Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София, 14.08.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА ОТДЕЛЕНИЕ,
VI въззивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
с
участието на секретаря Марина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Манолова
в.н.ч.х.д № 1202 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 08.11.2017 г. по НЧХД № 4342/2017 година по описа на СРС, НО, 99-ти
състав, подсъдимата К.К. е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение по чл.146, ал.1 от НК.
Срещу
така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата, в която се твърди,
че същата е неправилна и незаконосъобразна. В законоустановения
срок е постъпила и уточнителна молба от подс.К., чрез защитника й адв. К.,
в която се релевират доводи за недоказаност на
престъплението, както и за неправилно и превратно тълкуване на доказателствата
от страна на районния съд. Твърди се, че СРС неправилно е кредитирал
показанията на св.И.и св.А., а не е възприел с доверие обясненията на
подсъдимата и свидетелските показания на Б.и Е.. Твърди се, че в следствие на
неправилния анализ на доказателствата, съдът е стигнал и до принципно
неправилен краен правен извод. Моли се за отмяната на постановената присъда и
постановяването на нова, с която подзащитната му да
бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, а
гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на подсъдимата, поддържа въззивната жалба, пледира за
уважаването й и моли въззивният съд за отмяна на атакуваната присъда и
постановяването на нова оправдателна такава.
Частния
тъжител и граждански ищец моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и да потвърди атакуваната присъда, която намира за правилна и
почиваща на вярна и точна оценка на доказателстванета
съвкупност по делото.
Подсъдимата
поддържа искането на защитника си. При упражняване правото си на последна дума
моли съда за справедлив съдебен акт. Твърди, че не е изричала инкриминираните
изрази.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е
събрал и обсъдил всички относими към
предмета на доказване доказателства чрез обясненията
на подсъдимата К.К.; показанията на свидетелите А.А., М.И., Т.Е. и Й.Б., както и от приложените по делото
писмени доказателства - договор за наем и справка за съдимост на подсъдимата.
Въззивният
съд след собствен задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, установената фактическа обстановка от районния съд за правилна и почиваща
на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя за съществените
обстоятелства, я допълни за яснота и изчерпателност:
Подсъдимата К.С.К., с ЕГН ********** е родена на *** г. в
гр. Горна Оряховица. Същата е българка, българска гражданка, неомъжена, с висше
образование, пенсионерка, с адрес: гр. София, ул. „*******. Същата е
неосъждана.
Подсъдимата К.С.К. живеела на втория етаж в жилищна
кооперация на адрес гр. София, ул. „*******. Тъжителят Д.Й.К. бил адвокат и
ползвал за адвокатска кантора помещение взето под наем, което се намирало на
първия етаж в същата жилищна сграда, в която живеела и подсъдимата. Явно
недоволна от това, че в сградата влизали различни хора, които посещавали
адвокатската кантора, подсъдимата започнала да прави чести забележки с
невъздържан тон на тъжителя и неговия колега адвокат – св.А., с който работели
заедно в кантората. Подсъдимата се оплаквала постоянно от хигиената в общи
помещения, от това, че влизали в кооперацията наркомани и пияници, обвинявала
адвокатите, че не си плащали режийните разходи и т.н.
На 07.03.2017 г. тъжителят Д.К. и колегата му адвокат —
свидетелят А.А. се намирали в кантората си на
посочения адрес. Двамата били застанали до отворения прозорец към улицата, тъй
като тъжителят К. пушил цигара, когато чули гласа на подсъдимата, която минавала
по вътрешното стълбище покрай входната врата на кантората и казала: „Махайте се
от кантората, още ли сте тук?!“. Тогава частният тъжител отворил входната
врата, за да поиска от подсъдимата обяснение за агресивното й поведение към
тях. Попитал я защо считала, че трябвало да се махнат и защо лепяла по външната
входна врата надписи, че кантората била с нерегламентирана дейност и който
влизал в нея го правел незаконно. В този момент подсъдимата се нахвърлила
словесно към тъжителя К. с думите: „Не познаваш закона, крадец, нечистоплътен
адвокат - лъжец без мозък в главата!”. Всичко това се случило на общото
стълбище в сградата между входната врата на кооперацията и първия етаж.
Тъжителят К. и свидетелят А. стояли на етажната площадка на първия етаж до
входната врата на кантората, а подсъдимата К. се намирала 7-8 стъпала по-надолу
до входната врата на кооперацията. Освен тези три лица нямало други присъстващи
на случилото се. Подсъдимата заплашила тъжителя и св.А., че ще извика полиция,
като те дори я подканили да го направи. К. по никакъв начин не отвърнал на
репликите на подсъдимата, но след това споделил на колегата си, че за повече от
20 години адвокатска практика никой до сега не го е обиждал по такъв начин.
Почувствал се обиден, омерзен, ядосан и казал на
колегата си, че търпението му се е изчерпало и щял да напише тъжба срещу
подсъдимата, което сторил още същия ден.
По-късно през деня тъжителят К. имал среща със свидетеля М.И.,
на която пристигнал видимо притеснен и нервен. Свидетелят И.го попитал какво се
е случило, а К. му разказал за разигралата се ситуация с подсъдимата по-рано
през деня. Тъжителят изглеждал много засегнат, обиден и въпреки опитите на
свидетеля И.да се шегува с него и да го развесели, то същите не дали резултат.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по
делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока
се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване.
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната
жалба и уточнителна молба, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Основните оплаквания във въззивната жалба на подсъдимата са свързани именно с доводи
за необоснованост на присъдата, като се изразява несъгласие с анализа на
доказателствата на първостепенния съд.
Въззивният съд след собствен
анализ на всички събрани по делото доказателства на свой ред установи, че са
налице две групи, конфронтиращи се гласни доказателствени
средства по отношениe на обстоятелствата по протичането
на конфликта, лицата, в чието присъствие се е развил, както и поведението на
подсъдимата и частния тъжител.
От една страна са
показанията на свидетеля А., а от друга – обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите Е. и Б.. Въззивния съд извърши внимателната и критичната проверка на
гласните доказателствени средства с оглед на
собствената им вътрешна логическа структура и последователност, на отношението
помежду им и корелацията им с други несъмнено установени обективни
доказателства, чието събиране в процеса не е зависело от волята на никого от
замесените в конфликта лица. Същевременно съдът отчете и специфичната правна
природа на обясненията на подсъдимото лице, които освен източник на
доказателства, се явяват и средство за защита, необвързано със задължение да се
установява истината.
Настоящия съдебен състав напълно
споделя решението на контролирания съд и доводите му в тази насока да не
възприеме с доверие обясненията на подс.К., както и
показанията на свидетелите Е. и Б., които от своя страна служат за изграждане
на защитната теза на подсъдимата. Действително между показанията на тези
свидетели са налице както вътрешни противоречия, така и такива с обясненията на
К.. Най-същественото от които е свързано с изнесеното от подс.К.,
при проведения й разпит в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд,
че конфликт между нея, частния тъжител и св.А. не е имало в хода на
кооперацията. К. твърди, че нецензурния израз употребен от страна на К. спрямо
нея е бил отправен докато тя е минавала под прозореца, на който са се намирали
той и колегата му. В пълно противоречие с изнесеното от подсъдимата се явяват
твърденията на свидетелите Е. и Б., които са еднопосочни, че конфликта се е
разразил и нецензурните думи са били отправени, когато К. е влязла в хода на
кооперацията, в която се намира жилището й и кантората на частния тъжител. И
двамата свидетели дори описват, че обидите спрямо К. са били изричани от К. на
толкова висок тон, че те са ги чули докато са се намирали на улицата, след
което са влезли в хода на кооперацията, и питайки тъжителя К. какво се случва,
той затръшнал вратата на кантората си. Предвид безспорният факт, че подсъдимата
е присъствала на инкриминираната дата и място, което се потвърждава от всички
доказателства по делото, съдът смята, че именно нейните обяснения, в тази им част
следва да бъдат възприети с доверие, доколкото се подкрепят и от останалите
правилно кредитирани от контролирания съд гласни доказателствени
средства, а именно показанията на св.А.. Лишено от всякаква житейска логика се явява толкова
съществено разминаване в описаната от свидетелите и подсъдимата фактическа
обстановка, за която всеки от тях твърди, че е оставила трайно отражение и
спомени предвид скандалното поведение на частния тъжител. На следващо място,
съдът констатира наличието на още едно съществено противоречие от страна на
свидетелите на защитата и обясненията на подс. К., а
именно фактът на присъствието на св.А. на процесния
конфликт. В проведения разпит на подсъдимата, при задаване на въпроси от съда
става ясно, че освен частния тъжител в кантората по това време се е намирал и
св.А., в който смисъл са и показанията на последния. В противоречие с тях в
тази част са твърденията на свидетелите Е. и Б., които категорично заявяват, че
освен те двамата, К. и К.а, друг не е присъствал на процесния
инцидент.
Тук
е момента да бъде отбелязано, че от инкриминирания момент до провеждането на
съдебното следствие, в хода на което са разпитани свидетелите, са изтекли едва
няколко месеца, сравнително кратък период от време, с който не би могло да бъдат
обяснени констатираните от съда значителни противоречия, свързани с основни правнозначими факти и обстоятелства по делото.
Предвид
всичко изложено до тук, въззивния съдебен състав
напълно се солидализира с решението на районния съд
да не кредитира показанията на свидетелите Е. и Б., както и частично
обясненията на подсъдимото лице, поради съществените им противоречия с
останалата доказателствена съвкупност по делото, като
изложените в тази насока във въззивната жалба и допълнителната
такава възражения, съдът намира за неоснователни.
Правилно
СРС е възприел с доверие показанията на св. А., доколкото същите се
характеризират със своята последователност, непротиворечивост, както вътрешна,
така и с останалите доказателства по делото и житейска логичност. Въззивния съдебен състав не споделя направените във въззивната жалба възражения в тази насока. Релевираните доводи относно липсата на категорични
доказателства, че А. е присъствал на конфликната
ситуация, развила се между подсъдимата и частния тъжител, не се споделят от
състава, доколкото именно в тази насока са и обясненията на подс.
К.. Последната заявява: „Вътре в хода не съм се разправяла с него и колегата
му…“, от което изявление става ясно, че освен К., на конфликта е присъствал и
св. А., което се подкрепя и от свидетелските показания на последния. По
отношение на изтъкнатите в жалбата доводи за липсата на обективност у св. А.,
поради влошените му отношения с подсъдимата, въззивния
съд намира отново за неоснователни. Фактът на очевидно недобрите
взаимоотношения между двамата не обективира
автоматично извода за наличието на предубеденост от негова страна и склонност
към изкривяване на обективната действителност. За да бъде направен подобен извод
е необходимо тази предубеденост да проличава от свидетелските му показания,
като напротив в конкретния случай свидетелят заявява, че в конкретния случай
той не е бил обект на нападки от страна на подсъдимата. Съдът намира, че
наличието на сериозния личностен конфликт между К. и А., в конкретния случай не
е повлиял на обективността на изложеното от последния в качеството му на
свидетел.
Правилно
контролирания съд е възприел с доверие и показанията на св.И., който макар и да
не присъствал при отправянето на обидните изрази по адрес на ЧТ от страна на
подсъдимата, показанията му допринасят за изясняване на обстоятелствата
свързани с начина, по който К. ги е възприел и преживял и емоционалното
състояние, в което се е намирал едва няколко часа след скандала.
Въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка районният съд в съответствие с материалния закон е приел,
че подс. К.С.К. от обективна
и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Напълно
в съгласие с материалния закон районният съд е приел, че с поведението си
подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на престъплението
обида, тъй като в присъствието на пострадалия е казала думи, обективно годни да
накърнят достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са
неприлични, вулгарни и цинични. Обидата е лично унизяващо отнасяне към някого и
в настоящия случай подсъдимата именно така се е отнесла към частния тъжител Д.Й.К.
с изразите – „крадец“ и „нечистоплътен адвокат – лъжец без мозък в главата“.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимата, защото тя
е съзнавала непристойното значение и форма на думите си и е целяла именно да
унизи частния тъжител в хода на възникналия конфликт помежду им.
С оглед изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че напълно обосновано и законосъобразно
подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
При проверка на индивидуализацията
на вида на отговорността на подсъдимата, въззивният съд намира за
законосъобразен извода на първостепенния, че в случая не е налице пречка по
смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК за освобождаването на подсъдимата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо правилно
районният съд е приложил императивната разпоредба на чл.78а от НК, доколкото по
отношение на подс.К. са налице всички задължителни и
кумулативни предпоставки на разпоредбата
на ал.1. Предвиденото в санкционната част на нормата на чл.146 от НК наказание
е „глоба“ от хиляда до три хиляди лева.
От писмените доказателства по делото става ясно, че подс.К.
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание глоба. Също така с осъщественото от подсъдимата
престъпление не са причинени имуществени вреди.
При
определяне размера на административното наказание, СРС правилно е отчел както
смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства,
като преценявайки, че е налице превес на смекчаващите такива, е определил
наказание към минималния предвиден размер, а именно 1500 лв.
По
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от ЧТ и
ГИ К., настоящият съдебен състав застъпва следното становище:
Искът
е с правно основание чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид
своевременното му подаване от лице, което претендира да е пострадало, по
смисъла на чл. 74 от НПК и което притежава процесуално-правните възможности за
конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед съставомерността
на деянието по чл.146, ал.1 от НК,
въззивният съд счете, че са доказани общите предпоставки на отговорността по
чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно поведение,
причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в
пряка причинна връзка с деянието на подс. К.) и вина.
В случая, доказаността на осъщественото от подсъдимата
деяние е достатъчна и за несъмнен извод, че честта и достойнството на
пострадалия са били накърнени и в този смисъл той действително е претърпял
неимуществени вреди. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност
на подс. К.К., доколкото ЧТ
и ГИ К. е претърпял неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние.
По
отношение размера на коментирания граждански иск и при съблюдаване принципа на
справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд се съгласява, че
адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на
пострадалия неимуществени вреди в случая, възлиза на сумата от 600 лв., като в
останалата му част до пълния предявен размер от 1000 лв. искът правилно е
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на присъдата в частта ѝ, в която
подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски, настоящият
съдебен състав прецени, че същата е правилна и законосъобразна. Предвид
изхода на делото, районният съд законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е поставил в тежест на подсъдимата направените в хода на производството
разноски за адвокатско възнаграждение, от страна на ЧТ и ГИ.
Първоинстанционния
съд законосъобразно е присъдил в тежест на подс. К. и
определил като размер дължимата държавна такса от петдесет лева върху уважената
част от гражданския иск.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VІ въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 263067 от 08.11.2017 г., постановена по НЧХД № 4342/2017 г. на СРС, НО, 99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.