№ 2606
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
ЧЛ.ве:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано по частна жалба от 03.08.2022 г . от „Л.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „*******, бул.“*******,
ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.Т. чрез пълномощника
юрисконсулт М.Д., със съдебен адрес: гр.София, район „*******,
бул.“*******, ет.7 срещу Постановление за отказ за прекратяване на
изпълнително дело от 11.07.2022 г., с което ЧСИ Р.М. е отказала да прекрати
изпълнителното дело до сумата в размер на 28 055,61 лв. на основание чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че в полза на настоящия длъжник са били
извършени няколко цесии, като уведомленията за сключените договори за
цесии и изявленията за прихващане, извършени от „Л.“ АД са били връчени
лично на длъжника К.П.П. на 21.06.2022 т. от ЧСИ Г.И., район на действие Ос
гр.Стара Загора. „Л.“ АД е направило изявленията си за прихващане на
задълженията си към К.П..П произтичат от влязла в законна сила съдебна
спогодба по в.т.д. 233/2021 . по описа на АС-гр.Пловдив, одобрена от съда с
Протокол от 29.04.2022 г. в размер на 31 310,75 лв. с насрещните си вземания
към същата в размер на 28 055,61 лв., в резултат на което насрещните
задължения на К.П. и „Л.“ АД са погасени до размера на по-малкото, а
1
именно 28 055,61 лв., като след извършеното прихващане „Л.“ АД остава да
дължи а К.П. сумата от 3 255,14 лв. Освен това, „Л.“ АД е изразило изрично
несъгласие за извършената цесия между К.П. като цедент и С.Н. като
цесионер. Счита, че са налице всички законови предпоставки за
прихващане/компенсация/ на задълженията на „Л.“ АД към К.П. с вземанията
на дружеството към същата, поради което прихващането е било надлежно
извършено. Ето защо счита,че постановление за отказ на ЧСИ Р.М. се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а изпълнителното дело №
826/2022 г. да бъде прекратено до сумата от 28 055,61 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното Постановление, като
делото бъде върнато на ЧСИ с указания за прекратяване на делото до сумата
в размер на 28 055,61 лв., поради извършено прихващане с предходния
кредитор К.П.. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата С.М.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул.“******* не взема становище по нея. Същият е взел становище по
молбата за прекратяване на делото, а не по подадената частна жалба.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Р.М., рег. № 790
при КЧСИ, район на действие СГС на основание чл.436, ал.3 ГПК, досежно
допустимостта и основателността на жалбата.
СГС намира, че подадената частна жалба против изричния отказ на
ЧСИ Р.М., е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 пр.2 ГПК и в
рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От представените писмени доказателства се установява, че
изпълнително производство № 826/22 г. е образувано на 01.06.2022 г. въз
основа на ИЛ издаден от ОС-Стара Загора на основание съдебно решение от
16.11.2020 г. по тър. дело № 363 от 2019 г. на СО-гр.Стара Загора, с-в и
Протокол № 279/29.04.2022 г. по тър. дело № 233 от 2021 г. на ОС-гр.Стара
Загора, както и въз основа на приложен Договор за цесия от 27.05.2022г..
между взискателя по изпълнителен лист К. П.П., лично и в качеството й на ЕТ
„К. - К.П. и лицето С.М.Н., ЕГН **********, както и по искане на С.М.Н..
Било е образувано изпълнително дело срещу длъжника „Л.“ АД, ЕИК
2
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост, бул.
*******. Вземането по изпълнителния лист е парично за сумите 2076,76 евро,
13 542,17 евро и 390 евро. ПДИ е връчена на длъжника на 28.06.2022 г. На
длъжника е наложен запор, като цялата сума е постъпила на 27.06.2022 г.
На 06.07.2022 г. е постило възражение от длъжника, в което се прави
искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело.
Твърди се, че във връзка с насрещни вземания на длъжника въз основа
на извършени цесии, е направено изявление за прихващане до първоначалния
взискател К.П.П. за сумата от 28 055,61 лв., като уведомленията за цесиите и
прихващането са връчени на 21.06.2022г. Длъжникът заявява, че след
направеното прихващане остава да дължи сумата от 3255,14лв. Заявява още,
че не е изразявал съгласие за сключения между К.П.П. и С.М.Н. договор за
цесия по смисъла на чл.103, ал.3 от ЗЗД.
С нарочно Постановление от 11.07.2022 г. за отказ за прекратяване на
изпълнително дело, ЧСИ Р.М. е отказала да прекрати изпълнителното дело до
сумата в размер на 28 055,61 лв. на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. ЧСИ е
отказал да прекрати частично делото поради липса на основание за
извършване на прихващане във висящ изпълнителен процес
На 03.08.2022 г. по делото е постъпила частна жалба от длъжника
против отказът на ЧСИ за прекратяване на делото.
От правна страна:
В чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК са предвидени основанията, при настъпването
на които изпълнителното производство се прекратява .
Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които
се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Посочените
случаи представляват погасяване на вземането само чрез изпълнение
(плащане), а не по друг начин. При това необходимо е да съществува голяма
сигурност, че изпълнението действително е извършено, която следва от вида
на документите, които законът изисква и които предполагат липса на спор по
този въпрос. По аналогия към тези случаи може да се приравни и
3
погасяването чрез прихващане, когато взискателят не оспорва насрещното
вземане на длъжника, с което последният е извършил прихващането. Тогава
взискателят признава и ефекта на прихващането, т.е. признава факта, че
вземането му е погасено чрез този погасителен способ, което е случай,
подобен на посочения по-горе случай на извършено изпълнение на
взискателя, което той не оспорва (доколкото е издал разписка за него). В
практиката, когато не съществува спор между взискателя и длъжника, че
вземането, предмет на изпълнителното производство, е погасено извън самото
производство, най-често се пристъпва към прекратяване на производството
по искане на взискателя ( чл.433, ал.1, т.2 ГПК). Това е така, тъй като при
липса на спор за настъпване последиците на прихващането и добросъвестност
на взискателя той сам сезира съдебния изпълнител с искане за прекратяване
на изпълнителното производство на изрично предвиденото в закона
основание за това. При липса на оспорване от страна на взискателя на
насрещното вземане, както и в хипотезата, в която то е съдебно установено и
на факта на настъпване последиците на прихващането на практика е налице и
основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е определение № 606/2.07.2015 г. по т.д.
№ 1725/2014 г.на ВКС, първо търговско отделение, в което е прието, че
съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно
действие, а може само да констатира наличието на компенсационни
изявления. Ако счита, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект,
би следвало да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
В конкретния казус, с молба от 06.07.2022 г. длъжникът по
изпълнението „Л.“ АД е поискал от ЧСИ частично прекратяване на
изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК до сумата в размер на
28 055,61 лв., поради извършено прихващане въз основа на сключени
договори за цесия в полза на „Л.“ АД, като е останал непогасен остатък в
размер на 3 255,14 лв.
Становище във връзка с това взискателят е изразил във възражението си
по подадената молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, в
което оспорва погасяването на вземанията, предмет на принудително
изпълнение, чрез прихващане. При наличие на оспорване последиците на
прихващането, както беше посочено по-горе, не са налице основания за
4
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да решава правни
спорове, поради което в такава хипотеза спорът следва да бъде разрешен по
реда на чл.439 ГПК- чрез предявяване на отрицателен установителен иск от
страна на длъжника за установяване несъществуване на вземанията, поради
настъпил нов факт-прихващането, настъпил след съдебното им установяване.
Предвид изложеното, частната жалба относно отказа на съдебния
изпълнител за частично прекратяване на изпълнителното производство се
явява неоснователна, а постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело се явява законосъобразен.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба от 03.08.2022 г. от „Л.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „*******,
бул.“*******, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.Т. чрез
пълномощника юрисконсулт М.Д., със съдебен адрес: гр.София, район
„*******, бул.“*******, ет.7 срещу Постановление за отказ за прекратяване
на изпълнително дело от 11.07.2022 г., с което ЧСИ Р.М. е отказала да
прекрати изпълнителното дело до сумата в размер на 28 055,61 лв. на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
5