Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр.Попово,16.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповски районен съд, в публично заседание на
двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 915 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. чл.335 от ТЗ.
Ищецът- „Т. Б.” ЕАД гр.С.
твърди в исковата си молба, че на 19.01.2017г. между А.С.А. и „Т. Б."
ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, за срок от 24 месеца по
програма Старт 11,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 11,99лв. по
този договор ответникът не изпълнил
задълженията си в общ размер 15,32 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 19.01.2017г. —
14.03.2017г.
Твърди се, че на
същата дата - 19.01.2017г. и по повод горепосочения договор, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с ответника като
лизингополучател и
Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI, модел Y3
II Gold, за обща лизингова цена в размер на
183,77лв., дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 7,99
лв. По договора за лизинг А. дължала заплащане на сума в общ размер на
187,51лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 19.01.2017г. - 14.05.2017г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани
в следните фактури: фактура №**********/15.02.2017г. за отчетен период
19.01.2017г. - 14.02.2017г., със срок за плащане - 02.03.2017г. издадена за
сумата от 30.42 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска, от която фактура се претендира сума в размер на 10,42лв., поради извършено
плащане в размер на 20.00лв.; фактура №**********/15.03.2017г. за отчетен
период 15.02.2017г. -14.03.2017г., със
срок за плащане 30.03.2017г. издадена за сумата от 20.88 лв.
представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска; фактура
№**********/15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017г. - 14.04.2017г.,
със срок за плащане - 30.04.2017г.,
издадена за сумата от 3.74 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова
вноска и фактура №
**********/15.05.2017г. за отчетен период 15.04.2017г. - 14.05.2017г., със срок за плащане - 30.05.2017г., издадена
за сумата от 385.88 лв.. представляваща неустойка и лизингови вноски.
Поради неплащане на тези задължения, ищецът
подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу А.С.А., въз
основа на което било образувано ч.гр.д №524/2019г., по описа на PC- Попово.
Против длъжникът била издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в
размер на 202.83 лв., дължима по Договор за мобилни услуги +359 *** и Договор
за лизинг към него, срещу която заповед ответника възразил, което обуславяло и
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 202.83 лв., дължима по Договор за мобилни услуги +359 *** и Договор за лизинг към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 524/2019г. по описа на ПпРС. Претендира разноски.
Редовно призован за с.з., не се
явява представител. От процесуалният представител на ищцовото
дружество е депозирана молба, с
която по същество пледира за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи молба от ответника А.С.А., в която възразява срещу иска, като твърди, че
имало грешка. Твърди, че такъв телефон не била купувала и представя
договори, в които е подчертала телефонни
номера ползвани от нея и семейството й. Заявява, че ако се налагало желае да ползва правна помощ.
В тази връзка са изпратени съобщения до ответника с указания изрично да заяви желае ли правна
помощ, и ако е така да представи доказателства за това
искане. Видно от приложените
съобщения лицето е търсено повече от месец на адреса, който е посочила, и на
който е връчено веднъж съобщение, но не
е намерено.
Редовно призован за с.з.
не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №524/2019г. по описа на ПпРС,
по подадено от
ищецът заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№473/25.06.2019г., за сумата 202.83 лв.,
дължима по Договор за мобилни услуги +359 ***
и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.06.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
В установения двуседмичен срок,
ответникът възразил, поради което с определение от 25.09.2019г. по ч.гр.д.
№524/2019г. по описа на ПпРС, на осн.чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, на заявителя бил даден
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 19.01.2017г. между А.С.А. и „Т. Б." ЕАД, бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 ***, за
срок 24 месеца по програма Старт 11,99 и стандартен месечен абонамент в размер на
11,99лв. В договора е посочена и датата на издаване на фактура- на 15-ти всеки
месец.Към договора е приложена ценова
листа за абонаментни планове.
На същата дата - 19.01.2017г. и по повод горепосочения
договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с А.С.А., като
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI, модел Y3 II Gold. За ползването на това устройство, ответникът се е задължил да
изплаща ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 7.99 лв., за период от 23 месеца от сключването на
договора. Съгласно
договора лизингополучателят се се задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 183.77лв., към която се
включва и допълнителнасума в размер на 7.99лв., представляваща неустойка (чл.3
изр.последно от договора), или общата дължима сума по този догжовор, видон и от
погасителния плане е в размер на 191.78лв.
По
делото са приложени и следните фактури, издадени на името на ответника: фактура
№**********/15.02.2017г. за отчетен период 19.01.2017г. - 14.02.2017г., със
срок за плащане - 02.03.2017г., за сумата от 30.42 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и
лизингова вноска; фактура №**********/15.03.2017г. за отчетен период
15.02.2017г. -14.03.2017г., със срок за
плащане 30.03.2017г., за сумата от 51.30 лв., от които неплатени абонаментна
такса-12.89лв., лизингова вноска-7.99лв.
и задължение от предходен период-30.42лв.; фактура №**********/15.04.2017г. за
отчетен период 15.03.2017г. - 14.04.2017г., със
срок за плащане - 30.04.2017г., издадена за сумата от 55.04лв., от които
задължения от предходен период - 51.30лв. и 3.74лв. - неплатен остатък
от лизингова вноска, като е приспаданата сумата от 4.25лв. и фактура № **********/15.05.2017г. за отчетен
период 15.04.2017г. - 14.05.2017г., със
срок за плащане - 30.05.2017г., издадена за сумата от 440.92лв., от които
неустойка -218.09лв. (която не е предмет на настоящия иск), вноска
лизинг-167.79лв. и задължения от предходен период -55.04лв.
По
делото са приложени и Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от
10.09.2010г., и последни изменения от 30.04.2016г. Налице и
декларация-съгласие, подписана от ответника, за това е получил подписан екземпляр
от тези ОУ. Приложени по делото са и
ОУ на договор за лизинг за предоставяне
на преносим компютър, 3G Connekt
Centre, телефонен апарат или друго устройство, в сила от 01.10.2010г., с които лизингополучателя се е запознал срещу подпис.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. чл.335 от ТЗ за установяване съществуването на парично
задължение в размер на 202.83 лв.,
дължима по Договор за мобилни услуги +359 ***
и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 20.06.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 524/2019г. по описа на
ПпРС.
Така предявения иск е установителен,
предявен след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
С доклада по делото в
тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на
кредитор, факта, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за
далекосъобщителни услуги с ответника; че
е изправна страна по договора, като е
изпълнил всички свои задължения
по него; да докаже наличието на
действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал владението
на стоките на купувача.
На ответника бе
разпределена тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите
и др. възражения против правата на ищеца, а именно,
че заплатил в пълен размер и срок
ползваните от него далекосъобщителни услуги, както и че е
плащал дължимите вноски за закупените
стоки.
Предмет на настоящия иск са дължими абонаметни такси в общ размер от 15.32лв. по Договор
за мобилни услуги +359 *** от 19.01.2017г., начислени за периода
19.01.2017г.-14.03.2017г., след приспаднати плащания от ответника и направени
отстъпки, както и сумата от 187.51лв.-дължими
23 лизингови вноски, по договор за лизинг от 19.01.2017г.
Видно
от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и апарат, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен, въпреки дадената от съда възможност на ответника, и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл възраженията на
ответника, че е налице грешка, както и че не е ползвала такъв номер и апарат
останаха недоказани. Приложените от него писмени доказателства, не бяха приети
по делото, като неотносими по спора, тъй като същите касаят друго лице, и други договорни взаимоотношения с ищцовото дружество.
В
този смисъл съдът приема, че договорите
са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
Издадените от мобилния оператор фактури за
предоставени мобилни услуги и дължими абонаментни такси не са оспорени от
ответника, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по
договорите да предостави посочените услуги. В същото време, тъй като ответникът
не е представил доказателства за
извършено плащане на претендираните абонаментни такси по приложените фактури, от които 2.43лв. неплатен остатък по №**********/15.02.2017г. и 12.89лв. по фактура
№**********/15.03.2017г., или в общ размер от 15.32лв., са дължими от
ответника и следва да бъдат заплатени от него, като дължи
и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Основателна е претенцията за дължимост от ответника и на сумата, представляващи
лизингови вноски, в размер на 187.51лв.
по лизинговия договор от 19.01.2017г. Така
претендираната сума е формирана, след като общата стойност от 191.76лв. е
приспадната направената отстъпка по
фактура №**********/15.04.2017г. в
размер на 4.25лв. Съдът приема,
че устройството му е предадено във вид, годен за употреба. Няма доказателства
ответникът да е преустановил ползването на устройството за целия срок на
договора, респ., че от негова страна действието на договора за лизинг, е
прекратено или че се е възползвал от възможността да придобие собствеността на
устройството със заплащане на цената изцяло или на отделни вноски. При това
положение за целия период лизинговите вноски се дължат. Размерът им е установен
и доказан, при което така предявения иск
за дължимост на сумата от 187.51лв., като основателен
следва да се уважи, като и върху тази
сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 202.83лв, от които
15.32лв.- абонаметни
такси по Договор за мобилни услуги ++359********* от 19.01.2017г., начислени за
периода 19.01.2017г.-14.03.2017г. и 187.51лв.-дължими 23 лизингови вноски, по договор за лизинг от
19.01.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сумата,
считано от 20.06.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 524/2019г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 360.00лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 524/2019г. на ПпРС, както и сумата от
325.00лв., представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т.
и адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., СУМАТА 202.83 лв. (двеста и два лева и 83ст.)- дължима по Договор за мобилни услуги +359 ***
от 19.01.2017г. и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.06.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №473/25.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 524/2019г.
по описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., СУМАТА 385.00 лв. (триста осемдесет и пет лева
и 00ст.) – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 524/2019г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 325.00лв. (триста двадесет и пет
лева и 00ст.) – разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 915/2019г. по описа на
Районен съд – Попово.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: