Р Е
Ш Е Н
И Е № 230
гр. Стара Загора, 24.10.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Минчо Николов
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 234 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Заместник директора на ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния му представител юрисконсулт Динчев против Решение № 334 от 13.07.2022 г., постановено по АНД № 1247/202
г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №
617549-F624306/ 09.12.2021 г., издадено от Заместник директора на ТД НАП – Пловдив, срещу „Клас Бойчев” ЕООД гр.Стара
Загора,. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че описаното
задължение за включване в отчетните регистри на кредитни известия е неправилно
вменено, тъй като не е достатъчно да се установи издаването им, а е необходимо
те и да са получени от данъчнозадълженото лице. Според касатора след като издаденото през м.февруари 2021г
кредитно известие не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за
месеца, за който период се отнася, безспорно е извършено нарушение на чл.123,
ал.5 от ЗДДС, съставът на което не включва като елемент времето на получаване
на кредитното известие. Като се позовава на съдебна практика на
административните съдилища и ВАС, касаторът моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, ако
разноските са над минимално определения размер.
Ответникът
- „Клас Бойчев” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора,бул.“Патриарх Евтимий“ № 116, оф.10 в подаден писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. излага съображения за
законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли съда да го потвърди.
Поддържа, че с обжалваното НП се налага
наказание в нарушение на принципите за неутралност и пропорционалност на данъка
върху добавената стойност /ДДС/. Претендира присъждане на разноски пред
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
основателна. Предлага решението на районния съд да бъде отменено като
незаконосъобразно по изложените в жалбата доводи.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП №
617549-F624306/ 09.12.2021 г., издадено от Заместник директора на ТД НАП – Пловдив, издадено
въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F624306/24.08.2021 г., с което на „Клас Бойчев” ЕООД
е наложено
административно наказание - имуществена
санкция в размер на 6828.96 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че „Клас Бойчев“
ЕООД гр. Стара Загора, в качеството си на задължено по ЗДДС лице, не е отразило
в дневника на покупките за данъчен период м.февруари 2021г получен от него документ
– кредитно известие № 41715/04.02.2021 г, издадено от „Българо Американска
кредитна банка“ АД към фактура № 37533/ 04.05.2020г на стойност 34 144.78
лв и ДДС 6 828.96лв в месеца, в който е издадено, а е извършил това през
месец юни същата година. Тъй като фактурата е включена в дневника за покупки на
„Клас Бойчев“ ЕООД за данъчен период м.юни 2020г с предмет „Капаро и първа
вноска…“, на дружеството е приспаднат данъчен кредит в размер на 6 828.96лв.
Като резултат за данъчен период м.февруари 2021г дружеството е декларирало ДДС
за внасяне 168.10лв, а ако кредитното
известие е било включено в периода м.февруари 2021, ДДС за внасяне би бил 6 997.05лв. Прието е, че с невключването се е стигнало до
невнасяне на дължим ДДС размер, тоест до щета на бюджета в размер на невнесения
данък. Нарушението е извършено на 16.03.2021г в гр.Стара Загора и е установено
при извършване на проверка, във връзка с която от дружеството са представени
документи на 25.06.2021 г в деловодството на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара
Загора.
За да отмени НП, районният съд приема,
че описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните
доказателства и наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, но задълженото
лице е било в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение за
отразяване в отчетните регистри за съответния период на процесното кредитно
известие предвид по-късната дата на получаването му. Според съда е налице несъставомерност
на деянието, тъй като законовото задължение за включване в дневника на
покупките за данъчния период, през който са издадени, възниква само за
получените от търговеца кредитни известия. В случая получаването е станало в
по-късен данъчен период и веднага е включено в дневника за покупки с подадения
отчетен регистър за тази период – м.юни 2021г. По тези съображения и поради
липса на дългосрочно ощетяване на фиска доколкото установеното ДДС за внасяне във
връзка със забавеното кредитно известие е внесено в кратък срок от
установяването на задължението, е обоснован извод за незаконосъобразност на НП
и то е отменено.
Решението за отмяна на НП е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на „Клас Бойчев” ЕООД гр.Стара
Загора е ангажирана на основание 182, ал.1 от ЗДДС, предвиждаща регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1000 лв. От правна страна административното
обвинение се основава на чл.124, ал.5 от ЗДДС, съгласно която независимо от
ал.4 регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този
закон. От фактическа страна е посочено, че кредитно известие
№ 41715/04.02.2021 г, издадено от „Българо Американска кредитна банка“ АД към
фактура № 37533/ 04.05.2020г., не е отразено в дневника за покупки за месеца, в
който е издадено, а в дневника за месец юни същата година.
При така цитираната нормативна уредба
касационният състав не споделя становището на
първоинстанционния съд по съществото на спора за несъставомерност на деянието.
По делото няма спор по фактите, а именно, че касаторът е регистрирано лице по
ЗДДС, че е получил кредитно известие № 41715/04.02.2021 г през м.юни 2021г., че го е включил в дневника за покупки за данъчен период
м.юни 2021г и е заплатил следващия се ДДС по процесното кредитно известие.
Фактът на по-късното получаване на известието е станал известен на наказващия
орган с депозираните писмени обяснения от управителя на дружеството на
25.06.2022г като писмени доказателства за това са представени с възражението по
чл.44, ал.1 от ЗАНН на 27.08.2021г. При тези данни сроковете по чл.34 от ЗАНН
за образуване на административно-наказателното производство са спазени.
В съответствие със закона фактът на
получаване не е взет предвид при квалифициране на деянието като нарушение на
чл.124, ал.5 от ЗДДС, защото не е елемент от фактическия му състав. Този извод
следва от редакцията на разпоредбата, с която е въведено безусловно задължение
кредитните известия да се отразяват в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени. За разлика от предвиденото като общо правило в ал.4, че
данъчните документи се отразяват в дневника за покупки
най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.
72, ал. 1 ЗДДС, то ал.5 въвежда изключение само за кредитните известия очевидно
поради техния характер - издават се при намаление на данъчната основа или
разваляне на доставката. С оглед предвидения в ЗДДС специален ред за
деклариране и отчитане /включващ възможността за корекция при грешка или пропуск/
не може да се приеме, че в случая вмененото задължение е било обективно
невъзможно да бъде изпълнено. Ето защо и моментът на получаването на кредитното
известие няма значението, придадено от районния съд. Цитираната в решението
съдебна практика на ВАС е неотносима към процесния казус, тъй като касае
правилното определяне на данъчните задължения и дължимостта на лихви в случаите
на неотразени или на по-късно отразени кредитни известия, т.е. изводите на ВАС
нямат отношение към реализирането на административнонаказателната отговорност.
Нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС не санкционира несвоевременното отразяване на
получено кредитно известие, а неотразяването му в отчетните регистри за
конкретен данъчен период – този, в който то е издадено, независимо от момента,
в който е получено. Именно това е и причината, поради която нарушението е
резултатно, а не формално, защото неотразяването на данъчния документ в
отчетните регистри и справката-декларация води до определянето на данък в
по-малък размер.
В
случая безспорно нарушение е налице, доколкото има
издадено кредитно известие през месец февруари 2021г. и то не е отразено от
задълженото лице в дневниците за покупки за месец февруари, за който данъчен
период се отнася. Не са предприети действия по извършване на корекция по реда
на чл.126 от ЗДДС на подадените отчетни регистри и декларации за м. февруари
2021г., а известие № 41715/04.02.2021 е
включено в регистрите за м. юни 2021г. По този
начин е осъществен изцяло съставът на вмененото нарушение, включително с
изискуемия вредоносен резултат, изразяващ се в определяне на данъка за м. февруари
2021г. в по-малък размер. Обстоятелството, че през м. юни 2021г. данъкът е
коригиран и заплатен в съответствие с отразеното кредитно известие, не променя
извода за допуснато нарушение на данъчното законодателство, а следва да бъде
взет предвид при индивидуализацията на наказанието.
В тази връзка
съдът следва да съобрази установените по делото факти с решението на СЕО от
20.06.2013 г по дело С - 259/ 12 с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива
2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност -
Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура -
Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на
вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване в
рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
- Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното
административна санкция заради несвроевременно счетоводно отразяване и деклариране
на анулирана фактура на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. Тъй като и в настоящия
случай се касае за неотразен данъчен документ, което е задължение, вменено със
ЗДДС и наказуемо по същата норма от ЗДДС, следва решението да бъде съобразено с
практиката на СЕО. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично
система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения,
които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната
съдебна практика обаче, при липсата на хармонизация на законодателството на
Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са
компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs,
C-263/11). В контекста на изложеното санкциите, които държавите членки могат да
приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят
избягването на данъчно облагане, и по - специално за да гарантират спазването
на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след
анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в случая за
коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да
поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата
система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и
същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение
от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski,
C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10).
СЕО сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs). Като
извод СЕО указва, че националната юрисдикция следва да прецени - предвид
членове 242 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
В настоящия случай касационният състав на Административен съд Стара Загора,
счита, че размерът на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане на
целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане, като се има предвид, че като
краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер
по-малък от дължимия, а само забавено плащане, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. Именно тази дължима лихва представлява вредата
за бюджета от несвоевременното отразяване и внасяне на данъка. Преценена в
съвкупност с останалите доказателства по делото, обуславя съобразно практиката
на СЕО и общите принципи на правото на ЕС прекомерност на санкцията и необходимост
от нейното преразглеждане. В санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, посочена
като правно основание за ангажиране на отговорността на дружеството, размерът
на наказанието е с минимум 1000 лв. Настоящият състав счита, че този размер е
справедливо да бъде определен като санкция за извършеното нарушение в
конкретния случай и чрез него биха се постигнали целите на закона.
По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора
като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която НП е отменено и
вместо него да бъде постановено с друго, с което да бъде изменено наказателното
постановление като се намали размера на наложената имуществена санкция на
дружеството на 1000 лв.
При този изход на спора и доколкото още с жалбата до
районния съд е направено искане наложеното наказание да се редуцира до
законоустановения минимум, на основание чл.63д от ЗАНН на санкционираното
дружество се следва заплащане на разноските за защита в двете съдебни
инстанции. Поради това първоинстанционното решение в частта за разноските
следва да бъде оставено в сила, а за настоящата инстанция на ответника да се
присъдят разноски в размер на 608лв, съобразно договореното и реално заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр.чл.222, ал.1
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 334 от 13.07.2022 г., постановено по АНД №
1247/202 г. по описа на Районен съд Стара Загора В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно
постановление № 617549-F624306/ 09.12.2021 г., издадено от Заместник директора
на ТД НАП – Пловдив, вместо което
постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 617549-F624306/ 09.12.2021 г., издадено от Заместник
директора на ТД НАП – Пловдив, с което на
„Клас Бойчев” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“ № 116, оф.10 е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 6828.96 лв.
за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като намалява размера на наложеното
наказание на 1000лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останала част.
ОСЪЖДА Национална агенция по преходите да заплати на „Клас
Бойчев” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“ № 116, оф.10 сумата /608 /шестстотин и осем/ лв, представляваща
разноски за касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.