Решение по дело №533/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 58
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20182100900533
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

Номер 540                          Година 2020,17.02.                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                           

 

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

На   девети декември                                Година две хиляди и деветнадесета

В  публичното  заседание в следния състав:

                                                     

                                          Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                  Членове:    ………………………………………                                                       

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                      съдията

търговско     дело номер         533             по описа за       2018             година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

        

Ищецът А.Р.А. в качеството  на съдружник в ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД,ЕИК **********, е предявил  иск против ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД,ЕИК **********, за прогласяване нищожността на решенията, обективирани в Протокол за извънредно Общо събрание на съдружниците на ответното дружество от 17.09.2018г., с нотариална заверка на подписи,рег.№4105/17.09.2018 г. и нотариална заверка на съдържанието, рег. № ***г. на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, рег. № 342 в НК, с район на действие–БРС. При условията на евентуалност е поискана отмяна на посочените решения като незаконосъобразни, противоречащи на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор. Ищецът твърди, че в качеството си на съдружник в ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, притежава 32 001 дяла от капитала на ответното дружество, с номинална стойност на всеки дял поотделно - 1 лев. Посочва, че на 09.10.2018г., при извършена справка по партидата на дружеството, е установил, че със Заявление по образец А4, рег.№2018100851130  са  били заявени за вписване промени, изразяващи се в промяна на управителя; промяна на седалището и адреса на управление, както и обявяване на дружествен договор, като така узнал и за представения със заявлението протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 17.09.2018г.  в ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД. Твърди, че извънредно Общо събрание не е било провеждано, нито извършено надлежно уведомяване за неговото свикване, поради което и ищецът не присъствал на такова. В допълнителна молба по повод указания за уточняване на фактическите основания за иска за нищожност на решенията на общото събрание, заявява, че се касае за формално отразяване на решения в протокол, които на практика не са взети, отразено е решение досежно редовността на връчване на покана за провеждане на събранието, което е извън компетентността на този орган, извън компетентността е и решението, с което ОС предоставя на адв.Пламен Ченголов представителна власт да представлява дружеството, взети са решения по въпроси, които не са били предварително обявени в дневния ред. Предвид изложеното, намира решенията, обективирани в горецитирания протокол, за нищожни. Излага фактически основания и за незаконосъобразност на взетите решения. На първо място, твърди нарушения на процедурата по свикване на ОС. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ТЗ, общо събрание се свиква с писмена покана, получена най - малко седем дни преди датата на заседанието, в случай, че не е предвидено друго в дружествения договор. Поканата следвало да бъде получена от всеки от съдружниците най - малко 7 дни преди провеждане на събранието. Оспорва представените към заявлението покани като документи с невярно съдържание, а също и неистински, на основание чл. 193 от ГПК. Навежда доводи, цитирайки разпоредбата на чл. 138, ал.2 от ТЗ, че събранието не е било свикано от надлежен орган, а именно - от управителя. Посочва, че видно от представените към заявлението документи в ТР, горепосочената процедура не е  била спазена. Искането за свикване на ОС от съдружник следвало първо да бъде отправено до управителя на дружеството и само в случай, че в двуседмичен срок от искането, управителят не свика ОС, съдружникът можел да направи това лично. Твърди, неспазване от връчителя на  изискванията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и осъществяване на действия по връчване  на  адреса на управление на дружеството, наместо по настоящия му адрес към момента на връчването. Счита, че съдебният изпълнител не е изпълнил задълженията си и не е извършил законосъобразно връчване на горецитираните покани - искания. На следващо място, в условията на евентуалност въвежда възражения, че поканите - искания за свикване на общо събрание са с неясен адресат (адресирани едновременно до управител и съдружник). Неясен и незаконосъбразен счита и механизмът за определяне датата на събранието. Посоченият дневен ред не съдържал конкретни предложения за вземане на решения по включените в него въпроси, касаещи както избора на нов управител, така и седалището и адрес на управление и промяна на Дружествения договор. Установявали се редица нарушения на процедурата по свикване на извънредно ОС. Твърди, че на събранието са взети решения, необявени и непосочени в дневния ред, които изчерпателно цитира. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.25 от Дружествения договор, общото събрание се организира и ръководи от управител и секретар, като последният също следвало да бъде определен в самия протокол на събранието. В конкретния случай липсва законен избор на секретар на ОС, имащ функцията и на преброител, а управителят на дружеството не присъствал поради липса на надлежно уведомяване. Твърди, че на посочената дата и час и на определеното място, Общо събрание не било провеждано. Заявява, че протоколът бил изготвен формално на по-ранен етап, а  на 17.09.2018г. – единствено извършена заверка на подписите на лицата. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

 Предявеният главен иск е за прогласяване нищожност на взети решения от Общо събрание на дружество с ограничена отговорност и е с правно основание в  чл.124, ал.1 от ГПК, а предявеният при условията на евентуалност иск е за отмяна на същите решения и  е с правно основание в чл. 74 от ТЗ.

Не следва да се дава правна квалификация на която и да било от ищцовите претенции по чл. 26 от ЗЗД, въпреки развитите съображения в такава насока в молба вх. № 15403 от 29.10.2018 год., тъй като съгласно мотивите по т.1 на ТР № 1 от 06.12.2002 год. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 год. на ОСГК докладчик съдия Дария Проданова: “Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност.“ По тази причина по т.1 на тълкувателното решение е прието, че: “Порочните решения на общото събрание са отменяеми. Квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ. Недопустимо е квалифицирането на решенията като унищожаеми.“

          Ответното дружество ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД, ЕИК **********, чрез назначения от съда особен представител - адв.Женя Маркова - БАК оспорва в отговора си допустимостта и основателността на исковете. На първо място, посочва, че претенцията е предявена извън преклузивния четиринадесетдневен срок. Излага становище и за неоснователността й. Посочва, че проведеното на 17.09.2018г. общо събрание е валидно свикано, поканите - редовно връчени, а взетите решения съответстващи на пределите на компетентност на общото събрание.

           Намира, че изложените от ищеца аргументи за липса на уведомяване при провеждане на общото събрание, противоречат на утвърдената съдебна практика. Подчертава, че А., в качеството си на управител, е следвало да уведоми съдружниците за промяната на постоянния си адрес (който съвпада с адреса на управление на дружеството), както и да  актуализира адреса на управление на ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД в Търговския регистър. Твърди, че оставяйки дружеството без актуален адрес за кореспонденция, ищецът блокира дейността му.

           Навежда доводи във връзка с изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на процедурата по свикване на общо събрание (нищожност на решенията). Твърди, че ищецът е редовно поканен на насроченото ОС, с поведението си отказвал да присъства, като по този начин напълно се дезинтересирал от проблемите на дружеството, не изпълнявал задълженията си като управител по договор за управление и не предприел действия по защита интересите на дружеството, включително по образувани три заповедни производства. Развива подробни съображения в тази насока. Предвид горепосочените факти, ответникът заявява, че решенията на ОС били взети съгласно законовите разпоредби и дружествения договор, паради което твърденията за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави, се явявали неоснователни. Излага доводи, че в случай, че съдът установи нищожност на някои от решенията на ОС, то това, съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД, не водело до нищожност на всички решения. Не представя и не ангажира доказателства.

          Третото лице-помагач на ответното дружество А.Р.М., конституирано с определение № 948 от 17.10.2018 год. по делото, е депозирало писмен отговор чрез процесуалния си представител- адв.Ченголов - БАК, в който оспорва предявените искови претенции, излагайки становище за недопустимостта и неоснователността им.Твърди, че проведеното на 17.09.2018г. Общо събрание, е второ по ред и е проведено при същия дневен ред, както и предходното от 07.06.2018г. При свикване на първото общо събрание, ищецът отказал да подпише разписка, че е получил покана за свикване на събранието, като отказът бил удостоверен от трима свидетели. За обжалване на решенията било образувано т.д. № 295/2018г. по описа на БОС. Предвид горните обстоятелства, М. предприел действия по връчване на поканата чрез съдебен изпълнител. Заявява, че постоянният адрес на ищеца съвпадал с адреса на управление на дружеството, както и с адреса, посочен в дружествения договор. Последният бил посетен от служители на ЧСИ Иванка Миндова на 14.07.2018г.; 20.07.2018г.; 08.08.2018г. и на 17.08.2018г., като е констатирано, че А. живее там, но отказвал да му бъде връчена покана. Съдействие за връчване било отказано и от съпругата на ищеца. През времето, в което служителите на ЧСИ са се опитвали да  връчат поканата за свикване на ОС, ищецът извършил целенасочени действия за опорочаване процедурата по свикване на ОС (промяна на настоящия адрес в ***Твърди, че в двуседмичния срок по чл.47 от ГПК, включително до 11.09.2018г., когато е съставен Констативен протокол, изх.№13742/11.09.2018г., книжата не са били получени в кантората на ЧСИ нито от ищеца, нито от пълномощника- адв.Димова, въпреки контактите с последната по телефона. Навежда доводи, че ищецът, в качеството на управител и съдружник е следвало да уведоми дружеството (както и  другия съдружник) за промяната на адреса. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че процедурата по свикване, респективно, взетите решения на проведеното Общо събрание са напълно законосъобразни и не страдат от никакъв порок. Обосновава причините, поради които дневният ред и част от разглежданите въпроси, не били посочени в поканата - с оглед превенция от злоумишлени действия от страна на управителя – ищец по настоящото дело. Излага становище във връзка с наведените в искова молба доводи относно процедурата по свикване на общото събрание - адресиране на поканата до ищеца в качеството му на управител и съдружник. Заявява, че тъй като не съществувала известност относно обстоятелството дали ищецът ще получи книжата в срока по чл. 47 от ГПК, нямало как да бъде фиксирана точна дата на събранието.

В допълнителната искова молба, ищецът изцяло поддържа предявените искови претенции. Оспорва твърденията, изложени в отговора на  третото лице- помагач за недопустимост на иска, като предявен извън срока по чл.74, ал. 2 от ТЗ. В тази връзка заявява, че при справка по партидата на дружеството, извършена на 09.10.2018г., е установил и за първи път узнал, че на 08.10.2018г., е било подадено Заявление А4, рег.№20181008151130, със заявени за вписване промени, а именно: избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и обявяване на актуален дружествен договор. Подчертава, че по този начин за първи път узнал и за представения към заявлението протокол от проведеното извънредно Общо събрание. Предвид изложените обстоятелства, ищецът счита, че срокът за него започвал да тече от 09.10.2018г., когато била подадена исковата молба. Излага аргументи. Възразява срещу наведените от третото лице-помагач, доводи за неоснователност на предявените претенции, както и че ищецът целял с настоящото производство спечелване на време за присвояване активите на дружеството. Намира за неотносими твърденията за неправомерни действия от негова страна на предходни общи събрания. Оспорва като неверни и твърденията относно връчване на поканите за свикване на ОС, както и че ищецът целял опорочаване на самата процедура и се укривал, променяйки адреса си. Подчертава, че цитираната от помагача в тази връзка, съдебна практика не е задължителна за съдилищата. Изразява несъгласие с изложеното в отговора на третото лице-помагач, че управителят не предприел никакви действия за промяна на дружествения договор, като пояснява, че последният нямал правомощия да изменя сам дружествения договор и да обявява същия в ТР. Поддържа изложените в исковата молба аргументи за нарушаване на чл.25 от Дружествения договор. Взема отношение и във връзка с твърденията за злоумишлени действия от страна на управителя. Заявява, че съдебни дела срещу ответното дружество били инициирани от съдружника М., а не от ищеца. Твърди, че въпросите от дневния ред не били включени и посочени в поканите - искания. Оспорва твърденията на помагача за законно ръководено общо събрание от съдружника М.. По - нататък се излагат аргументи за нарушение на императивните разпоредби относно законното представителство, при приемане на решенията на проведеното на 17.09.2018г общо събрание. Навежда доводи в тази насока. Поддържа твърденията си, че въпросите от дневния ред не били включени и посочени в поканите - искания. Цитира разпоредбата на чл. 139, ал.1 изр.2 от ТЗ. Счита, че действията на третото лице помагач целят увреждане интересите на дружеството и формиране на несъществуващи пасиви за същото, създаващи предпоставки за обявяването му в несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост. За установяване на горното, били сезирани съответните органи, като предстояло извършване на проверка. Оспорва като неверни и неоснователни твърденията на третото лице-помагач, че не съществувала възможност за фиксиране точна дата за събранието. Излага становище във връзка с доводите, че били спазени изискванията на разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗТР при подаване на заявление А4, рег.№20181008151130.

          Ответникът в допълнителния отговор на исковата молба чрез особения представител адв.Женя Маркова - БАК, излага становище за недопустимост и неоснователност, като преповтаря и поддържа изложеното в първоначалния отговор. Счита, че допълнителните въпроси, разгледани на ОС на 17.09.2018г. относно гласуване на представителната власт на адв.Пламен Ченголов, се явявали редовно взети, независимо, че не били отразени в поканите - искания, тъй като съдружниците се съгласили за тяхното разглеждане.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не са налице признания на права. Признават се следните обстоятелства: ищецът А.Р.А., към датата 17.09.2018г. е вписан съдружник и управител на ответното дружество ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД; съставен е документ, озаглавен „Протокол“ от дата 17.09.2018г. за проведено общо събрание на съдружниците в ответното дружество на тази дата в нотариална кантора, като подписите на присъствалите на него лица и съдържанието на този документ са нотариално удостоверени на същата дата от помощник нотариус Михаил Бакалов, действащ по заместване на нотариус Емилия Бакалова; към ищеца е била отправена покана-искане със съдържанието на листи от 45 до 48 вкл. представена за връчване чрез частен съдебен изпълнител Иванка Миндова; за действията по връчването помощникът на частен съдебен изпълнител Иванка Миндова е съставил констативен протокол от 11.09.2018 год.

От събраните по делото доказателства и с оглед твърденията на ищеца не се установява да са налице предвидените от закона предпоставки за редовното свикване и провеждане на извънредно общо събрание на дружеството. Независимо от изложеното, съдът намира иска за прогласяване на нищожността на взетите решения за неоснователен.

Порочните решения на общото събрание на търговско дружество не следват режима на недействителност, уреден за сделките в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За тях е налице специална уредба в чл. 71, чл. 74 и чл. 75 от Търговския закон (ТЗ). Като нищожни ТЗ изрично квалифицира само решенията на общото събрание, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, а именно когато те са взети в противоречие с влязло в сила решение. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на общото събрание, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в Търговския регистър. Нищожно се явява и решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт. Когато са опорочени процедурата по свикването и провеждането на Общото събрание, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или учредителния акт, тези решения са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, а не нищожни. В настоящият случай се твърди от ищеца, че атакуваните решения са нищожни, поради непровеждане на общо събрание на дружеството, т. е. липсват взети решения на общо събрание на дружеството, както и че атакуваните решения са извън компетентността на този орган.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2018 г. в кантората на нотариус Емилия Величкова, рег.№ 342, е проведено общо събрание на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД. Протоколът от така проведеното събрание е заверен от посочения нотариус за съдържание, както и за подписите на присъствалите лица. Наред с посоченото, по делото е разпитан свидетеля Д.Я., който заявява, че общо събрание на ответното дружество е проведено на посочените в протокола ден, час и място, като  протоколът е бил воден от него, а предложенията за  решения са  били правени от председателя на събранието – А.М.. Свидетелят лаконично, но пълно, ясно и точно  описва събитието - водел е протокола на компютър, на място е имало разговори, обсъждания, които той е записвал, като събранието е продължило около час. Доказателства, опровергаващи тези показания не са събрани, а и самите показания не противоречат, а потвърждават и допълват представените писмените доказателства. В случая доказателствата еднозначно сочат, че протокола е съставен в деня на провеждането на събранието и отразява взетите на него решения. При това положение, твърдението на ищеца за нищожност на процесните решения на общото събрание на дружеството ответник, поради невземането на такива и формалното им отразяване в протокола като извършени действия, са неоснователни. Доказан се явява факта на проведено общо събрание на дружеството и приемане на решения, отразени в представения протокол.

Неоснователно се явява и твърдението на ищеца за нищожност на процесните решения, тъй като са извън пределите на компетентност на общото събрание, определени от закона, учредителния акт и предварително зададения дневен ред. На първо място се сочи за нищожна отразената в протокола констатация, че на ищеца е редовно връчена, по реда на чл. 47 от ГПК, покана – искане за свикване на извънредно общо събрание на ответното дружество, с инкорпорирана в нея покана за провеждане на извънредно общо събрание. Така посоченото отразяване в протокола не представлява решение на общото събрание, което подлежи на проверка за нищожност и законосъобразност, и по никакъв начин не обвързва съда при преценката му за законосъобразност за свикването и провеждането на събранието. Касае се за извършена и обявена констатация на факти извън съставения документ, а не за волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Като нищожно, извън компетентността на общото събрание се сочи и решението, с което е предоставена на адв.Пламен Ченголов представителна власт, да представлява дружеството пред съда по изрично посочени заповедни производства.  Съдът намира, че посоченото решение не е нищожно. В чл.21 от приложения по делото дружествен договор от 10.03.2010 г., съдружниците са уговорили въпросите, които решава общото събрание. В чл. 137 от ТЗ, също е уредена компетентността на общото събрание. Тази компетентност обаче не е изчерпателно уредена, тъй като този орган има общата компетентност да решава всички въпроси, възникнали в дружеството. В Търговския закон няма императивни правни норми, ограничаващи правомощията на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност да взема решения по посочените от ищеца въпроси. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.141 ТЗ, съгласно която управителят организира и ръководи дейността на дружеството, в съответствие със закона и решенията на общото събрание, като овластяването му може да бъде оттеглено по всяко време. С оглед всеобхватната компетентност на общото събрание на дружеството не може да се приеме, че взетото решение е извън компетентността му. Ето защо, посоченото обжалвано решение не е нищожно на така посоченото основание.

 

 

 

Съгласно ТР №1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. №1/2002 г. на ОСГК, решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ не са нищожни. Когато е опорочена процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, решенията са незаконосъобразни т.е. отменяеми, но не и нищожни. Процесуалната незаконосъобразност на решенията е основание за отмяната им като незаконосъобразни, като в този случай отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ. Предвид посоченото не са нищожни и сочените от ищеца решения, които са взети без да са били обявени и посочени в дневния ред на представените по делото покани – искания за свикване на събранието. По същите съображения неоснователни се явяват и аргументите на ищеца за нищожност на атакуваните решения, поради противоречието им със закона, поради заобикалянето на закона, поради накърняване на добрите нрави, както и поради липса на съгласие на съдружника А..

С оглед на горепосочените фактически и правни констатации, по нито една от сочените от ищеца хипотези не са налице основанията за обявяване на процесните решения за нищожни. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за прогласяване на нищожността на решенията, приети от общото събрание на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД,  проведено на 17.09.2018 г., поради което този иск следва да бъде отхвърлен. При това положение съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по същество, по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74 от Търговския закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Търговския закон, искът за отмяна на решения на общо събрание се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Видно от нормата, началната дата, от която започва да тече преклузивния срок е датата на общото събрание, само в следните два случая: съдружникът е присъствал,а ако не е присъствал,е необходимо да  е  била спазена процедурата по чл.139, ал.1 от ТЗ и  съдружникът да е бил редовно уведомен за провеждането на събранието и дневния му ред. Безспорно е, че ищецът не е присъствал на общото събрание. Предвид твърденията му, че е опорочена процедурата по уведомяването му за проведеното извънредно общо събрание, съдът на първо място следва да разгледа и се произнесе по този въпрос, тъй като той е относим на първо място към преценката  за допустимост на иска.

Тъй като редовното уведомяване на съдружниците за свикано общо събрание пряко се отразява на законосъобразността на взетите от върховния дружествен орган решения, то при предявен отрицателен установителен иск, какъвто се явява иска по  чл.74 от Търговския закон, ответното дружество е страната, която следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които  се извежда законосъобразността на взетите от общото му събрание решения. В случая разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалната роля заемана от страната в процеса (ищец или ответник), а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. Ето защо именно ответникът е този, който следва да установи с допустимите и относими доказателствени средства, липсата на нарушения при свикването и провеждане на дата 17.09.2018 г. на извънредно общо събрание, на което са приети и решенията, чиято отмяна се претендира по делото, тъй като твърди, че тези решения за законосъобразни.

Изпращането на покана за събранието е задължителен елемент от процедурата по неговото свикване. Третото лице – помагач на страната на ответника, което се явява другия съдружник и инициатор на събранието, притежаващ 288 0009 дяла от капитала на дружеството, твърди че на ищеца е връчено искане - покана за свикване на извънредно общо събрание на дружеството с посочен в нея дневен ред. Това искане –покана е  било връчено, чрез  служители на частен съдебен изпълнител Иванка Миндова  с район на действие Бургаския окръжен съд. В този документ било указано още, че ако управителя в двуседмичен срок не свика такова, то отправилият искането съдружник свиква извънредно общо събрание, което е посочено,че  ще се проведе в 14,00 часа на 17-тия ден от връчване на поканата – искане, в кантората на нотариус Емилия Бакалова, рег. № 342 на НК, находяща се в гр.Бургас, ул.„Хан Аспарух“ № 1, ет.1, при съответно посочен дневен ред. Посочва се още, че тази покана - искане  е правилно и законосъобразно връчена от частния съдебен изпълнител по реда на ГПК. За така твърдените факти по делото са представени и съответни доказателства, а именно: посочената покана – искане за свикване на извънредно общо събрание на дружеството, заверено копие от уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, заверено копие от разписка към съобщение за връчване на книжа и констативен протокол от 11.09.2018 г. на помощник частен съдебен изпълнител Стоян Кацаров.

Разпоредбата на чл.139, ал.1 от Търговския закон постановява, че Общото събрание на дружество с ограничена отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. Императивният характер на този текст няма предвид начина, по който следва да стане връчването на поканата, а това означава, че връчването може да стане чрез нотариус, от съдружник, по пощата, от лицензирана фирма, която извършва куриерски услуги, включително частен съдебен изпълнител, но независимо кой връчва покана от името на дружеството, самото връчване трябва да стане лично на съдружника, освен ако по разпоредба на закона избраният връчител, може да прилага текстовете на ГПК, уреждащо фингирано връчване.  Преценката дали един съдружник е надлежно поканен следва да се прави с оглед това дали поканата е била изпратена на известния на дружеството негов адрес, надлежно отразен в дружествения договор. Към датата, когато е изпратена поканата ищецът е бил съдружник и управител в ответното дружество. От завереното копие на дружествен договор-листи от 21 до 28 вкл., заглавна част по т.1 ищецът е посочил като свой адрес за връзка с дружеството  гр.Бургас, ***. Без значение е обстоятелството, че в следващи текстове на този документ фигурира и постоянният му адрес, който е различен от вписания по т.1 и който  изпълнява  само  функциите по чл.93, ал.5 и 6 от ЗГР, но не и за кореспонденция от частен характер. Следователно, за да се следва призоваване по постоянен адрес на съдружник, той следва да е обявил този адрес в дружествения договор като  такъв за кореспонденция с дружеството. В настоящия случай обявеният за връзка с дружеството адрес е този в гр.Бургас,**** фигуриращ в заглавната част на дружествения договор. Връчването на покана е предприето чрез частен съдебен изпълнител с оглед измененията в чл.18,ал.5 от ЗЧСИ през 2017 год., като е приложен редът по чл.43 от ЗЧСИ. От представените заверено копие от разписка и уведомление –листи 239 и 238 от делото се установява, че връчителят-помощник частен съдебен изпълнител Стоян Кацаров е изпълнил стриктно съответните разпоредби на ГПК, като е посетил  адреса на управителя и съдружник  в гр.Бургас,***, вписан в заглавната аст на дружествения договор четири пъти, в рамките на четири поредни седмици в период от повече от един месец-14.07.2018 год. 17.08.2018 год. в различни часове, като денят 14.07.2018 год. е бил събота-неприсъствен. Връчване не е било осъществено на адресата, тъй като той не е бил намерен, а съпругата му не се е съгласила да приеме съобщението, за да се  приложи хипотезата на чл.46, ал.1 от ГПК за редовно връчване на друго лице. Залепено е уведомление на входната врата, като е пуснат екземпляр и в пощенската кутия. Съдържанието на залепеното уведомление и указанията отговарят напълно на законовите изисквания. Спазен е редът за броене на срока и началния му момент. След подробно  излагане на всички обстоятелства във връзка с връчването по реда на чл.47 от ГПК в констативен протокол от 11.09.2018 год., в края му е отбелязано изрично, че до датата на съставянето му в кантората на частния съдебен изпълнител не се е явил нито А.А., нито негов представител. Двуседмичният срок  за получаване на книжа с начален ден  17.08.2018 год.  е изтекъл на 31.08.2018 год. на която дата книжата следва да се считат редовно връчени.

Налице е обаче друго нарушение на императивната норма на чл. 139 ал. 1 от Търговския закон. Както бе посочено по–горе, нормата повелява общото събрание да се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието. От приложената по делото покана – искане за свикване на извънредно общо събрание е видно, че няма посочена конкретна дата, на която то ще бъде проведено. В поканата е записано, че извънредното общо събрание ще бъде проведено в 14,00 часа на 17-тия ден от връчване на поканата – искане, в кантората на нотариус Емилия Бакалова, рег. № 342 на НК, находяща се в гр. Бургас,ул.„Хан Аспарух“ № 1, ет.1, при съответно посочен дневен ред. Посочен е и начина на изчисляване на срока, като е указано, че той започва да тече от деня следващ този, в който е връчена поканата – искане и изтича в 14,00 часа на 17-тия ден, а ако той е почивен (неприсъствен) ден, тогава се счита, че срока изтича в първия следващ работен ден, в който ще бъде проведено заседанието. Разпоредбата на чл.139 от ТЗ изрично постановява в поканата да е посочена датата на провеждане на събранието. Това означава, че с императивно правило е уредена необходимостта от  посочване на определена конкретна дата за провеждане на общо събрание, като не е допустимо  това правило, предвид  характера му - императивно, да се тълкува разширително. Следователно, денят за провеждане на общо събрание в поканата не може да е определяем, с посочен начин на броене на срока. С оглед на горното не може да се счете, че съдружникът е бил поканен редовно за проведеното на 17.09.2018 год. общо събрание, за да се брои преклузивният 14-дневен срок  за предявяване на  иск по чл.74 от ТЗ  от датата на събранието-17.09.2018 год. При това положение приложим относно  началния момент на срока е последното предложение на ал.2 на чл.74 от ГПК-узнаването, но не по-късно от 3 месеца от вземане на решенията. Тъй като между страните няма спор относно посочения от ищеца момент на узнаване,а именно денят следващ депозирането на заявление  образец А4 с рег. № 20181008151130 по партидата на търговеца в електронния търговски регистър,за вписване на обстоятелства във връзка с взети решения на общото събрание на 17.09.2018 год., а и ответникът не сочи по ранен момент на   узнаване и не ангажира доказателства за това,следва да се приеме,че  искът  по чл.74 от ТЗ е заявен в законния срок от узнаването - денят следващ датата на подаване на заявление обр. А4 и е допустим.

След като в настоящото производство се установява, че съдружникът - ищец не е бил редовно поканен за проведеното извънредно общо събрание на ответното дружество, т. е. че не са спазени императивните правила на закона по свикването на събранието с оглед на съдържанието на изпратената покана, то се налага на първо място извода, че иска е допустим като предявен в четиринадесетдневен срок от узнаването и на второ място, че всички приети на него решения са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

При това положение останалите изтъкнати в исковата молба основания за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество са ирелевантни и не е необходимо да бъдат обсъждани по същество.

По разноските по делото:

Ищецът, чрез процесуалните си представители, претендира направените от него разноски по делото. Поради установените по–горе факти, на основание чл. 78 от ГПК, ответникът дължи направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковет По делото не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил разноски в размер на 582,00 лева, от които 82,00 лева за заплатена държавна такса и 500,00 лева за депозит за особен представител.Тъй като главните искове за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание от 17.09.2018 год. съдът приема за неоснователни,а са уважени евентуалните искове по чл.74 от ГПК, на  ищеца следва да се присъди половината от посочената сума, която следва да му бъде заплатена от ответника. Следователно, следва да се присъдят разноски в размер на 291 лв.

По изложените съображения и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 74 от ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на А.Р.А. в качеството му  на съдружник в ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД, ЕИК ********** против ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с ,,Лазур“ бл. 65, вх. ***, представлявано от назначения особен представител адв.Женя Маркова - БАК при участието в качеството на трето лице помагач на дружеството на А.Р.М.,**** също съдружник в ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД, ЕИК ********** за приемане за установено в отношенията помежду им, че приетите на проведеното на 17.09.2018г. общо събрание на ответното дружество решения са нищожни.

 ОТМЕНЯВА всички решения, приети на общото събрание на съдружниците на ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ООД, ЕИК ********** със седалище град Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, к-с,,Лазур“ бл. №65, ***, представлявано от назначения особен представител адв.Женя Маркова – БАК, проведено на 17.09.2018 г. в град Бургас и инкорпорирани в протокол от същата дата.

Осъжда ,,ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с,,Лазур“ бл.№65 ***, представлявано от назначения особен представител адв.Женя Маркова - БАК да заплати  в полза на А.Р.А. сумата от  291 лв. / двеста деветдесет и един лева / лева направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                Съдия: