Решение по дело №78/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.10а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Адв. В. П. от Фондация за достъп до права – ФАР като пълномощник на А. Г. с ЛНЧ **********, с временна закрила в Република България, с украинско гражданство и настоящ адрес: гр.Дупница, [улица], последната като майка и законен представител на детето К. Г., ЛНЧ **********, родена на 13.06.2015 г., със съдебен адрес: гр.София, [улица], партер обжалва заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/3685 / 21.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с наличие на условията по чл.10а от ЗСПД и противоречие на чл.3, т.5 от ЗСПД с норми от Конституцията, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година, ЗЗДт, ЗСП и ЗУБ. Противоречието с целта на закона свързва с неспазване на предназначението на помощта да покрие част от разходите за детето в началото на учебната година. Моли за отмяна на заповедта и задължаване на органа да отпусне еднократната помощ за детето.

В писмена молба пълномощникът на жалбоподателката поддържа оспорването. Претендира деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

В писмено становище ответният директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница оспорва жалбата като неоснователна. В с.з. пълномощникът му поддържа тезата, че жалбоподателката няма право на помощта по см. на чл.3 от ЗСПД, т.к. е с предоставена временна закрила на чужденец и няма регистриран постоянен адрес в НБД „Население“.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по делото:

Административното производство е образувано по заявление вх.№ ЗСПД/Д-КН-Д/3685 от 08.09.2023 г. от жалбоподателката А. Г. като украинска гражданка за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за детето й К. Г., родена на 13.06.2015 г. Към заявлението са приложени следните документи:

-служебна бележка изх.№ 1469/ 05.09.2023 г. от директора на СЕУ „Паисий Хилендарски“ – гр.Дупница, съгласно което детето е записано в трети клас в дневна форма на обучение за учебната 2023/2024 г.,

-регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от ДАБ при МС със срок на валидност от 08.06.2023 г. до 04.03.2024 г. на заявителката с придружаващи лица под 14-годишна възраст, между които е К. Г. и

- адресна карта на чужденец от 07.03.2022 г., съдържаща адреса по местопребиваване в гр.Дупница като чужденец.

На 21.09.2023 г. длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница е разгледало заявлението и е дало предложение за отказ на помощта.

С оспорената заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/3685 / 21.09.2023 г. на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница е отказал отпускане на еднократна помощ за детето К. Г. по чл.10а, ал.1 от ЗСПД с мотиви, че семейството не попада в кръга от лицата по чл.3 от ЗСПД. Според органа, съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД право на помощта имат чужди граждани и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Република България е страна, а заявителката и детето пребивават в страната като майка с рег.карта на чужденец с предоставена временна закрила от 29.03.2022 г. до 04.03.2024 г.

Заповедта е връчена на адресата на 26.09.2023 г., а жалбата по делото е подадена по електронната поща на съда на 10.10.2023 г.

В съдебното производство е прието писмо от началник група „Миграция“ при ОДМВР – Кюстендил, съгласно което жалбоподателката има издадена регистрационна карта за чужденец с временна закрила от 29.03.2022 г. Картата е подновявана два пъти с последна карта, приложената такава към заявлението по преписката.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Компетентността на съда е установена с определение № 1271/ 05.02.2024 г. на ВАС по адм.д. № 546/ 2024 г.

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен.

Отказът в оспорената заповед е постановен по заявление за отпускане на еднократна семейна помощ по чл.2, ал.2, т.6 от ЗСМД – еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас. Помощта е уредена в Глава втора „Семейни помощи при бременност, раждане и за отглеждане на деца“ от ЗСПД. Поради липса на специална уредба в чл.10а от ЗСПД за компетентния орган, приложение намира уредбата по чл.10 от ЗСПД. Съгласно нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В случая по делото, оспорената заповед е издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница. Следователно, издателят на заповедта е компетентния орган по адреса за местоживеене на заявителката.

По формата на акта:

Съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПД отказът за отпускане на заявената помощ се мотивира. Поради липса на друго, мотивите на органа следва да отговарят на общото правило по чл.59, ал.2 от АПК. Оспорената заповед отговаря на изискването за форма, т.к. има означение на органа-издател, конкретен адресат, наименование, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя с означена възможност за оспорване пред съд. Налице са ясни фактически основания за издаване на акта в корелация с волеизявлението на органа.

По процедурата:

Процедурата е уредена в общото правило по чл.10, ал.1 от ЗСПД и в нормата на чл.31 от ППЗСПД. Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката заявление-декларация по образец, към което е приложен документа по чл.31, ал.2, т.2 от ППЗСПД във вид на удостоверение, че детето е записано в трети клас, издаден от училището. Към заявлението са приложени и документи относно статута на заявителката като чужденец с предоставена временна закрила. Отказът на органа е постановен след запознаване с документите от административната преписка. С оглед на изложеното са спазени общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на относимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на които органът е постановил своя акт.

По материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съвкупният анализ на приложените по делото доказателства обаче налага извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и несъответствие с целта на закона.

Между страните няма спор и доказателствата установяват, че формално заявителката отговаря на предпоставките за отпускане на еднократната помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Заявителката и детето й К. Г. са семейство по см. на §1, т.1, б.“в“ от ДР на ЗСПД, т.к. са родител и ненавършило пълнолетие негово дете. По отношение на детето е удостоверен статута на записано за обучение в трети клас за учебната 2023/ 2024 г. в СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ – гр.Дупница. Детето живее постоянно в страната по см. на §1, т.4 от ДР на ЗСПД, т.к. писмото от група „Миграция“ при ОДМВР – Кюстендил удостоверява продължило пребиваване на територията на страната, считано от 29.03.2022 г. до подаване на заявлението. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДт.

Спорът е по отношение предпоставките за правото на семейни помощи в нормата на чл.3 от ЗСПД. Нормата е обща, поради което е приложима и за помощта по чл.10а от ЗСПД. Органът е основал отказа на отсъствие на предпоставката по чл.3, т.5 от ЗСПД, съгласно която право на помощта имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на помощта е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Доказателствата установяват, че заявителката е чужд гражданин, който обаче няма постоянно пребиваване в страната, т.к. липсва издадено разрешение за постоянно пребиваване по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България. Заявителката има предоставен статут на временна закрила по чл.1а, ал.3 във вр. с чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците и чл.2, §1, б.“а“ и б.“в“ и §4, б.“б“ от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Изложеното определя еднозначно заявителката като лице, което няма право на исканата помощ съгласно предпоставката на чл.3, т.5 от ЗСПД.

Разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД обаче не съответства на Конституцията на Република България, Конвенцията за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Съгласно §1а от ДР на Закона за убежището и бежанците, в закона са въведени разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО. Директивата е част от правото на ЕС. Конвенцията за правата на детето е ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и обнародвана в ДВ, в сила е от 03.07.1991г. поради което на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които й противоречат. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията разпоредбите й имат непосредствено действие и другите закони не могат да й противоречат. Следователно, в йерархията на актовете по чл.5 от Конституцията, разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД не може да противоречи на Конституцията, Конвенцията на правата на детето и Директива 2001/558ЕО, а при установено противоречие тази разпоредба следва да остане неприложена.

Съгласно чл.26, ал.2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по Конституцията, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Предпоставките за отпускане на помощта по чл.10а от ЗСПД не включват изискване за придобито българско гражданство от заявителката. Съгласно чл.14 от Конституцията семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. По см. на чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно чл.3, т.2 от Конвенцията за правата на детето държавите-страни по нея се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. В чл.27 от Конвенцията за правата на детето е уредено правото на жизнен стандарт на детето. Съгласно чл.27, т.1 от Конвенцията жизненият стандарт на детето трябва да съответства на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Задължение на държавата по чл.27, т.3 от Конвенцията е да подпомага родителите и другите лица, отговорни за детето да осъществят това право и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл.3, §2 от Директива 2001/55/ЕО държавите-членки прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на човешките права и основните свободи и на техните задължения за недискиминация, като чл.12 и чл.13 от Директивата създават правила за приложимост на общите разпоредби, отнасящи се до националното законодателство досежно достъпа до системите за социално осигуряване и предоставяне на социални помощи на лицата с временна закрила. С оглед на посочената нормативна рамка в Конституцията на страната и в действащия международния правов ред се налага извода, че лицата с предоставена временна закрила имат гарантирани равни права с правата на българските граждани в сферата на социалното подпомагане и социалните грижи. Аргумент за това по отношение на социалното подпомагане е нормата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, а по отношение на социалните грижи е правилото на чл.13, §2 от Директива 2001/55/ЕО досежно предоставените от държавата помощи от „Социални грижи“. Целта на семейните помощи по чл.1, ал.2 от ЗСПД е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или лицата, полагащи грижи за тях. Тези помощи са част от правото на всяко дете за жизнен стандарт по чл.27, т.3 от Конвенцията за правата на детето. Смисълът на помощта по чл.10а от ЗСПД е отпускането на тази помощ на учащо се дете, независимо от дохода на родителя и здравословното състояние на детето. Следователно, заложеното в чл.3, т.5 от ЗСПД условие противоречи на правото на детето на заявителката за жизнен стандарт и на задължението на държавата за достъп до системите за социални грижи на лицата, ползващи се с временна закрила, поради което нормата следва да остане неприложена.

Наличието на материалноправните основания по чл.10а, ал.1 от ЗСПД правят дължима поисканата от заявителката помощ за детето К. Г..

Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. По реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за ново произнасяне със заповед за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД по заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-КН-Д/3685 от 08.09.2023 г.

На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК Агенция за социално подпомагане дължи заплащане на жалбоподателката на 10лв. ДТ.

На основание чл.38, ал.2, изр.1 от ЗА адв.В. П. има право на адвокатско възнаграждение. За определяне на сумата съдът съобразява решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г., което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, §1 от ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. В случая това е Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредбата и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и обемът на извършените действия. Настоящето дело не се отличава с голяма фактическа или правна сложност, като по сходни казуси има множество произнасяния на националните съдилища, чиято практика пълномощникът на жалбоподателката цитира и използва в доводите си срещу оспорения акт. От друга страна, действията на пълномощника се свеждат по изготвяне и подаване на жалбата и подаване на молбата за нейното поддържане. Пълномощникът не се е явил в съдебното заседание по делото. По делото са събрани само писмени доказателства, включващи преписката по издаване на оспорения акт. С оглед на посочените критерии, уреденото в чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004 г. възнаграждение в размер на 1 000лв. за неоценяем иск е прекомерно и непропорционално спрямо извършената работа, включително съпоставяйки същото с размера по чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ от 240 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което насрещната страна следва да понесе като отговорност за разноски е сумата от 400лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/3685 / 21.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати на А. Г. деловодни разноски в размер на 10 лв. /десет лева/ за ДТ.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати на АДВОКАТ В. Л. П. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.