Номер 54602.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXIV Наказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201264 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. З. К. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН
********** против наказателно постановление № 33-0000416 от 22.07.2020 год.
на началника на ОО „АА”-гр.Пловдив, с което на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП
/Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на чл.40 ал.1, т.5 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси е
наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и на основание чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП и за нарушение на чл.33, т.3 от Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси е наложена глоба в размер на 2000
лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
иска отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат съображения за
1
потвърждаване на НП.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета
фактическа обстановка:
С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран, т.к. на 13.07.2020г.,
около 11:30 часа, на Автогара-Пазарджик, управлявал автобус „Пежо Боксер“ от
категория М2, с рег. № ***, като извършвал обществен превоз на пътници по
редовна автобусна линия гр.Септември - гр.Пазарджик - гр.Септември със
заверено копие № ********** за международен автобусен превоз на пътници и
пътен лист № 580033/13.07.20г., като в момента на извършена му проверка от
служители на ОО „АА“-Пловдив, сред които и актосъставителя Ал. И., било
установено, че същият е без маршрутно разписание, заверено със свеж печат от
общината възложител. Отделно от това водачът бил без удостоверение за
психологическа годност, т.к. видно от УПГ № 591826, същото било валидно до
19.06.2020г. След съставянето на АУАН, а именно на 15.07.2020г. на
автомобилната администрация било изпратено копие на липсващия в момента на
проверката документ - маршрутно разписание, което било входирано с № 52-00-
204151-15.07.20г., поради което санкцията за първото нарушение била наложена
за непредставяне на документ по време на проверката.
Гореописаното съставлявало нарушение първо на чл.40 ал.1, т.5 от Нардеба
№ 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и второ
- на чл.33, т.3 от същата наредба.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№ 274911
от 13.07.2020г. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 05.08.2020 година, а жалбата
против него била чрез АНО на 12.08.202г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С
оглед на това жалбата се явява процесуално допустима, т.к. е подаден в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите Ал. И. и В. А., а също и от писмените доказателства приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Относно нарушението по пункт І от НП.
Не спорно по делото, че към посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят бил водач на процесинят автобус, с който е извършвал
обществена превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.Септември -
гр.Пазарджик - гр.Септември. Установи се категорично и това, че водачът е бил
проверен, след като преди това е пристигнал с пътници в гр.Пазарджик и е спрял
на съответния сектор на автогарата. Да, действително, когато проверяващият е
започнала проверката автобусът е бил в покой, но това не означава, че
жалбоподателят е загубил качеството на водач, извършващ обществен превоз на
пътници по посочената редовна автобусна линия, т.к.той току-що е бил
завършил курса си до гр.Пазарджик и е предстояло да започне обратния курс. В
този смисъл възражението на защитата, че нарушението не е съставомерно от
обективна страна е несъстоятелно. Едва ли не защитата иска да каже, че един
шофьор на автобус има качеството на водач и може да извърши вмененото му
нарушение само ако е спрян по време на път. Такова съждение обаче е
неправилно, т.к. лицето има качеството на водач през цялото време, през което
изпълнява служебните си задължения във връзка с превоза на пътници по
маршрута гр.Септември - гр.Пазарджик – гр.Септември, без значение дали е
проверен по време на движение или след като е докарал пътници и изчаква
времето за качването на други, пътуващи в обратната посока.
Установи се категорично по делото и това, че по време на проверката
водачът не е представил пред проверяващия маршрутно разписание, заверено със
свеж печат от общината възложител. Св. Ал. И. бе категоричен, че по време на
проверката водачът имал в автобуса множество документи /очевидно, чието
3
носене се изисква по закона и подзаконовите актове – бел. моя/, в които
документи ровил около половин час, но в крайна сметка не намерил, респ. не
представил въпросното маршрутно разписание, за конкретния маршрут.
От показанията на св.В. А. – управител на дружеството със 100 %
общинско участие - „Автобусен транспорт“-гр.Септември, които съдът
кредитира изцяло, т.к.не се опровергават от никое друго пряко или косвено
доказателство по делото, стана ясно и нещо друго. Тя бе категорична, че
дружеството притежава четири автобуса, взети на лизинг, с които се извършва
обществен превоз на пътници. Във всеки от тях имало папки, в които стоят
всички необходими за представяне документи, при евентуални проверки, а
именно трудов договор на водача, трудова характеристика, талоните на
автобусите, сключените застраховки – каско, гражданска отговорност, злополука
и т.н., а също и маршрутните разписания за всички маршрути, по които
дружеството извършвало превози, т.е. не само Септември-Пазарджик, но и
Септември-Ветрен дол, Септември-Ветрен, Септември-Славовица и т.н.
Категорична бе и за това, че след проверката в гр.Пазарджик водачът К.
отишъл при нея, като бил много притеснен и й споделил, че не бил намерил
въпросното маршрутно разписание в папката с всички документи, стоящи в
автобуса. Тогава св.А. разровила из документите в папката и намерила
разписанието, а на следващия ден го изпратили в отдела на автомобилната
администрация.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че поведението на К. от
формална страна запълва състава на административно нарушение по чл.40 ал.1,
т.5 от гореспоменаваната Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, която правна
норма императивно разписва, че по време на работа водачът е длъжен да
представи при поискване на контролните органи копие на маршрутно
разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по
образец (приложение № 1).
В същото време обаче, нарушението съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. В крайна сметка
извършеното нарушение е формално. От него не са настъпили каквито и да е
вредни последици. Отделно от това то е с ниска степен на обществена опасност.
Причините за извършването му бяха подробно изяснени по-горе и те разкриват,
4
че то е извършено не поради неналичие на процесното маршрутно разписание, а
поради притеснителността на водача К.,в резултата на която той не е могъл да се
ориентира в големия обем от документи, които са се намирали в автобуса,
включително и други подобни маршрутни разписания, но за други маршрути.
С оглед на всичко това АНО не е следвало да съставя НП за нарушението
по пункт І, а отчитайки горните обстоятелства е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.По тези
съображения в тази част НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно нарушението по пункт ІІ от НП.
По този пункт от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП във вр. с чл.33, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТС, за което му е наложена глоба в размер на 2000 лв. Последната правна
норма императивно разписва, че Водачът на автобус за обществен превоз на
пътници трябва да отговаря на изискванията за професионална квалификация по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози
Първата правна норма пък сочи, че водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба от 2000 лв. при първо нарушение.
Още тук следва да се каже, че не е спорно по делото, че към момента на
проверката – 13.07.2020г., водачът К. бил без удостоверение за психологическа
годност, т.к. видно от представеното УПГ № 591826, същото било валидно до
19.06.2020г.
Според настоящия съдебен състав обаче е неправилно извършеното
нарушение по чл.33, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС да бъде
съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, нещо
което е направил АНО. Последната норма предвижда общо правило за
санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които извършват
5
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно
в Закона за движението по пътищата е предвидена специална норма, а именно
тази на чл. 178в, ал.5, която предвижда да се наказва с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
В случая субектите, които са адресати на нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП и на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП са идентични. Двете норми обаче се намират в
съотношение на обща към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП
Това е така, доколкото нормата на чл. 93 от ЗАП обявява за нарушение
упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са
общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран
документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за
психологическа годност. По тази причина според съда санкцията за така
извършеното нарушение, която жалбоподателят е следвало да понесе, е
предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, а именно
глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАП в размер на 2000 лева. В този смисъл, като неправилно е
определил нарушената санкционна норма за извършеното административно
нарушение, касаещо липсата на валидно удостоверение за психическа годност,
АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Санкционирането
на нарушителя по общата, а не по специалната норма особено съществено
нарушава правото му на защита, доколкото предвидените за двете норми санкции
са напълно различни. Затова и съдът счита, че това представлява такова
неправилно приложение на материалния закон и санкционната разпоредба, което
обуславя безусловната отмяна на обжалваното НП.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63,
6
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2020г., както и от представения списък на разноските се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
(четиристотин лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Вл. Д. от ПАК.
При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено заплащането
на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2
ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а
областният отдел, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към
агенцията.
Поради липса на възражение за прекомерност на разноските е
безпредметно да се обсъжда въпросът дали те подлежат на намаляване.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 33-0000416 от 22.07.2020 год. на началника на ОО „АА”-
гр.Пловдив, с което на А. З. К. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН **********,
на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП /Закона за автомобилните превози/ и за
нарушение на чл.40 ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси е наложена глоба в размер на 100 лв.
/сто лева/ и на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП и за нарушение на чл.33, т.3 от
Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
7
автобуси е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на А. З. К. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН ********** разноски в
размер на 400.00 лв. (четиристотин 0 лева) - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8