О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. Пловдив, 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав,
в открито съдебно заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3872 по описа за 2019г.
взе предвид следното:
Производство
по чл. 64 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 20614 от
14.12.2020г. от „ГИ СТОУН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 725, бл. Б, представлявано от
управителя В.Б.Б., чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес:***, офис 5, с
искане за възстановяване на срок за обжалване на решение № 2104 от
20.11.2020г., постановено по адм. дело № 3872 от 2019г.
Според молителя, пропускането на
срока за обжалване се дължи на настъпването на особени непредвидени
обстоятелства – внезапно заболяване, които не може да преодолее. Фактът на
заболяването е документиран с болничен лист № Е 2018 1932701 от 14.12.2020г.,
като началният срок на временната неработоспособност е 11.12.2020г.
Едновременно с това, съпругът на
адв. К. също е със заболяване, документирано с болничен лист № Е 2018 1932702,
за период на неработоспособност от 03.12.2020г. до 16.12.2020г. Същият е бил
контактен с лице, за което е установено заразяване с КОВИД – 19 с PCR тест, проявил е типичните симптоми на заболяването и е
подложен на редица изследвания, от които е установено, че заболяването му е
„вирусна пневмония, неуточнена“.
Тъй като самата адв. К. е проявила
също симптоми, характерни за КОВИД – 19 в периода на боледуване на съпруга си,
в който период изтича и преклузивният 14-дневен срок за обжалване на съдебното
решение, същата е подложена на изследвания, при които в последствие е
установено, че заболяването й е „бронхит, неуточнен като остър или хроничен“.
Поради проявяването на типични за
КОВИД – 19 симптоми за двамата съпрузи, за периода на извършване на
допълнителните изследвания и уточняване на диагнозите на заболяването, К. е
изолирана в дома си за период, съвпадащ със срока на обжалване на съдебното
решение, поради което е била в обективна невъзможност да депозира касационната
жалба. В подкрепа на твърденията си представя и медицинско удостоверение изх. №
4546 от 14.12.2020г., съгласно съдържанието на което заболяването й не
позволява явяването й пред органи на съдебната власт за периода от 11.12.2020г.
до 18.12.2020г.
Ответникът – директор на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез юрк. д.,
изразява изрично становище за неоснователност на молбата. Според нея,
пълномощникът адв. К. е диагностицирана с онкологично заболяване в по-ранен
времеви момент и извършените й диагностични процедури са извършвани до
27.07.2020г. По отношение на твърдението за внезапно заболяване на съпруга й
със симптоми, характерни за КОВИД – 19, същото е документирано с болничен лист,
издаден на 03.12.2020г., т.е. след получаване на съобщението за изготвеното
съдебно решение – 27.11.2020г. По делото не са представени доказателства за
поставянето й под карантина за периода от 03.12.2020г. до 11.12.2020г. и е била
в състояние да депозира изготвената касационна жалба в законоустановения
14-дневен срок за обжалване.
Съдът намира молбата за допустима,
предвид следните аргументи: Според нормата на чл. 64, ал. 3 от ГПК, молбата за възстановяване на пропуснат от страната
срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая, жалбоподателят е
подал молбата преди да е уведомен за пропускането на срока за обжалване, на
14.12.2020г., като на същия ден е депозирана и касационната жалба против
решение № 2104 от 20.11.2020г., постановено по
адм. дело № 3872 от 2019г.
Разгледана
по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Аргументите
на молителя за пропускане на срока за обжалване са в две насоки: заболяване на
съпруга й с типичните симптоми на КОВИД – 19 и необходимостта от изолирането й
до момента на установяване на точна диагноза чрез извършване на изследвания и
проявени от самата нея симптоми на КОВИД – 19 в периода, в който съпругът й е
диагностиран със заболяване „вирусна пневмония, неуточнена“.
Съдът
намира направените твърдения за основателни, предвид следните аргументи:
съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК е необходимо кумулативното
настъпване на две предпоставки – пропускане на установен в закона срок и
особени непредвидени обстоятелства, в следствие на които страната го е
пропуснала. В закона не са посочени конкретни обстоятелства, като единственият
критерий за преценката им като такива е да са непреодолими за страната.
В
настоящия случай, несъмнено се касае за особени непредвидени обстоятелства –
внезапно заболяване на съпруга на адв. К. с типични за заболяването КОВИД – 19
симптоми, което заболяване е диагностицирано в последствие като „вирусна
пневмония, неуточнена“. На заболялото лице е предписан режим на лечение
„домашен – амбулаторен“, предвид на което е напълно възможно заразяване с това
заболяване и на лице/лица, съжителстващи в едно домакинство. Общоизвестен е
фактът, че именно през периода ноември – декември 2020г. в Република България е
отчетен завишен в пъти брой на заболели лица със заболяване КОВИД – 19, поради
което е оправдано и изолирането на молителката за определен период от време, за
който да се извършат съответните изследвания на съпруга й и да му бъде поставена
окончателна диагноза на заболяването, като не са налице предпоставки за
поставянето й под карантина.
На
следващо място, предвид характера на заболяването на съпруга на К. и
предписания му домашно – амбулаторен режим, е възможно тя да полага непосредствени
грижи за него и да бъде поставена в опасност от заразяване. Проявяването на
типични за заболяването КОВИД – 19 симптоми и при нея и диагностицирането й в
последствие с диагноза „бронхит, неуточнен“ и настъпването на временна
неработоспособност, при усложнена епидемиологична обстановка, несъмнено са
непредвидени обстоятелства, които са непреодолими за страната. При несъмнено
усложнената епидемиологична обстановка, съдът намира за оправдано от гледна
точка на опазване на общественото здраве поведението на молителката адв. К. за
изолация от контакти с лица и посещение на обществени сгради, каквато е
сградата на Административен съд – Пловдив за времето на проявени симптоми на
КОВИД – 19 заболяване от нея и нейния съпруг. Подаването на жалбата е извършено
във възможно най-близкия времеви момент, от който същата е била наясно, че
заболяването й не носи опасност за здравето на други хора, при посещението й в
обществена сграда.
По
изложените аргументи, молбата на адв. К. следва да бъде уважена и пропуснатият
преклузивен срок за обжалване на съдебното решение, постановено по настоящото
дело, да бъде възстановен.
Водим от горното и на основание чл.
66 от ГПК Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗСТАНОВЯВА
по искане вх. № 20614 от 14.12.2020г. от „ГИ СТОУН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 725, бл.
Б, представлявано от управителя В.Б.Б., чрез пълномощника адв. К., със съдебен
адрес:***, офис 5, на 14-дневният срок за обжалване на решение № 2104 от
20.11.2020г., постановено по адм. дело № 3872 от 2019г., изтекъл на
11.12.2020г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщението.
След
влизане в сила на определението да се връчи препис от касационната жалба на
ответната страна за становище в 14-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/