№ 492
гр. Варна, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000239 по описа за 2022 година
І. По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№261234/23.02.2022г. по описа на ВОС на „ТЕЛЕМОНД” ООД (в ликвидация), ЕИК
*********, седалище град Варна, „ТЛК България” ООД, ЕИК *********, седалище град София и
„КОМИДА” ЕООД, ЕИК *********, седалище град Варна, подадена чрез пълномощниците на
дружествата – ответници адвокат М.В., САК, адвокат Н.С., САК, адвокат Д.В., ВАК.
Обжалва се решение №260005 от 17.01.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №1879/2019г. по описа на ВОС, с което са уважени предявените по реда
на чл. 134 от ЗЗД от ищеца Г. Г. КР., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, като
процесуален субституент на АЛ. Л.. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна,
искове с правно на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, като са прогласени за нищожни
сключеният между „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от 16.02.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус П. С, акт.
№ 35, том VІІІ, дело 1562/2016 г., дв. вх. peг. 3058 от 18.02.2016 г. на Службата по
вписванията – Варна, съответно сключеният между „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н. д. №
61/2016г. по описа на нотариус В. П., акт. № 124, том ІX, дело 1881/2016 г., дв. вх. peг. 3646
от 25.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, поради накърняване на добрите нрави,
като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 113 832,43 лева за репариране
на сторените разноски по делото.
1
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260
от ГПК реквизити и приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 16 731,93 лева е
внесена.
Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – ищеца Г. Г.
КР., както и на съищеца АЛ. Л.. Н. на 28.03.2022г. В срока по чл.263 ГПК писмен отговор е
подал единствено ищецът К. чрез пълномощниците си по делото адвокат З.Ж., ВАК, е
адвокат С.С., САК.
В изпълнение на задълженията си да следи както за редовност на жалбата, така и за
редовност на исковата молба, въззивният съд като решаваща инстанция по съществото на
материалния спор намира, че преди да се произнесе по въззивната жалба следва да отстрани
констатираните нередовности по предявяването на иска, като приложи разпоредбата на
чл.129, ал.2 от ГПК (арг. от т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС).
Основни релевантни факти по чл.6 ГПК, на които се основава исковата претенция:
1. на дата 28.04.2016г. по реда на чл.517 ГПК e наложен запор върху дяловете на
бездействащия длъжник Ал. Н., притежавани в капитала на „Телемонд” ООД (50%).
2. Неупражняване на правата от длъжника по запора за полагащия му се ликвидационен
дял от „Телемонд” ООД, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.
3. „Телемонд” ООД е в ликвидационно производство по чл.156 ТЗ.
4. Обезценка на ликвидационния дял, запориран по чл.517 ГПК, вследствие на продажба
на недвижимите имоти на „Телемонд” ООД от 16.02.2016г., с купувач „ТЛК България”
ООД, за сумата от 2 491 848 лева, съответно последваща препродажба на тези имоти
от „ТЛК България” ООД на „Комида” ЕООД, извършена на 25.02.2016г. за сумата от 2
491 848 лева.
5. Свързаност на „ТЛК България” ООД с „Комида” ЕООД, контролирани от
бездействащия длъжник.
Исковата молба съдържа твърдения, че бездействащият длъжник има лично право на
иск за обявяване на сделката от 16.02.2016г., сключена между „Телемонд” ООД и „ТЛК
България” ООД за нищожна. Исковата молба съдържа твърдения, че бездействащият
длъжник в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ, съгласно чл.134 ЗЗД има правото да упражни
правото на иск на „Телемонд” ООД, което дружество е кредитор на „ТЛК България” ООД
по сделката от 16.02.2016г., за обявяване на сделката от 25.02.2016г., сключена между „ТЛК
България” ООД и „Комида” ЕООД, за нищожна. Нищожността на тези сделки исковата
молба обвързва с противоречие с добрите нрави и със симулативен трансфер на
собствеността на недвижимите имоти, разпоредени от „Телемонд” ООД на 16.02.2016г. за 2
491 848 лева. Исковете по чл.26, във вр. с чл.134 ЗЗД, предявени по отношение на сделките
от 16.02.2016г. и от 25.02.2016г., исковата молба обосновава с правото на бездействащия
2
длъжник да упражни правото иск на „Телемонд” ООД за обявяване недействителността на
тези сделки.
Уточнението на исковата молба обосновава активната и пасивната легитимация по
исковете за нищожността на процесните разпоредителни сделки с правото на бездействащия
длъжник на полагащия му се ликвидационния дял в „Телемонд” ООД, а пасивната
легитимация на ответниците „Телемонд” ООД, „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД –
като страни по разпоредителните сделки от 16.02.2016г. и от 25.02.2016г., контролирани от
бездействащия длъжник. Взискателят обвързва успеха от защитата и реализацията на
предоставеното му от чл.517 ГПК право да пристъпи към изпълнение върху дружествените
дялове на длъжника по дължимото от „Телемонд” ООД плащане на ликвидационен дял, с
упражняване на правото по чл.134 от ЗЗД и едновременно с това с персоналния обхват на
нищожността по чл.26 ЗЗД, с която правна конструкция обоснова легитимацията си по
чл.26, ал.1 и ал.2 ГПК.
Личните имуществени права по чл.133 ЗЗД, каквото е правото на иск, основано на
чл.26 ЗЗД, съществено се разграничава от имущественото право на иск по чл.134 ЗЗД по
признака “носител на правото на иск”. В хипотезата на чл.134 ЗЗД притежанието на иск не е
лично на взискателя по чл.517 ГПК, а принадлежи на носителя на правото – в случая това са
„Телемонд” ООД - по сделката от 16.02.2016г., съответно на третото на „Телемонд” ООД
лице - „ТЛК България” ООД по сделката от 25.02.2016г. От друга страна, персоналните
измерения на исковете за нищожност поставят въпроса дали взискателят по чл.517 ГПК се
нуждае от исковете по чл.134 ЗЗД. На следващо място исковата молба, по начина по който е
изложена фактическата и правна обосновка на исковете за нищожност поради противоречие
с добрите нрави и поради симулация, поставя въпроса за това дали бездействащият длъжник
по вземането за ликвидационния дял, който исковата молба сочи като лице контролиращо
процесните сделки, следва да бъде разглеждан като съищец или като ответник в
предявената нищожност, диктувана от него самия, за да пресече връзката между
ликвидационния дял в „Телемонд” ООД и имуществото на това дружество. Важно е да се
отбележи, че интересите на „Телемонд” ООД, „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД в
процесните сделки, сочени като сделки, контролирани от носителя на ликвидационния дял в
„Телемонд” ООД Ал. Н., prima facie сочат неотделимост (съвпадане) в интересите на
носителя на този ликвидационен дял, което представя тези интереси като един – поставянето
на имуществото, притежавано от „Телемонд” ООД в положение защитено от чл.517 ГПК.
Тази идентичност в интересите на посочените страни поставя съмнение от правна гледна
точка върху процесуалната легитимация на бездействащия длъжник по чл.134 ЗЗД като
ищец и процесуалната легитимация на „Телемонд” ООД, „ТЛК България” ООД и „Комида”
ЕООД като ответници, което изисква при условията на чл.127 и чл.129 ГПК прецизиране на
исковата молба. Решението на фактическите и правните въпроси, поставени с исковата
молба, съгласно принципа за правна сигурност и на правилото за СПН, не могат да водят до
противоречиви и взаимно изключващи се решения и последици от гледна точка на соченото
в исковата молба материалноправно положение на страните в делото.
3
Ищецът по чл.134 ЗЗД, вр. чл.26, ал.2 ГПК трябва да посочи по разбираем и достъпен
начин фактическите и правните основания от исковете, с които – а) „Телемонд” ООД
разполага по сделката от 16.02.2016г.; – б) „ТЛК България” ООД разполага по сделката от
25.02.2016г.; – в) бездействащият негов длъжник разполага за защита и реализацията на
правото му по чл.125, ал.3 ГПК; – г) фактическите и правни аспекти от връзката в
основанията на тези искове. В хипотезата на чл.134 ЗЗД търсеният от взискателя по чл.517
ГПК правен резултат се основава на исковете, притежавани от „Телемонд” ООД и от „ТЛК
България” ООД, и то при условие, че това са искове, които, ако бъдат уважени, ще
възстановят ликвидационния дял на бездействащия длъжник на равнището и в състоянието,
съответстващо на положението, ако тези сделки не бяха извършени. С други думи правния
резултат от упражняване на исковата защита по чл.134 ЗЗД трябва да води до пряк ефект в
правната сфера на „Телемонд” ООД и на „ТЛК България” и едновременно с това върху
правото за ликвидационния дял, дължим от „Телемонд” ООД. В този контекст, исковата
молба следва ясно да формулира ликвидационния дял (в т.ч. и по отношение момента, към
който същият се определя и неговата стойност) в хипотезата на изпълнението на правата и
задълженията по двете сделки и да посочи причините, поради които счита, че в случая се
касае за обезценка на ликвидационния дял, която може да се компенсира по линия на
обявяването на процесните сделки за нищожни в условията на противоречие на добрите
нрави от гледна точка на насрещните престации и в условията на “привиден транслативен
ефект по отношение на имуществото на Телемонд”. Твърдяната в исковата молба
“обезценка на ликвидационния дял” като производна на процесните разпоредителни сделки,
осъществени за цена от 2 491 848 лева, само по себе си не дава яснота относно фактическия
състав на предявената по делото нищожност.
Правния интерес от водене на исковия процес в случая се идентифицира с вземането
за ликвидационния дял от „Телемонд” ООД, обвързан в исковата молба с постигане на
нищожността на сделката от 16.02.2016г. и на сделката от 25.02.2016г. Липсва фактическа и
правна обосновка на основанията на исковете, въз основа на които се твърди, че сделката от
16.02.2016г. и сделката от 25.02.2016г. противоречат на добрата търговска практика при
сравними пазарни условия, съответно на неизпълнението на задълженията по атакуваните
сделки, сочено като “функция” на липсата на съгласие за същинско отчуждаване на
имуществото от „Телемонд” ООД, в смисъла на претендираната абсолютна симулация. На
тази празнота кореспондира и празнотата в исковата молба относно имуществените права,
основани и отнасящи се до правата, които произтичат от насрещната престация за цената по
сделката от 16.02.2016г. и по сделката от 25.02.2016г., съответно до правата на кредиторите
на „Телемонд” ООД, които същите имат по отношение на дружеството в контекста на
сделката, сключена на 16.02.2016г. с „ТЛК България” ООД, сочена като нищожна сделка,
сключена в условията на противоречие с добите нрави, респективно по отношение на
сделката от 25.02.2016г., сключена между „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД.
Обстоятелствената част на исковата молба не сочи фактите, поради които интересите на
„Телемонд” ООД от изпълнението на разпоредителна сделка от 16.02.2016г. и от
изпълнението на сделката от 25.02.2016г. не са в конфликт с обявяването им за нищожни,
4
съответно не са в конфликт с правото на ликвидационен дял. В условията на преценката на
интереса от изпълнение, изисквана от чл.79 ЗЗД, исковата молба дължи да посочи фактите, с
които обосновава “отпадане на интереса от изпълнение” по процесните разпоредителни
сделки.
В контекста на твърдението, че процесната сделка от 16.02.2016г. противоречи на
добрите нрави, исковата молба не посочва обстоятелствата, въз основа на които се твърди,
че тези сделка нарушава и противоречи на правилото за “добрата търговска практика”,
установено в чл.288 ТЗ, и на приложимия от това правило критерий за “икономическия
оператор, действащ в сравними пазарни условия”. Т.е. не става ясно защо при пазарните
условия, действащи към 16.02.2016г. и с оглед на положението, в което към този момент се
намира „Телемонд” ООД, тази сделка би била толкова икономически неизгодна от гледна
точка на хипотетичния добър търговец, действащ при сравними условия (сходно фактическо
и правно положение), че той по никакъв начин не би се съгласил да сключил такава сделка.
По същия начин този въпроси стои и отношение на сделката от 25.02.2016г. Исковата
молба не съдържа обосновка на причините, поради които бездействието по привеждане на
правата на „Телемонд” ООД за изпълнение на дължимото по сделката от 16.02.2016г.
плащане, е със съставомерност на “нарушаване на добрите нрави”, съответно на
“симулация” в смисъла на “привидност в разпореждането и транслативния ефект” с
процесното имуществото, сочени като характеристики на процесната сделка. С други думи,
обстоятелствената част от исковата молба не съдържа необходимата фактическа и правна
обосновка, която по достъпен и разбираем начин да показва: - а) параметрите, при които
едно трето лице “хипотетичния добър търговец”, намиращ се при сравними пазарни
условия в положението на „Телемонд” ООД, би или не би се съгласил да се разпореди с
имуществото, аналогично на притежаваното от „Телемонд” ООД, при условията на
процесната сделка от 16.02.2016г.; - б) влиянието, което оказва върху параметрите на
сделката от 16.02.2016г., свързаността между „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД; - в)
влиянието, което оказва върху параметрите на сделката от 25.06.2016г., свързаността между
„ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД; - г) в какво се изразява механизма на сделките от
16.02.2016г. и от 25.02.2016г., сочен в исковата молба “като механизъм на контролирани
сделки” от страна на бездействащия длъжник и какво е влиянието на този контрол (в какво
качество, при какви условия и по какъв начин), върху сделка от 16.02.2016г. и сделката от
25.02.2016г.; - д) ефекта на неплащането, съответно плащането на цената по сделката,
договорена на 16.02.2016г. между „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД, в контекста на
твърденията за “противоречие с добрите нрави” и за “симулация на отчуждителното
разпореждане”; - е) ефекта на неплащането, съответно плащането на цената по сделката от
25.06.2016г., между „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД, в контекста на твърденията за
“противоречие с добрите нрави” и за “симулация на отчуждителното разпореждане”; -
ж) какъв комплексен ефект има разпоредителната сделка на „Телемонд” ООД върху
икономическото положение, в което „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД се намират
към момента на разпоредителната сделка от 16.02.2016г.; - з) какъв комплексен ефект оказва
5
разпоредителната сделка на „ТЛК България” ООД от 25.02.2016г. върху икономическото
положение на „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД, и как този ефект се съотнася към
ликвидационния баланс на „Телемонд” ООД по чл.125, ал.3 ТЗ; - и) какъв е комплексния
ефект на разпоредителните сделки на „Телемонд” ООД от 16.02.2016г. и на „ТЛК България”
ООД от 25.02.2016г. спрямо вземането за ликвидационния дял от „Телемонд” ООД,
съобразно правилото на чл.125, ал.3 ТЗ.
Трябва да се отбележи и, че разглеждането и произнасянето на въпросите, отнасящи
се до свързаността, до симулацията и до противоречието с добрите нрави предпоставят
тяхното своевременно изясняване още на етап подаване на исковата молба с оглед
произнасянето на въпросите по чл.146 ГПК. Процесуалният закон не допуска тяхното
въвеждане, разглеждане и произнасяне “пост фактум”, т.е. извън фактическата и правна
обстановка от исковата молба и извън решените по чл.146 ГПК въпроси. Нито защитата на
страните след приключване на действията по изясняване съществото на делото, нито
решението, нито неговото обжалване, могат да се развиват извън рамките, определени по
чл.127, ал.1, т.2 и ал.2 и по чл.146 ГПК. Представянето на тази фактическа и правна
обосновка в исковата молба е от съществено значение за определянето и преценката на
персоналното измерение на процесните сделки - активна и пасивна легитимация, правния
интерес от воденето на процесните искове, определен от търсения правен резултат и от
използваните за това правни средства, както и за правилното приложение на чл.5 ГПК,
съобразено с упражняването на правото на защита на страните по делото.
Необходимостта от изясняването на тези обективни елементи от фактическия състав
на основанията на предявените искове произтича и от на пръв поглед конфликта със
сочените в самата искова молба обстоятелства: първо, между твърденията за по-ниска цена
от пазарната, от една страна, и от друга, твърдението за липсата на съгласие за продажба,
обосновано с липсата на плащане на цената по сделката от 16.02.2016г. (Нарушаването на
принципа за еквивалентност на цената изключва по дефиниция правото на вземане за
цената); второ, между твърденията за бездействие по отношение на събирането на вземането
за продажната цена, съответно за бездействието по отношение на развалянето на сделката от
16.02.2016г. поради неплащане на цената по тази сделка, от една страна, и от друга,
противоречието на тази сделка с добрите нрави (Вземането за продажната цена е
притезателно право, основано на и произтичащо от валидна сделка, упражнявано с
осъдителен иск, което право е несъвместимо със запазването на собствеността в условията
на симулация, съответно с нищожността поради противоречие с добрите нрави); трето,
между твърденията за бездействие по събирането на вземането на продажната цена,
съответно за разваляне на сделката от 16.02.2016г. поради неплащане на цената по тази
сделка, от една страна, и от друга, претендираната нищожност поради симулация на
отчуждителното разпореждане в тази сделка и в сделката за препродажба от 25.02.2016г.
(Запазването на собствеността в условията на симулативност по дефиниция изключва иска
за реално изпълнение на плащането на цената); четвърто, между твърденията, че
контролираните от бездействащия длъжник разпоредителни сделки са предназначени да
6
запазят собствеността на имуществото за бездействащия длъжник, чийто интереси са
прикрити зад крайния получател на това имущество „Комида” ЕООД, от една страна, и от
друга, твърденията, че това имущество, в условията на нищожност е имущество на
„Телемонд” ООД (Запазването на собствеността по дефиниция има за адресат страната по
сделката, извършваща отчуждителното разпореждане, което в условията на контролирани
верижни сделки, изиска ясното и точно посочване в полза на коя страна по коя сделка се
твърди запазване на собствеността на процесното имущество). Исковата молба дължи да
конкретизира фактическите и правни основания в съответствие с търсената от ищеца -
взискател по чл.517 ГПК правна последица, като съобрази и че обективните предели на
исковата защита трябва да съвпадат с нейните субективни измерения, т.е. основанията
(обстоятелствата и правната норма) и предмета (целта) трябва да бъдат съобразени и да
отговарят на материалното правно положение на страните в процесните сделки и от тук с
процесуалното качеството на страните в делото.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба вх. №33620/13.11.2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, на Г. Г. КР., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София,
като
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да
поправи исковата си молба в съответствие с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като изложи подробно
и изчерпателно всички обстоятелства, на които основава исковете си и легитимацията на
страните по тях, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
определение на въззивния съд.
Указва на ищеца, че следва да представи съответен брой преписи от молбата, с която
се поправя исковата молба за връчването й на другите страни.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване в срок на посочените
нередовности, производството по предявените искове ще бъде прекратено, постановеното от
първоинстанционния съд решение – обезсилено, а исковата молба ще бъде върната на
ищеца.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
ОСТАВЯ в.т.д. №239/2022г. по описа на Варненски окръжен съд без насрочване.
След изтичане на срока, респ. изправяне на посочената нередовност, делото да се
докладва на съдията - докладчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8