МОТИВИ:
От анализа на събраните и проверени доказателства
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Д.С.Д. е
завършил висше образование.Работи като управител на „Д. 2012”.
На 23.04.2012г. се регистрирал
като земеделски производител в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ –
гр.Плевен с налична за стопанството му
земя, с обща обработваема площ 2.100 дка., находяща се в землището на с.*****, област Плевен.
Имал
намерение да се занимава с отглеждане на градински краставици, а по-късно
да закупи пчелни семейства и да създаде пчелин.
В
изпълнение на тези свои
намерения подсъдимият, който се нуждаел от допълнителни
парични средства решил да кандидатства
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери по програмите за развитие
на селски райони“ за периода 2007-2013г.
Д. посетил
ОД на ДФ”Земеделие” в гр.Плевен и се запознал лично с необходимите му документи
за кандидатстване.
Съгласно
Приложение 3 т.5 към чл.17 ал.1 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка ”Създаване
на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. един от изискуемите документи, които следва да представят
земеделските производители, кандидатстващи за безвъзмездната помощ е удостоверение за наличие или липса на
изискуеми публични задължения към държавата, издадено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция по приходите не по-рано от месеца
предхождащ датата на подаване на заявлението за подпомагане, а именно
удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК.
Наред с това Д. се
запознал и с чл.9 ал.2, т.4 от посочената наредба
по тази мярка и
разбрал, че не подлежат на подпомагане земеделски производители, които
имат задължения към държавата.
За да
преодолее тази пречка, подсъдимият, който имал
имал изискуеми публични задължения,
както следва:
осигурителни
задължения за държавно обществено осигуряване, универсален пенсионен фонд и
здравни осигуровки за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на 541,41лв.
дължими до 30.04.2010г.; осигурителни
задължения за държавно обществено осигуряване, универсален пенсионен фонд и
здравни осигуровки за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 907.20лв.
дължими до 30.04.2011г.; наказателни
постановления в размер на 1200лв., или всичко общо в размер на 2648.60лв. За да отговаря на тези изисквания решил да
се снабди с удостоверение за наличието или
липсата на задължения, в което да бъде отразено, че няма налични такива.
В изпълнение на взетото
решение по
неустановен начин и от неустановено по време на предварителното разследване
лице, подсъдимият се снабдил с неистински официален
документ – Удостоверение с изх.№ 150 201 200 244 426/05.09.2012г. на
което било придадено вид, че е издадено от ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен
на основание чл.87, ал.6 от ДОПК. Документът бил подписан
от И.К., като орган по приходите и
подпечатано с печат на НАП с номер 0782, ползван от друг служител от ТД на НАП, Велико
Търново, офис Плевен, а именно Д.Г.. В
това удостоверение е било вписано, че подсъдимият Д.С.Д. „няма задължения“.
С посоченият документ на
11.09.2012г. подсъдимият лично се е явил в ОД на ДФ „Земеделие“
и пред свидетеля Д.С.А. – старши експерт в отдел „Прилагане
схеми и мерки за подпомагане“, попълнил и подписал заявление
за подпомагане по мярка 112 – „създаване на стопанства на млади фермери“ с
№15/112/08338. Със заявлението представил и другите необходими
документи, изискуеми към него сред които и посоченото неистинско удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх.№
150201200244426/ 05.09.2012г.
А. проверил дали са налице всички изискуеми
документи са представени и входирал заявлението.
На
10.12.2012г. между ДФ „Земеделие“, представляван от директора Р.А.П.
и подсъдимият Д.Д. бил сключен договор № 15/112/08338
за отпускане на финансова помощ в размер на 48 892 лв. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
Програмата за развитие на селските райони“ за периода 2007-2013г., подкрепени
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно т.2.2. от договора, помощта
следвало да бъде изплатена на два етапа, както следва:
-
първо плащане в размер на 24 446 лв.;
-
второ плащане в размер на 24 446 лв. при
нарастване на икономическия размер на стопанството с 7,67 икономически единици.
Първото плащане по този договор било
извършено на 10.12.2012г., съгласно Заповед на директор на ОД на ДФ „Земеделие“
– М.К..
До 10.02.2016 г. подсъдимият
Д. следвало да подаде заявка за второ плащане, ведно
с изискуемите документи. На същата дата в ОД на ДФ”Земеделие” бил регистриран ”потвърден
отказ „на подсъдимият Д.,
като ползвател по договор №15/112/08338, поради непълнота на документите,
представени със заявката за второ
плащане съгласно изискуемите такива по Наредба №9 от 03.04.2008 г.
По описаният начин, като на
11.09.2012г. в гр.Плевен пред ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, като кандидат за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
„Програма за развитие на селските райони“ за периода 2007-2013г. представил
неверни сведения в Заявление за подпомагане с идентификационен номер
15/112/08338 от 11.09.2012г., чрез приложен към заявлението неистински
официален документ – Удостоверение за наличието или липсата на задължения на
основание чл.87, ал.6 от ДОПК на името на Д.С.Д., с изх.№150201200244426/
05.09.2012г. на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен, в което било вписано,
че няма изискуеми публични задължения към държавата въпреки наличието на
такива, както следва:
-осигурителни задължения за държавно обществено
осигуряване, универсален пенсионен фонд и здравни осигуровки за периода
01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на 541,41лв. дължими до 30.04.2010г.;
-осигурителни задължения за държавно обществено
осигуряване, универсален пенсионен фонд и здравни осигуровки за периода
01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 907,20лв. дължими до 30.04.2011г.;
-наказателни постановления в размер на 1200лв., или всичко
общо в размер на 2648,60лв., за да получи средства в размер на 24 446лв. за
първо плащане от Европейски земеделски фонд по „Програма за развитие на
селските райони“ за периода 2007г.-2013г., като на 10.12.2012г. получил тези
средства е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.248а,
ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК.
От заключението по назначената по време на разследването
комплексна експертиза е било
установило, че подписът за „Орган по приходите: И.К.” в Удостоверение за
наличието или липсата на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№
150201200244426/05.09.2012г. на ТД на НАП В.Търново, офис Плевен, издадено на Д.Д.
не е бил положен от посоченото лице . Същият е бил имитиран, като не може да
се установи, дали е изпълнен, или не от Д.Г. или подсъдимият Д.Д.. Експертът е категоричен, че отпечатъкът от печат върху удостоверението
не е идентичен с представените сравнителни отпечатъци от печат на ТД на НАП
В.Търново 0782, зачислен на Д.Г. - старши
инспектор по приходите в отдел ”Контрол”, сектор
„Проверки”.
От заключението
по назначената икономическа експертиза към 05.09.2012г. е видно, че подсъдимия Д. е
имал изискуеми публични задължения в общ размер на 2648.60 лв. главници и по видове:
-
осигурителни задължение за ДОО, УПФ и ЗО за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. –
541.40лв. дължими до 30.04.2010г.
-
осигурителни задължения за ДОО, УПФ и ЗО за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. –
907,20лв. дължими до 30.04.2011г.
-
наказателни постановления – 1200.00лв. (в т.ч.200.00лв. неолихвяеми).
За невнесените в срок задължения се
дължи лихва за забава от датата на изискуемост на задължението до окончателното
изплащане в размер на основния лихвен процент за периода +20 пункта за
осигурителните вноски, а за останалите задължения – законна лихва.
В удостоверението за наличието или липсата на задължения изх.
№150201200244426/05.09.2012г. е следвало да бъдат отразени горните задължения,
както и начислените лихви до датата на издаване.
Установено е било по
категоричен начин, че в информационната система на НАП липсват данни
за въведено искане за издаване и издадено удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК.
Съдът при формиране на своите
изводи по фактите изцяло възприе експертните заключения по двете експертизи.
Изложената фактическа
обстановка съдът установи от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Д.А., Б.Х., М.Т.Ф., В.М., Н.С., М.К., Е.Е.К. и Д.М.Г., от приложените
писмени доказателства, както и от обоснованите заключения на вещите лица.
От обсъдените по-горе
доказателствени източници съдът установи по несъмнен начин, че на 11.09.2012г. в гр.Плевен пред ОД на ДФ
”Земеделие” гр.Плевен подсъдимият е представил неверни сведения, а именно, че
към тази дата няма публични задължения към държавният бюджет. Целта му е била да получи
първо плащане от Европейски земеделски фонд по „Програма за развитие на
селските райони” за периода 2007-2013
година. На 10.12.2012 година получил сумата от 24446лв.
От заключението на експерта В.
В. е видно ,че към датата на подаване на заявлението подсъдимият е имал
невнесени вноски в размер на 2648.60лв.-осигурителни задължения за Държавно
обществено осигуряване, Универсален пенсионен фонд, Здравни осигуровки и неизплатени наказателни постановления.
В действителност тези
задължения не са били вписани в представеното и приложено към делото
удостоверение за наличието или липсата
на задължения на осн.чл.87 ал.6 от ДОПК, с изх.№ 150201200244426/05.09.2012
година на ТД на НАП Велико Търново, офис
гр.Плевен. Подсъдимият е представил тези неверни сведения, за да получи кредит.
Това обстоятелство, заедно с целта му са
достатъчни, за да обосноват обективната съставомерност на деянието по чл.248а,
ал.5, вр.с ал.2 и ал.1 от НК.
Поради преследваната от
подсъдимия користна цел/ да получи кредит/, съдът прие, че от субективна страна
деянието е извършено от Д. при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1 от НК. Той е съзнавал, че представя неверни сведения, за да получи кредит и е
предвиждал, че по този начин в качеството му на търговец ще му бъде отпуснат такъв
по схемата „Програма за развитие на селските райони” за периода 2007-2013г. от страна на ДФ ”Земеделие”.
Последното недвусмислено ангажира виновното му поведение.
За наличието на субективната
страна на деянието се съди и от поведението на подсъдимия след подаване на пред
ОД на ДФ ”Земеделие” гр.Плевен на заявление за подпомагане с индентификационен
№15/112/08338 от 11.09.2012г. с приложеният към него неистински официален
документ- удостоверението по чл.87 ал.6 от ДОПК, че няма задължение.
По описаният начин съдът
прие, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд-
чл.248а ал.5 вр.с ал.2 и ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият не се признава за виновен, като твърди, че не е знаел, че има
такива задължения към бюджета на държавата, прочел повърхностно всички
материали, които са били необходими за получаване на посочената сума по
проекта.
Неговият защитник поддържа
становището на подсъдимия и моли съда Д. да бъде оправдан , тъй като не е
извършил престъплението. Твърди, че са му били нарушени правата по чл.14,15 и
107 от НК, ограничено му е било правото на защита, тъй като е бил разпитван
като обвиняем в един по късен момент.
Съдът обсъди възраженията на
подсъдимия и неговия защитник и ги прие за неоснователни, по следните
съображения:
Съдът, прокурорът и
разследващите органи по настоящето дело са взели решение по вътрешното си
убеждение, обосновано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. На подсъдимия не са били ограничени правата му, а са
му били предоставени всички процесуални средства необходими за неговата защита
на правата му и законните му интереси.
Не са били ограничени правата на неговия защитник. Съдът и органите на
досъдебното производство са събрали и проверили както доказателствата, които
разобличават подсъдимият или отегчават неговата отговорност, така и
доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му.
Съдът обсъди показанията на
посочения от защитника на подсъдимия свидетел Д.Ч., който по никакъв начин не
опроверга обстоятелствата визирани в обвинителния акт, а именно снабдяване с
удостоверението за липсата на задължения
по чл.87 ал.6 от ДОПК.
По изложените съображения
съдът прие доводите на подсъдимия и неговия защитник като неоснователни, като
се съобрази, както вече беше отбелязано с показанията на другата група
свидетели, заключенията на експертите и приложените към делото множество
писмени доказателства.
Причини за извършване на
престъплението е незачитане на
установения правов ред.
Мотив, стремеж за
облагодетелстване, макар и по престъпен начин.
При определяне вида и размера
на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното престъпление съдът
взе предвид:
а/ като смекчаващи
обстоятелства – не е осъждан, упражнява обществено полезен труд.
б/ като отегчаващи
обстоятелства - проявил е упоритост и дързост при осъществяване на
деянието, като е привлякъл и други лица, които са му помогнали и
съдействали за извършване на престъплението.
При превес на смекчаващите
обстоятелства, които по тежест и значение преобладава, осъди подсъдимият по
чл.248а ал.5 вр.с ал.2 и ал.1 от НК на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
Като се съобрази с
обстоятелството, че не е осъждан, намери, че не е необходимо Д. да изтърпява
наказанието ефективно, поради което на осн.чл.66 ал.1 от НК го отложи за ТРИ ГОДИНИ.
По делото
изпълнителният директор на ОД на ДФ”Земеделие” гр.Плевен е предявил граждански
иск срещу подсъдимия за причинени от престъплението имуществени вреди в размер
на 24446лв.
Съдът като се съобрази с виновното поведение на подсъдимия
намери иска за основателен и доказан и го уважи в пълния му размер, с
произтичащите от това последици-законната лихва и държавната такса.
Присъди юрисконсултско възнаграждение на представителя на
ОД на ДФ”Земеделие” гр.Плевен и осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в
размер на 163.81лв.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
14.07.2016 година ПРЕДСЕДАТЕЛ: