Р
Е Ш Е Н И Е
№260214 17.03.2022
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6043 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от С.Й.П., ЕГН ********* против „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал.1 ГПК, вр. със ЗПК /отм./.
В
исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно
правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №....., при
което банката предоставила 5000 лева. Договорът бил нищожен, т.к. съдържанието
му не отговаряло на императивните изисквания на чл. 10 ЗПК /отм./ - липсвала
информация за условията за ползване и връщане на кредита и ГЛП и разходите,
приложими към момента на сключването му, както и условията, при които могат да
бъдат променяни. Поради нищожността на
договора, ищецът не дължал усвоената главница.
В
евентуалност се твърди, че същата е погасена по давност, считано от 19.10.2009
г. - с изтичането на уговорения в чл. 3
от договора срок за ползване на сумата, до 19.10.2014 г. Твърди се клаузата,
предвиждаща автоматично подновяване на дог. връзка, да е неравноправна на осн.
чл. 143, т.8 ЗЗП и като такава – нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, при което
– непроизвела действие.
Предвид
изложеното се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи сумата от 5000 лева – усвоена главница по договора от
19.10.2007 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, с който оспорва иска. Вземането не било погасено по давност,
т.к. срокът за ползване на овърдрафта
бил до 19.10.2009 г., като се подновявал автоматично при условията и реда на ОУ
– чл. 19.1 и чл. 19.1.1. Ищецът не отправил волеизявление за прекратяване на
договора, нито банката се възползвала от правото да обяви предсрочна
изискуемост. Поради липса на настъпила изискуемост, сумата не била погасена по
давност. Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата по чл. 3 от договора
– т.к. била предмет на индивидуално уговаряне между страните, чрез включването
й в съдържанието на индивидуалния договор за кредит. Според приложимата зак.
рамка – нямало изискване ОУ да се подписват от потребителя. Писмено изявление,
че ищецът приел същите, се съдържало под текста на договора, който бил подписан.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между
страните е подписан договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № …., при което
банката е предоставила 5000 лева, които са усвоени от ищеца, но не
са платени /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 261779/09.10.2020 г. –
л.40-41/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Няма спор, че предоставената сума от 5000 лева по
договора е усвоена и не е погасена от ищеца. Така и данните от приетата ССЕ,
която съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена, като се сочат
непогасени задължения по договора от общо 36 530,10 лева.
В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до
19.10.2009 г., като е посочено, че същият се подновява автоматично при
условията и реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на кр.
карти.
Съгласно ССЕ,
датата на последни извършени усвоявания по кредита е 24.09.2008 г., а на
последно погасяване – 12.06.2009 г. Тоест все дати преди изтичане на уговорения
срок.
Следва да се разгледа по същество възражението на
ищеца за недължимост на главницата по договора, поради погасяване на вземането
по давност. В тази връзка да се отбележи, че възраженията в ИМ досежно недействителността
на договора, поради противоречие с чл. 10 ЗПК /отм./, макар да са резонни, предвид
наличие на сочените нарушения, не могат
да доведат до извод за недължимост на главницата, поради такава
недействителност, т.к. дори при обявяването й - съобразно чл. 14, ал. 2 ЗПК
/отм./ потребителят дължи връщане на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
Относно давността – крайният срок на договора е
19.10.2009 г. След тази дата, тегления, погасявания не се установяват.
Съдът намира, че разпоредбата за автоматично
продължаване на срока на договора, без регламентирането на никакво друго
условие за настъпване на това обстоятелство /точно изпълнение на задълженията,
изрично искане, одобрение или друго/, е неравноправна, защото не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл. 143 ЗЗП
/в редакция към дата на възникване на правоотношението/. Клаузата предвижда
прекратяване на договора само с изявление извършено дълъг период от време преди
фактическото изтичане на срока и не позволява на длъжника да прецени
икономическите условия от своето поведение. Така уговорена, клаузата позволява
безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръща договора в
безсрочен, защото реално освобождава кредитора от задължението му да следи за
изпълнението, като позволява и безконтролно във времето натрупване и
начисляване на вземания в полза на банката /в случая – при кредит от 5000 лева
– задължения за лихви, неуст. и пр. - 36 530,10 лева, които се претендират
от ищеца извънсъдебно, видно от писмо – л.7/. Подобна уговорка е в противоречие
с императивните изисквания на чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно банката да
отпусне на заемателя паричната сума при уговорени условия и срок.
Поради това, изискуемостта на задължението за
главница е настъпила с изтичане на уговорения в договора срок на 19.10.2009 г.
На тази дата е настъпило прекратяване на правоотношението и ищецът е следвало да
погаси всички свои задължения. От тази дата е започнал да тече и предвиденият в
чл. 110 ЗЗД давностен срок, който е изтекъл на 19.10.2014 г. Ответникът,
въпреки разпределената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства
нито за твърдяното индивидуално уговаряне на оспорената дог. клауза, нито за
обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността, вкл. въпреки
указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.
Предвид изложеното, съдът приема иска за
основателен, при което следва да бъда уважен, като се признае недължимостта на
сумата.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.
80 ГПК /л.68/ и док. за сторени такива от: 200 лв. – ДТ; 50 лв. – депозит ССЕ и
700 лв. – платено адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Й.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, сумата от 5000 лева – главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № …..
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да плати на С.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 950 лева /деветстотин
и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП