РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бяла, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100532 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.200 от КТ.
Ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника
„Велмик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.Ц.,
ул. Н. О. № ***, обл.Р., да заплати на всяка от ищците следните суми: на Ф. Р.
М., ЕГН ********** сумата от 80 000,00 лв./осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена
трудова злополука и настъпила смърт на съпруга й Б.Р.М., с ЕГН **********
на ****г, както и законната лихва от дата на злополуката - 18.02.2020г. до
изплащане на обезщетението.; на ГЮЛС. Б. М., ЕГН ********** сумата от 60
000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила
смърт на нейният баща Б.Р.М., с ЕГН ********** на 18.02.2020г., както и
законната лихва от дата на злополуката - 18.02.2020г. до изплащане на
обезщетението; на ГЮЛС. Б. АР., ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв.
/шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие причинена трудова злополука и настъпила смърт на нейният
1
баща Б.Р.М., с ЕГН ********** на 18.02.2020г., както и законната лихва от
дата на злополуката - 18.02.2020г. до изплащане на обезщетението; на Р. Б. Р.,
ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена
трудова злополука и настъпила смърт на нейният баща Б.Р.М., с ЕГН
********** на 18.02.2020г., както и законната лихва от дата на злополуката -
18.02.2020г. до изплащане на обезщетението.
Претендират и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:
По делото са представени трудов договор и длъжностна характеристика
на наследодателя на ищците - Б.Р.М. , от които се установява, че длъжността,
на която същият е бил назначен - водач на селскостопанска техника, е
съответствала на професионалната му квалификация и правоспособността му
за управление на тежки селскостопански машини като управлявания от него
трактор. Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2/18.02.2020 г., от който е видно, че пострадалият притежава свидетелство за
управление на МПС за водач категория В. Представено е и свидетелството за
правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника №
0043572 за категория Т вк. - колесни и верижни трактори и агрегатирани към
тях работни машини. Извлечения от книгите за инструктаж по ЗБУТ, от които
се установява, че наследодателят на ищците е преминал при работодателя -
ответник всички задължителни инструктажи - както първоначален на
04.01.2019 г., така и периодичен на 02.01.2020 г.
Като писмени доказателства са приети и Протокол № 5 от 10.03.2020
г. на НОИ - РУСО, гр.Русе, за резултатите от извършеното разследване на
злополуката и Постановление от 11.05.2020 г. на ОП - гр.Търговище за
прекратяване на наказателното производство, от който е видно, че процесното
превозно средство съответства напълно на категорията МПС, за която
работникът е имал правоспособност и за управление на която същият е бил
2
нает от ответника - колесен трактор марка VALTRA, модел Т214 D, с per. №
****, с прикачен инвентар „шредер“ /или мулчер - надробител за храсти и
дървета/.
Въпреки, че предметът на дейност на работодателя, който е вписан по
партидата му в ТРРЮЛНЦ да не попада сред тези, за които съгласно Заповед
№ РД-01-672 от 22 октомври 2019 г. на Министъра на труда и социалната
политика, за прилагане през 2020 г., е задължително да застраховат
работниците си за рисковете „Трудова злополука“ и „Професионално
заболяване“, ответникът по настоящото дело доброволно е сключил такава
застраховка - Застрахователна полица № 845398 за застраховка „Трудова
злополука“, сключена от управителя на ответника със ЗАД „Армеец“ с период
на валидност 13.06.2019 - 12.06.2020 г., ведно със списък на застрахованите
лица, от които е видно, че наследодателят на ищците е включен в списъка към
полицата.
Предвид тези доказателства очевидно, че работодателят не е допуснал
нарушения на приложимото законодателство /КТ и ЗБУТ/ и не е създал
предпоставки за настъпването на злополуката, както е констатирано и с
представения с отговора на исковата молба Протокол №
ПР2005262/09.03.2020 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ - Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр.Търговище, от който е видно, че в резултат на
извършената във връзка с процесната злополука проверка, компетентният
орган не е констатирал нарушения на трудовото законодателство и ЗБУТ.
От изложено по-горе и от разпита на свидетеля В.М. А. в с.з. на
22.03.2022 г. се установява, че в качеството си на управител на „Алина Стил“
ЕООД, чийто служител е бил наследодателят преди да постъпи на работа при
ответника, го е инструктирал за безопасност при работа с всякакви видове
трактори, вкл. с този, който пострадалият е управлявал в момента на
злополуката. По делото са събрани доказателства относно обстоятелството,
че трудовата злополука се дължи на допуснатата от работника /наследодател/
груба небрежност в нарушение на трудовата дисциплина и разпоредбите на
Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите е забранено да управляват
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
3
Същевременно чл. 126 от КТ вменява на работника следните задължения: по
т. 2 - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или
друго упойващо вещество; по т. 6 - да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и по т. 13 - да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудовия договор и от характера на работата. Горните задължения
на работника са закрепени и в длъжностната му характеристика, съответно в
т. III.5, т. III.6 и т. VI.3 - работодателят в изпълнение на задълженията си е
предоставил на работника длъжностната му характеристика при постъпването
на работа /за установяване на това обстоятелство ответника е представил с
отговора на исковата молба находящия се у него екземпляр, на който са
положени подписа на наследодателя на ищците и датата, на която е получил
длъжностната си характеристика - 03.01.2019 г./.
Съдът намира, че наследодателят на ищците не се е съобразил с
цитираните законови разпоредби и задълженията, описани в длъжностната му
характеристика, като в деня на злополуката се е явил на работа след
прекомерна употреба на алкохол, докато се е движил по обществените
пътища непосредствено преди фаталния инцидент. Съдът счита, че след
съобразяване с представените писмени доказателства и доказателствени
средства по делото се установява безспорно, че наследодателят на ищците е
управлявал трактора в състояние на тежко алкохолно опиянение, както
следва:
С исковата молба е представено Постановление на ОП - гр.
Търговище от 11.05.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
присъединената по настоящото дело Прокурорска преписка № 212/2020 г. На
стр. 2 „От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
химическа експертиза е видно, че в кръвната проба взета от Билял Рифадов
Мехмедов след приемането му в болничното заведение е установено
наличието на алкохол, а именно 2,35 на хиляда. От заключението на вещото
лице по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза е видно,
че към момента на настъпване на процесното ПТП /около 11,30 ч. на
18.02.2020 г./ съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия Б.Р.М. е било
2,61 на хиляда. Въпросната концентрация е изчислена на базата на
установената с горецитираната съдебно-химическа експертиза алкохолна
4
концентрация от 2,35 на хиляда във взетата в 13,15 часа кръвна проба и
отчитане на излъчения от организма на М. алкохол за времето от
настъпването на ПТП до вземане на пробата. В заключението си вещото лице
е отразило, че концентрация от 2,61 на хиляда алкохол в кръвта отговаря на
долната граница на тежка степен на алкохолно опиване, при която са силно
нарушени зрението, слухът, ориентацията, бързината на рефлексите,
равновесието и координацията на движенията. При разследването е
установено, че Б.Р.М. е самокатастрофирал.
Констатациите на съдебно-химическата експертиза, която е
извършена в хода на наказателното производство са потвърдени изцяло с
приетото по настоящото дело заключение на назначената комплексна
Съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Отговорът на вещото лице
на третия въпрос /стр. 7 от заключението/ не оставя съмнение, че
установената концентрация на алкохол в кръвта на работника към момента на
настъпване на произшествието отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване, която „силно нарушава възможността за адекватно управление на
МПО и то при привикнали към алкохол лица, а за непривикналите „са налице
тежки нарушения на функциите на централната нервна система — тежки
нарушения на мисленето, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост и пр.
С оглед приетите по делото доказателства съдът счита, че
употребата на алкохол на работното място, особено с оглед характера на
осъществяваната от наследодателя на ищците работа, безспорно представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина и основание по чл. 190, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“. Явно е, че е извършеното действие от страна на
работника - наследодател на ищците с което е нарушил и императивната
забрана по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като съдът приема, че е налице
хипотезата на „груба небрежност“, която съгласно трайната съдебна практика
по чл. 201, ал. 2 от КТ се характеризира с неполагането от работника на
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а именно
- да не употребява алкохол докато управлява тежка земеделска техника по
обществен път с риск сериозно да увреди собственото си здраве/живот,
повереното му от работодателя имущество както и живота и здравето на
5
евентуалните други участници в движението. С постановление на ОП - гр.
Търговище за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2020 г.
съдържа точно описание на установената в хода на същото производство
Фактическа обстановка: В деня на злополуката времето е било слънчево,
ясно, видимостта добра, а асфалтовата настилка на пътя - суха. На пътя
нямало други превозни средства или препятствия. Управляваният от М.
трактор /технически изправен съгласно заключението на назначената авто-
техническа експертиза/ се движел със скорост около 30-35 км/ч,, когато без
видима причина рязко се отклонил в ляво от лентата си за движение и се
преобърнал надолу по ската.
С отговора на исковата молба са представени и приети като
доказателства: Карта за предварителен медицински преглед с амб. №
4068/03.01.2019 г. /датата на постъпване на М. на работа при ответника/ и
Заключение от „Санси“ ООД /службата по трудова медицина/, че работникът
е клинично здрав и годен да изпълнява длъжността „Водач селскостопанска
техника“ в ответното дружество. В Прокурорска преписка № 212/2020 г. /на
стр. 68/ се съдържат и показанията на личния лекар на пострадалия Д-р Е.Г.,
която установява, че същият е бил физически и психически здрав и не е
приемал лекарства. Изводът, който се налага от изложеното е, че не са били
налице каквито и да било здравословни причини, които да предпоставят
внезапна загуба на контрол над съзнанието и поведението на водача, която да
се отрази на управлението на поверения му трактор.
Изложеното се потвърждава напълно със заключението на
назначената по настоящото дело комплексна Съдебномедипинска-
автотехническа експертиза. Двете вещи лица са достигнали до категоричен
извод, че: Към датата на процесния инцидент няма данни Б.М. да е имал
установено заболяване; Не са били налице предпоставки за настъпване на
ПТП - тракторът е бил с технически изправни спирачна и кормилна системи,
времето е било ясно и сухо с добра видимост; Установената степен на
алкохолно опиване при М. се отразява съществено върху действията на
водача на МПС, които са непосредствената причина за настъпване на ПТП.
Съдът след като съобрази заключенията на в.л. и допълнителните
отговори на поставените от страните въпроси, достига до очевидния извод, че
тежкото алкохолно опиянение на работника е единствената причина за
6
настъпилото ПТП и претърпените в резултат на произшествието травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
/Отговор на пети въпрос - стр. 8 от заключението/.
Ф. Р. М. и трите пълнолетни дъщери на пострадалия, са в трудоспособна
възраст и добро здраве. Очевидно е, че за издръжката си биха могли да се
грижат и сами. Още повече, че дъщерите са създали вече собствени
семейства, имат съпрузи и деца. Ето защо съда не цени показанията на
двамата доведени от ищците свидетели /Р.М.Ф. и М.Ф.М./ които установяват
единствено, че ищците са останали без финансовата подкрепа на
наследодателя си.
Що се отнася до претърпени болки и страдания от загубата на
наследодателя. Свидетелите не установяват ищците да са изпитвали силна и
продължителна мъка, нито да са давали външен израз по начин, който
двамата свидетели биха могли да възприемат лично и непосредствено.
Спомена се, че вдовицата страдала от високо кръвно, но нито един от двамата
свидетели не живее с ищците, а и не се установява да имат медицински
познания, за да може да възприемат непосредствено тези факти - дали и
откога е налице /преди или след смъртта на наследодателя/. От показанията
на свидетеля В.М. А. се установи, че пострадалият му е споделял за проблеми
с дъщерите и зетьовете си и плачел по този повод, когато си пийнел повечко.
От другата страна са показанията на двамата свидетели на ищците, че в
семейството на пострадалия имало разбирателство. От отговорите им на
въпрос от процесуалния представител на ответника обаче стана ясно, че това
също не е обстоятелство, в чието съществуване тези свидетели са имали
възможността да се уверят лично. Свидетелката Р.М.Ф. е колежка на
вдовицата, която не живее в с. Б. като ищците, а в гр. Бяла. Свидетелят
М.Ф.М. живее в с. Б., но не е ходил никога в дома на семейството на ищците -
нито преди, нито след смъртта на наследодателя. Следователно нито един от
двамата не е в състояние да установи какви в действителност са били
отношенията в семейството, а още по-малко как ищците понасят загубата на
наследодателя си в рамките на дома и близкото си обкръжение.
По възражението с правно основание чл.201, ал.2 от КТ:
В посочената правна норма е предвидена възможността отговорността на
работодателя да бъде намалена, когато работникът е допуснал груба
7
небрежност или изцяло да отпадне, когато пострадалият е действал
умишлено. Съобразно правната доктрина и съдебната практика, по реда
на чл.201,ал.2 от КТ, обективната отговорност на работодателя може да се
намали само в изключителни случаи, когато пострадалият е допуснал груба
небрежност, като е извършил определени действия в нарушение на
установените правила за безопасност, предвиждайки възможността от
настъпване на вредоносния резултат и лекомислено се е надявал да го
предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.
Видно от заключението на СМЕ, което съдът възприема като изготвено
добросъвестно и компетентно, се установява, че починалият е бил под
алкохолно опиянение с установено количество концентрация на алкохол в
кръвта в размер на 2,61 промила.
Видно от събраните писмени доказателства /копие от книга за
инструктаж, инструкция за безопасна работа с трактор/, починалият работник
е бил инструктиран, но не е спазил изискванията за безопасност. Допуснатите
от пострадалия нарушения на правилата за безопасност и здраве при работа
са изключително тежки. Налице е тежко, подчертано субективно отношение
на пострадалия, довело до проява на груба небрежност от негова страна,
вследствие на която се стига до инцидента. Когато увреждането е резултат на
груба небрежност, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на
работодателя се намалява. В КТ не е дадено определение на "груба
небрежност", нито пък някакви признаци за определянето му като вид
непредпазливост. Грубата небрежност - определение на непредпазливостта е
дадено в НК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК непредпазливостта е съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост от категорията на
съзнаваната непредпазливост. Груба ще бъде небрежността, когато
работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните
последици - увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати – чл.
11, ал. 3, пр.последно. Когато увреждането и вредите от него са резултат и на
съзнавана непредпазливост /по израза на КТ на груба небрежност/,
отговорността на предприятието задължително се намалява. В своята
практика ВКС приема, че "грубата небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от
КТ съответства на съзнаваната небрежност по терминологията на
наказателното право и изисква пострадалият да е предвиждал настъпването
на неблагоприятния резултат, но да се е надявал, че той няма да настъпи или
8
че ще успее да го предотврати. /В този смисъл е Решение № 1208/12.07.2001
г. на ВКС/. Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ е налице, когато
пострадалият предвижда настъпването на неблагоприятните последици, но се
надява да ги предотврати. В константната си практика ВКС приема също,
че чл. 201, ал. 2 от КТ изисква груба, а не обикновена небрежност, както и, че
проявената обикновена небрежност не води до намаляване на отговорността
на работодателя на това основание. /В този смисъл е Решение №
201/10.07.2002 г. - ІІІ г.о. на ВКС/. При условията на ал. 2 на чл. 201 от
КТ размерът на дължимото обезщетение от работодателя може да бъде най-
много намален, но не и да отпадне. От това задължение той може да се
освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от страна
на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ, каквото в случая не бе
установено. Основната причина, довела до настъпване на смъртта е
употребата на алкохол, довела до алкохолно опиянение, въпреки което
работникът е управлявал процесния трактор. Концентрацията на алкохол е
довела до прибързани, необмислени, несъобразени с правилата за безопасен
труд и най-вече самоволни действия на работника. С тези си действия
работникът не е положил никакви грижа за себе си и за изпълнение на
възложената му работа. Субективното отношение на пострадалия към
неговите действия е било, че може да настъпят вредоносните последици, но
самонадеяно се е надявал да ги предотврати, което обосновава извода за
действия при груба небрежност. В тази връзка дължимите обезщетения от
работодателя за ищците следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2
от КТ /в този смисъл е константната практика на ВКС - Решение №
792/06.12.1988 г. - ІV г.о., Решение № 1202/17.07.1995 г. - ІV г.о., Решение №
1429/10.11.1993 г. - ІV г.о., Решение № 1509/15.09.1995 г. - ІV г.о.,
Определение № 11/19.01.2009 г. - ІІ г.о., Определение № 12/15.01.2009 г. - V
г.о. на ВКС/.
Изложените съображения за допусната груба небрежност в действията на
работника, който при това е действал по време на работа, но не в изпълнение
на служебните си задължения, водят до извода, че обезщетението може да се
намали с по-голям процент, а именно с отчитане на 80 % съпричиняване от
страна на пострадалия. Така обезщетението, полагащо се на ищцата Ф. Р. М.
следва да се намали от 80 000 лв. до сумата от 16 000 лева, а обезщетението за
останалите наследници следва да бъде намалено от 60 000 лв. на 12 000 лв.,
9
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 260 000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан Съдът намира, че тези
обезщетения съответстват на причинените на ищците неимуществени вреди,
както бяха установени по делото, отчитайки значителното съпричиняване от
страна на М. за настъпилото произшествие, както и недоказаността на
основните твърдения на ищците за претърпените вреди.
На основание чл. 84, ал.4 от ЗЗД, вр. с чл.212 от КТ ответникът дължи
законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането – 18.02.2020 г.
до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по
съразмерност. Ищците не претендират разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, с оглед което такива
не следва да се присъждат. Видно от пълномощното на проц. им представител
липсва и искане по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът е предявил разноски. Същият представя списък
по чл.80 ГПК за хонорар в общ размер 8 076 лв. с ДДС и доказателства за
заплатени разноски за експертизи в общ размер на З00.00 лв. Ищците следва
да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в размер
на 6090 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска Наредба № 1/2004г. за
МРАВ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Бяла държавна такса върху уважените искове, която
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 2 080 лева, д.т.на уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Велимик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“ № 15, представлявано от управителя И.В.Г.
да заплати на Ф. Р. М., ЕГН-********** от с.Б., обл.Р., ул.“П. В.“ № ***,
сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
10
на основание чл.200, ал.1, вр. с ал.4 от КТ за неимуществени вреди от трудова
злополука, при която е настъпила смъртта на Б.Р.М., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на злополуката - 18.02.2020 г., до
окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 80 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Велимик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“ № ***, представлявано от управителя
И.В.Г.да заплати на ГЮЛС. Б. М., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“Б.л. №
***, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение на основание чл.200, ал.1, вр. с ал.4 от КТ за неимуществени
вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Б.Р.М., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на злополуката - 18.02.2020
г., до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 60 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Велимик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“ № ***, представлявано от управителя
И.В.Г. да заплати на ГЮЛС. Б. АР., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“В.Л.“
№ ***, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение на основание чл.200, ал.1, вр. с ал.4 от КТ за неимуществени
вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Б.Р.М., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на злополуката - 18.02.2020
г., до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 60 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Велимик Агро“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“ № ***, представлявано от управителя
И.В.Г. да заплати на Р. Б. Р., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“П. В.“ №
***, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение на основание чл.200, ал.1, вр. с ал.4 от КТ за неимуществени
вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Б.Р.М., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на злополуката - 18.02.2020
г., до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 60 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф. Р. М., ЕГН-********** от с.Б., обл.Р., ул.“П. В.“ № 5,
ГЮЛС. Б. М., ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“Б.л.“ № ***, ГЮЛС. Б. АР.,
11
ЕГН ********** от с.Б., обл.Р., ул.“В.Л.“ № *** и Р. Б. Р., ЕГН **********
от с.Б., обл.Р., ул.“П.В.“ № *** да заплатят солидарно на „Велимик Агро“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“
№ ***, представлявано от управителя И.В.Г., сумата от 6 090 лв. / шест
хиляди и деветдесет лева/ - разноски, направени от ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Велимик Агро“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.Ц., обл.Р., ул.“Н.О.“ № ***, представлявано от управителя
И.В.Г. да заплати по сметка на Районен съд Бяла, сумата от 2080 лв. /две
хиляда и осемдесет лева/ - държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
12