Р Е Ш Е Н И Е
№ 540/27.2.2020г.
Град Пловдив, 27, 02 , 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 05, 02, 2020 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 3659 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производство по реда на чл. 186, ал.
1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– „Ексклузив маркет” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Брезовска“ №22, представлявано от И.В.К. обжалва Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-852-0026084/26.11.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискалните устройства е запечатан търговски обект – магазин за
алкохол и цигари, находящ се в гр.Пловдив и забрана за достъп до него за срок от 10 дни
на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл.
186, ал.3 от същия закон. В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ
е незаконосъобразна и води до съществено нарушение на правата и интересите от
жалбоподателя, че изначално проверката е опорочена, наложеният срок запечатване
от 10 дни е необосновано дълъг и
заповедта не е целесъобразна.
Сочи се, че при издаване на процесната ПАМ не е подходено индивидуално, като не е посочена големината на
магазина, къде се намира и защо е прието, че мястото на което се намира
търговският обект е прието за „възлово”.
Твърди се, че заповедта не е
мотивирана и фактически необоснована от конкретни обективни обстоятелства, от
които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът
–Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.П. счита жалбата за неоснователна, настоява за
отхвърлянето й, като претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
С обжалваната заповед ответникът
приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – магазин за алкохол и цигари, находяща се в гр.Пловдив и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни на осн. чл
чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.
За да наложи процесната
ПАМ административния орган е приел за
доказано, че при извършена проверка на 20.11.2019г. с начален час 11:18 часа, в
търговски обект – магазин за алкохол и цигари, находящ
се в гр.Пловдив, стопанисван от „Ексклузив маркет” ЕООД, задълженото лице не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на две кафета на стойност 1,20 лева, платени в брой от
проверяващия екип. Преди проверяващите да се легитимират В.М.-продавач не е
издал касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално
устройство модел Датекс ДП 150 КГ, с ИН
на ФУ ОТ779353 и ИН на ФГ1 02779353 или от кочан с ръчни касови бележки.
Констатациите от проверката са обективирани в приложения
протокол за извършена проверка №0206084 от 20,11,2019г.
Съдът обсъди отразеното в протокола
за проверка от 20,11,2019г. / л. 19-20/, в описа на наличните средства, в декларацията на продавача В.М. и приложените
дневни отчети и фискални бонове , от които се установява разлика между
фактическата наличност на парични средства и разчетната
наличност от фискалното устройство, в размер на 425,53 лева. Обяснението на М.
за така установената разлика е, че към момента на проверката в обекта има
стока, пристигнала едновременно, платена е , но не е изведена от фискалното
устройство и не е заведена в програмата.
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена преустановителната и превантивна принудителна
административна мярка – запечатване на търговския му обект за срок от 10 дни.
Жалбоподателя не е оспорил събраните
доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че
няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.
В тази връзка именно от събраните по
делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон
за всяка от извършените продажби.
Протокола от проверката е съставен в
присъствието и подписан от В.М..
От правна страна следва да се изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й, както и за нарушените права на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и
възстановителни. Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият
факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното
от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на
реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по
установения ред за доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а” ЗДДС, ответният административен
орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския
обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките
за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна.
Такива цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при
превратно упражняване на властнически правомощия.
Без съществено значение за
законосъобразността на издадения административен акт се явява конкретния размер
на установената фактическа касова наличност, който влияе единствено и само на
преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е
минимално определен на 10 дни, тъй като
мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата
20,11,2019г. и това е напълно достатъчно.
Самият акт на ответника е мотивиран в
достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на
долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.
При това положение на нещата
настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за
необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.
Безспорно се касае до обект
разположен на възлово място в гр.Пловдив , както е посочено в протокола за
извършена проверка , относително голяма
площ за този род заведения и дори да се
приеме, че неиздадената касова бележка е за покупка с незначителна стойност, то
мултиплициран ефекта върху реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени
вреди за фиска.
Съобразно приложената упълномощителна заповед на лист 41 съдът приема , че оспорената заповед на Началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП е издадена в предвидената от закона
форма , от материално и териториално компетентен орган.
Ето защо, настоящият състав на съда
счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и
извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Съобразно изхода на спора съдът дължи
произнасяне и по претендираните разноски от
ответника, поради което на ТД на НАП –
Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а
възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.
2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ексклузив маркет” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Брезовска“ №22, представлявано от И.В.К. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-852-0026084/26.11.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискалните устройства е запечатан търговски обект – магазин за
алкохол и цигари, находящ се в гр.Пловдив и забрана за достъп до него за срок от 10 дни
на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл.
186, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА „Ексклузив
маркет” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Брезовска“
№22, представлявано от И.В.К. да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на
призоваване в гр.Пловдив, ул."Скопие"№
106 сумата от 100 /сто/ лева за съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: