Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Андрова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 12 014/18 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата
от 40 000 лв.
Ищцата И.Н. Д.твърди в исковата си молба, че срещу нея
като държавен инспектор в дирекция „Инспекционна дейност и мониторинг“ към
ИА“АА“ били предприети действия по образуване на досъдебно производство по
пр.пр. 5827/2013 г. за престъпление по чл. 304 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Твърди се, че това водено досъдебно производство било прекратено с постановление
от 21.07.2015 г., с което била отменена и предприетата срещу нея мярка за
неотклонение „подписка“. Твърди се, че претърпяла значителни морални вреди като
нейните чест и достойнство, както и добро име били накърнени.
Предвид тези
твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда се претендира
да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу нея наказателно
производство, ведно със законната лихва върху сумата, както и сторените по
делото разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание лично от
ищцата.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 21.07.2015 г., постановено по пр.пр. 5827/2013 г., от
което се установява, че е прекратено ДП№ 190/2013 г. по описа на СО – СГП,
пр.пр. 5827/2013 г. по описа на СГП, образувано и водено срещу И.Н. Д.за
престъпление по чл. 304 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК като е отменена взетата
мярка за неотклонение „подписка“.
По делото е представено и второ постановление
за прекратяване на досъдебно производство от 17.02.2016 г., постановено по пр.пр.
5827/2013 г., от което се установява, че е прекратено ДП№ 190/2013 г. по описа
на СО – СГП, пр.пр. 5827/2013 г. по описа на СГП, образувано и водено срещу И.Н.
Д.за престъпление по чл. 304 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК като е отменена взетата
мярка за неотклонение „подписка“.
В съдебно заседание от 08.04.2019 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Е.Д., син на ищцата.
По настоящото дело е приложена и пр.пр. 5827/2013 г. по
описа на СГП.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е
прекратено наказателното производство поради това, че деянието не е извършено
от него или поради това, че същото не съставлява престъпление като от тези
действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са
били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият
се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи
съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали
вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
по престъпление по чл. 304 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. По делото е представено
постановление на СГП, от което е видно, че воденото срещу ищцата наказателно
производство е прекратено поради недоказаност на престъплението.
Постановлението от 17.02.2016 г., приложено по делото е влязло в законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел настоящият
съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които по естеството си засягат здравословния статус, психическото и
емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната
практика на ВКС, установена с решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г.
на Трето ГО на ВКС, съгласно която фактът на незаконното обвинение е
достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху
честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на
наказателно преследване. Аналогично разрешение е дадено и в решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че
разпитания по делото свидетел установява факта на психически срив у ищцата.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищцата, периода от време, в който по отношение на
нея е била приложена наказателна репресия, предприетата срещу нея мярка на
неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване
на престъпление, притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл.
93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова деяние се наказва
с лишаване от свобода до 6 години, с оглед съдебната практика – решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо
място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите, визирани
по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от страните
писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било да се
присъди сумата от 3 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищцата
от воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 24.02.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “***** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1
във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати
на И.Н. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по пр.пр. 5827/2013 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.02.2016 год. до окончателното им изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен
и недоказан, като и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :