловете от обследваната камера /Camera 01/ е установено на 30.01.2017г. в 14:28:46часа лице от видим женски пол и шапка на главата, тъмно червено на цвят палто, бастун в лявата ръка и полиетиленов или хартиен плик в дясната ръка като в 14:29:12 часа по релсовия път се наблюдава движещо се МПС тъмно-червено на цвят, което в 14:29:22 часа излиза извън зрителното поле на записващото устройство, а лицето от женски пол, продължавайки да върви по тротоара излиза от обхвата й в 14:29:32часа. От своя страна според часовете, обективирани от Camera 02, движещото се описано по-горе МПС се наблюдава в 14:29:25часа, а в 14:29:32часа се наблюдава преминаващото описано по-горе лице от женски пол. Експертизата е установила съвпадение на основните белези на заснетия т.а. със специален автомобил „Магирус“, модел „F Mercur”, както и във формата на шапката, цвят на палтото и специфична походка на лицето, заснето от и Camera 01 и Camera 02, без възможност за стегорична индетифакация, но с вероятност да са един и също т.а и едно и също лице от женски пол.

Според заключението на комплексната медико авто-техническа експертиза, изготвено от в.л. д-р М.Г., в.л. инж. П.П. и в.л. инж. К.Г. (л.49-67 от т.1 от досъдебното производство), скоростта на специалния автомобил в района на произшествието в момента на удара е била не по-висока от 5 км/ч, а при движението напред не по-висока от 10 км/ч. Вещите лица са приели, че Т. е могъл да възприеме пешеходката при преминаване вляво от шофьорската врата на автомобила през стъклото на вратата от момента на появата й, движейки се отзад напред спрямо автомобила, до момента на достигането й на зоната на контролния номер и последвалия удар, като е била прегазена и от предното и от задните леви колела. В случая специалният автомобил се е движел по трамвайните релси като водачът се е съобразявал с показанията на лунния светофар за трамваи (направление 1ТМ), а пешеходката е пресичала пред автомобила, преди пешеходната пътека, движейки се по направление 5П като сигналът на светофара в момента на потегляне и към момента на удара е бил разрешителен за водача и забранителен за Б..

В заключението на в.л. инж. П., инж. Г. и инж. Д., обективирано в тройна авто-техническа експертиза (л.190-197 от т.1 от досъдебното производство) отново е изведено, че при преминаване наБ.вляво от шофьорската врата на автомобила, водачът е могъл да я възприеме през стъклото на вратата като лявата колонка на кабината между панорамното и страничното стъкло на автомобила е препятствие за видимостта на водача в момента, в който пешеходката се е намирала в предната лява зона на автомобила, докато се е движела успоредно на него, преди да завие на дясно за да премине пред предната му зона. Времето за реакция на водача при конкретната ситуация е обосновано да не надвишава 0,8 сек, заради наличните в близост спирки на масовия градски транспорт.

Изготвената от същите вещи лица допълнителна тройна авто-техническа експертиза (л.10-21 от т.2 от досъдебното производство) проследила по експертиментален път /посредством тръба с височина 145см/ от височината на очите на седнал водач на 2,10м от терена преместването на пострадалата по дължина на автомобила в лявата му страна на разстояние от 0,5м, вкл. при достигане на предната лява зона на автомобила. Тази експертиза категорично също изключила видимост на водача към пешеходката само когато се е намирала отпред и вляво на предната колонка на автомобила за време от 2,69 сек при скорост от 0,26 м/сек и непосредствено пред левия фар на специалния автомобил. Тримата инженери са счели, че при движение на пешеходката успоредно на предната лява зона на автомобила на 0,5 м странично разстояние и за да има удар отхвърлящ пешеходката пред автомобила същата следва да се намирала пред предната част на автомобила и да е навлязла на не по-малко от 0,3 м. Вещите лица приели, че пешеходката е била видима за водача, след като е излязла от невидимата зона на предната лява колонка на автомобила, до момента на удара за време 3,08 сек, поради което и при своевременно възприемане Т. е могъл да предотврати произшествието като не потегли.

Заключението по допълнителната комплексна авто и видео-техническа експертиза, изготвена в рамките на съдебното следствие (л.377-404 от делото) от в.л. П., Г., Д. и Л., е възприело въз основа местоположението на тялото при огледа механизъм на настъпване на ПТП, при който автомобилът е потеглил, достигнал е определена скорост, при която е ударил и отхвърлил тялото на пешеходката. В този случай, с оглед различните хипотези за скорост на т.а. са приети два варианта - единият /при скорост от 7,81 км/ч/, че ударът е настъпил на пешеходната пътека като пострадалата се е намирала на 4,71м пред автомобила в момента на потеглянето му и втория - /при скорост от 10,64 км/ч/, че ударът е реализиран преди пешеходната пътека катоБ.се е намирала на 4,37м пред автомобила в момента на потегляне. В заключението, на база съдържанието на видео-файловете от записите от охранителните камери, са приети две скорости на движение на пострадалата по тротоарното трасе, съответно 0,32 м/сек и 0,29 м/сек. Според експертите, разстоянието, изминато отБ.от момента на нейното тръгване от вратата на банковия клон /тъй като сянката на пешеходката на прозореца започва да намалява от долу нагоре, което съответства на отдалечаване в посока страничната лява зона на автомобила/ до момента на потегляне на автомобила при възприетите два варианта на скорост на движение е 14-16 м. Според представените по делото циклограми и данните от видозаснемането, вещите лица са приели, че времето от края на разрешителния зелен светофар на трамвая до началото на разрешителен зелен светофар за пешеходци е 60сек, а времето, за което т.а. “Магерус” е останал в спряло положение е около 59,5сек. Охранителят е могъл да възприеме намиращата се пред автомобила пешеходка преди потеглянето на автомобила, както и през целия път на придвижването й като с оглед двата варианта на скорости на движение на възрастната жена е счетено, че същата е била невидима за Т., минавайки отпред и вляво на предната колонка на автомобила, за време от 2,2 до 2,4 сек.

Съобразно заключението на допълнителната петорна комплексна медико авто и видео-техническа експертиза на д-р Г., инж. доц А., инж. П., инж. Г. и в.л. Л. (л.527-542 от съдебното производство), с оглед възприетото от снимките повдигнато нагоре палто на пострадалата, възможен вариант според вещите лица е тялото й да е било закачено от стърчащи части отпред и отдолу на специалния автомобил и да е влачено под автомобила преди да бъде прегазено, предвид на което и за място на произшествието следва да бъде прието по широчина на трамвайното трасе – на 3,5 до 3,8 м  вдясно от левия  бордюр на обособено трамвайно трасе на бул.„Скобелев“, считано в  посоката на огледа (посоката на движение на автомобила) и по дължина на трамвайното трасе - от 12,7 м до 13,0 м  преди линията на ориентира, считано в същата посока. Експертизата е приела на база на направените изчисления и видео-файловете от охранителните камери, че пешеходката е била видима за управляващия ППС, след като е излязла от невидимата зона на предната лява колонка на автомобила, до момента на удара, за време от 2,5 до 2,76 сек. В останалата част отговорите на в.л. припокриват описаните по-горе от предходната експертиза.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени средства - посредством показанията на част. обвинител М.М. /отчасти/, на св.П.Б., изцяло приобщени от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.22-23 от т.1 от досъдебното производство) и дадени пред друг съдебен състав на 14.02.2019г. на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.63-65 от съдебното производство), на св.И.Г., прочетени изцяло на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.24-25 от т.1 от досъдебното производство), на св.М.Д., вкл. приобщени след съгласие на всички страни в процеса на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК (л.26-27 от т.1 от досъдебното производство) и на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК отчасти дадените на 14.02.2019г. пред СГС, НО, 33-ти с-в (л.66-67 от съдебното производство), вкл. по отношение на тези трима свидетели  и възпроизведеното от тях пред съда при повторните им разпити, на св.Н.Р., вкл. от предходната фаза на процеса, част от доказателствения материал на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.28 от т.1 от досъдебното производство) и на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК отчасти, тези дадени пред друг съдебен състав на СГС (л.69 от съдебното производство), на св.Е.А. пред настоящия съдебен състав, така и пред разследващ орган, приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.29 /гръб/ от досъдебното производство) и на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК пред предходния съдебен състав, разглеждащ делото (л.70 /гръб/ от съдебното производство), на св.Г.И. и на св.К.А., прочетени отчасти със съгласие на страните на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и в останалата им част на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК (л.32-33 от т.1 от досъдебното производство), вкл. на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК дадените пред СГС, НО, 33-ти с-в на 14.02.2019г. (л.73 /гръб/ от съдебното производство).

На първо място следва да се посочи, че само част от разпитаните свидетели /трима/ са възприели механизма на настъпване на процесното ПТП или поне отчасти и от различни ъгли, поради което и единствено показанията на св.П.Б., св.И.Г. и св.М.Д. дават сведения от първа ръка с оглед местоположението им както за цялостната пътна обстановка, така и на база на лична преценка - за мястото на удара и действията на пострадалата. Поради това според този съдебен състав показанията си тази група свидетели са най-ценни за процеса, тъй като внасят важни факти за изясняване на действително стеклата се обстановка, при липса на данни за видеонаблюдение към мястото на ПТП. Съдът отчете известната загуба на спомени при тези лица, предвид изтеклия период от време, провеждането на няколко разпита пред СГС, както при първоначалното разглеждане на делото пред СГС, НО, 33-ти с-в, така и двукратно пред този съдебен състав, емоционалността при възприемане на случилото се /вж. показанията на двете жени/, което именно доведе до необходимост от прочитане показанията им от досъдебното производство и на осн. чл.281, ал.1 от НПК /пред друг съдебен сътав/. По-близко стоящите до ПТП /показанията на св.Б. и св.Д./, съдът намира за по-точни откъм детайли за настъпилото ПТП и конкретно възприятията на тези свидетели. Въпреки това, ценни за процеса са и изнесените детайли от свидетелите пред съда, тъй като разпита им, макар и по-отдалечен във времето, е по-подробен.

Друга група свидетели образува тази от пътуващите в превозното средство на Т. - св.Н.Р., св.Е.А., св.Г.И. и св.К.А., чийто показания, макар и приобщени на всички възможни основания от досъдебната и съдебната фаза, според СГС не носят доказателствен заряд, с който да спомогнат за изясняване на съществени елементи от предмета на делото. Въпреки това с контролния си характер е допустимо да се приеме, че служат за проверка на други доказателствени източници.

Според този съдебен състав не се нуждаят от по-сериозна доказателствена преценка показанията на част. обвинител М., който, доколкото само е научил постфактум за смъртта на родителя си, няма как да наведе факти, отнасящи се към предмета на делото. Не може да се отрече сериозната процесуална активност на тази страна чрез множество искания, молби, възражения, представяне на снимки, дискове и т.н. до съда, прокуратурата и други органи, вкл. подаване на сигнали срещу свидетели и вещи лица. Качеството на наследник на починалата, но и неочевидец на случилото се, според съда е довело до интерпретация на събитията по начин, който част. обвинител приема, че са настъпили, базирайки се на предходни еднотипни действия на неговата майка. В този смисъл, СГС няма как да сподели разсъжденията на част. обвинител М. относно това на какъв светлинен сигнал е пресичала майка му, дали е пресичала само на пешеходна пътека по-рано, тъй като се касае за предходни възприятия на част. обвинител, но несъотносими към датата на случилото се. Според съдебния състав негативните емоции след смъртта на най-близкия му човек, ведно с издирването на публикации по случая, лично изготвените снимки, многократното преглеждане на видео-записи и т.н, само са затвърдили изградената в съзнанието му представа за случилото се, която обаче не би могла да се третира като обективна.

Въпреки това, съдът се довери на изложеното от св.М., че починалата е била в добро за възрастта си физическо здраве, вкл. и след извършената през 2015г. оперативна интервенция за смяна на става. ЧеБ.е била с изкуствена става става ясно и от показанията на свидетелите-очевидци, снимките във фотоалбума към протоколите за оглед и представените от М. писмени доказателства. Що се касае до твърдението на М., че майка му не е била приведена, следва да се отбележи, че преценката за това обстоятелство е до известна степен субективната. Това стана ясно, вкл. след извършения оглед на 14.01.2020г. на приобщените по делото оптични носители, част от съдържанието на които е възпроизведено и в няколкото експертизи /вж. заключението по видео-техническата експертиза по Протокол №273-Ф/2017 от 11.07.2017г. и допълнителните комплексни авто и видео-технически експертизи, съответно от м.юни 2020г. и от м.ноември 2020г./. В действителност, за сериозна прегърбеност на починалата не би могло да се говори, но важното в случая е, че ръстът, с който са работили вещите лица, за да достигнат до обективираните в заключенията им изводи е 144см, установен категорично от в.л. Г. в съдебно-медицинската експертиза на труп №103/2017 от 20.02.2017г., който е увеличен с височината на обувки, шапка и т.н. до 150см. Всъщност за такъв ръст на своята майка говори в показанията си и самия М. /145-150см/. Ирелевантни са и разсъжденията на част. обвинител какъв е бил бастуна на майка му, при все, че такъв е установено да държи в лявата си ръка /вж. и показанията на св.Д., св.Б./, цвета на шапката й, целта на излизането й, доколкото само една малка част от траекторията й е установена по експертен път, но не и тази на пътното платно и към момента на удара, което всъщност интересува делото.

Настоящият съдебен състав дава вяра на отразеното от св.Н.Р., св.Е.А., св.Г.И. и св.К.А. главно от досъдебната фаза, въпреки че не констатира драстични различия с обективираното в главния процес. Важно е обаче да се отбележи, че разпитите на четирите служителки на „Столичен електротранспорт“ са доста по-пълни пред съда, отколкото пред разследващ орган. При анализа на показанията им и за да се прецени тяхната достоверност, следва да се отчетат не само изтеклия период от време, еднотипния характер на дейността им, но и че са работили заедно с подсъдимия към датата на случилото се и към разпита им пред съда /както пред СГС, НО, 33-ти с-в, така и пред настоящия съдебен състав/. При съпоставка показанията на тези жени, като взе предвид и начина на излагане на възприетите от тях факти и езиковата им култура, съдебният състав не констатира съществени противоречия, непоследователност и опит за изопачаване на факти в полза на подсъдимото лице. Безспорно обаче не става реч за свидетели-очевидци на ПТП, поради което и показанията им, за разлика от тези на св.Б., св.Г. и св.Д., не са преки и непосредствени.

Като се изключат еднопосочните данни от досъдебната и съдебна фаза относно датата и приблизителния час, през който се преминали през процесното кръстовище /вж. и приобщените им от досъдебното производство показания/, спор, че четирите жени не са възприели или чули пътния инцидент преди връщането си в депото, по делото няма. Поради това и дали са имали или не видимост през прозорчето към водача или не, дали прозорецът е бил отваряем или не, един или два, съдът намира за ирелевантно. Противно на нормалната житейска логика е, ако някой от обходчиците е чул или видял през този прозорец или през страничните пострадалата жена или случилото се, да не сигнализират по някакъв начин на Т., а да пътуват безмълвно до депото. За процесуална прецизност, във фактологията по-горе беше прието твърдението на повечето от свидетелките, че видимост към кабината на водача е имало, макар и затруднена от замърсеността на прозорчето като отделно от това е имало и малки прозорци на вратите вдясно и в ляво на кабината. Че всъщност се касае за едни по-голям прозорец, разделен на две, съответно едната част отваряема, другата - не, съдът изведе не само от показанията на св.И., на св.Е.А. /дадени пред друг съдебен състав/ и на св.К.А., но и на база снимковия материал, част от авто-техническа експертиза на в.л. П. (л.67 от т.1 досъдебното производство). Не изглежда нелогично твърдението на св.К.А. да е видяла, че специалният камион е спрял на светофара на „Петте кьошета“, което е било разяснено на най-новата сред обходчиците - св.И., тъй като жената посочва, че е била срещу движението и освен това е имала видимост през страничния прозорец на кабината. Че водачът на специалния автомобил е спрял именно на забранен светлинен сигнал за него може да се изведе не само от показанията на св.К.А., които поради това са и контролни, но и на база на показанията на св.Д., св.Г., приобщената писмена документация от СО и циклограмата от досъдебното производство. 

Съдът не намира основания да се съмнява в показанията на установените очевидци на ПТП - св.Б., св.Г. и св.Д., въпреки сериозните опасения у частното обвинение и повереника му. В действителност, субективният елемент при преценка показанията на свидетелите е значим фактор. Тук от значение е процесуалното качество на лицето - т.е. дали разпитваният е пострадал (респ. негов наследник) или само свидетел (намиращ се в определени връзки с някоя от страните или независим) и съответно заинтересован или не от изхода от процеса - дали присъдата ще е благоприятна за дадената страна (пак от негова гледна точка) или обратно дали припомняната на лицата отговорност и нелека санкция по чл.290, ал.1 от НК е в състояние успешно да парира евентуално тяхно недобросъвестно поведение. Поради изложеното, за съда произтича задължението, при всички случаи, да прецени доказателствената стойност на изложените пред него от разпитваните лица данни - в смисъл не само за тяхната безпристрастност, обективност, установена вътрешна логика, категоричност или колебание - предвид вътрешната убеденост за истинността на възприетото (видяното и/или чутото) - в контекста на начина (задълбочено и целенасочено или пък повърхностно) и условията (много добри, нормални или лоши) за наблюдение, последователност, подреденост и яснота на изложението, но най-вече за извода досежно връзката им с всички останали, събрани чрез останалите гласни, писмени и веществени доказателствени средства, факти и обстоятелства, значими за делото и кореспонденцията им (или не) с тях - изцяло или частично.

На база на тези разсъждения, първият съд счете изложеното от тази група свидетели за добросъвестно дадено, логично и в общи линии еднотипно като се отчетат различни ъгли на възприемане на пътната ситуация. Касае се за лица от категорията на т.нар.“независими, случайни свидетели“, без отношение към която и да било от страните в процеса, без данни да познават подсъдимия или пострадалата, неколкократно предупреждавани за наказателната отговорност при разпитите им. Житейски правдоподобно, както беше посочено и по-горе, е забравянето и примесването на факти, което от една страна съдът си обяснява с изтеклия период от време, с многократните им разпити /вкл. и по други досъдебни производство/, а от друга с преживения емоционален шок при вида на починалата жена, притеснението при разпита пред съда, натиска чрез въпроси от страните и т.н. Тези фактори според СГС не са направили показанията на лицата повърхностни, предвид еднотипния и ясен разказ /вж. особено показанията на св.Г. и при няколкото му разпита/ като отделните пропуски, не са в състояние да променят горните изводи. Следва да се вземат предвид и условията, при които всяко едио от тях е имало възможност да възприема случилото се. Според съда в сравнително най-спокойна обстановка се е намирал, още повече, че е и мъж, св.И.Г., поради което и в преобладаващата им част именно неговите твърдения бяха поставени в основа на фактологията, изнесена по-горе и поради това подкрепиха направените от съда правни изводи. Освен това показанията на цитираните свидетели и най-вече тези на св.Г. се синхронизират в най-голяма степен с писмените доказателства и доказателствени средства /констативен протокол №К-55/30.01.2017г., протоколите за оглед на местопроизшествие/ и най-вече със съдебно-медицинската експертиза на труп, видео-техническите експертизи, авто-техническата експертиза, комплексната медико-автотехническа експертиза, допълнителната авто-техническа експертиза, изготвени в хода на досъдебното производство и допълнителните такива, приобщени в хода на съдебното дирене. Всъщност, следва да се подчертае, че до голяма степен механизма на ПТП, обективиран в допълнителните комплексни авто и видео-технически експертизи е на база показанията на свидетелите /в частност на показанията на св.Г./, доколкото данни за видео-наблюдение в участъка на настъпване на ПТП липсват.

Като най-общи и избледнели, съдът определи показанията на св.Б. в с.з. пред настоящия съдебен състав на 25.10.2019г. /„не съм сигурна“, „не си спомням“, „избледняло ми е в съзнанието“, „схематично“, „не мога да кажа от къде пресичаше“/, което наложи използване процесуалните способи по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК за приобщаване показанията й от досъдебното производство и по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК - за показанията й, дадени пред друг съдебен състав. Именно с тяхна помощ, макар и цялостния разказ на тази свидетелка, вкл. и от приобщените разпити да е по-общ, стана ясно, че св.Б. се е намирала на ъгъла на бул.“Патриарх Евтимий“ и бул.“Скобелев“, чакайки сигнала на пешеходния светофар, за да пресече бул.“Скобелев“ и бул.“Васил Левски“ в посока трамвайната спирка, като не е видяла пътя на пострадалата до пътното платно, но е възприела пристигането на специалния автомобил, момента на сблъсъка му с пресичащата отляво на дясно жена при потеглянето му, както и последващото му отдалечаване. Важен детайл в показанията на свидетелката-очевидец е не само, че се е намирала срещу превозното средство и пострадалата, но на едно сравнително отдалечено разстояние с оглед мястото й на пресичане. Това според съда донякъде обяснява по-беглия разказ на тази жена, както и трудната й преценка за разстояние, с коя точно част на превозното средство е ударена пострадалата, дали е била влачена и т.н. Вярно е, че според показанията на св.Б. на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, възрастната жена е била „бутната“ от т.а., но дали точно тази дума може да даде ясна представа за местоположението на трупа впоследствие, според съда е неясно, тъй като на места в разказа си /вж. л.63 от показанията й пред СГС, НО, 33-ти с-в и показанията й от 24.07.2020г./, свидетелката споделя, че предвид разстоянието, на което е била, не е сигурна дали е имало „влачене“, „претъркулване, обръщане на тялото“. За липса на влачене и по-скоро за „съборване“ говори и св.Д. /вж. показанията й от досъдебното производство и от 19.11.2019г./, но тук следва да се уточни, че в последния си разпит от 24.07.2020г., Д. всъщност признава, че не е видяла началния удар и поради това и дали тялото е изместено напред или не, а само преминаването на задните гуми през тялото наБ.. Друго обстоятелство, наведено както в разпита на св.Б. пред разследващ орган, така и пред СГС, НО, 33-ти с-в е, че пешеходката категорично не е пресичала по пешеходната пътека, както твърдят част. обвинител и повереника му /“тя беше малко по-назад, не на самата пешеходна пътека“ – л.32 /гръб/ от показанията пред друг състав на съд, „в близост до мястото, където пресичаше имаше пешеходен светофар...“ - л.23 от т.1 от досъдебното производство/. Това намира добра корелативна подкрепа и в показанията на св.Д. /от 19.11.2019г. пред СГС/, която посочва, че камионът е бил на няколко метра от пешеходната пътека, аБ.е пресякла непосредствено пред него. Не по-различни са и твърденията на св.Г., а също и заключенията по част от експертизите, поради което и съдът го прие за достоверно отражение на действителността.

Съдът дискредитира показанията на св.Б. единствено в частта относно местоположението на трупа след ПТП. В действителност според данните по делото /вж. и разпечатката от тел.112/, св.Б. е била една от първите, сигнализирала за случилото се /заедно със св.Д./. В показанията си пред СГС, НО, 33-ти с-в, които са до известна степен по-подробни от тези пред настоящия съдебен състав, жената заявява, че тялото на жената след удара е било перпендикулярно разположено на релсите, странично, като главата е била към тротоара, а краката към релсите /вж. л.63, абц.3 и л.63 /гръб/ от съдебното дело/. Това твърдение според съда не отговаря на обективните данни по делото, не само като се имат предвид показанията на св.Д., която е била сравнително по-близко до случилото се и посочва, че жената е паднала по очи, но и при липсата на данни тялото на починалата да е било преместено /само обърнато, вероятно с цел установяване на жизнени показатели/. Именно на указаното от св.Д. местоположение към 14,20 часа, но по гръб, трупът наБ.е отразен и в започналия в 15,00 часа оглед на местопроизшествието. Поради това и съдът възприе като по-правдиви показанията на св.Д. и не се довери на тези на св.Б., която не отрича, че вижданията й са с голяма доза на вероятност.

От друг ъгъл на възприятия, поради местопололожението си, могат да се преценяват показанията на св.М.Д., която към 14,20 часа се е намирала на трамвайната спирка посока пл.“Македония“. Въпреки различния ъгъл на виждане, съдът констатира еднопосочност с твърденията на св.Г., че специалният автомобил е спрял, за да изчака разрешителен сигнал, което поради силната миризма на нафта, е принудило свидетелката да се придвижи към предната част на камиона и поради това да стане очевидец на случилото се. Не може да се сподели тезата на част. обвинение, че тази свидетелка не е имала каквато и да било видимост към случилото се или поне за част от времето. Напротив, в рамките на приобщените й показания от предварителната фаза на процеса (л.27 от досъдебното производство) същата подчертава: „Минавайки в предната част на камиона, вече се намирах отпред вдясно на него на острова на спирката...“, като в с.з. пред настоящия съд и пред СГС, НО, 33-ти с-в уточнява, че категорично е била в предната част на превозното средство, именно което й местоположение според СГС й е дало възможност да видиБ.под шофьорската кабина, в близост до гумата, където всъщност е настъпил удара и за което място говори и св.Г. и няколкото експертизи. А че показанията й пред разследващ орган са по-близкостоящи до случилото се, спор по делото не би могло да има, още повече че свидетелката не се дистанцира от тях, а ги поддържа в с.з. с направеното по-горе уточнение относно местоположението й в предната част на кабината на т.а. Поради това заявеното от жената в с.з. от 19.11.2019г., че е видяла случилото се „отстрани и отзад на шофьорската кабина“, а също и пред СГС, НО, 33-ти с-в, че е видяла пострадалата през няколко стъкла между страничното дясно стъкло на кабината, не може да се възприеме като обективно. Както правилно отбелязва и повереника, такава видимост е несъотносима както с височината на превозното средство, така и с ръста на св.Д. и пострадалатаБ.и евентуалното местоположение на свидетелката. Невъзможността Д. да види възрастната жена през стъклото на автомобила беше потвърдено и при разпита на вещите лица /вж. отговора на в.л. доц. А.А. в с.з. от 29.12.2020г./, но вещите лица не изключиха възприетата и съда възможност Д. да види част от пешеходката, вкл. вдигнатия бастун, когато пострадалата е била в зоната около предно ляво колело.

Въпреки това, съдът счита, че не се касае за тенденциозна недостоверност, а напротив за объркване от твърдението, че се е движила по продължението на тротоара, за смесване на спомени, резултат от многократни разпити, изтеклото време, поради притеснение и други неблагоприятни фактори. Факт е обаче, че и тази свидетелка, подобно на Б. е видяла пострадалата именно на мястото, където и според св.И.Г. е настъпило ПТП, поради което и в общи линии подкрепя по-горе изложената от съда фактология.

Св.Д. е единствената, която дава сведения за повдигане на бастун отБ.като знак към водача с намерение да пресече. Въпреки това, съдът няма основание да не се довери на твърдението на жената. Вярно е, че нито един от останалите свидетели не говори за такъв жест от страна на починалата, но вярно е още и че както св.Г., така и св.Б. са възприели случилото се от други местоположения. Тази теза на Д. е толкова категорична и еднопосочна при всичките й разпити, че съдът не намира да е тенденциозна. Друг е въпроса, че според съда, подаването на такъв сигнал не променя като цяло характера и вида на ситуацията и видимостта от страна на Т. като се отчете ръста наБ./около 145-150см/, твърденията на св.Д., че бастунът е повдигнат съвсем малко над главата на пострадалата /вж. показанията й от 19.11.2019г. пред СГС/, обективната дебелина на бастуна, възможностите на жената, предвид възрастта й, която освен това е била и с пазарска торба и дамска чанта за издигането му по-високо нагоре и т.н.

Останалите обстоятелства, за които беше разпитвана св.Д. както пред настоящия, така и пред предходния съдебен състав, се приемат за неотносими към релевантния по делото предмет - дали каминът е минал през пострадалата както с предните, така и със задните си гуми, каква е височината на островчето /тротоар/ доколкото са напълно установими с други доказателствени източници /вж. съдебно-медицинската експертиза на труп №103/2017г. от 20.02.2017г. и заявеното от в.л. д-р Г., заключенията по комплексните авто-технически експертизи от съдебната фаза/.

В обобщение от показанията на двете жени - св.Б. и св.Д. не могат да се изведат данни за пътя на пострадалата до възприемането й от тях - в подножието на кабината на камиона. Поради това и според съда, единственият очевидец, чийто показания могат да спомогнат за установяване на точната траектория са тези на охранителя Г., ведно с видео-техническите и комплексни авто и видео-технически експертизи /отчасти/. От друга страна, както от първоначалния разпит на тези свидетелки, а също и на св.Г. и най-вече от повторния и на тримата, според първия съд с категоричност може да се потвърди, че пострадалата е преминала на близко разстояние в подножието на камиона, на каквото между впрочем твърди да е вървяла и успоредно на него преди това св.Г.. Дали това разстояние, както настоява св.Г. е около 20-30см според съда няма как да бъде установено по експертен път, още повече при липсата на видео-наблюдение в тази част, но определено не е било по голямо от това, на което се е движила паралелно на специалния автомобил по-рано.

Съдебният състав прецени изключително внимателно показанията на св.Г., тъй като в преобладаващата им част всъщност изграждат единствената версия за пътя на пострадалата, мястото на насочване и слизане към пътното платно, движението й успоредно на транспортното средство и в крайна сметка за начина и мястото на настъпване на ПТП. Не може да е отрече, че този свидетел е имал най-пряка и непосредствена възможност да закрепи, а в последствие и да възпроизведе случилото се пред очите му, което макар и краткотрайно, но със сигурност е оставило трайни отпечатъци в съзнанието му. Още повече, че се касае за човек, което е било в относително по-спокойна обстановка от двете жени. Може да се предположи състоянието и шока, в който се е намирали св.Б. и св.Д.. В допълнение касае за мъж, чиято преценка за разстояния би могла да се прецени като по-обективна. Съобразявайки всички тези обстоятелства, първият съд възприе като изключително подробни, адекватни на ситуацията и поради това достоверни показанията на св.Г., както от предварителната фаза, така и от двата му разпита пред СГС и поради което ги постави в основата на доказателствените си изводи. Обстоятелстото, че това лице, подобно на останалите две свидетелки очевидци, е разпитвано по друго досъдебно производство, образувано по сигнал на част. обвинител, не променя горните изводи за достоверност на изложеното от него, най-малкото тъй като се констатира и почти пълен унисон на вижданията му с тези на св.Б. и св.Д. и заключенията по почти всички експертизи. Като по-близки до действително стеклите се събития, разбира се, могат да се разглеждат и твърденията на лицето от досъдебното производство /от 20.02.2017г./, приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, но следва да се отбележи, че в общи линии трикратно излаганата от свидетеля фактология не е коренно променена във времето, независимо от изтеклия приблизително четиригодишен период.

Първият съд се позова на показанията на възрастния човек в частта относно маршрута на придвиждване на пострадалата, мястото, откъдето е слязла на пътното платно, обстоятелството, че лунният светофар е светел със забранителен сигнал за трамваи, както и че товарния камион е спрял преди пешеходната пътека и на поне 2м от нея. Видно от изготвените по делото експертизи във видео-техническата им част, онагледена и със снимки, св.Г. е наблюдавал почти през цялото време разигралата се пътна ситуация, което е и в унисон с думите му, вкл. е реагирал на случилото се. Поради това, съдът не намира за нелогично св.Г. да е възприел още преди пристигането на т.а. забранителния сигнал на лунния светофар /вж. показанията му на л.25 от досъдебното производство/, което е довело до спирането му, в подкрепа на което му твърдение са и показанията на св.Д. и най-вече приобщената циклограма. Съдът не се дистанцира и от възможността този човек да е видял, че подсъдимият гледа надясно именно към светофара, който е регулирал движението му /вж. показанията му от 25.10.2019г. пред СГС/, тъй като макар и да е игнорирана по експертен път хипотезата Г. да е виждал сигнала на светофара, поради височината на т.а., собствения си ръст и местоположение, не е невъзможно при условие, че е възприел възрастната жена през целия й път и в момента на удара, да е видял и водача - подсъдимия Т.. Самата логика освен това в голяма степен насочва именно към това, подсъдимият да е гледал надясно към лунния светофар, за да съобрази кога да потегли, което обаче го е лишило от поглед върху цялостната пътна ситуация в случая и най-вече към местоположението, макар и неправилно на пътното платно на пострадалатаБ..

Настоящата инстанция даде кредит на доверие на думите на свидетеля, че пострадалата е навлязла на пътното платно през една от направените от пешеходците проходи през снега, като безспорно в случая, като се вземе предвид и изведеното по технически път от видео-записите, иде реч за пролука, която е след входа на банката, както твърди и св.Г. в досъдебното производство /“пътечка.., която се намираше на около 3-4м зад задната лява част на камиона по диагонал“ и потвърждава пред съда /“спрямо входа на банката, тази пътечка се намира от дясната страна на светофара“/. Разбира се, следва да се има предвид, че изложеното в съдебната фаза от свидетеля до известна степен в тази част се различава като твърдения, отчетено и от част от страните, но в случая не може да се очаква от това лице да е прецени почти три години след случилото се точния брой пътеки през снега и конкретната, през която е преминала пострадалата. Правната логика на настъпилия инцидент според съда не насочва това обстоятелство да е съществено при даване отговор на въпроса имал ли е обективна възможност Т. да види пострадалата или не, тъй като по делото е категорично установено, както по експертен, така и по свидетелски път, чеБ.е вървяла в определен промеждук от време покрай т.а. и чак след това се е озовала в предната му лява част, където всъщност е настъпил и удара.

Съдебният състав приема за верни и твърденията на св.Г. относно разстоянието, на което се е движила пострадалата успоредно на превозното средство на пътното платно - не повече от 50см. За такова разстояние охранителят говори както пред разследващ орган, а също и пред съда, поради което и няма основания за дистанциране. Факт е, че всъщност Г. е единственото лице, което е възприело движението на възрастната жена по трамвайното трасе, но това не може автоматично да доведе до игнориране на показанията му. Както беше отбелязано и по-горе, съдът споделя тезата не само, че този свидетел няма каквито и да било основания за пристрастност, но и че изложеното от него е до такава степен хронологически подредено и непроменено в хода на времето, че не може да се приеме за недостоверно. Че пострадалата е вървяла бавно също е трудно оспорим факт, въпреки субективната представа за това, но като се има предвид напредналата й възраст, прикрепянето с бастун, носенето на поне две чанти - пазарска и дамска, неравния терен, наличието на сняг и лед както по тротоара, така и по пътното платно, твърденията не са голословни. Тези обстоятелства добре корелират както с достигната крайна точка от жената към момента на удара /вж. показанията в тази им част и на св.Б. и св.Д./, но така също и категоричните заключения по всички експертизи в авто видео-техническата им част от предварителната и основна фази на процеса.

По-насетне, тъй като съзря унисон с показанията и на останалите двама свидетели-очевидци, не може да се игнорира и изложеното от св.Г. в частта относно мястото на настъпилия удар - в предната лява част на камиона и то в непосредствена близост до него. Особено внимание, за да се изясни механизма на ПТП, според съда следва да бъде обърнато и на заявеното в показанията на Г. от предварителната фаза: „Потегляйки камиона закачи жената с предната си лява част, при което я завъртя и жената падна по очи пред предната лява част на камиона на трамвайната линия, при което камиона премина първо с предните, а после и със задните гуми през жената“. Това изречение, СГС намира за показателно и в достатъчна степен обясняващо както къде е реализиран контакта между жената и т.а. /вж. и показанията му от 25.10.2019г., където се уточнява, че жената се оказала точно под левия фар/, но и че всъщност влачене, макар и лексикално обозначено като „завъртане“, макар и на кратко разстояние, е имало, въпреки че се отрича от който и да е от свидетелите, вкл. и от Г. /вж. показанията му от 25.10.2019г./. В този смисъл, ако приемем за вярно твърдението на Г., че пешеходната пътека е била на поне от около 2м разстояние от лунния светофар /за разстояние до пешеходната пътека, макар и неуточнено говори и св.Д./, а водачът е спрял превозното средство на около половин метър преди светофара, то не противи на нормалната житейска логика, на законите на физиката и механиката и най-вече на част от заключенията на комплексните медико авто и видео-технически експертизи, трупът наБ.да е бил именно на мястото, където е установен при огледа, макар и обърнат по очи. Следва да се съобрази, че пак житейската логика, към която съдът е длъжен да се придържа, насочва към това, че падайки напред с тялото си,Б.вече се е изместила с поне 150-160см, което ведно с голямата доза възможност тялото да се завъртяло преди това, поради захващане от различните стърчащи части под и пред т.а., не прави нереално преместване от около още половин метър и установяване на трупа, вкл. и в рамките на пешеходната пътека, където и възприет при огледа при уговорката, че данни за първоначалното му местоположение няма и че след катоБ.е паднала по очи, е била обърната от граждани.

Първият съд дискредитира показанията на св.Г. единствено в частта, че е имал пряка видимост към лунния светофар през цялото време на престой на специалния автомобил, като съобрази височината на свидетеля, ъгъла, от който е възприел случилото, и най-вече като се позова на заключението на в.л. Това обаче не изопачава възприятията и на останалите свидетели по делото, че Т. е спрял непосредствено на лунния светофар за изчакването му, което е било сравнително дълго /вж. показанията на св.Д./ и е тръгнал при промяна на сигнала. Съдът не изключи възможносттта, както беше отбелязано и по-горе, св.Г. да е възприел пристигането на т.а. и именно преди това да е възприел сигнала на светофарната уредба, или непосредствено след потеглянето на камиона, да е видял, че сигнала вече е разрешителен /вж. и изложеното от в.л. П. в с.з. на 29.07.2020г./.

Първостепенният съд приема за обоснована и обективна съдебно-медицинска експертиза на труп №103/2017 от 20.02.2017г. на д-р М.Г. (л.34-38 от т.1 от досъдебното производство), изготвена от лице с необходимите специални знания, допълнена и с отговорите на в.л. в с.з. на 14.01.2020г., поради което и я кредитира в цялост. Експертът подробно е описал причинените на пострадалатаБ.физически травми, довели и до нейната кончина. По делото не се спори, че съчетаната черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, с много тежки, несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи, причинена наБ.при ПТП, е причина за смъртта й и стои в пряка причинна връзка с високоенергийно притискащо въздействие върху твърди тъпи предмети и може да се получа при преказване от автомобил. В допълнение, вижданията на съдебния медик бяха в подробен вид обосновани от него при обсъждане на всяка една от експертизите, в които е участвал. Твърдението на д-р Г., че по тялото няма следи от влачене, според съда не променя обективираните от съда изводи, тъй като липсата на такива следи и според експерта, не изключва влачене, доколкото пострадалата е била облечена със зимни дрехи, а разстоянието, на което е установена е сравнително близко, за да се отрази едно продължително влачене върху тялото й. Още повече, че такива следи според лекаря обективно е възможно да не могат да бъдат установени поради констатирните насложени множество тежки телесни увреди върху тялото й от притискането от такъв тежък камион.

Безпротиворечиви във вижданията на страните и за съда са двете съдебно-химическа експертиза №А-90/17г. от 31.01.2017г. и №80/2017г. от 20.02.2017г., изготвени от в.л. химик В.Д. (л.39 и л.40 от т.1 от досъдебното производство) и биологичната експертиза по Протокол №36-Б/2017 от 13.02.2017г., изготвена от в.л. А.К. (л.79-83 от т.1 от досъдебното производство), според които в иззетите проби от кръв и урина на трупа наБ.не е установено наличие на етилов алкохол, наркотични вещества или лекарствени препарати, а иззетата с протокола за оглед на т.а. кафеникава материя от външния край на задна лява вътрешна гума представлява човешка кръв.

Първата инстанция не намира да са допуснати нарушения при изготвяне заключението по авто-техническата експертиза от в.л. инж. П.П. (л.61-67 от т.1 от досъдебното производство). Видно от приложените снимки към съставения почти непосредствено след ПТП протокол за оглед на специалния автомобил (л.11 от т.1 от досъдебното производство), към 16,30 часа на 30.0.2017г. седалката на водача се е намирала в същата позиция /крайно назад/, както е установена ден по-късно от в.л. П., също онагледено с фотоалбум. Както беше обективирано от едно от в.л. при дискутиране заключението по последната допълнителна комплексна медико-авто и видео-техническа експертиза от м.ноември 2020г., поради една или друга причина, седалката на водача е била в крайно задно положение, което с оглед възможността за възприемане на предмети пред и встрани на превозното средство определено е в най-неблагоприятния си вариант за Т.. Поради това да се навеждат хипотези, че евентуално след ПТП седалката е премествана, противи на нормалната житейска логика, независимо дали местоположението й е било в съответствие или не с дадени вътрешни или европейски нормативи в областта. Още повече, че предметът на делото е причиняване на смърт по непредпазливост вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата, а не съблюдаване или не на определени изисквания, свързани с начина на управление на ППС, въпреки че същите обективно могат да се отразят на поведението на водача на пътното платно, но при липса на повдигнато обвинение в тази насока, могат да бъдат само обект на коментар, в случай на констатиране на несъответствия.

Съдът даде вяра и се позова на онагледеното във видео-техническите експертизи по Протокол №74-Ф/2017 от 13.02.2017г. на в.л П.В. и в.л. Е.Л. (л.70-76 от т.1 от досъдебното производство), по Протокол  №271-Ф/2017 от 10.07.2017г. (л.85-91 от т.1 от досъдебното производство) и по Протокол №273-Ф/2017 от 11.07.2017г. (л.94-104 от т.1 от досъдебното производство) и двете на в.л. Е.Л., доколкото дават визуален израз на съдържанието на видео-файловете и снимките от камери на различни обекти, вкл. и мотриси на градския транспорт, заснели отчасти движението на т.а. и пострадалата в определени периоди от време. Още повече, съдебният състав и страните имаха възможност лично да възприемат в с.з. на 14.01.2020г. онагледеното на файловете от оптичните носители по тези три експертизи, което послужи и като основа за назначаване на две допълнителни комплексни експертизи с участие и на в.л. Л.. В обобщение, доколкото спор по отношение идентичността на реализиралото ПТП превозно средство и управляваното от подсъдимия няма, а също и относно дрехите и вещите на пострадалата /тъмно червено на цвят палто, шапка, бастун в лявата ръка и полиетиленов или хартиен плик в дясната ръка/, движението й до момента на слизането й на трамвайното шосе, съдът не намира за необходимо да подлага тези заключения на по-детайлен анализ. Обстоятелствата оносно точния маршрут наБ.по тротоарното трасе до слизането й на трамвайното такова, ниската скорост, с която се е движила, промяната на траекторията наляво или надясно, заради неровности и други препятствия, преминаването й непосредствено пред банковия клон, в който е работил св.Г. са надлежно отразени във видео-файловете, възпроизведени пред съда, а също и във визираните по-горе експертизи и последващите комплексни такива. Обективно обаче /вж. и становището на в.л. доц. инж. А. в с.з. на 29.12.2020г./ няма как скоростта на движение наБ.от видимото пространство на тротоара да бъде автоматично пренесена и за невидимото на трамвайното трасе или да бъде точно изчислена, тъй като единствените източници на сведения за движението й там са показанията на св.Г., който твърди, че пешеходката е вървяла „бавно“. Какво реално отражение има този бавен ход единствено може да се предполага, но правилно във всяка една от последващите комплексни експертизи, вещите лица инженери са възприели определени, и то повече от една скорости на движение наБ.на пътното платно /между 0,29 км/ч и 0,32 км/ч/, относими за движение на лица с бавен ход.

Настоящият съдебен състав обсъди подробно и взе предвид в основните му части заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, изготвено от в.л. д-р М.Г., в.л. инж. П.П. и в.л. инж. К.Г. (л.49-67 от т.1 от досъдебното производство). В медицинската й част, разлики с коментираната по-горе съдебно-медицинска експертиза на труп относно причините за смъртта липсват, поради което и съдът я възприе изцяло. В останалата й част обаче следва да се подчертае, че данните в мащабната скица по тази експертиза са изведени единствено и само от протокола за оглед на местопроизшествие от 30.01.2017г. В последния обаче липсва описание на безспорно наличната към датата на настъпване на ПТП пешеходна пътека, възприета от съда и страните и при извършения оглед на веществени доказателства - оптични носители в с.з. на 14.01.2020г., описание на други обекти. Установи се и промяна в линията на ориентира, която след огледа на място от вещите лица съответства на данните от видеозаписа за разположението на тялото на пострадалата след удара и местоположението на лунния светофар. Освен това изводите по първата медико-автотехническа експертиза са изградени без лично възприемане и онгаледяване съдържанието на видео-файловете от различните видове камери и посещение на местопроизшествието, което категорично обогати изготвените в хода на съдебното следствие две комплексни експертизи. Нещо повече, макар и да нямат задача да обследват и показания на свидетели при изготвяне на експертизите си, безспорно заключенията на в.л. от съдебната фаза са по-богати откъм факти относно случилото се, тъй като са изготвени след възприемане твърденията на свидетелите-очевидци и от съдебната фаза, въпреки че съдът не констатира драстичен контраст с изложеното от тази група лица от предварителната фаза на делото. Ето защо касателно точното място на удара /по широчина на трамвайното трасе - на 3,5м до 3,8 м  вдясно от левия бордюр на обособено трамвайно трасе на бул.„Скобелев“, считано в посоката на огледа (посоката на движение на автомобила) и по дължина на трамвайното трасе - от 12,7 м до 13,0 м  преди линията на ориентира, считано в същата  посока/, съдът е склонен да се довери на последната комплексна експертиза от м.ноември 2020г., тъй като почти напълно съответства на показанията на св.Г., на направените допълнителни измервания на място, на местоположението на трупа, на видео-записите и на други по-подробни обективни данни. С оглед установеното при огледа на местопроизшествие местонахождение на трупа и съотносимостта му с мястото на настъпване на удара, следва да се обърне внимание на изложеното от в.л. д-р Г. в с.з. на 14.01.2020г. по повод обсъжданата първа медико-автотехническа експертиза (л.49-67 от т.1 от досъдебното производство), че е напълно обяснимо между мястото на иницииращия контакт с предницата на камиона и мястото, на което започва прегазването на пострадалата, да има разстояние от порядъка на метър, метър и половина, тъй като се касае за активен човек, макар и в напреднала възраст, който осъзнавайки случващото се, е направил опит за избягването му в посоката на движение на автомобила /вж. и отговорите на въпроси в тази насока и на в.л. инж. Г., че между тялото на пешеходката и автомобила се пораждат сили на триене, които допълнително обуславят разстояние от мястото на инициирания контакт до мястото, където е намерено тялото, не по-малко от половин-един метър и на в.л. инж. П., че при удар неизбежно първо има отхвърляне в същото с.з./. Това виждане според съда не се оборва от показанията на свидетелите, които в действителност и при повторните си разпити споделят за близко преминаване на пострадалата пред т.а., като се отчете, че всеки един от тях е имал съответен ъгъл и различно разстояние на възприемане.

По-насетне, съдът се довери на изводите на в.л., че Т. е спрял на място, на което е имал видимост към лунния светофар, дори и да е бил малко по-напред, тъй като водачът е могъл да възприеме сигнализацията на светофара и през прозореца. Явно според показанията на св.Г. подсъдимият е гледал точно натам /вж. и показанията на св.Д./. Съдът прие за достоверно и отразеното от в.л. както в тази експертиза, така и в последващата тройна авто-техническа (л.190-197 от т.1 от досъдебното производство), че Т. е потелил именно на разрешен за трамваите сигнал на т.нар.”лунен светофар“ и респ. пешеходката се е опитала да премине пред него на забранен за пешеходци светлинен сигнал, независимо че по всички обективни данни е предприела пресичане преди пешеходната пътека, тъй като в циклограмата няма отразен нито един момент с едновременно разрешителен сигнал за трамваи и пешеходци. Това е в унисон и с нормалната житейска логика за начина на регулиране на движението в този участък с цел избягване на съприкосновение между пешеходци и превозни средства. В такава насока са и данните от приобщената по делото циглограма на светофарната уредба с фази по направление 1 ТМ и 5П (л.132 от т.1 от досъдебното производство), за която именно стана ясно, че отразява действителната ситуация към инкриминираната дата с оглед промяната в организациятана движение, заради строеж на метрото. Не може да бъде споделена тезата на повереника на частното обвинение, че светофарът за пешеходци към момента на настъпване на ПТП е светел в жълта светлина, т.е. е бил в неработен режим. Това противи не само на цитираната по-горе циглограма, но и на онагледеното във видео-записите от камери, на които ясно се вижда почти непосредствено след ПТП и категорично преди началния час на започване на огледа на местопроизшествието /15,00 часа/, че светофарната уредба за пешеходци работи и сигналите се сменят в зелено и червено.

Че след потеглянето си и към момента на настъпване на удара, т.а. се е движил с ниска скорост следва не само от нормалната житейска логика като се съобрази масата и възможността за ускорението на такъв вид превозно средсто, годината на производство и останалите му технически характеристики. Поради това и съдът възприе като обективно реална най-ниската скорост към момента на настъпване на удара, тъй като от една страна по такива факти се е защитавал подсъдимия по обвинителен акт /5км/ч и не по-висока от 10км/ч при движението напред/, но и като се вземат предвид твърденията на очевидците за близко преминаване на пострадалата пред камиона, мястото на установяване на трупа и т.н. Освен това, базирайки се на показанията на св.Г., за когото стана ясно, че е единственият свидетел на пътя на пострадалата по трамвайното трасе и чийто показания в преобладавата им част няма основания да се дискредитират, ведно отчасти с показанията на св.Б. и св.Д., няма как да се възприеме виждането от допълнителна комплексна авто и видео-техническата експертиза от м.юни 2020г., че ударът между пешеходката и т.а. е настъпил в момент, когатоБ.се е намирала на разстояние от 4,37м до 4,71м пред автомобила в момента на потегляне. Въпреки че нито един от свидетелите /с изключение на св.Г., който говори за разстояние от не повече от 20 см отпред на камиона/ не посочва приблизително разстояние, на което се е опитала да преминеБ.пред специалния автомобил, всички са категорични, че разстоянието е било близко, колкото и субективна да е преценката за това. Като такова според съда не би могло да се определи дори и приблизително това от 4,37м до 4,71м пред автомобила. Освен това, базирайки се пак на показанията на свидетелите, съобразявайки траекторията на движение на пешеходката и мястото й на навлизане на пътното платно, както беше обсъдено и по-горе, по делото няма никакви обективни данни пострадалата да е пресичала по пешеходната пътека, до каквито изводи отчасти стигат вещите лица в предпоследната допълнителна комплексна експертиза, приемайки настъпване на удара на пешеходна пътека и на разстояние наБ.от 4,71м пред автомобила към момента на потеглянето му. Именно местонахождение пред превозното средство от такъв порядък налага разсъждения, че след потеглянето си, т.а. се е движим определен период от време до настъпване на удара, при което е възможно да достигне по-висока скорост /от 8-11км/ч/ към момента на удара. В този случай обаче следва напълно да се дискредитират показанията и на тримата свидетели-очевидци, а съдът не намира основания за това по наведените по-горе доводи. Въпреки това, според съда, скоростта, с която се е движил т.а. и с която е настъпил удара, която определено не е висока, не е в причинна връзка с реализираното ПТП, още повече че няма и такова обвинение, като предмет на обследване, разбира се, в унисон с всички релевантни за това обстоятелства, е дали водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпване на удара като възприеме преди потеглянето си пешеходката /вж. и отговорите на в.л.П. по допълнителната комплексна авто-видео техническа експертиза в с.з.от 29.07.2020г./. В тази насока, както първата комплексна медико-автотехническа експертиза, така и всички последващи са единодушни, независимо от известните разлики във времето, през което пострадалата е била видима за водача, че Т. е могъл да възприемеБ.от момента на появата й вляво от шофьорската врата, движейки се отзад напред спрямо автомобила до момента на достигането й на зоната на предния контролен номер вляво на бронята и последвалия удар, предприемайки пресичане пред т.а. от ляво на дясно.

Макар и да посочва, че лявата колонка на кабината между панорамното и страничното стъкло на автомобила се явява препятствие за видимостта на водача в момента, в който пешеходката се е намирала в предната лява зона на автомобила, докато се е движела успоредно на него, преди да завие на дясно, за да премине пред предната му зона, тройната авто-техническа експертиза на в.л. П., Г. и Д. (л.190-197 от т.1 от досъдебното производство) също дава едноначен отговор, че водачът е имал видимост при преминаването наБ.вляво от шофьорската врата на автомобила като е могъл да я възприеме през стъклото на вратата. В това експертно становище са съобразени както завареното при огледа на ППС /31.01.2017г./ положение на седалката на Т. зад волана, така и параметрите на т.а. /височина, широчина и височина на торпедото и др./. Ето защо и като съзря унисон не само с обективираното в останалите заключения на вещите лица, но и с показанията на свидетелите и приобщените писмени материали по делото, СГС напълно кредитира визираната експертиза. В допълнение, съдържанието на това заключение беше акуратно допълнено с отговори на различни вариативни въпроси на страните, вкл. установявайки, че вещите лица са работили с разстояние на движение на пострадалата покрай камиона от около 50см от вертикалната ос на тялато й от около 30см от десния му край в полза на водача, въпреки което и при това странично разстояние е констатирана видимост. Според настоящия съд обаче под твърдяните от около 50см разстояние между тялото на пострадалата до камиона, св.Г. е имал предвид 50см от края на тялото на пострадалата до камиона. Напълно нормално за този съд е, преценявайки разстояния, човек, който не е експерт, да ги съотнася с краищата на два обекта, а не вертикалната им ос, още повече като се отчете разстоянието, на което се е намирал охранителят. В този случай, вещите лица инженери са категорични, че видимостта на Т. спрямо пострадалата би нарастнала като би била видима по-голяма част от горната част на тялото наБ.. В останалата им част, отговорите по поставените въпроси се припокриват с тази по първоначалната комплексна медико-автотехническа експертиза или са такива, които не касаят предмета на делото или са напълно изяснени въз основа на назначените експертизи в хода на съдебното следствие или при огледа на видео-файловете в с.з. на 14.01.2020г.

Съдът няма основания за дискредитиране и прие в основата на доказателствените си изводи и заключението по допълнителната тройна авто-техническа експертиза на същите вещи лица (л.10-21 от т.2 от досъдебното производство), тъй като е не само изключително подробно, но и визуално онагледено с множество снимки. На същите по експертиментален път /посредством тръба с височина 145см/, съобразено с височината на очите на седнал водач на 2,10м от терена, е проследено преместването на пострадалата по дължина на автомобила в лявата му страна на разстояние от 0,5м, вкл. при достигане на предната лява зона на автомобила. Според съда безспорно следва да се отчете, че височината, с която е работено в тази експертиза е в полза на подсъдимия Т., тъй като при констататиран при съдебно-медицинската експертиза на труп ръст от 144см наБ.е прибавен 1см, при налични данни за обувки и шапка, дори ведно с твърденията за прегърбване, които категорично биха довели до по-висок ръст, но не повече от 150см, а оттам и по-добра видимост. Въпреки това, заключението и тук е категорично като изключва видимост на подсъдимия към пешеходката само когато се е намирала зад предната лява колонка на автомобила и непосредствено пред левия фар на специалния автомобил. Съдът даде вяра и на възприетото от всички експертизи, вкл. в подробен вид обосновано и тук, време на реакция на водача не само като се има предвид мястото на спиране на ППС, наличието на спирки на масовия градски транспорт, изчакващите пешеходци, но и като се отчете опита на водача, обстоятелството, че е професионален шофьор и т.н. Съпоставянето на времето за придвижване на пешеходката /вкл. при приетите различни скорости за движение с бавен ход на база на движението й по тротора съобразно последващите експертизи от м.юни и м.ноември 2020г./, с оглед минимално изминато разстояние от момента, в който е била видима пред предното стъкло, след като е излязла от невидимата зона на предната лява колонка, за да достигне до  предната лява зона на автомобила, с която е последвал ударът с «минимално необходимото време за възприемане на създадената опасност и за реагиране от страна на водача» според този съд категорично дава отговор на основния въпрос в настоящето производство, а именно, че при своевременно възприемане наБ., ако е изместил погледа си и вляво, Т. е могъл да предотврати ПТП, като не потегли. Това съпоставяне е дотолкова важно, за да се опровергае виждането на защитата за изключително краткото време, през което пешеходката е била видима за водача след като е излязла от невидимата зона на предната лява колонка на автомобила, до момента на удара. Според обсъжданата допълнителна тройна авто-техническа експертиза (л.10-21 от т.2 от досъдебното производство), това време е било около 3,08 сек при скорост на пешеходката от 0,26м/сек и между 2,5 до 2,76 сек в зависимост от възприетата средна скорост на пострадалата - между 0,29 м/сек и 0,32 м/сек в последващите две експертизи от м.юни и м.ноември 2020г. Както беше споделено и по-горе касае се за скорости, които отразяват движението на възрастната жена по тротоарното трасе като предположение на база на тях каква е действителната скорост и по трамвайното трасе е трудно да се направи. Въпреки това, като се довери на вижданията на св.Г. за бавна скорост на пострадалата и при движението й в близост до камиона и непосредствено преди удара, може да се твърди с голяма доза на вероятност, още повече като се има предвид наравния хълзгав терен, чеБ.не се е движила с по-висока скорост от 0,32м/сек. Безспорно обаче и в при двата варианта в двете експертизи на скоростта й на движение, визираното време, през коетоБ.е излязла от невидимата зона надвишава времето за реакция на опитен професионален водач като Т., което въпреки неправомерното поведение на пострадалата, според този съд, не може да изключи вината му.  

С оглед изясняване в пълнота на всички релевантни въпроси от предмета на делото, съдът допусна в хода на съдебното дирене изготвянето и на две допълнителни комплексни експертизи - една авто и видео-техническа с в.л. П.  Г., Д. и Л. (л.377-404 от делото) и една медико авто и видео-техническа с в.л. Г., А., П., Г. и Л. (л.527-542 от съдебното следствие). Настоящият съд ги кредитира в преобладаващите им части, тъй като се базират не само на обективни данни от видео-записите от охранителните камери, но са съотносими по основните въпроси, интересуващи процеса със заключенията по останалите експертизи, а са и в достатъчно добър синхрон с показанията на тримата свидетели-очевидци, циклограмата и другите приобщени документи от значение за делото. Както беше обосновано по-горе в подробен вид, първата инстанция не възприе предложения от вещите лица механизъм на настъпване на ПТП в допълнителната комплексна авто и видео-техническа експертиза, при който пострадалата се намирала на разстояние между 4,37м и 4,71м пред автомобила, тъй като не съответства на показанията на свидетелите и в частност на твърдението им, чеБ.е преминала непосредствено пред камиона и на разстояние не по-голямо от 30-50см.

От друга страна, съдът възприе като достоверен отговора на в.л. в тази експертиза относно времето, през което т.а. е престоял в изчакване на смяна на светофарната уредба - около 60сек. Това напълно корелира с показанията и на св.Д. за продължителния престой на ППС, което ведно с дима, е принудило жената да се движи по тротоара. Както беше отбелязано и по-горе, първостепенният съд не се дистанцира от извършените от в.л. математически изчисления както в предпоследната, така и в заключителната комплексна експертиза относно времето, през коетоБ.е била невидима /съответно минавайки отпред и вляво на предната колонка на автомобила от 2,2 до 2,4 сек/ и видима /след като е излязла от невидимата зона на предната лява колонка на автомобила, до момента на удара за време от 2,5 до 2,76 сек/, тъй като не само се базират на специалните знания на експертите, но и на съотносимост с видео-записите, макар и от предходен момент и т.н.

В обобщение, приетата фактология относно движението на автомобил, скоростта на придвижването му, мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти, установени от заключенията на комплексните медико-авто и видео-технически експертизи, от протокола за оглед и от показанията на почти всички очевидци на ПТП и най-вече тези на св.И.Г.. В заключенията на цитираните по-горе експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП, скоростта на движение на автомобил  в момента на удара и мястото на удара. Изброената категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК, които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира всички анализирани по-горе експертизи с изключение на посочените по-горе части. За да стори това, съдът отчете от една страна, че вещите лица притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а също и че са използвали целия наличен доказателствен материал на досъдебното и съдебно производството, като при разпита им по реда на чл.282 от НПК, същите съобразиха и допълнително наведените обстоятелсва, вкл. и от свидетелите. Съдът не притежава експертната компетентност, необходима за решаването на задачите, поставени пред експертите и не би могъл, а не е и нужно, да доказва научната стойност на тази експертизи. Логическата същност на заложените в тях изводи обаче, връзката им със събраните доказателства и убедителната им защита от вещите лица в съдебното заседание дават основание съдът да се отнесе с доверие към тях.

Съдът приема за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство: протоколи за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л.8-11 и л.12-17 от т.1 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт (л.109 от т.1 от досъдебното производство), удостоверение за наследници (л.110 от т.1 от досъдебното производство), писмо от изп. директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД с приложени копия от пътен лист №008820/30.01.2017г., длъжностна характеристика на длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“ и справка от н-к секция „Релсов път“ от 13.07.2017г. за маршрута на движение на специален автомобил „Магерус“ с рег.№****** (л.111-117 от т.1 от досъдебното производство), приложени с писмо от СО, Дирекция „Управление и анализ на трафика“ проект на работа на светофарната уредба, план на фазите за преминаване през кръстовището между бул.“Скобелев“-бул.“Патриарх Евтимий“- бул.“Прага“ (л.127, л.132-133 от т.1 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ от 30.01.2021г. (л.139 от т.1 от досъдебното производство), констативен протокол №К-55/30.01.2017г. (л.140 от т.1 от досъдебното производство), писма от дирекция „Национална система 112“ (л.168 и л.175 от т.1 от досъдебното производство) и приобщените в хода на съдебното следствие по почин на съда или страните: писмо от СО с приложен проект за организация на движението към 30.01.2017г. (л.58-59 от съдебното производство при предходното разглеждане на делото), епикриза от ортопедична болница „Витоша“ №КП 216/31.03.2015г. за извършена оперативна интервенция на пострадалата през 2015г. за смяна на става (л.230-232 от съдебното производство), писмо от СО относно мястото на поставяне на лунния светофар (л.303-304 от съдебното производство), писмо от „Пощенска банка“ относно липса на преустройства на входната врата на баката от 30.01.2017г. (л.364 от съдебното производство), писмо от СО относно местоположението на пешеходната пътека към 30.01.2017г. (л.424 от съдебното производство), справка картон на водач на МПС относно наложени административни наказания на подсъдимия (л.579-580 от съдебното производство).

Така цитираните писмени доказателства и средства за събирането им в по-голямата си част са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване. Същите са надлежно изготвени при пълно спазване принципите, заложени в НПК, поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.

Съдът в настоящия му състав не споделя довода на една от страните за допуснати нарушения при изготвянето на пътния лист от водача. Неакуратното попълване на същия не се отразява на обективното местонахождение на т.а. именно на мястото, където е бил на 30.01.2017г. около 14,20 часа и към момента на настъпване на ПТП с пострадалатаБ.. Още повече, че същото е потвърдено и от представената справка от н-к секция „Релсов път“. Това обстоятелство освен това не се оспорва от която и да било от страните, независимо, че водачът е напуснал местопризшествието. Евентуално допуснатите нарушенията на нормативната уредба, различни от правилата за движение по пътищата, вкл. относно местоположението на ППС на релсовия път, са ирелевантни към предмета на делото.

За процесуална прецизност, следва да се отбележи, че за да изгради фактическите си изводи, съдът се базира на представената в досъдебната фаза и при предходното разглеждане на делото циклограма, тъй като изводимо от реалната ситуация на пътя, а и изложеното от вещите лица, именно тя отразява действителното положение при промяната организацията на движение при извършваното разширение на метрото.

Констатация за необременото съдебно минало на подсъдимия Т., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост (л.110 от т.1 от досъдебното производство), а също и инкорпорираните в хода на съдебното следствие.

Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият И.Н.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В действителност от обективна страна на база на анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за проверка, може да се направи категоричен извод, че на 30.01.2017г. около 14,20 часа в гр.София при управление на моторно превозно следство - специален автомобил - марка “Магерус”, с per. №******, по обособено трамвайно платно по бул.“Скоблев” с посока на движение от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“, в района на №39, в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП извършил неправилна маневра потегляне /“чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“/, вследствие на което реализирал ПТП с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В.В.Б.и по непредпазливост причинил смъртта й.

Подсъдимият Т. е годен субект на престъплението, тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство - специален автомобил по смисъла на §6, т.11 и т.12, б.“г“ от ДР на ЗДвП. В този смисъл няма спор, че подсъдимият е управлявал т.а. В качеството си на водач на ППС и участник в движението със своите действия /предприемане на маневра „потегляне“/ и бездействието си /плод на субективна преценка/, Т. не е могъл да предотврати настъпилото ПТП, което е бил  длъжен да стори, в резултат на което е причинила смъртта на пострадалата пешеходкаБ..

Подсъдимият е нарушил правилата за движение именно на горецитираната норма на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата е обща и се отнася до всички маневри, посочени в чл.76 от ППЗДвП, които сведени до конкретика налагат различен набор от действия/бездействие на водача.

В случая причината за станалото произшествие е това, че подсъдимият Т. не е съобразил, че непосредствено преди да приведе превозното средство в движение напред, следва да се убеди, че пътят пред него е свободен и пред автомобила няма друг участник в движението, с който би могъл да настъпи удар. Безспорно установено по делото е, че преди т.а. да потегли, пешеходката се е намирала в предната му лява част като вкл. бяха положени и сериозни процесуални усилия за точно установяване на траекторията на движението й до този момент, макар и според този съд да не са със съществен характер за изясняване необходимото поведение на Т.. Несъобразяването с тази разпоредба е довело до непредотвартимост на удара, последващ сблъсък, в резултат на което на пострадалата са причинени увреждания, несъвместими с живота.

Макар и извън контекста на чл.20, ал.2 от ЗДвП, пресичането на пешеходец в конкретния участък може да се третира като „предвидимо препятствие” за водача, въпреки че пешеходецът не е просто препятствие на пътя, а е участник в движението и когато, правомерно или неправомерно се намира, в движение или не, на пътното платно, той следва да бъде своевременно, според обективната възможност, забелязан от водачите на МПС, които са длъжни да съобразят с него като опасност за движението, вкл. с реалната степен на предвидимост на поведението му на пътя. Несъмнено изведено от теорията и практиката е, че наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, а Т. е наближавал именно такава. Отделно от това в случая следва да се отчетат посочените по-горе фактори – движение почти в центъра на града, по трамвайното трасе, наличие на трамвайна спирка наблизо, заснежен и хлъзгав път.

И в ТР №2 от 22.12.2016 г. по тълк. д.№ 2/2016г., ОСНК на ВКС е прието, че в субективното право на пресичане на пешеходеца трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на пешеходеца е абсолютно, само когато е реализирано в унисон със законовото задължение да е по пешеходна пътека, на разрешен светлинен сигнал, в случаите, когато има такива, тъй като са с приоритет /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП/. ЗДвП регламентира общи правила за поведение при определяне на скоростта, дистанцията, преминаване на ППС през различни пътни участъци и т.н като е заострил вниманието чрез създаване на по-засилени гаранции за най-уязвимите участници в движението – пешеходците, съответстващо на задължението на водачите да подходят с повишено внимание съобразно зоната си на видимост.

Несъобразяването с правилото, указано в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и при липсата на данни по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за общественоопасните последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че с поведението си подсъдимия Т. е причинил смъртта на пострадалата /р.154-00-ІІ, р.№533/2000г. от 31.01.2001г. по н.д.№397/2000г., І н.о./. За да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния финал, една маневра от този тип изисква непрекъснато наблюдение на пътните условия в аспектите, заложени в чл.25, ал.1 от ЗДвП с оглед формиране на нужната убеденост, че тя като цяло и в отделните й етапи може да бъде безопасно извършена.

Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта наБ./съдебно-медицинска експертиза на труп/, следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП /р.№176 от 11.05.1987г., III н. о./. Не може, разбира се да се игнорира въпросът със сериозното съпричиняване на резултата от страна на пешеходката, доколкото същата, независимо дали е пресичала на разрешен зелен сигнал на светофарната уредба по принцип, респ. при разрешен зелен за ППС, изключително неразумно е предприела придвижване упоредно на превозното средство на подсъдимия и пресичане в непосредствена близост пред него, преди пешеходната пътека, изключвайки каквато и да било логика. Още повече, предвид твърденията на нейния син, че е познавала добре района и е живеела е наблизо. В случая почти еднозначно е установено не само чеБ.е преминала преди пешеходната пътека, но и на забранен червен сигнал /вж. заключенията по експертизите в досъдебното производство/. В този смисъл, безспорно е налице съпричиняване на вредоносния резултат (смърт) от страна наБ., тъй като възрастната жена не е съблюдавала правила за поведение на пешеходците  на чл.113, т.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП/, но е налице и ответно нарушаване правилата за движение от страна на Т.. Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл.113, ал.2 от ЗДвП, в случай, че наблизо няма пешеходна пътека, какъвто не е бил настоящия случай. Дали пешеходният светофар е бил в неработен режим /с „жълта светлина“/, макар че такива данни се извеждат единствено от момента на огледа при категорични противни, изводими от видозаписите, или пешеходката е преминала на червено, не игнорира задължението на водача да следи пътната ситуация и да реагира на нея по адекватен на способностите и опита си начин. Сериозното съпричиняване на неблагоприятния резултат, разбира се, има наказателно-правно значение при определяне спаведлив размер на наказанието на подсъдимия Т. като смекчаващо вината обстоятелство /т.1 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г., р. №110/2014 г. по н. д. № 279/2014 г. по описа на ВКС/

 

От субективна страна подсъдимият Т. не е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”, небрежност (negligentia)/. В съответствие с изискванията на т.5 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г., съдът прие, че несъзнателната непредпазливост на подсъдимия се изразява в липса на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за Т. е било психически възможно да предвиди неблагоприятените последици от своето поведение. Възможността да предвиди последиците, съдът открива и в обстоятелството, че Т. е с многогодишен шофьорски опит, който би следвало да е изградил определени навици с оглед не само спазване правилата, установени в ЗДвП, но и доколкото може да се предположи, че многократно е преминавал в района на соченото кръстовище /вж. показанията на свидетелките, пътували в камиона/, което освен това се отличава с изключителна натовареност, наличие на травмайна спирка, множество пресичащи пешеходци, промени в трасето заради строежа на метрото и т.н. Не може да се игорира и обстоятелството, че се касае за специален по предназначение автомобил, имащ право да се движи по трамвайно трасе, с габарити и тегло, значително надвишаващи стандартните превозни средства на пътя, което безспорно ограничава както маневреността му, така и вероятността, в случай на ПТП, резултатът да не е фатален. Т. не е съобразил задължението си да управлява МПС в града съобразно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП като отчете всички възможни отрицателни фактори, които могат да се реализират на пътното платно, вкл. преминаване на пешеходци на нерегламентирани места, особено при заснеженост на пътя и по тротоарите. В подкрепа на този извод навежда и категорично установеното обстоятелство, че седалката на водача е била изместена максимално назад, което по една или друга причина, няма как да не ограничи видимостта напред и встрани, където всъщност е настъпил удара.

Не са относими форми като евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост - престъпна самонадеяност - в чиито характеристики е заложено деецът да има субективна представа какво би последвало от действията му - чл.11, ал.2 и ал.3 предл.2 от НК. Не се установяват никакви данни подсъдимият Т.  да е имала съзнателно намерение и подбуди, несъобразявайки се с правилата за движение, да причини смъртта на възрастната жена, тъй като най-малко не го е видял, въпреки че е имал такова задължение и това е било обективно възможно, макар и за кратък период от време. Не са налице доказателства подсъдимият Т. да е съзнавал предстоящото и да е мислил да го предотврати. Допуснатото нарушение на правилата за движение само по себе си не предопределя яснота за субективните представи в дееца, осъществяващ престъпно поведение, още повече че управляващият т.а в случая дори не е разбрал за ПТП.

По отношение настояването на адв.С. за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.343, ал.3, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, следва да се подчертае, че същото е процесуално недопустимо и е добре известно на всички юристи, познаващи нормите на КРБ и НПК. Като бюстител на закона и dominus litis на досъдебната фаза, съобразно новелата на чл.46, ал.1 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер като вкл. участва в съдебното производство като държавен обвинител /чл.46, ал.2, т.3 от НПК/. На база на събрания в предварителната фаза доказателствен материал, при собствена преценка на материално-правните разпоредби на НК, законодателят е предоставил правомощие именно на обвинителната власт не само да сезира съда с обвинителен акт, но и да поддържа обвинението именно такова, каквото е повдигнато. Веднъж сезиран с обвинителния акт /чл.247, ал.1, т.1 от НПК/, съдът е ръководно-решаващ орган в централната фаза на наказателното производство, но предмета на доказване е предопределен от изложените от прокурора обстоятелства и правна квалификация в обвинителлния акт. В действителност, т.7 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г. задължава съда при постановяване на съдебен акт да даде правилната правна квалификация на нарушенията по ЗДвП на база описаните в обвинитения акт факти, ако са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Съгласно посоченото ТР обаче, съдът не може да въвежда допълнително нарушение на правилата за движение по пътищата, макар и то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, след като това не е сторено от прокурора в обвинителния акт /вж. мотиви по т.7 от ТР №2/2016 г. ОСНК на ВКС/. Това ограничение се налага от забраната за влошаване на наказателно-правното положение на подсъдимото лице. Доколкото в настоящия казус, липсва процесуална инициатива от единствено законово регламентираната страна в процеса – прокурора на осн. чл.287, ал.1 от НПК за изменение на обвинението, НПК не допуска осъждане на подсъдимия, дори и да се констатира обективна промяна на обстоятелствата /в случая деянието да е извършено напешеходна пътека/ за други факти или още по-малко за по-тежка правна квалификация.

Следва да бъде отбелязано, че дори и в случая да беше констатирано от СГП съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - факти, които да насочват към това ПТП да е реализирано на пешеходна пътека, това автоматично би довело до необходимост от прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Предвиденото наказание в чл.343, ал.3, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е по-тежко от това по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК/, а съобразно изискването на чл.287, ал.1 от НПК едновременно изменение на обвинението както по фактите, така и по правото е недопустимо /законодателят е поставил двете хипотези в алтернатива със съюза „или“/, което от своя страна би довело до отказ на съда да допусне такова изменение.

За процесуална изчерпателност следва да се посочи, че в настоящия казус съдът не констатира и каквито и да било факти, насочващи към това пострадалата да е пресичала на пешеходната пътека и последвалия удар с ППС да е настъпил именно там. В такава насока са показанията на всички разпитани свидетели-очевидци. Обстоятелството, че тялото е намерено в границите на пешеходната пътека не променя този извод, в каквато насока бяха изложени подробни съображения, още повече че съдът не кредитара варианта на заключение на вещите лица, обсъждащо евентуално реализиране на ПТП на пешеходната пътека /вж. заключението по допълнителната комплексна авто и видео-техническа експертиза от м.юни 2020г./. По-насетне, дори и хипотетично да приемем, че ПТП е настъпило в границите на пешеходната пътека, следва отново да се подчертае, че правна значимост имат само нарушенията, които са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, а в случая, при данните за непровомерно пресичане на пешеходкатаБ.на забранен червен сигнал на светофара, преминаването по пешеходна пътека не е. Това обстоятелство, при все че не е въведено от прокурора в обвинителния акт /„на пешеходна пътека“/, не може да бъде преценявано от съда и като отегчаващо вината на Т., тъй като не само не съответства на доказателствата по делото, но би довело и до определяне на по-тежко наказание на подсъдимия /чл.54, ал.2, пр.2 от НК/, което е недопустимо и поради това незаконосъобразно.

С оглед позоваване на защитата на случайно деяние в пледоарията си, следва да се посочи:

В процесния казус обективирането на чл.15 от НК е несъстоятелно, доколкото самият подсъдим е имал неправомерно поведение, нарушавайки правилата за движение, свързани с осъществявянето на маневрата „потегляне“. При това положение той сам се е поставил в състояние на невъзможност да избегне удара. Известно е /ТР№28 от 28.11.1984г. по н.д. №10/1984г., ОСНК на ВС/, че чл.15 от НК намира приложение при всички пътни ситуации, но само когато е налице кумулативно както невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а също липса на такова задължение, т.е водачът не е допуснал нарушения за правилата за движение, стоящи в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат /вж. р.№147/09.04.2014г. по н.д. №356/2014г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№479 от 01.12.2008г. на ВКС по к. н. д.№448/2008г., І н.о. и др./, а такова беше констатирано от настоящия съдебен състав /чл.25, ал.1 от ЗДвП/.

Фактологията на настоящия случай освен това сочи на наличие на неблагоприятни фактори на пътната обстановка, които е следвало да повишат вниманието на подсъдимия с оглед потенциалната възможност за възникване на конкретни рискове и обективно предвидими опасности. Подсъдимият Т. в случая е имал задължение да наблюдава пътя всеобхватно - не само в дясната му част във връзка със сигнала на светофарната уредба на т.нар. „лунен светофар“, не само напред с оглед предприеманата маневра „потегляне“, а като съобрази възможните неблагоприятни внезапни препятствия, резултат вкл. и на нечие чуждо неправомерно поведение, което за съжаление е пренебрегнал в разглеждания казус.

Съобразявайки място на удара, техническите параметри на товарния автомобил и височината на пострадалата пешеходка, подробно в допълнителната тройна експертиза (л.10-21 от т.2 от досъдебното производство) експериментално е проследен посредством тръба целия път на пешеходката по думите на свидетелите, като изводите на вещите лица, които съдът намира за безпротиворечиви насочват към възможност за видимост от страна на Т. и невидимост само в периода на преминаването й зад колоната - т.нар. "мъртва зона" или "мъртва точка". Подсъдимият Т., видно от материалите по делото е професионален водач, още повече на специален автомобил и като такъв е следвало да бъде запознат с особената конструкция на управляваното от него превозно средство, при което непосредствено пред кабината има зона, в която липсва видимост, както и че е възможно там да се намира пешеходец, с оглед близостта до кръстовище, спирка на градския транспорт и трамвай. За да реализира в пълнота изходящото от чл.25, ал.1 от ЗДвП задължение, според настоящия съд, водачът е бил в състояние да предприеме и допълнителни действия, които биха му позволили да възприеме пострадалатаБ.- напр. да се надигне от седалката си, да я измести по-напред, да се наведе напред и вляво, да приближи главата си до предното стъкло и т.н. и по този начин да изключи каквато и да било възможност от настъпване на ПТП с макар и неправилно пресичащата пешеходка. Правилата за движение в действителност не конкретизират как точно водачът на МПС ще се убеди в безопасността на движението си, но го задължават преди извършване на маневра, да предприеме „всички необходими мерки за безопасност” /чл.79 от ППЗДвП/, вкл. следва да е сигурен, че няма да удари други участници в движението, още повече пешеходци.

Съдебната практика е еднозначна по въпроса, че т.нар. „мъртва зона“ около автомобила не представлява основание за отпадане на отговорността /вж. р.№298/1987г. по н.д. №263/1987г. на ІІІ н.о. на ВС, р.№433/2008г. по н.д. №478/08г. на ІІІ н.о. на ВКС, р.№68/2011г. по н.д. № 822/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС, р.№388/2016г. по н.д. №1258/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС, р. №209 от 05.11.2018г. по н. д. № 895/2018г., н. к., ІІ н. о. на ВКС и др./. Друг е въпроса, че пешеходкатаБ.е била само за един кратък момент в обхвата на такава зона /зад предната лява колонка на автомобила/ като през останалото време при преминаване на 0,5 м вляво от шофьорската врата на автомобила Т. е могъл да я възприеме през стъклото на вратата до момента на навлизането й пред предната лява колонка на автомобила, след което отново е била видима, намирайки се вляво от левия фар, преди достигане на мястото на удара. Категорично по делото бе установено, че се касае за моменти преди водачът да предприеме маневрата, при които същият е имал възможност да възприеме пострадалата като участник в движението, който с оглед местоположението си и намеренията си, би могъл да повлияе върху безопасността на предприетата маневра /вж. р.№ 67 от 17.08.2016г. по н.д. №143/2016г. III н.о. на ВКС, р. №36 от 26.02.2019г. по н.д. №1241/2018г. II н.о. на ВКС/.

 Затова, деянието на подсъдимия Т. не може да се третира като „случайно”, тъй като опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът /съприкосновението/ с пешеходката е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това.

По изложените съображения подсъдимият И.Н.Т. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше признат за виновен за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Правната прецизност според този съдебен състав налага оправдаване на подсъдимия Т. по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.76 от ППЗДвП. Вмененото нарушение по чл.76 от ППЗДвП дава определение на понятието “маневра” и не съдържа конкретно предписание към водачите на превозни средства, за да има връзка и обуславя инкриминираното деяние. Разпоредбата е обща и се отнася до всички маневри, посочени в чл.76 от ППЗДвП. Според вида на маневрата, дължимото поведение на водача е различно /да подаде сигнал, да пропусне ползващите се с предимство и т.н./. В такава насока е ориентираната и съдебната практика на ВКС по аналогични дела /р.№127 от 13.06.2016г. по н. д. №412/2016г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р.№209 от 05.11.2018г. по н. д. № 895/2018г., н. к., ІІ н.о. на ВКС и др./

 

По наказанието:

За стореното от Т., квалифицирано от съда като престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ до 6 /шест/ години и кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на база чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Т., съдът намери да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. И това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в закона, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно и едновременно. В настоящия казус, раглеждащият делото съд констатира именно обстоятелства от посочения вид, които да обосновават налагането на по-леко по вид наказание.

При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимия Т., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало,  изразеното искрено съжаление за случилото се, изтеклия период от четири години от извършването на нарушението до сега, като разбира се, съобрази сложността на казуса, необходимостта от назначаване на няколко експертизи, процесуалните искания на страните, повторното разглеждане на делото от настоящия състав по обективни причини и т.н. Съдът най-насетне отчете с приоритет като обосноваващо по-лек размер наказание и сериозното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, сравнително ниската скорост, с която подсъдимият е потеглил и е реализирал ПТП.

Настоящият съдебен състав не отчете отегчаващи вината обстоятелства.

От съществено значение за правилно определяне на размера на наказанието според СГС е, че Т. е професионален водач на МПС от дълги години, както и факта, че е управлявал автомобил, отличаващ се със значително по-големи размери, по-голямо тегло и поради това и по-неманеврен - факти, известни на подсъдимия, още повече, че на инкриминираната дата е извършил няколко курса със същото превозно средство.

При обективно наличие на условията, визирани в чл.55, ал.1, изр.1 от НК и съотнасяйки личността на подсъдимия с целите по чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с генералната и специална превенция на предвиденото чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

В казуса са налице материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, Т. е неосъждан и за постигане целите на наказанието и за поправяне му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи изпълнението на така определеното наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Отлагане изпълнението на определеното наказание според настоящия съдебен състав в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия Т., поради което съдът прие, че не се налага откъсването му от нормалната му социална и семейна среда. Налагането на ефективно наказание не следва и не може да бъде цел, с оглед действително тежките противоправни резултати и изключителната болка и доживотно страдание на близките на починалатаБ.и в частност на част. обвинител. С приложението на чл.66, ал.1 от НК в случая не се злепоставя и постигането на генералната цел - възпитателно и предупредително въздействие и върху другите членове на обществото. Не може да не се отчете обстоятелството, че се касае за възрастен човек на 70г., преминал голяма част от съзнателния си жизнен път без противообществени прояви, семейно и трудово ангажиран, който така или иначе, до края на живота си ще носи болката и последиците от случилото се.

Преценката за прилагане на института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца. Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието, а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. В такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ/, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./. Целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без прибягване до ефективно изпълнение. Скръбта на св.М. по загубата на най-близкия му човек - неговата майка, е незаличима, но не следва да бъде обезвъзмедена със затвор.

Предвид кумулативния характер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК при всички извършени деяния по чл.343 от НК, каквото е и настоящето, съдът на осн. чл.343г от НК лиши подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила. СГС намери горния срок за разумен като отчете обстоятелството, че лицето е все още работи като водач на т.а., макар и в пенсионна възраст. Вярно е, че налагането на едно такова допълнително наказание, още повече при възможността за прилагане на чл.55, ал.3 от НК, би го лишило от трудови доходи.

Съдът намира за важно да отбележи, че професията на Т. е изключително отговорна, тъй като най-малкото управлява автомобил с голяма маса, специфични форми и възможности да се придвиждва по релсови пътища, а видно от справката от КАТ СДВР до осъществяване на инкриминираното деяние същият е извършвал няколко нарушения на правилата за движение по пътищата, което не би могло да го определи като изключително дисциплиниран водач, независимо от възрастта му.  

Ето защо и съобразявайки предвиденото в чл.49, ал.2 от НК, съдът счете, че този разумен срок се даде възможност на Т. да преосмисли от една страна поведението си на пътя, но също няма да го лиши за необозримо дълъг срок от доходи. Друг е въпроса, който също може да бъде поставен за разсъждение пред подсъдимия и дали напредналата му вече възраст, макар и законодателят да не е поставил като предпоставка за забавяне на реакциите, в действителност не е довела до такива резултати /66г. и 2м. към датата на деянието и 70г. и 2м. понастоящем/. Още повече, като се има предвид вида автомобил, който управлява, вкл. при данни в кабината да пътуват и служители на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.

Доколкото по делото липсват данни, че свидетелството за управление на подсъдимия Т. е отнето след ПТП, няма необходимост от преценка предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за приспадане на времето, през което водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати направените по сметка на МВР в досъдебното производство разноски в размер на 2 292,78лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, които неправилно са обективирани в обвинителния акт като по-ниска сума и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС разноските в съдебното производство от 5 574,20лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляващи стойността на изготвените и приети няколко допълнителни комплексни експертизи, както пред настоящия съдебен състав, така и при предходното разглеждане на делото, а също и за явяване на в.л. в с.з.

На осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на по 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист за обезпечаване събирането на горепосочените суми.

Веществените доказателства - оптични носители - компактдискове от охранителни камери, приобщени и използвани за изготвянето на експертизите, съдът счете, че следва да останат по делото, а биологичните следи, представляващи обект №1 по биологична експертиза по Протокол №36-Б/2017г. от 13.02.2017г. - марлен тампон с кафеникава материя, поставен в парче хартия, находящи се на л.186 от досъдебното производство - следва да се унищожат като вещи без стойност.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, СЪДЪТ постанови присъдата си.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................