Решение по дело №2321/2019 на Районен съд - Шумен

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    103/18.2.2020г.

 

           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2321 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 454979 – F483400/01.08.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 и чл.264, ал.1 от ЗКПО на Д.Д.М. - представляващ на „Д.Д.“ ЕООД, с Булстат *********, гр. Шумен е наложена „глоба“  размер на 200 лева за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО. В депозираната жалба се твърди, че АУАН не е връчен на надлежно упълномощено лице, тъй като в дадените пълномощия не е включено изрично да получава и подписва актове за установяване на административно нарушение от името на упълномощителя. Жалбоподателят счита, че в конкретният случай са били налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е било извършено поради допусната техническа грешка при подаване  на декларацията. Излага, че същата е била подадена в срок по електронен път, но поради грешка на лицето обслужващо счетоводството на дружеството, което е било упълномощено да подава ГДД, файлът е бил подаден от името на ЕТ „Д.Д.“, вместо от „Д.Д. 1“ ЕООД. След констатиране на грешката дружеството по собствена инициатива е подало декларацията на 13.04.2019г. Не е нанесена и щета на бюджета.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.  Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител за първото съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Д.Д.М. е управител и едноличен собственик на капитала на „Д.Д. 1“ ЕООД с Булстат *********, гр. Шумен.Същият е регистриран и като ЕТ „Д.Д.“***, Булстат *********. Въз основа на сключен договор, Й.С.Й. обслужвал счетоводството на дружеството и ЕТ, във връзка с което бил упълномощен да ги представлява  пред НАП като подава необходимата информация и документи.

На 15.04.2019г. в ТД на НАП, офис Шумен при извършена проверка в програмния продукт, свидетелката Ж.К.Д.  констатирала, че  ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО на „Д.Д. *** не била подадена в законоустановения срок, а именно до 01.04.2019г. вкл. /т.к. 31.03.2019г. е бил неприсъствен/, а на 13.04.2019г.  На 22.04.2019г. съставила срещу Д.Д.М. – управител на дружеството, АУАН № F483400 за нарушение на чл.92 ал.2, във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО. АУАН бил съставен в присъствието на Й.С.Й., в качеството му на упълномощено лице. При предявяване на акта Й.  посочил, че декларацията е била подадена в срок /на 30.03.2019г./, но поради допусната техническа грешка при подаването    посочил  ЕТ „Д.Д.“. В законоустановения срок не са депозирани допълнителни писмени възражения.

  Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, Директор офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна на 01.08.2019г. издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на Д.Д.М. – представляващ на „Д.Д.“ ЕООД с Булстат *********, гр. Шумен е наложена глоба размер на 200 лева, за нарушение на чл.чл.92, ал.2 от ЗКПО.

 Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ж.К.Д..

При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие, че е налице осъществен състав на административно нарушение по чл.264, ал.1, във вр. с чл.261, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗКПО. Жалбоподателят действително е извършил нарушение, тъй като от страна на представляваното от него дружеството като данъчно задължено по ЗКПО лице, не е била подадена в срок до 01.04.2019 г. годишна данъчна декларация по образец за финансовата 2018 г. Такава е била подадена на 13.04.2019г. Това нарушение откъм елементи от състава му не се оспорва и от жалбоподателя. Нарушението е формално, с изтичането на законоустановеният срок, същото е осъществено.

Основателни са доводите на жалбоподателят, че АУАН не е съставен и връчен на нарушителя, а на ненадлежно упълномощено лице. В делото е приложено Пълномощно от 05.01.2010г., с което Д.Д.М. – управител на ЕТ „Д.Д.“, с Булстат ********* упълномощава Й.С.Й. да го представлява пред Данъчната администрация и НОИ, но само при представяне и получаване на декларации и справки. Никъде в това пълномощно не са дадени правомощия на лицето Й.Й. да присъства при съставяне и да му бъдат връчвани актове за установяване на административни нарушения и то на физическото лице Д.Д.М.. Процесното НП също не е връчено лично на санкционираното лице, а на лицето Й.С.Й.. С горното са нарушени чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН, както и чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Освен гореизложеното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът констатира и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на АУАН и НП, относно направените констатации. В началото е посочено, че е констатирано нарушение извършено от жалбоподателя, в качеството му на представляващ, изразяващо се в това, че не е изпълнил задължението си да подаде ГДД в срок, каквото задължение той няма, предвид изложеното по – горе. Неизпълнението на задължението за подаване на ГДД е съставомерно по чл.261, ал.1 от ЗКПО и отговорността е на дружеството, поради което е предвидено налагане единствено на имуществена санкция. Малко по – надолу в АУАН е посочено, че в качеството си на управляващ с действие или бездействие е допуснал нарушение посочено в разпоредбата на  чл.264, ал.1 от ЗКПО, т. е. описани са факти съставомерни по чл.264, ал.1 от ЗКПО. В Наказателното постановление също е описано нарушение по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, за което отговорността е на дружеството, като в края е вписано, че „вкл. Д.Д. като управител на дружеството с бездействието си е допуснал така описаното нарушение и е осъществил състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО“. Съдът, намира че констатираното противоречие и смесване  на двата субекта е от категорията на съществените, годни да обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя. Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН.

Освен гореизложените основания за отмяна на атакуваното НП, дори да се приеме, че те не водят до отмяна на НП, то в настоящия случай нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От приложената по делото разпечатка  от приложението на НАП за електронни услуги /л.14 и 15/ е видно, че на 30.03.2019г. в 11:50:12 часа  Й. по електронен път е подал Декларация по чл.92 за 2018г. За заявител на електронната административна услуга е посочил: Д.Д., ЕИК по ТР /Булстат *********, т.е. ЕТ „Д.Д.“. Приложена е и разпечатка  от същото  приложение /л.8,9/, от което се установява, че на 13.04.2019г. в 10:39:50 часа Й. по електронен път отново е подал Декларация по чл.92 за 2018г., но вече като заявител на електронната административна услуга е посочил „Д.Д.“, ЕИК по ТР /Булстат *********“, а именно „Д.Д. 1“ ЕООД.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение. 

В случая декларацията не е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив, нарушението е установено на 15.04.2019г., два дни след като  данъчно задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си за подаване на декларация. След като разбрало за допусната грешка задълженото лице само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. При преценка за обществената опасност на извършеното деяние съдът съобрази и изложеното по – горе, а именно че дружеството е предприело действия за подаване в срок на декларацията, но поради допуснатата грешка от страна на Й. е бил осъществен състава на вмененото нарушение, поради което съдът го намира и  за инцидентно.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза дори да се приеме, че не са съществените изброените по-горе нарушения на процесуалните правила, е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите субекти, така както визира чл.12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление  следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 454979 – F483400/01.08.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 и чл.264, ал.1 от ЗКПО на Д.Д.М. - представляващ на „Д.Д.“ ЕООД, с Булстат *********, гр. Шумен е наложена „глоба“  размер на 200 лева за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО  като неправилно и незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: