№ 2153
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина С.ова
като разгледа докладваното от Ивелина С.ова Въззивно гражданско дело №
20211100511760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 42459/27.07.2021 г. от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с ново наименование
„Е.П.“ АД, ЕИК ******* срещу отказа на съдебния изпълнител по изпълнително дело №
20218630401131 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ да бъдат извършени
изпълнителни действия и такива по обезпечение на посоченото изпълнително дело –
вписване на възбрана върху имот на длъжника – жилище в гр. София, ул. „*******“ № 137,
представляващ самостоятелен обект в сграда, пл. № 12 с площ по документи – 55 кв. м., и
запор на дружествените дялове на длъжника в „Я.-**“ ЕООД, ЕИК *******, както и срещу
постановление от 13.07.2021 г. на частния съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело.
В частната жалба се излагат съображения, че за извършване на посочените изпълнителни
действия взискателят е внесъл дължимите такси, но въпреки това възбраната и запорът не са
били наложени. Съдът незаконосъобразно е прекратил изпълнителното производство
(неправилно посочено на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК) с оглед влязлото в сила решение
№ 582/24.03.2017 г. по т. д. № 4429/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, с което на
основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е заличен от Търговския регистър ЕТ „Я.-**-С. Я.,Т.Я.“. Твърди
се, че това решение не е по иск по чл. 439 ГПК или чл. 440 ГПК, поради което съдебният
изпълнител няма право да разрешава евентуални спорове между взискателя и длъжника –
Т.Я. при заличаване на едноличния търговец и как това би се отразило на задълженията на
физическото лице, което е упражнявало дейност като ЕТ, което може да стане само в спорно
исково производство. Сочи се, че подобна хипотеза на прекратяване на изпълнителното дело
не е предвидена в ГПК, а с обявяване на едноличния търговец за неплатежоспособен не е
1
отпаднало материалното право на вземане срещу физическото лице, което е негов
универсален правоприемник. Предвид изложеното се поддържа, че прекратяването на
изпълнителното дело на основание, непредвидено в чл. 433 ГПК, е преждевременно, а
отказът за налагане на възбрана и запор – незаконосъобразен. Моли се за отмяна на отказа
на съдебния изпълнител да бъде вписана възбрана върху жилище в гр. София, ул. *******,
собственост на длъжника, да бъде наложен запор върху дяловете на Т.Я. в „Я.-**“ ЕООД,
както и да бъде отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.
Претендират се разноски.
В законния срок е постъпило писмено възражение от длъжника Т.И.Я., с който частната
жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено
законосъобразно, тъй като едноличният търговец, срещу който е бил издаден
изпълнителният лист е заличен на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, съответно на основание чл.
739, ал. 1 ТЗ непредявените вземания в производството по несъстоятелността и
неупражнените права са се погасили, както на ЕТ, така и на физическото лице. Моли се
жалбата да бъде оставена без уважение.
В срока чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ с
доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежна страна – взискател
по изпълнителното дело, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на
частния съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес
от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218630401131 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 е образувано
по молба вх. № 28177/13.05.2021 г. на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за образуване на изпълнително дело
срещу Т.И.Я. – като правоприемник на ЕТ „Я.-**-С. Я.,Т.Я.“, въз основа на изпълнителен
лист от 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 27025/2014 г. по описа на СРС, 52 състав, с който ЕТ „Я.-
**-С. Я.,Т.Я.“, ЕИК *******, представляван от Т.И.Я., е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД сумата от 16721,96 лв. за ползвана електрическа енергия за периода от 21.07.2013 г. до
24.04.2014 г., ведно със законната лихва от 21.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и
773,67 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2013 г. до 15.05.2014 г. и 877,34 лв. –
разноски.
С разпореждане от 13.05.2021 г. за образуване на изпълнително дело частният съдебен
изпълнител е разпоредил да се наложат запори върху банкови сметки, пенсия и дружествени
дялове на длъжника. Със съобщение изх. № 17-10-072645/1/18.05.2021 г. от „БАНКА ДСК“
АД са уведомили съдебния изпълнител, че запорът е наложен.
Видно от данните по делото, с Решение № 582/24.03.2017 г. по описа на Софийски
2
градски съд, ТО, VI-9 състав, постановено по търговско дело № 4429/2015 г. и влязло в сила
на 05.04.2017 г., на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е постановено прекратяване на откритото
производство по несъстоятелност и заличаване от Търговския регистър на ЕТ „Я.-**-С.
Я.,Т.Я.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „*******,
представлявано от Т.И.Я., което се установява и от справка в Търговския регистър.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично на
28.05.2021 г.
Със запорно съобщение изх. № 15885/14.05.2021 г. до Агенция по вписванията –
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е наложен запор
върху всички дружествени дялове от капитала на „Я. 90“ ЕООД, ЕИК *******, които са
собственост на длъжника Т.И.Я. за обезпечение на задължението в общ размер на 32 978,35
лв., в това число такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С Постановление за налагане на възбрана от 10.06.2021 г. е наложена такава върху
иглолистна гора, собственост на длъжника, като няма данни да е наложена възбрана върху
жилище – в гр. София, район „Възраждане“, ул. *******, състоящо се от две стаи, вестибюл,
кухня и антре, със застроена площ от 55 кв. м., заедно с 66,67 % идеални части от общите
части на сградата и 30,98 % идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо по скица УПИ – IV-12, с площ от 215 кв. м., в квартал 171 по регулационния
плана на гр. София, местност „Три кладенци“, нито да е постановен изричен отказ в тази
връзка. По делото е приложено писмо до Служба по геодезия, картография и кадастър –
София, за предоставяне на кадастрални схеми за имота.
С обжалваното постановление от 13.07.2021 г. производството по изпълнителното дело
е прекратено, като в мотивите са изложени съображения, че с Решение № 582/24.03.2017 г.
по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, е постановено заличаване на дружеството – длъжник ЕТ
„Я.-**-С. Я. – Т.Я.“ от Търговския регистър, което решение е вписано по партидата на
търговеца, с което ЕТ е загубило своята правосубектност, съответно не може да продължи
да съществува валидно процесуално правоотношение, по което ЕТ е страна – чл. 27, ал. 1
ГПК (производството е прекратено поради прекратяване на правосубектността и
процесуалната правоспособност на ЕТ – длъжник по изпълнителното дело). В съобщението
до взискателя е посочено, че изпълнителното дело се прекратява на основание „чл. 432, ал.
1, т. 7, вр. с чл. 27, ал. 1, Решение № 582/24.03.2017 г. на СГС, ТО, VI-9 състав и 632, ал. 4,
вр. с ал. 3 ТЗ“.
При тези данни, съдът намира, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е
приел, че производството по изпълнителното дело следва да бъде прекратено. На първо
място следва да се посочи, че като основание за прекратяване е посочено чл. 432, ал. 1, т. 7
ГПК, която разпоредба предвижда спиране на изпълнителното производство в други случаи,
предвидени в закон, което основание няма как да намери приложение в настоящия случай.
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 ГПК, като
изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл.
3
433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: т. 1.
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя,
последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в
противен случай тя се приема за истинска; т. 2. взискателят е поискал това писмено; т. 3.
изпълнителният лист бъде обезсилен; т. 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът,
въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; т.
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде
намерено друго секвестируемо имущество; т. 6. не са заплатени дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; т. 7. бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; т. 8. взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка. В случая не е налице нито една от посочените хипотези за прекратяване
на изпълнителното дело. От друга страна, длъжникът, срещу когото е образувано
изпълнителното производство – Т.И.Я. не е неправоспособна страна по смисъла на чл. 27,
ал. 1 ГПК – вписването или заличаването в регистъра на едноличния търговец не влияе на
правосубектността на самото физическо лице, а изпълнителното дело не може да бъде
прекратено поради това, че едноличният търговец, посочен като длъжник по изпълнителния
лист е заличен, тъй като заличаването на едноличния търговец не означава заличаване на
физическото лице, което отговаря имуществено и за задълженията на търговеца.
Във връзка с влязлото в сила решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ следва да се посочи, че
действително съгласно задължителните разяснения на т. 1 от Тълкувателно решение №
2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ВКС, ОСТК, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по
предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал.
1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права,
независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите. Обстоятелството обаче дали
вземането на взискателя е погасено, включително по силата на закона, съответно дали
съществува материалното право спрямо длъжника в изпълнителното производство е въпрос,
който не може да бъде изследван от съдебния изпълнител, както и да послужи като
основание за прекратяване на делото. Твърденията на длъжника, че вземанията, предявени
за събиране в изпълнителното производство, са погасени съгласно нормата на чл. 739, ал.
2 ТЗ, следва да намерят своята защита по реда на исковото производство, доколкото в
настоящото съдебно производство нито ЧСИ, нито съдът, могат да решават спор за
съществуването или несъществуването на материално право извън изброените в чл. 433
ГПК хипотези. В случая в защита на длъжника е разпоредбата на чл. 439 ГПК, с която му е
предоставена процесуалната възможност да оспорва чрез иск изпълнението, включително с
възражения за погасяване на вземането по изпълнителния лист. Едва въз основа на влязлото
в сила съдебно решение по така предявен иск, при условие, че същият е уважен, съдебният
4
изпълнител би могъл да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 7 ГПК.
В заключение, съдът приема, че възражението в мотивите на съдебния изпълнител и в
отговора на длъжника, че съгласно чл. 739 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания се погасяват, са неотносими към конкретния спор. От една
страна, в изпълнителното производство не може да се преценява съществуването на
материално право – за това има предвиден специален ред в ГПК. От друга страна,
изпълнителното производство е прекратено на конкретно процесуално основание и съдът
дължи преценка за законосъобразност единствено на извършените процесуални действия на
ЧСИ по конкретното основание, а не на материалните права и задължения на страните.
Поради това, въззивният съд приема, че ЧСИ незаконосъобразно и преждевременно е
прекратил изпълнителното дело и обжалваното постановление за прекратяване следва да се
отмени като неправилно.
По отношение на отказа на съдебния изпълнител да извърши действия по налагане на
възбрана върху жилище на длъжника и запор на дружествени дялове:
Видно от данните по делото, съдебният изпълнител е наложил запор върху
дружествените дялове на длъжника в „Я.-**“ ЕООД, със запорно съобщение изх. №
15885/14.05.2021 г. до Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел – след извършена служебна справка в Търговския
регистър съдът установи, че наложеният запор върху дружествени дялове е вписан по
партидата на „Я.-**“ ЕООД, във връзка с процесното изпълнително дело и няма данни да е
бил вдигнат с постановяване на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело,
поради което частната жалба в тази част е неоснователна.
Относно искането на взискателя за налагането за възбрана върху жилището на ул.
******* – действително такава няма данни да е наложена, но по искането за налагането
първо следва да се произнесе съдебният изпълнител при връщане на делото и едва при
постановен отказ от негова страна (какъвто в момента няма постановен) актът на ЧСИ ще
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като производството по жалба срещу действия
на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици
на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител.
Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт
бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). На съдебен
контрол подлежи актът на съдебния изпълнител, с който се произнася по конкретно искане
на взискателя. Евентуално актът на съдебния изпълнител, с който той се произнася относно
искането за налагане на възбрана върху собствения на длъжника имот при наличие на
правен интерес, вече ще подлежи на съдебен контрол. Поради това при връщане на делото
ЧСИ следва да се произнесе и по молбата за налагане на възбрана върху жилище на
длъжника Т.И.Я., находящо се в гр. София, район „Възраждане“, ул. *******, състоящо се от
две стаи, вестибюл, кухня и антре, със застроена площ от 55 кв. м., заедно с 66,67 % идеални
5
части от общите части на сградата и 30,98 % идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо по скица УПИ – IV-12, с площ от 215 кв. м., в квартал 171
по регулационния план на гр. София, местност „Три кладенци“.
С оглед изложеното, обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното
дело следва да се отмени, а делото – да се върне на съдебния изпълнител за продължаване на
действията по изпълнението, включително с произнасяне по искането на взискателя за
налагане на възбрана върху горепосоченото жилище на длъжника. В останалата част
частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на спора, в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят
половината от претендираните разноски, с оглед частичната основателност на частната
жалба, в размер на 17,50 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
или общо 67,50 лв.
От насрещната страна не са претендирани разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 42459/27.07.2021 г. на „Е.П.“ АД, ЕИК ******* (с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), в качеството на взискател по изпълнително дело №
20218630401131 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, постановлението на съдебния
изпълнител от 13.07.2021 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20218630401131 по
описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ и
ВРЪЩА изпълнително дело № 20218630401131 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на
КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия съобразно мотивите на настоящото
решение, включително за произнасяне по искането на взискателя за налагане на възбрана
върху жилище, находящо се в гр. София, район „Възраждане“, ул. *******, състоящо се от
две стаи, вестибюл, кухня и антре, със застроена площ от 55 кв. м., заедно с 66,67 % идеални
части от общите части на сградата и 30,98 % идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо по скица УПИ – IV-12, с площ от 215 кв. м., в квартал 171
по регулационния план на гр. София, местност „Три кладенци“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 42459/27.07.2021 г. на „Е.П.“ АД,
ЕИК ******* (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), в качеството на взискател по
изпълнително дело № 20218630401131 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, в
частта, с която се обжалва отказ на ЧСИ С.Х. да наложи запор на дружествените дялове на
длъжника Т.И.Я., ЕГН ********** в „Я.-**“ ЕООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА Т.И.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.
„******* *******, чрез адвокат Д.Ш., да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „******* БенчМарк Бизнес Център, сумата от 67,50
6
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7