№ 126
гр. Оряхово, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100141
по описа за 2024 година
От Р. В. К., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ж.к.“КЦХ“, бл.А3, ап.7, чрез
пълномощника си адв. Ю. О. Г.-АСК, е предявен иск против „Електрохолд Продажби“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“, представлявано от В.И и
Д.К. Димитрова с правно основание чл.439 ГПК, и чл.124 ГПК, за приемане за установено
по отношение на „Електрохолд Продажби“ ЕАД че ищецът не дължи на ответника главница
в размер на 2 012.63 лв./две хиляди и дванадесет лева и шестдесет и три ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 526/2014 г. по описа
на РС Оряхово, въз основа на което е образувано изпълнително дело № 220/2016 на ЧСИ
М.Н. с рег. № 723, с район на действие РС Враца, поради настъпила погасителна давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска не са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който се
оспорва изцяло предявения иск.
Към отговора са приложени и приети писмени доказателства: молба за образуване на
ИД № 220/2016 г. при ЧСИ М.Н. молба за изпълнителни действия по ИД № 220/2016 г. №
3689/17.08.2018 г., молба за изпълнителни действия по ИД № 220/2016 г., № 1383/27.07.2021
г., приемо-предавателен протокол за ИЛ, молба за образуване на ИД № 131/2022 г. при ЧСИ
М.Н. молба № 1380/29.01.2024 г. за изпълнителни действия по ИД № 131/2022 г., ИЛ от
23.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 526/2014 г. на РС Оряхово.
В отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, което да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Прието е заверено копие от изп.д. № 220/2016 г. и изп.д. № 131/2022 г. на ЧСИ М.Н. с
рег. № 723, с район на действие ОС Враца
В откритото съдебно страните са редовно призовани и не изпращат представители. С
молби преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ищеца юр.к. Антоний Хубенов
Ангелов, поддържа подадения писмен отговор. Пълномощника на ищеца поддържа изцяло
предявения иска.
1
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителен лист от
23.12.2014 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 263/10.11.2014 г. по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 526/2014 г. по описа на ОРС за сума в размер на 1 149.73 лв. за
ползване и незаплатена електрическа енергия за периода 07.02.2012 г. до 27.11.2012 г.,
мораторна лихва в размер на 254.70 лв. за периода 30.03.2012 г. до 24.10.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2017 г., до изплащане на вземането,
както и направените разноски в размер на 89.28 лв. адвокатско възнаграждение и 28.09 лв.
държавна такса.
От представеното копие на ИД № 20167230400220 по описа на ЧСИ М.Н.с рег. № 723,
с район на действие ОС Враца, се установява, че същото е образувано по молба на ответника
ВХ. № 3018/01.09.2016г. на ЧСИ М.Н. въз основа на издадения изпълнителен лист от
23.12.2014 г. по ч.гр.д. № 526/2014 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело са
поискани множество изпълнителни действия.
На 10.10.2016 г,. ищецът е получил съобщение за образуване на изпълнителното дело и
покана за доброволно изпълнение, като на 25.10.2016г. същият е внесъл по сметка на
съдебния изпълнител сумата от 50.00 лева за погасяване на вземането по ИД.
С молба вх. №3689/17.08.2018 г. по ИД № 220/2016 г., по описа на ЧСИ Момчил Нелов
от взискателя – настоящ ответник е поискано налагане на запор на всички вземания на
ищеца – длъжник, след извършване на необходимите справки от ЧСИ.
Въз основа на молбата ЧСИ е извършил справки в Регистъра на банковите сметки и
сейфове и Имотен регистър.Не са установени вземания и имущество на длъжника.
На 27.07.2021г. ответникът отново е депозирал молба вх. №5046/27.07.2021 г. по ИД №
220/2016 г. за налагане на запор на вземанията на длъжника /настоящ ищец/.
С постановление от 31.11.2021г. на ЧСИ М.Н.влязло в сила на 04.01.2022г., на осн.
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, ИД № 220/2016 г. прекратено.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 23.12.2014 г. по ч.гр.д. № 526/2014 г.,
по молба вх.№1972/10.03.2022г. на взискателя – настоящия ответник, отново е образувано
ИД № 20227230400131 по описа на ЧСИ М.Н.с рег. № 723, с район на действие ОС Враца. С
молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани множество изпълнителни
действия.
На 23.03.2022г. е наложен запор на пенсията на ищец, като съобщението за запора е
връчено лично на длъжника на 28.03.2022г., а запорното съобщение е връчено на
25.03.2022година на ТП на НОИ.
С молба вх.№ 1380/29.01.2024г. по ИД №131/2022г. ответникът отново е поискал от
ЧСИ да наложи запор на вземанията на длъжника за удовлетворяване на вземанията му по
изпълнителния лист.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124,
ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
2
Безспорно между страните е че срещу ищеца в полза на ответника „Електрохолд
Продажби” ЕАД, е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г., въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение № 263/10.11.2014 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 526/2014 г. по
описа на ОРС за сума в размер на 1 149.73 лв. за ползване и незаплатена електрическа
енергия за периода 07.02.2012 г. до 27.11.2012 г., мораторна лихва в размер на 254.70 лв. за
периода 30.03.2012 г. до 24.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.11.2017 г., до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 89.28
лв. адвокатско възнаграждение и 28.09. лв. държавна такса.
По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 526/2014 г. по описа на
РС - Оряхово, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила, а на 23.12.2014 г., е
издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.
Безспорно е че въз основа на издадения изпълнителен лист от 23.12.2014 г., е
образувано изпълнително дело № 20167230400220 на ЧСИ М.Н.с рег № 723, с район на
действие ОС Враца. Безспорно е и че на 10.10.2016 г,. ищецът е получил съобщение за
образуване на изпълнителното дело и покана за доброволно изпълнение, като на
25.10.2016г.е внесъл сумата от 50.00 лева за погасяване на вземането по ИД.
Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено
по давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство е предявяването на отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От
изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие
от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
смисъл – Решение № 70/17.09.2018 г., постановено по гражданско дело № 2382/2017 г. на IV
Г0 при ВКС). Следователно от 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на
ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според която "Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното: "В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
3
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. ". В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.10.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК при ВКС: "Изпращането на запорно съобщение до
банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават
за сметка на взискателя", а в мотивите е прието следното: "Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици".
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да
се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК (в този смисъл – Решение № 27/12.07.2022 г. по
гражданско дело № 2884/2021 г. на III Г0 при ВКС).
В тази връзка съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни действия
имат прекъсващ давността ефект.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
4
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Настоящата съдебна инстанция възприема и практиката обективирана в Решение №
37/24.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 1747/2020 г. на IV ГО при ВКС,
съгласно която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на публичната продан,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело / ИД №
220/2016 г. и новообразувано ИД № 131/2022г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег. № 723, район на
действие Врачански окръжен съд и с оглед приетото по-горе се установява, че последното
валидно изпълнително действие е от 27.07.2021 г., когато е поискано налагането на запор
5
върху трудово възнаграждение, пенсия и банкови сметки на длъжника. Следва да се
отбележи също така и че от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, въз
основа на която е издаден процесния изпълнителен лист (23.12.2014 г.) до датата на
Молбата на взискателя (01.09.2016 г.), въз основа на която е образувано ИД и с която е
извършено валидно възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ не са изминали 5 години
(съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и към този момент вземанията по процесния изпълнителен
лист не са били погасени по давност.С молбата от 17.08.2018г. когато взискателят е поискал
от ЧСИ да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжника е прекъсната давността
и е започнала да тече нова 5 годишна давност, която е била прекъсната с нова молба за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от 27.07.2021 г. Въпреки че с
постановление от 30.11.2021г. ид 220/2016г., влязло в сила на 04.01.2022г. е било
прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, въз основа на издадения ИЛ по Заповед за
изпълнение №263/2014г. по ЧГД № 526/2014г. по описа на РС Оряхово е образувано ид №
131/2022 г., като на 23.03.2022г. е наложен запор на пенсията на длъжника, а запорното
съобщение е връчено на 25.03.2022 година на ТП на НОИ и съобщението за запора е
връчено лично на длъжника на 28.03.2022г. По ид №131/2022г. с молба на 29.01.2024г.
отново е поискано налагане на запор на вземанията на длъжника.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се приема, че е
от 29.01.2024 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общата по чл. 110 ЗЗД, поради което за периода до 27.02.2024 г. (датата
на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност.
Поради горното съдът намира предявения от ищеца против ответника иск с правно
основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 012.63 лв./две хиляди и дванадесет лева и шестдесет и три ст./, ведно
със законната лихва върху главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 526/2014 г. по описа
на РС Оряхово, въз основа на което е образувано изпълнително дело № 220/2016 на ЧСИ
М.Н. с рег. № 723, с район на действие РС Враца , е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК – в
размер на 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК от Р.
В. К., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ж.к.“КЦХ“, бл.А3, ап.7, чрез пълномощника си адв.
Ю. О. Г.-АСК, против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл.
„БенчМарк Бизнес Център“, представлявано от В.И и Д.К. Димитрова, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2
012.63 лв./две хиляди и дванадесет лева и шестдесет и три ст./, ведно със законната лихва
върху главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 526/2014 г. по описа на РС Оряхово, въз
основа на което е образувано изпълнително дело № 220/2016 на ЧСИ М.Н. с рег. № 723, с
район на действие РС Враца, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7