Решение по дело №2532/2010 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.09.2011 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в заседание при закрити врати, проведено на седми юли, две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

                                                                             

при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№2532 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.625 от ТЗ.

Образувано е по молба на „И.и.” ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу „И.” АД, по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ, на основание неплатежоспособност. В молбата се излагат съображения, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, сключени с молителя.

Ответникът „И.” АД оспорва молбата, като посочва, че е в състояние да изпълнява всичките си задължения.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ - длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 от ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово търговско дружество – чл.742 от ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – арг. от чл.631 от ТЗ.

В процесния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от търговско дружество, което твърди, че е кредитор с изискуеми парични вземания по търговски сделки, като е спазено изискването на чл.78, ал.1 от ДОПК, видно от приложеното по делото уведомление.

От друга страна е видно, че и ответникът е търговско дружество, като се установява от приложените към делото ПКО от 18.05.2010 г. и фискален бон от същата дата, фактури, споразумение от 28.04.2010 г. и от допълнителното заключение на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира, че между страните са съществували трайни търговски отношения, като длъжникът има изискуеми задължения към молителя по сключени търговски сделки /договори за продажба на консумативи/, в общ размер на 81 049.81 лв., възникнали за периода 17.06.2009 г. – 18.11.2009 г.

За да се прецени наличието или липсата на следващата предпоставка /за да се констатира дали длъжникът е неплатежоспособен/, е необходимо да се анализира какво е финансовото състояние на длъжника – каква е имуществената и капиталовата му структура, какви са краткосрочната /ликвидност и текущата задлъжнялост/ и дългосрочната /финансова устойчивост, респективно дълготрайна платежоспособност/ перспективи, какви са рентабилността и ефективността, като за целта се използват различни показатели.

Така за да се извърши анализ на имуществената структура се използват показатели, установяващи какъв е делът на дълготрайните активи, респективно на краткотрайните активи в стойността на цялото имущество на длъжника. Установява се от основното и допълнителното заключения на назначената по делото ССЕ, които съдът кредитира изцяло, че имуществото на дружеството към 30.04.2011 г. е било в размер на 23 532 х.лв., от които 4 323 х.лв. - дълготрайни активи /в т.ч. ДМА 233 х.лв., дългосрочни вземания 3644 х.лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 446 х.лв./ и 19 209 х.лв. - краткотрайни. Установява се също така, че от наличните към 31.12.2010 г. ДМА с балансова стойност 913 х.лв., са продадени на „ДМК-2003” ООД машини и оборудване на стойност 723 х.лв. Т.е. може да се направи обоснован извод, че е налице значително намаляване на производствената дейност на длъжника, който извод кореспондира с направения от вещото лице, за максимално свиване на персонала. Следва да се има предвид обаче, че колкото е по-голям относителния дял на дълготрайните активи, толкова е по-голяма величината на постоянните разходи (амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци и други), а с увеличаване на относителния дял на краткотрайните активи се позволява по-гъвкаво реагиране при неблагоприятна пазарна и икономическа среда. В тази връзка и с оглед влошената стопанска конюнктура, свиването на производството и намаляване на персонала на длъжника до санитарно необходимия минимум, само по себе си не може да доведе до извод, че е невъзможно обслужването на търговската дейност на дружеството.

На следващо място за анализ на капиталовата структура се използват показатели за относителните дялове на собствения и на привлечения капитал към целия капиталов ресурс, като показателите дават най-обща представа дали функционирането се осъществява в преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд капитал. В случая е видно от заключенията на ССЕ, че за целия изследван период 2007 г. – 30.04.2011 г., собственият капитал на длъжника заема около и над 25 % от общия капиталов ресурс, което се счита за средна капиталова структура – по принцип колкото е по-голям делът на собствения капитал, толкова са по-големи финансовите възможности, но следва да се има и предвид, че използването на дълг до определено ниво е изгодно, тъй като нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи капитал обикновено е по-висока отколкото лихвения процент на кредитите, които са получени.

Когато се разглежда ликвидността /относителната способност на длъжника да трансформира краткотрайните си активи в парични средства и своевременно да изпълнява краткосрочните и текущите си задължения/ се използват различни показатели – абсолютни и относителни. Типичен абсолютен показател е нетният оборотен капитал /НОК/, представляващ разликата между краткотрайните активи и краткотрайните задължения и който ако е положителна величина, установява че длъжникът е в състояние да посреща краткосрочните си задължения. В процесния случай, за целия изследван период НОК е положителна величина, но доколкото визираният показател не може да бъде използван за сравнения във времето, се използват т.нар. относителни показатели или коефиценти за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/. Така съобразно заключението на вещото лице към 31.12., съответно на 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и към 30.04.2011 г., визираните коефиценти са били както следва: 1. Коефициент за обща ликвидност КОЛ, представляващ съотношение между всички краткотрайни активи, които могат да се използват за разплащания и сумата на краткосрочните задължения – 1.2857, 1.6325, 1.8671, 1.9658 и 2.1099. 2. Коефициент за бърза ликвидност КБЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и сумата на краткосрочните задължения - 0.7109, 0.8161, 1.0986, 0.8715 и 1.0679. 3. Коефициент на незабавна ликвидност КНЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и вземания и сумата на текущите задължения, при който се елиминира и ролята на вземанията за уреждане на плащанията и коефицент на абсолютна ликвидност КАЛ, при който от краткотрайните активи, освен материалните запаси и вземанията се елиминират и краткосрочните инвестиции и който представлява съотношение между паричните средства и текущите задължения – 0.0352, 0.0897, 0.0041, 0.0094 и 0.0079. Следва да се има предвид, че КОЛ характеризира способността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения, като по-високият коефициент осигурява по-добра такава възможност - счита се, че величината на коефициента е нормална, ако е 1. Този коефицент отразява хипотетичната възможност при продажба на всички краткотрайни активи или на част от тях да се изплатят всичките краткосрочни задължения.  Разликата между КОЛ и КБЛ се дължи на относителния дял на материалните запаси в краткотрайните активи. Тъй като по правило относителният дял на материалните запаси е най-голям, елиминирането им води до рязко намаление на коефицента в сравнение с КОЛ /голяма част от краткосрочните задължения възникват във връзка с придобиване на част от материалните запаси/. Както бе посочено КАЛ се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като показателят за наличните парични средства е най-динамичен, доколкото паричните средства са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден и при осъществяване на дейността си едно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с КБЛ и КНЛ, следва да се приемат за помощни спрямо КОЛ, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал. Т.е. включително с материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, което се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства. Помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. В случая ниският коефициент на незабавна и абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/ и краткосрочните вземания, поради което ниският коефициент на незабавна и обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието /в настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови средства, поради което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени/. На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, а длъжникът е в състояние да покрие краткосрочните си задължение с краткотрайните си активи.

За анализ на дълготрайната платежоспособност на дружеството се използват: 1. Коефицент за Финансовата автономност на дружеството /възможността му да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си/, който се изчислява като отношение между собствения и привлечения капитал (задълженията) по данни на баланса за съответната година и за който е възприет норматив 0.33 /което означава, че собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време/ и 2. Реципрочният коефицент за финансова задлъжнялост, който показва зависимостта на дружеството от кредиторите му. В процесния случай за целия изследван период визираният коефицент е около 0.33, което води до извод, че дружеството е в състояние да посреща дългосрочните си задължения.

При разглеждане на рентабилността се използва система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализираните доходи и направените разходи или използвани активи. Рентабилността е способността на длъжника, дейността му да носи полза и способността на капитала да произвежда резултат, печалба. Така коефицентът за рентабилност на продажбите се получава чрез съпоставяне на финансовия резултат и нетния размер на приходите от продажби. Коефицентът за рентабилност на собствения капитал е съотношението между финансовия резултат и собствения капитал. Коефицентите за рентабилността на активите и пасивите са съотношението между текущия финансов резултат към активите и пасивите. Визираните показатели са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват темповете на възвращаемост на капитала и са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация. В случая, за целия процесен период визираните показатели са положителни величини, което води до извод, че в дейността си дружеството отчита печалба.

Установява се също така от заключението на вещото лице, че имуществото на дружеството към 30.04.2011 г. в общ размер от 23 532 х.лв. е достатъчно за изплащането на всички задължения,възлизащи в размер на 17 801 х.лв.

Изложеното дотук води до извод, че оценката на имуществената и капиталова структура на длъжника, на краткосрочната и дългосрочната му платежоспособност, а така също и на рентабилността му е сравнително приемлива и благоприятна. Краткотрайните му активи имат по-голям дял от дълготрайните, длъжникът е със средна капиталова структура, водещият коефицент на ликвидност – КОЛ, е със стойност над нормата /към настоящия момент е 2.1099/, коефицентът за финансова автономност е около нормата, коефицентите за рентабилност са положителна величина, а имуществото на длъжника е в състояние да покрие всичките му парични задължения.

Действително, видно е от заключенията на вещото лице, че за последните два отчетни периода – 2010 г. и до 30.04.2011 г., приходите от продажби са намалели чувствително, като към 30.04.2011 г. са се увеличили краткосрочните вземания на длъжника, респективно се установява, че темповете на обращението им са намалели, което съпоставено със свитото производство и освобождаването на персонал, говорят недвусмислено за наличие на затруднения в дейността на длъжника. Въпреки това обаче е видно и че длъжникът продължава да има положителен финансов резултат, реализирайки, макар и с по-бавни темпове готова продукция и краткосрочни вземания, като продължава да е в състояние да изпълни както текущите си, така и дългосрочните си задължения. Следва да се има предвид, че релевантно в случая е дали длъжникът е в състояние да покрива краткосрочните си задължения с краткротрайните си активи, респективно дали е в състояние да покрива дълготрайните си задължения, а не дали го прави фактически, защо изпълнява едни, а не други задължения /извън случаите когато не разполага с достатъчно краткотрайни активи, какъвто очевидно не е процесния/ и какъв е правно техническият способ, избран от длъжника за изпълнение на задълженията му.

Ето защо съдът намира, че независимо че длъжникът е спрял изискуемите си плащания /към молителя/, дължими по търговска сделка, то затрудненията му са временни и същият разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на всички кредитори. Предвид изложеното не се установи наличието на следващата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника, а именно наличието на състояние на неплатежоспособност, което да се явява пречка за изпълнението на изискуемите задължения на длъжника, произтичащи от търговска сделка, свързана с търговската му дейност, а молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът претендира разноски, но предвид липсата на представени доказателства за направени разноски, искането се явява неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на „И.и.” ЕООД *********за обявяване в несъстоятелност на „И.” АД, гр.С., ЕИК*********, на основание неплатежоспособност, като неоснователна.

            Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

 

СЪДИЯ: