Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 214 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба, вх. № 274389/04.02.2021 г.
на В.С.А., ЕГН **********, за установяване спрямо длъжника „И.“ АД (н), ЕИК *******съществуването
на неприето вземане за сумата 625807,40 лева, произтичащо от запис на заповед с
падеж 15.02.2020 г., което било включено от синдика Н.Г. в списъка на
неприетите вземания и възражението на ищеца срещу този извод било прието за
неоснователно с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по
несъстоятелността.
Ищецът твърди, че решение № 2095/22.11.2019 г. по търг.
дело № 681/2019 г. на СГС, VI-21 състав, по отношение на „И.“ АД (н), ЕИК *******било
открито производство по несъстоятелност, съответно дружеството било обявено в
несъстоятелност, като в рамките на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ ищецът В.С.А.
предявила вземане в размер на сумата 625807,40 лева, произтичащо от запис на
заповед с падеж 15.02.2020 г., който обезпечавал наследствения й дял от
предоставени от наследодателя й Г.С.заеми на „И.“ АД, включени в годишната му
данъчна декларация за 2014 г.. Заемите били осчетоводени и включвани като
задължения на дружеството в обявяваните в търговския регистър годишни финансови
отчети. Въпреки това вземането било включено в списъка на неприетите предявени
вземания, а депозираното от ищеца възражение с определение от 22.01.2021 г.
съдът по несъстоятелността оставил без уважение. Това налагало установяване
съществуването на вземането в исково производство.
Ответникът „И.“ АД (н), ЕИК *******, не депозира отговор
на исковата молба.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение
в разпоредбата на чл. 694 ТЗ, като е предвидено, че синдикът е длъжен да
участва в производството по ал. 1 – ал. 3, каквото е и настоящото такова, без
това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването на процесуалната норма е
наложило синдикът на „И.“ АД (н), ЕИК *******, да бъде конституиран като страна
в настоящото производство, като спрямо
същия искът не следва да се счита предявен, тъй като касае материално правоотношение
между ищеца и „И.“ АД (н), ЕИК *******. Насочването на иска и срещу синдика
следва да се тълкува в посока на предвиденото от ТЗ задължително негово участие
в производството.
Синдикът Т.И. счита предявената искова молба за допустима,
но не се ангажира с категорично становище за основателността й, като счита, че
дружеството не е оспорвало каузалното правоотношение, обезпечено чрез ценната
книга.
В производството като трето лице-помагач на длъжника е
конституиран М.Г.С., който обаче не излага нито фактически твърдения, нито
правни доводи за обосноваване неоснователността на предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 625807,40 лева,
произтичащо от запис на заповед с падеж 15.02.2020 г., което
вземане не е прието за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „И.“ АД (н), ЕИК *******и
с определение № 260437/22.01.2021 г. на съда по несъстоятелността, постановено
на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, възражението на ищеца, е оставено без уважение.
Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира едностранно волеизявление на „И.“ АД, ЕИК *******,
представлявано от изпълнителния директор И.С., в качеството му на издател,
извършено на 15.02.2018 г., със съдържание безусловно обещание да плати на поемателя - В.С.А. сума в размер на 625807,40 лева, с падеж
15.02.2020 г. и място на плащане - гр. София.
В
удостоверение, издадено от „И.“ АД (н), ЕИК *******, е обективирано
извънсъдебно признание, че дружеството не е погасило задълженията си към
наследниците на Г.А.С., починал на 04.04.2015 г. възлизащи
на сума в общ размер 2778299,52 лева и произтичащи от предоставени заеми, които
в били надлежно отразени в търговските книги на дружеството и в обявените му
годишни финансови отчети през периода от 2011 г. до 2018 г..
Не е спорно, че ищецът В.С.А. в качеството й
на съпруга на Г.А.С. е негов наследник по закон, заедно с три лица низходящи от
първа степен.
Във
възражението срещу включване на вземането по ценната книга в списъка на
неприети вземания, претендиращият кредитор изрично твърди, че записът на
заповед обезпечава изплащането на наследствения й дял от предоставените от
наследодателя й в полза на дружеството заеми.
В
производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което в търговските книги на „И.“ АД (н), е отразено предоставянето на
заеми от Г.С.в размер на 3302650,97 лева в периода 2009 г. – 2014 г., от които е
върната сума в размер на 1961503,00 лева и е налице задължение за връщане на
сума в размер на 1834369 лева. В счетоводството на дружеството вещото лице не е
установило да са налице сключени формални договори за заем, като сумите са осчетоводени
въз основа на приходни касови ордери. По отношение на вземанията счетоводството
на ответното дружество е редовно водено. Съгласно констатациите на одиторите, направени относно годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., Г.А.С.
е предоставил заеми на дружеството към 31.12.2011 г. в размер на 1355000 лева,
съответно в размер на 1687000 лева към 31.12.2012 г.. Съгласно одиторските констатации, направени по отношение на ГФО за
2015 г., към 31.12.2014
г. наследниците на починалия С. били носители на вземане за връщане на
предоставените заеми в размер на 1730000 лева, а към 31.12.2015 г. – в размер
на 1877000 лева. В годишните данъчни декларации на С. предоставените заеми в
полза на дружеството били съответно декларирани, като за 2014 г. възлизали на
сума в общ размер от 1953712 лева. При изслушването на заключението, в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че сумите, предоставени в заем и подлежащи на
връщане в заключението са посочени в различен размер, тъй като се основават на
различни източници на информация, като сумата основана на установените и
проверени от експерта първични счетоводни документи - приходни касови ордери е
с най-малък размер, без това да означава, че констатациите на одиторите са не верни или че данъчните декларации на
заемодателя са недостоверни, тъй като е възможно част от първичните документи
да не се съхраняват.
В случая, субективното право на ищеца се основава на
формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед, която е извършена в
предписаната от ТЗ форма и съдържа предписаните реквизити.
В съдържанието на ценната книга е включен изразът „запис
на заповед“, като документът е озаглавен „Запис на заповед“ и след данните на
издателя, извършващ волеизявлението, е записан текстът „с настоящия запис на
заповед безусловно и неотменимо се задължаваме да платим по този запис на
заповед на датата на падежа без протест“, което означава, че в съдържанието на
документа изрично се съдържа изразът „запис на заповед“ и от тази гледна точка разпоредбата
на чл. 535, т. 1 ТЗ е спазена, съответно документът съдържа всички задължителни
реквизити, конститутивни елементи от формата му.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца В.С.А.,
като поемател, е възникнало право на вземане за
сумата 625807,40 лева, изискуемостта на което е настъпила с настъпването на
конкретен ден – 15.02.2020 г., доколкото падежът на записа на заповед е на
определен ден по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 537 ТЗ. В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е необходимо единствено
определеният като падеж ден да е настъпил, без да е необходимо записът на заповед да
е бил предявен за плащане.
В
Тълкувателно решение № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за поставянето на
длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по записа на
заповед); на условие за запазване правата срещу регресно
отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното
задължение, когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след
предявяването. Когато падежът на задължението е обвързан с предявяването на
ценната книга, то обуславя настъпването на изискуемостта на задължението,
съответно когато падежът е определен по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 3 и т. 4 ТЗ, изискуемостта на вземането по ценната книга настъпва без оглед и независимо
от предявяването й. При положение, че определеният ден за падеж (15.02.2020 г.)
е настъпил, то задължението по ценната книга е изискуемо и издателят на ефекта
„И.“ АД (н) дължи изпълнение (плащане).
Записът
на заповед е обикновена форма на менителнично
задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на
основание за извършване на сделката не представлява условие за нейната
валидност. Поради абстрактния характер на менителничното
волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на
основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая ищецът твърди, че
задължението по ценната книга обезпечава задължения на „И.“ АД (н) по каузално
правоотношение – сключени договори за заем, в рамките на които наследодателят Г.С.е
предоставял суми за временно ползване на длъжника, за което били издадени
приходни касови ордери.
В
т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В
тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК, (но и на всяко производство с
предмет установяване и принудително осъществяване на вземане, произтичащо от
издаден запис на заповед), на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно
наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник
релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за
погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение, т. е. неговите правоизключващи
възражения.
В
случая, страните не спорят, че издаденият запис на заповед обезпечава
задължения на издателя „И.“ АД (н) към В.С.А., в качеството й на наследник по
закон на заемодателя Г.А.С., но в настоящото производство вземането, предявено
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност се основава на
издадената ценна книга, която е самостоятелна правна сделка, валиден източник
на облигационно правоотношение и то с абстрактен характер. Връзката с конкретно
каузално правоотношение е значима, само ако от него задълженото по ценната
книга лице черпи правоизключващи свои задължения, а
такива не са релевирани. Чрез правоизключващите
възражения издателят на ценната книга следва да се домогва да установи
несъществуването на обезпеченото каузално задължение, за да се приеме, че не
съществува обезпечаващото го абстрактно такова. В случая обаче задълженото по
ценната книга лице не твърди несъществуване на абстрактното задължение поради
несъществуване на каузалното такова. Напротив – представено е извънсъдебно
признание за съществуване на каузалните задължения, съответно предоставените
заеми от наследодателя на В.С.А. в полза на дружеството са счетоводно отразени и
документалната им обоснованост произтича от издадени приходни касови ордери,
съответно счетоводството на „И.“ АД (н) по отношение на тези записвания е
водено редовно.
Изложеното
обуславя извод, че в правната сфера на В.С.А., съществува неудовлетворено право
на вземане за сумата 625807,40 лева, произтичащо от издаден на 15.02.2018 г. от
„И.“ АД (н) запис на заповед с падеж 15.02.2020 г. и предявеният иск следва да
бъде уважен.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, право на присъждане на
разноските за настоящото производството се поражда за В.С.А., която претендира
заплащане на сумата 450 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде уважен, разноските са за сметка на масата на несъстоятелността
на „И.“
АД (н), затова дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на СГС държавна такса от 1 % върху размера на иска (625807,40 лева) или 6258,07
лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.С.А., ЕГН **********, срещу
„И.“ АД (н), ЕИК *******, иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че
предявеното с молба, вх. № 57324/22.06.2020 г. за удовлетворяване в производството
по търг. дело № 681/2019 г. на СГС, VI-21 състав, вземане за сумата 625807,40 лева, произтичащо
от запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. от „И.“ АД (н), ЕИК *******, с
падеж 15.02.2020 г. и с поемател В.С.А., ЕГН **********,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА „И.“
АД (н), ЕИК *******, да заплати
на В.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 450
(четиристотин и петдесет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „И.“
АД (н), ЕИК *******, да заплати
в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ,
сумата 6258,07 лева (шест хиляди двеста петдесет и осем лева и седем стотинки)
– държавна такса върху цената на уважения иск, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на Т.Д.И. – синдик на „И.“ АД (н), ЕИК *******и на кредитора М.Г.С.,
ЕГН ********** – трето лице-помагач на „И.“ АД (н), ЕИК *******.
СЪДИЯ: