Присъда по дело №1618/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1618 по описа за 2021 година на ПРС,
ІІ нак.състав

Производството е образувано по внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура гр.Пловдив с който е повдигнато обвинение срещу ДР. Л. Д. с
ЕГН ********** за това, че на неустановена дата, в периода от месец юни
2019г. до 14.11.2019г., в гр. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди
движими вещи на обща стойност 360 лева, както следва - хладилник марка
„Westwood MR 121” на стойност 120 лева, готварска печка марка „NEO OV-
26IX” на стойност 60 лева, 5 бр. трапезни столове, по 30 лева вески, общо на
стойност 150 лева и завеса за прозорец на стойност 30 лева, собственост на З.
В. Р., ЕГН: ********** които вещи владеел - престъпление по чл.206 ал.І от
НК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимият Д.Д., чрез своя
защитник адв.С.Д. направи искане за Разглеждането на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2 от НПК, като с Протоколно определение от
16.09.2021г., съдът на основание чл.372, ал.3 от НПК одобри изразеното
съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертните заключения от досъдебното производство.
Представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение. Пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в размер на две години, което наказание съобразно разпоредбата на
чл.58а от НК да бъде намалено с една трета. Представителят на
прокуратурата поиска така определено наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. По отношение на приложените по делото доказателства – 4 броя
документи представителят на прокуратурата поиска да останат по делото.
Съобразно изхода на делото поиска от съда да осъди подсъдимия да заплати
направените разноски по делото.
Подсъдимият ДР. Л. Д. се явява лично и с назначения в хода на ДП
служебен защитник в лицето на адв.С.Д.. При проведеното съкратено съдебно
следствие подсъдимия Д. се признава за виновен по повдигнатото обвинение
и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При последната си дума поиска да му се групират
наказанията и да приключи всичко.
Адв.С.Д. – защитник на подсъдимия пледира за налагане минимално по
размер наказание, което да изтърпи при първоначален общ режим.
От обстоятелствената част на обвинителния акт се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият ДР. Л. Д. е роден на **** година в гр.Ш., б., българско
гражданство, разведен, със средно образование, неработещ, осъждан, живущ
в гр.П., **** ЕГН: **********.
1

От приетата по делото справка съдимост / лист 51 54 от ДП , лист 11 – 23
от наказателното/ на подсъдимия Д. се установи е осъждан, с шест влезли в
сила съдебни акта с които е бил признат за виновен за извършени
престъпления от общ характер и му са налагани различни наказания,
включително и лишаване от свобода, които да изтърпи реално. Предишните
осъждания не са определящи за правната квалификация на деянието предмет
на разглеждане по настоящето дело.

Свидетелката З.Р. притежвала апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„***** като го отдавала под наем, обзаведен. През месец февруари 2019г. тя
направила ремонт на банята и закупила допълнително обзавеждане. През
месец март 2019г. свидетелката Р. се запознала с подсъдимия Д. и свидетел
Б.З.. Последните двама били приятели и искали да наемат жилището на
свидетелката. За целта на 22.03.2019г. бил сключен договор за наем, съгласно
който свидетелката Р. им отдавала под наем на двамата, апартамент в
гр.Пловдив, именно този находящ се на ****. Уговорено било и месечен наем
в размер на 350 лева, който трябвало да се плаща от подсъдимия Д. и
свидетел З. Двамата на 30.03.2019г. се нанесли в жилището и заживели там.
Те заплатили на свидетелката Р. и размера на един месечен наем като депозит,
както и предплатили наема за месец април 2019г. Така тя получила от
двамата общо 700 лева. Жилището било предадено за ползване с обзавеждане.
Освен обичайните вещи имало хладилник марка „Westwood MR 121”,
готварска печка „NEO OV-26IХ”, 5 броя трапезни столове и завеси на
прозорците. Свидетел Б.З. бил близък със свидетелката В. С.. През месец
април 2019г. тя отишла да живее със свидетел З.и подсъдимия Д. в наетото от
тях жилище. Свидетелката С. и подсъдимият Д. не се разбирали и често се
карали. Поради тази причина, 1-2 месеца по – късно свидетел З.решил да се
изнесат със свидетелката С. от апартамента. Това се случило на 14.06.2019г.
Свидетел З.се срещнал със свидетелката Р., върнал й ключа и я уверил, че
няма липсващи вещи в жилището. Свидетелката Р. съставила разписка, в
която удостоверила че няма претенции към свидетел З. Така, след
14.06.2019г. подсъдимият Д. останал сам да ползва жилището. Той
закъснявал с плащането на наема и юли месец 2019г. останал да го ползва,
заради платения предварително депозит. Следващите няколко месеца, понеже
нямал работа и доходи, подсъдимият Д. не плащал наем. Поради финансовите
проблеми, които имал, след като свидетелите З.и С. напуснали жилището
през месец юни 2019г., подсъдимият Д. започнал да продава вещи,
собственост на свидетелката Р., които се намирали в жилището. През месец
август 2019г. той се запознал със свидетел С.Я.. Последният по това време
работел в „****” и пътувал на стоп от гр.Пловдив до там и в обратната
посока. При едно от пътуванията, подсъдимият Д. го качил на стоп. По пътя
към гр.Пловдив двамата си говорили, а в последствие и се сприятелили.
Подсъдимият Д. предложил на свидетел Я. да отиде да живее в жилището,
което ползвал под наем и да си разделят наема, тъй като изпитвал
затруднения. От своя страна свидетел Я. в този период се бил скарал със
2

съпругата си, нямал къде да живее и се съгласил. Нанесъл се в апартамента в
гр.Пловдив, на ул.„**** през есента на 2019г., като не си спомня точно кога се
е случило. Още когато отишъл в жилището, на свидетел Я. му направило
впечатление, че липсват важни домакински уреди като хладилник и готварска
печка. Попитал подсъдимия Д. защо в апартамента няма основни вещи.
Подсъдимият му споделил, че е изпитвал финансови затруднения, трябвали
му пари и е изнесъл от жилището, а в последствие и продал хладилника,
готварската печка, трапезните столове и една завеса за прозорец. Докато
двамата живеели заедно, свидетел Я. осигурявал вноската за наема. Понеже
подсъдимият Д. не бил плащал няколко месеца наем за жилището, а не искал
да се изнесе от там, на 11.10.2019г. той подписал на свидетел Р. Запис на
заповед за сумата от 533 лева. След като свидетел Я. му помогнал с месечния
наем, на 31.10.2019г. подсъдимият Д. изплатил дължимата сума на
свидетелката Р.. Подсъдимият Д., на 14.11.2019г., бил задържан по друго
досъдебно производство и приведен в Ареста – гр.Пловдив. Междувременно
свидетелката Р. разбрала в средата на месец ноември 2019г., че се дължат
суми за битови сметки в жилището, което отдала под наем. Тя потърсила
подсъдимия Д., но не могла да се свърже с него, понеже той бил вече
задържан. Свидетелката Р. се свързала със свидетел З. а в последствие и със
свидетел Я.. От последния разбрала за задържането на подсъдимият, както и
за липсващите вещи. Свидетел Я. й разказал, какво му споделил подсъдимия
Д., че продал хладилника, готварската печка, трапезните столове и една
завеса. През месец декември 2019г. свидетел Я. напуснал жилището, а
свидетелката Р. подала жалба до органите на полицията за случилото се.
Първоначално била водена проверка по ЗСВ, а в последствие образувано и
досъдебно наказателно производство.
В хода на разследването по ДП е извършен оглед на ВД, обективиран в
Протокол от 24.08.2020г., като предмет на огледа са били предадените от
свидетелката Р. в хода на водената проверка документи. Изготвен е и
фотоалбум.
Съгласно заключението на вещото лице К.И. / лист 46 от ДП/ по назначена
в хода на ДП стоково – оценъчна експертиза стойността на вещите, отнесени
към периода месец 06.2019г. – м.12.2019г. е както следва: Хладилник с една
врата марка „Westwood MR 121” на стойност 120 лева, готварска печка марка
„NEO OV-26IX” на стойност 60 лева, 5 бр. трапезни столове на единична цена
30,00лв. или общо 150 лева и завеса за прозорец от плътна изкуствена
материя с размери 1,00м х 1,50м на стойност 30 лева, или всички вещи на
обща стойност 360, 00 лева.
При така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и
субективна страна, при пряк умисъл като форма на вината, подсъдимият Д.Д.
е осъществил с деянието си състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Обвинението се доказва от обясненията на подсъдимия Д., показанията на
разпитаните свидетели, както и от останалите приложени към делото писмени
доказателства. Отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия Д. са
3

предишните осъждания, които не са определящи за правната квалификация на
деянието предмет на настоящето дело. Смекчаващи такива са проявеното
съжаление за извършеното.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установените
в страната обществени отношения по повод упражняване правото на
собственост и желанието на подсъдимия Д. неправомерно да се обогати.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Както е известно от наказателноправната теория и съдебната практика по
наказателни дела, за да е налице съставомерно деяние по горепосочената
правна квалификация, е необходимо деецът противозаконно да присвои
чужда движима вещ, която владее или пази. Следователно предмет на
престъпно посегателство в случая е поначало чужда движима вещ, но същата
се намира във владение на дееца. На следващо място е необходимо
последният не просто да е установил владение върху чуждата вещ, а тя да му
е предоставена за владеене или пазене, на конкретно законоустановено
правно основание. Най-често това основание е правен акт – сделка,
административен акт или съдебно решение. Същият, обаче, не трябва да има
правопрехвърлителен ефект, а само правоучредително действие, тъй като в
първия случай би довел до промяна на собствеността върху инкриминираните
вещи, които вече няма да са чужди за дееца, а негови собствени и
следователно не могат да са годен предмет на обсебване. Чуждата вещ, освен
това, може да се окаже у дееца и в следствие на друго правно действие. В
настоящето производство това е договор за наем, с който свидетелката Р. е
отдала на подсъдимия Д. и свидетел З.ползването на собствено, обзаведено
жилище срещу надлежно определен месечен наем. Тоест за наличието на
съставомерно престъпление по чл.206 от НК, при извършване на
присвоителни действия спрямо чуждите вещи, лицето ги обективира не като
ги отнема от чуждо владение, а чрез други конклудентни действия,
несъмнено показващи намерението му да ги свои като собствени.
Освен това основен признак от състава на престъплението е
обстоятелството, че посоченото своене е необходимо да е противоправно.
Същото може да се прояви както във фактическа, така също и в юридическа
дейност с предмета на престъплението. Фактическата се заключава в
използване на вещта изцяло в собствена полза и собствени нужди на дееца,
като по този начин се лишава нейния собственик от възможността в един
следващ момент, след получаването й от ползвателя, да я употреби той за
собствените си нужди. Във всички случаи деецът върши със своената вещ
нещо, което може да си позволи единствено нейния собственик. Именно
поради това е налице обективирано престъпление по чл.206, ал.1 от НК и
дори когато деецът не се е разпоредил с чуждото имущество, но откаже да
върне инкриминираната вещ. Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206
от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на
чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на
4

престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и
част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна
страна е важно да се установи, че веща се намира във владение на дееца, като
е важно да се установи точно какви действия може да осъществява с нея.
Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в
чужд интерес. Обсебването е престъпление, засягащо възможността
собственика на веща да се разпорежда с нея. От друга страна обсебването е
престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният
момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази
на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с
нея.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установи
по несъмнен начин, че подсъдимият Д. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК. Установи се
вещите са собственост на свидетелката Р. и са били предоставени на
подсъдимия Д. и свидетел З.в тяхно владение, за ползването им по
предназначение при обитаване на жилището на свидетелката Р.. В
несъответствие с това подсъдимия Д. ги е продал и е използвал парите
получени от продажбата за лични цели. Изпълнителното деяние е било
довършено с продажбата на вещите. Налице е и интелектуалния момент на
умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимия Д. е съзнавал, че
владее вещите с конкретна цел, без да е техен собственик, следователно няма
право да се разпорежда с тях, но въпреки това се е разпоредил с тях и е
използвал парите от продажбата за собствени цели. Несъмнено собственикът
на вещите – пострадалата З.Р. след тези действия на подсъдимия Д. не би
могла да упражнява правото си на собственост над тях. Следователно
несъмнено налице е престъпния състав на чл. 206, ал. 1 от НК.
Относно определяне на наказанието, с оглед на предвиденото такова в
нормата на чл.206, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода от една до шест
години, с оглед характера на проведената процедура по съкратено съдебно
следствие и изискването на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намери, че на
подсъдимия Д.Д. следва да се наложи наказание - лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да
се намали с една трета, като наказанието, което следва да се определи след
редукцията е в размер на една година. Предишните осъждания, определят и че
така определеното и наложено наказание една година лишаване от свобода,
следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия Д. и според преценката на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно действие спрямо него, а така също би се
отразили превъзпитателно и предупредително и спрямо останалите членове
на обществото.
5

По делото не е предявен граждански иск.
Съобразено с изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати
направените разноски по делото в размер на 100 лева по сметка на ОДМВР
Пловдив.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: ……………….

6

Номер на акта:	78
Дата:	16 септември 2021 г. (в сила от 2 октомври 2021 г.)
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20215330201618
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2021 г.

Присъда по дело №1618/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите