№ 1047
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20231000501742 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.10.24г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно
гражданско дело № 1742/23г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-3 състав от 27.10.22г. по г.д. № 2100/19г. е отхвърлен /изцяло/ иск
по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД на П. Н. против Р. Г..
Със същото решение е отхвърлено искане на Р. Г. по чл. 194 от ГПК.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От П. Н. /в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от
ЗЗД/.
От Р. Г. /в частта, с която е отхвърлено искането му по чл. 194 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред двете съдебни инстанции/ доказателства
/писмени, експертен и гласни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
На 25.09.03г. – страните /ищцата – заемодател; ответникът – заемател/ са сключили
договор за паричен заем /по смисъла на чл. 240 от ЗЗД/. Възраженията на Р. Г. /обосновани с
постановките по чл. 183 от ГПК, чл. 193 от ГПК и чл. 194 от ГПК/ са неоснователни: процесният
договор е представен /и приет по делото/ в официално /нотариално/ заверен препис;
съществуването /сключването/ на сделката се потвърждава /пряко/ и от съдържанието на
1
удостоверението на съдия по вписванията към РС – Стара Загора /което възпроизвежда дословно
текста на договора/; истинността на сделката се доказва /категорично – еднозначно/ и с приетата в
процеса графологична експертиза.
Ищцата поддържа, че е предоставила /на основание на посочения договор/ на Р. Г. сума
в размер на 50 000 евро и, че ответникът не е върнал паричния заем /в уговорените срокове/. С
оглед това: в настоящото производство се претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 79
от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 71 от ЗЗД/ имуществената отговорност на
заемополучателя.
Първата жалба е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е
постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения
материал/:
Липсват надлежни доказателства – процесната сума да е била предадена фактически на
/получена от/ ответника /заемополучателя/. В тази връзка:
Самият договор /преценен като конкретно съдържание/ не установява – заемната сума
да е била предадена физически на ответника /в момента на подписване на сделката, в предходен
момент или в следващ такъв/. Релевантните за спора клаузи са оформени от страните в бъдеще
време - договорът постановява /от една страна/, че П. Н. „се задължава да предаде…… на ръка“ /а
не, че предава или, че вече е предала/ процесната сума на Р. Г.. Липсва клауза /от друга страна/,
която да окачестви сделката като разписка /удостоверяваща фактическо предаване - получаване на
заемната сума/. Липсва друго доказателство – извън процесната сделка /например банков
документ/, което да удостовери спорното обстоятелство – предаването /получаването/ на заема
/макар, че такова доказателство не би следвало и да съществува, предвид заявеното твърдение на
ищцата; предвид съдържанието и на договора, според които – предаването на сумата е следвало да
стане „на ръка“/. Събраните в процеса гласни доказателства също не установяват процесното
/пряко относимо към спора/ обстоятелство /предаването - получаването на паричната сума от
заемополучателя/.
В такава хипотеза /предвид реалната природа и естество на договора за заем/ не може
да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало валидно задължение /по смисъла на чл. 240 от
ЗЗД/. С други думи: фактическият /и правен/ състав на посоченият законов текст се явяват
неизпълнени в случая /и това обстоятелство обосновава – отхвърляне на иска/.
Горните изводи са обосновани в контекста и на следните обстоятелства:
Поддържаната от ищцата теза, че процесната сума е била предадена като заем с цел да
бъде връщана в бъдеще като издръжка – не може да намери опора в житейската и правна логика
/такъв тип отношения между роднини обикновено се регламентират с друг вид сделки/. Не може да
намери опора в житейската логика и тезата, че значителна сума /в размер на 50 000 евро и то още
към 03г., когато парите имаха друга покупателна стойност/ е била предадена наведнъж и „на ръка“
на ответника /без да бъде оформен нарочен документ в тази връзка и без предоставяне на каквото и
да било обезпечение/.
От друга страна /в същата връзка/: завеждането на настоящото дело чак през 19г. /при
сключена сделка през 03г., при гратисен период на заема от 10 години, при падеж по
правоотношението през 13г., при срок на договора до 29г., при твърдение, че ответникът не е
върнал нищо по договора, а сумата е имала за предназначение да бъде ползвана като месечна
издръжка/ също не може да намери логичен /житейски/ отговор.
2
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло /в това число
и относно диспозитива по чл. 194 от ГПК; макар, че съгласно постановките на съдебната практика
– оспорването по чл. 194 от ГПК следва да бъде коментирано от съда само в мотивите към
съдебния акт – без да намира отражение в диспозитива на решението/.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ответника следва да
бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред
въззивния съд. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено от страна на ищцата.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-3 състав от 27.10.22г. по г.д. № 2100/19г.
ОСЪЖДА П. Г. Н. да плати на Р. Д. Г. – 3 000 лева - съдебни разноски /за
производството пред САС; съразмерно на изхода на спора пред въззивната инстанция/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3