№ 26206
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110133502 по описа за 2022 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.11.2022 г. от 14:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от Б. И. Т. срещу (ФИРМА), установителни искове с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността
на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5700352 – 13.05.2021 г.,
сключен между Б. И. Т. и (ФИРМА), предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 887 лева и клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 257,90 лева, поради накърняване на
добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона и като неравноправни по смисъла на
чл. 143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем
Standart 14 № 5700352 – 13.05.2021 г. Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора,
заемателят, следва да се заплати такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на 1 887 лева, а съгласно чл. 3 – да върне сумата по
кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 5661,60 лева, при сума
на получаване 3 000 лева, с ГПР 49,37 %, ГЛП 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 30 вноски. Твърди, че в чл. 5, ал. 2 от договора е предвидена и неустойка
в размер на 1 257,90 лева, като по този начин общата сума, която следва да се заплати, се
1
сочи, че възлиза на 6 919,50 лева. Ищецът счита, че чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и поради това, че са сключени при
неспазване на чл. 10а, чл.11, чл. 19, ал.4 ЗПК вр. с чл. 22, чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди се, че
оспорените клаузи накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта. Поддържа, че
сумата от 3144,90 лева е прекомерна и в размер над сумата на отпуснатия кредит, както и че
заплащането на същата води до значителна нееквивалентност на насрещните престации, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгода за кредитора. Излага, че
разпоредбата на чл. 10а ЗПК не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че
оспорените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 ЗЗП, т.к. са необосновани
високи и целят неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя. Излага, че с предвиждането на заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК,
т.к. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Сочи, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания, представлява
заблуждаваща търговска практика. Развиват се и съображения, че процесните клаузи не са
индивидуално уговорени. Сочи се, че клаузите са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. При тези твърдения искането към съда е да прогласи нищожността на
двете клаузи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на
правоотношения между страните по силата на сключен между тях Договор за предоставяне
на паричен заем № 5700352. Сочи, че съгласно последния ищецът е усвоил заемна сума в
размер на 3000 лв., както и че същият се е задължил да върне сумата на 30 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 188,72 лева, в която сума ответникът сочи, че са
включени част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че преди
сключване на Договора, на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр, както и
че към настоящ момент ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е погасил
всички суми по кредита. Ответникът излага, че съгласно чл. 5 от Договора, ищецът се е
съгласил и задължил в срок от три дни от подписване на договора да предостави
обезпечение, като имал възможност да избере какъв вид обезпечение да предостави. Развива
подробни съображения в насока, че ищецът не е изложил по какъв начин уговорените
клаузи накърняват добрите нрави, а само голословно се е позовал на тях. Подробно
аргументира и че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка не е нищожна, че ищецът е
сключил договора по собствено желание и при индивидуални условия, както и че е имал
възможност да се откаже от него в 14 дневен срок от сключването му. Сочи, че неустойката
е била дължима при изтичането на третия ден за предоставяне на обезпечение, но в израз на
добросъвестност задължението било разсрочено, поради което и нямало как задължението
да се включи в размера на ГПР при подписването на договора. Относно клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи обосновава, че
ищецът е имал възможност да изчака, както и че тази такса представлява цена на
предоставяна услуга, че определянето на размера на таксата е израз на свободата на
договаряне. Оспорва да е налице нееквивалентност между размера на таксата и
предоставената услуга, както и клаузата да противоречи на добрите нрави. Сочи, че ищецът
доброволно е избрал да се възползва от услугата, както и че размерът на таксата не следва да
се включва в размера на ГПР. Развива подробни съображения в насока, че същата не
представлява такса за усвояване на кредита, както и че ползването на услугата не е условие
за отпускане на заемната сума. Сочи, че тази такса е дължима еднократно, но в интерес на
ищеца заплащането й е разсрочено. Развива подробни съображения, че е спазено
изискването на чл. 11, ал.1, т,10 ЗПК, т.е. че е посочен реално прилаганият между страните
ГПР, както и че таксата за експресно разглеждане и неустойка не са част от него. При тези
твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, наличието на облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем Standart 14 № 5700352 – 13.05.2021 г., част от
2
съдържанието на който са оспорените клаузи; че последните накърняват добрите нрави,
противоречат и заобикалят закона, както и че са неравноправни.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем Standart 14 №
5700352 – 13.05.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 3 000
лева, която сума е усвоена от ищеца; че последният се е задължил да върне заетата сума на
30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 188,72 лева; че част от съдържанието на
Договора са оспорените клаузи, които предвиждат заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 887 лева и неустойка в размер на 1 257,90 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3