Р Е Ш Е Н И Е
№ 5310
гр. Варна, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3348 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от И.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.Д.Г.В.
*** срещу „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** и ТД на НАП
гр.Варна, с БУЛСТАТ *** и адрес гр.***, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл.439, ал.1 ГПК, както следва:
Да бъде признато за установено спрямо „***“
ООД, че е погасена по давност в периода след 05.11.2007г. възможността за
принудително изпълнение на сумата от 1010лв., представляваща задължение по
Запис на заповед от 26.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д.№ 7905/2007г. по описа на ВРС са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД и
Да бъде признато за установено спрямо ТД на НАП
гр.Варна, че са погасени по давност публичните задължения на ищцата в размер на
12334.76 лева, присъединени за събиране по чл.458 ГПК в изпълнително дело № ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че по ч.гр.д.№ 7905/2007г. по описа на ВРС срещу нея е издаден изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД за сумата от 1010 лева, дължима по запис на заповед от 26.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2007г. до окончателното ѝ изплащане. Заповедта за изпълнение била получена от ищцата през м.октомври 2007г. и влязла в сила от тогава.
По молба на кредитора било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** Л.М. На основание чл.458 ГПК за събиране в изпълнителното производство били приети публични вземания в размер на 12334.76 лева съобразно изпратено съобщение от ТД на НАП гр.Варна до съдебния изпълнител. Изпълнителното дело било продължено под № 1914/2011г. по описа на ЧСИ *** С.Д. Ищцата твърди, че по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия и дори не е получила покана за доброволно изпълнение. Вместо да бъде прекратено изпълнителното дело, с молба от 2015г. съдебния изпълнител бил уведомен за сключен договор за цесия между взискателя „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД) в качеството му на цедент и „***“ ООД в качеството му на цесионер. Ищцата не била уведомена своевременно за сключения договор за цесия.
По молба на „***“ ООД със запорно съобщение от 23.10.2008г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
С протокол от ***г. ЧСИ Д. прекратила изпълнително дело № 1914/2011г. и върнал оригинала на изпълнителния лист на „АПС Бета България“ ООД. Въз основа на същият изпълнителен лист „***“ ООД подало молба за образуване на ново изпълнително дело и било образувано изпълнително дело № 567/2018г. по описа на ЧСИ Д. и изпратено ново запорно съобщение до работодателя на ищцата.
Ищцата поддържа, че след 2007г. не е извършвано валидно действие по събиране на вземанията, поради което била погасена по давност възможността за принудителното им събиране. Неправилно били определени и задълженията на ищцата към НАП Варна, които също били погасени по давност.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А.Б.Б.“ ЕООД.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ТД на НАП гр.Варна, с който оспорва исковата претенция като процесуално недопустима, а в условията на евентуалност неоснователна и недоказана.
Публичните вземания се установявали по определения ред, който изрично е указан в КСО, ЗАНН, ДОПК и т.н., като спорове относно дължимостта на публични вземания не били от компетентността на общите съдилища, а се разглеждали по административен ред пред съответните органи, респ. пред съответния административен съд.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представители поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество „А.Б.Б.“ ЕООД не изпраща представител. Ответникът ТД на НАП гр.Варна не изпраща представител, с писмено становище постъпило преди заседанието поддържа твърденията за недопустимост на исковата претенция спрямо него.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
04.10.2017г. е издаден изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД, с който ищцата И.Д.С.
е осъдена да заплати на дружеството сумата от 1010лв., представляваща
задължение по Запис на заповед от 26.04.2007г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 50.50лв., видно от представена справка
от деловодна система на ВРС и копие от
изпълнителен лист /л.22-23/.
На
23.10.2018г. е изпратено запорно съобщение по
изпълнително дело № ***. В съобщението е посочено, че изпълнителното дело пред
ЧСИ *** С.К. – Д. е образувано по молба на „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“
ЕАД и на основание чл.429, ал.1 ГПК въз основа на сключен договор за цесия като
взискател по изпълнителното дело е конституирано „***“ ООД /л.24/.
С
протокол от 03.12.2018г. частния съдебен изпълнител е констатирал настъпилото
по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяване на изпълнително дело № ***
/л.25/.
Въз
основа на същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***, в
което държавата се счита за присъединен взискател за вземания посочени в
удостоверение издадено от ТД на НАП гр.Варна на 27.12.2018г., както се
установява от изпратено до ищцата съобщение за образувано изпълнително дело от
08.01.2019г. /л.26/.
На
същата дата е изпратено запорно съобщение до
работодателя на ищцата за всички вземания в изпълнителното производство,
включително и тези на Държавата, в качеството ѝ на присъединен взискател
по чл.458 ГПК /л.27/.
С
разпореждане а старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна е постановено
прекратяване събирането на публични вземания в размер на 500 лева /л.42-43/.
От
писмо представено ЧСИ *** С.Д. се установява, че изпълнително дело № *** е
образувано първоначално под номер *** по описа на ЧСИ *** Л.М. Делото е
образувано на 11.08.2008г. и преобразувано на 13.04.2011г. По делото е наложен
запор на трудовото възнаграждение на 26.11.2013г. и са постъпили суми в общ
размер на 340 лева в периода от 27.11.2013г. до 10.04.2014г. След представяне
на договор за цесия от 23.02.2015г. като взискател е конституиран „***“ ООД. На
23.10.2018г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Изпълнително
дело № *** е прекратено на 03.12.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и на 17.12.2018г. въз основа на същият
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***. Присъединените публични
вземания са в размер на 12334.76 лева /л.86/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението
по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – изтекла погасителна давност след м. октомври 2007г. –
датата на влизане разпореждането за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№
7905/2007г. по описа на ВРС.
При
предявяване на иск съдът дължи произнасяне по отправеното до него искане
съобразно очертания от ищеца в исковата молба предмет на спора. Твърденията на ищеца,
а и отправеното искане до съда съответстващо на тези твърдения, е за настъпили
факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С
оглед изложените от ищците твърдения и отправеното искане за защита и
съдействие до съда, исковата претенция се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана в рамките на спора определени в исковата молба.
За
да бъдат приети за основателни предявените искове следва да се установи, че в
периода след 05.11.2007г. е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по
отношение на процесните вземания без да са извършени действия, които са спират
и/или прекъсват давността. Доказателствената тежест за установяване на такива
действия се носи от ответника по делото, като с оглед липсата на спор между
страните по отношение настъпилите факти, с доклада по делото не е възлагана
доказателствена тежест между тях.
При
преценка на фактите следва да бъде съобразена и нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение на две
години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия.
Първоначално
изпълнително дело е образувано на 11.08.2008г., като до 12.08.2010г. не е
поискано извършването на нови изпълнителни действия и такива не са
предприемани. В този смисъл изпълнителното производство е било прекратено по
силата на закона (чл.433, ал.1, т.8 ГПК) на 12.08.2010г. и последвалите
действия по изпълнително дело № ***, преобразувано под № *** са били извършени
след прекратяване на изпълнителното производство и не са прекъснали давността.
Първото
действие годно да прекъсне давността е образуването на изпълнително дело № ***
и евентуално направените искания за извършване на изпълнителни действия. Това е
извършено повече от 10 години след влизане в сила на разпореждането за издаване
на изпълнителен лист, много след погасяване по давност на възможността за
принудително изпълнение на вземанията, за които праводателят
на ответното дружество се е снабдил с изпълнителен лист. В този смисъл исковата
претенция спрямо ответника „***“ ООД се явява доказана и следва да бъде
уважена.
С
исковата молба е въведена и претенция за установяване недължимост на публични
вземания на Държавата, в качеството ѝ на присъединен взискател по чл.458 ГПК. При
наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични вземания
оспорването им по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл. 439 ГПК, е недопустимо
по общия исков ред от граждански съд. В този смисъл са Определение № 1002/27.10.2017
г. по гр. д. № 5553/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 3/30.04.2018 г. по гр. д.
№ 5553/2016г. по описа на ВКС, IV г.о. При извършване на преценката за процесуална
допустимост на предявения иск и правния интерес на ищцата следва да се
съобрази, че исковата претенция е за отричане възможността за принудително
изпълнение на публични вземания, за които Държавата е конституирана като
присъединен взискател, които вземания се събират от публичен изпълнител по реда
на ДОПК, а не са възложени за събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК, в
който случай исковата претенция би била процесуално допустима. С установяване
погасяването по давност на възможността за принудително изпълнение на
вземанията на взискателя „***“ ООД изпълнителното производство срещу ищцата ще
бъде прекратено, а с това и възможността за разпределяне на суми в полза на
присъединения взискател по чл.458 ГПК. Държавата,
чрез Национална агенция по приходите е присъединен взискател за всички свои
публични вземания от конкретния длъжник – чл. 458 ГПК, като за целта съдебният
изпълнител изпраща уведомление до НАП за всяко започнато от него изпълнение,
както и преди да изготви разпределение.
Публичните вземания, поради особената защита на държавния интерес,
осигуряват на държавата възможност да получи заделените и суми в
разпределението и без наличието на изпълнителен титул, за разлика от частните
кредитори по чл. 459 ГПК. В хипотезата
на чл. 458 ГПК обаче, по подобие на присъединените кредитори по реда на чл. 459 ГПК, НАП не може да извършва активни изпълнителни действия – искания за запори
и възбрани, за опис, за публична продажба и др. При установяване на пречка за
продължаване на принудителното изпълнение в полза на главния взискател и
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство спрямо него, то няма
как изпълнителното дело да остане висящо само по отношение на присъединения по
чл.458 ГПК взискател, който не може да извършва активни изпълнителни действия,
а само участва в разпределението. За ищцата липсва правен интерес от водене на
отрицателен установителен иск за отричане възможността Държавата да осъществява
принудително изпълнение като присъединен взискател по чл.458 ГПК, а дължимостта
и възможността за принудително изпълнение на публичните вземания срещу ищцата
следва да се установи по реда, по който се извършва събирането им – ДОПК.
Производството по предявения отрицателен установителен иск с посочен от ищцата
ответник ТД на НАП гр.Варна следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо.
Налице
са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК – направено е своевременно искане за присъждане на разноски и
са представени доказателства за действителното им извършване. Според
представения списък по чл.80 ГПК направените от ищеца разноски са в размер на 159.42
лева държавна такса за предявения иск срещу ответника „***“ ООД и 1100 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в посочения размер следва да
бъдат присъдени в полза на ищцата и възложени в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от И.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.Д.Г.В. *** срещу ТД на НАП гр.Варна, с БУЛСТАТ *** и адрес гр.***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.1 ГПК да бъде признато за установено спрямо ТД на НАП гр.Варна, че са погасени по давност публичните задължения на ищцата в размер на 12334.76 лева, присъединени за събиране по чл.458 ГПК в изпълнително дело № ***.
Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, от една страна и „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** от друга страна, че е погасена по давност в периода след 05.11.2007г. възможността за принудително изпълнение на сумата от 1010лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 26.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.№ 7905/2007г. по описа на ВРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1259.42 лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: